Обидна е, когато ти налагат и те принуждават по един или друг начин. Когато сам/а решиш да уважиш роднина, е различно.
- Публикувана: 11 фев. 2022, 12:57 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2022, 15:52 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 135
Обидно е, защото разделя дядовците/бабите на по-важни и по-маловажни. За мен това е обидно.
Името на първородният ми син има предисловие. Когато забременях с него, имахме разговор с ММ, в който решихме, че ако е момче ще носи буквата на родителите му/и на двамата имената започват с Г/, а ако е момиче- ще е на самият ММ. Пак щеше да е само буквата. Разбрахме се да е така и аз имах условие, че буквите ще са тези, но аз ще избера имената. Правя си първият биохимичен скрининг и първата фетална морфология и ми излиза голям процент за дете със синдром на Даун. След разговор със следящия ме гинеколог и по негова препоръка отивам в София при д- р Виолета Стратиева за амниоцентеза. За незапознатите- тя е една от светилата в тази сфера. Та лежа аз на кушетката, сълзите ми се стичат, а тя оглежда бебето преди да вземе материал за самата амниоцентеза. Казва ми, че ще е момче. И в този момент ми минава една мисъл, че ако всичко с бебчо е наред и се роди жив и здрав, той ще носи името Георги. За да е винаги Победоносец! Така се и казва. Ще стане на 9 години другият месец.
Бебчо носи буквата на майка ми.
Така съм го почувствала, така съм го направила.
Бебчо носи буквата на майка ми.
Така съм го почувствала, така съм го направила.
Традициите не са глупави. Има нещо много хубаво в тях - продължаването на рода. Естествено не трябва да е насила, но и тези модерни имена са пак напук и като дърво без корен.
Обидно е, защото разделя дядовците/бабите на по-важни и по-маловажни. За мен това е обидно.
И как точно ги разделя?
Едната ми баба е имала четири сестри, всичките пет са кръстили дете на баща си/прадядо ми.
Обидно е, защото разделя дядовците/бабите на по-важни и по-маловажни. За мен това е обидно.
На мен лично ми наложиха име за детето ми, което не желаех и не харесвах, и никога докато съм жива нито ще го направя, нито ще позволя на някой да се намеси.
Разделя?
Е, на дъщеря ми бабата и дядото не са разделени, думичка не са казали за желания. Аааа, всъщност баща ми каза - "Ако го кръстиш като мен ще те удуша"
Че дори в 1978г като съм се раждала не е имало кръщаване на баба/дядо не съм усетила да са разделяни бабите и дядовците ми.
Аз наруших дъълга дълга традиция за кръщаване, с едно точно определено име.
Не на пук или пък да е по-модерно, избрахме хубаво българско име.
Точно поради причината, която казва Миленака. Защото няма да имам 4 деца.
Ако кръстя детето ми на свекъра, защо да не се казва като татко ми? Ами като мама, ами като свекървата? Все чудесни хора, всички се разбираме и обичаме
На кого да кръстя и кого да пренебрегна??
Няма други братя и сестри да кръщават. Няма повече деца (примерно). Защо да е на свекъра и на чия рода традицията да спазя? Как е правилно:))))
Ние решихме - на никого.
Не на пук или пък да е по-модерно, избрахме хубаво българско име.
Точно поради причината, която казва Миленака. Защото няма да имам 4 деца.
Ако кръстя детето ми на свекъра, защо да не се казва като татко ми? Ами като мама, ами като свекървата? Все чудесни хора, всички се разбираме и обичаме
На кого да кръстя и кого да пренебрегна??
Няма други братя и сестри да кръщават. Няма повече деца (примерно). Защо да е на свекъра и на чия рода традицията да спазя? Как е правилно:))))
Ние решихме - на никого.
Да се включа и аз, още преди повече от 5 години заявих, че с мен тази тяхна традиция с трите еднакви имена ОТПАДА!! Въобще не ме интересува кой обиден, кой крив.
Живот и здраве някой ден детето ми ще е кръстено както аз и таткото решим. От там нататък всеки е свободен ако иска да се радва, ако иска за се сърди, ама грам не ми дреме.
Племенницата ми е кръстена на майка ми, това си е лично избор на брат ми и снаха ми. Никой не ги е притискал и не си е натяквал мнението.
Моето име и това на ММ са не толкова често срещани, за това смятаме и детето ни да бъде с такова име
Живот и здраве някой ден детето ми ще е кръстено както аз и таткото решим. От там нататък всеки е свободен ако иска да се радва, ако иска за се сърди, ама грам не ми дреме.
Племенницата ми е кръстена на майка ми, това си е лично избор на брат ми и снаха ми. Никой не ги е притискал и не си е натяквал мнението.
Моето име и това на ММ са не толкова често срещани, за това смятаме и детето ни да бъде с такова име
Давам пример:
Имаме син. Ако свекърът ми беше настоял да го кръстим на него, за мен това щеше да е обидно спрямо баща ми.
Имаме син. Ако свекърът ми беше настоял да го кръстим на него, за мен това щеше да е обидно спрямо баща ми.
То сега като имаме по едно дете е обидно, на кого по напред...
За мен такива надцаквания са супер смешни.
За съжаление обаче има хора настояват. За приятелско семейство - дъщеря им роди и прецениха да изберат името и на никого да не кръщават детето. Ех, как се разлюти дядото, не си говориха доста време и много им охладняха отношенията. Но на човека наистина му е мъка, веднъж като им бях на гости и не помня по какъв повод останахме сами и той си изля мъката. Много ми стана жал. По принцип съм на мнение, че правилно са постъпили с името, но не му казах нищо, само го изслушах. Много тежко го беше приел. Тогава се замислих - Заслужава ли си наистина, ако причиняваш такава мъка на близък човек? Беше едно от стандартните български имена, нямаше да е ретро или екзотично.