Първи клас и отказ да ходи на училище

По новините именно родителите с микрофон разбраха истината и този записа беше пуснат в емисията - съответно учителката отстранена. Ако действително се държи не както трябва, защо тя да е в правото да съди. Именно с такова доказателство тя не е в никаква позиция да има права, след като се е провинила. А и щом по новините се случи така, явно така работи принципа.

Това с микрофоните е пълна простотия. И после родителите се чудят защо учителите са дистанцирани и слагат всякакви ограничения. Ако дебнеш хората няма как да получиш положително отношение, защото те ще са подозрителни по подразбиране и ще се пазят. Това, че нещо са го показали по новините не го прави правилно, нито го оправдава.

Защото такъв запис е незаконен и ако тя реши, може да те съди. За да я записват, трябва да имат съгласието ѝ.

Да, но поне родителите ще са наясно с истината и може да спестят скандала, но пък ще си преместят децата в по-благоприятна среда - друго училище. Това са 4 години - за мен е неприемливо да се търпи 4 години крещене по детето. Разбира се, че първо тярбва да се говори с нея, аз описах ако разговорите не доведат до нищо, а детето продължава да се разстройва. Всеки си решава, аз не бих си стояла спокойна, защото нали ... на целия клас се крещи и това е окей. Ами не, не е окей.

Кой казва да стои спокойна? Казваме единствено да не използва незаконни методи.

Ти май не разбираш, че е незаконно да послушваш и записваш хората без тяхно знание. Не тя ще трябва да се оправдава, че е крещяла на децата, а ти, че си я записала. Нищо няма да спечелиш, а новините бързо се разпространяват и детето ти няма да е желано никъде, защото винаги ще се знае, че е детето на майката с микрофона. Това ли искаш? Или това не ти е минавало през ума?
Ако имаш проблем - говориш с учителката или с директора. Не с тайни записи.

Не знаех, че е незаконно.
Аз описах как постъпи майка ми - именно разговор с учител и директор. И той даде положителен резултат. Дано всичко приключи добре.

Майка ти е извадила късмет, че й се е разминало. Ако учителката е била по-хитра е щяла да обърне играта.

Преди няколко години дъщеря ми попадна на учителка с прояви като вашата. Също в първи клас. В училище с висок рейтинг на НВО.
Но никога не е отказвала да ходи на училище.
Въпреки това всеки ден разказваше за цирковете на госпожата. Не бяха насочени към нея, дори въпросната учителка я хвалеше.
Атмосферата в класа беше натоварваща. Децата започнаха да агресират едно към друго. Очевидно разбрали, че това е модел на поведние, който не се наказва.
Един ден се наложи да занеса забравен учебник(наказанията и униженията за такова провинение бяха абсолютно ирелевантни) и лично чух какво се случва, докато изчаквах да свърши часа.
Крясъци, персонални обиди с епитети към деца и лишаване от малко междучасие...
Държите ли, авторке, вашите деца да съществуват в такава среда 4 години?
Дали недотам доброто представяне на сина ви не е следствие именно от тази атмосфера?
Психологът в училище се назначава от директора и защитава интересите на училището, не вашите.
Какво очаквате от другия психолог, при когото ходите- да научи дъщеря ви, че да от нея се очаква да бъде послушна и да приема спокойно унижения???

В нашия случай преместих дъщеря ми след първи клас в друго училище.
Учителката с ненормалните изблици беше освободена от работа преди края на втори клас на съучениците на дъщеря ми.
Предупреждавана е многократно от директорката да промени стила си на работа.
Успех с решенията, авторке! Срещата ви с образователната система едва започва.

Авторке, я попитай детето дали, ако смени класа/училището ще ходи с желание?

Тия глупости за прекалената привързаност към вас бих ги приела, ако детето е дало такъв отпор и преди. Но ти споменаваш, че и на ясла, и на градина са ходили с желание. Значи не е това.

Казали са го - разговор с други деца, респективно с техните родители, може да излязат интересни неща. И помисли да преместиш децата.

Без да налагам идеи, аз бих сложила устройство. Не за да раздухвам нещата, ако се окаже, че е имало защо. А за да знам за себе си и да действам според това.

От психолога извън училище очаквам да разбера действителната причина за поведението и отказът да ходи на училище. Точно заради това потърсих външен такъв. Нелогично ми е да има прекалена привързаност към нас /брат й и нас с баща им/защото ако беше само това според мен защо точно сега да се прояви усещането за липса ... /не знам може и да греша и да е с натрупване /
Ще потърся контакт с други родители.
Относно госпожата им, твърди, че е просто характер на детето и единствено се карала, когато някой от децата се държало зле с друго дете ! / аз не очаквам да си признае така или иначе /

Няма ни най- малко доказателство, че учителката е виновна за проблема. Много е лесно да се каже, учителката крещи, затова детето не иска да ходи на училище. Бих предложила разговор с учителката, с други родители, със съученици.

Преместете децата!

Точно затова потърсихме психолог.
Не казвам, че учителката е проблема. Не мога да обвинявам безпричинно.
Свързах се с 3 от майките на деца от класа.
Разговаряли са с децата си и те твърдят, че Ивайла контактува и е приятел с всички деца от класа.
Попитах я дали иска да я прехвърля в друг клас, но каза, че не иска, дори се нажали.... Попитах я отново защо тогава плаче сутрин и казва, че проблемът й бил математиката и защото госпожата на занималнята се карала на брат й и ставало тъжно. Но пък тази седмица той беше болен и стоя вкъщи, но тя отново не искаше да ходи ... Определено истината не е наяве.

Когато дъщеря ми беше първи клас изведнъж започна да играе с кукли, а тя е дете, което не играе с кукли. И започна да ги дърпа и да им крещи като тя играеше учителка, а куклите - ученици. Опитах се да говоря с една майка на момиче от класа й, но майката отрече, че учителката може да се държи грубо с дете в класа и каза, че нейното момиче си играело на училище и била много нежна и внимателно учителка. Моето дете обаче не се чувстваше добре в класа, ходеше насила на училище, не се адаптираше към училището. В трети клас имах възможността да наблюдавам уроците онлайн (по време на локдауна) и си съставих мнение и за класа й.
Сега синът ми е първи клас, избра си езика на кака си и е при същата учителка. Той няма проблем с учителката, но не иска да ходи на училище, защото е зле с фината моторика и всички задължителни дейности като писане, изрязване, лепене, рисуване са му трудни. До сега успешно ги избягваше, овенче си имам, голям инат е, но в първи клас няма избор вече. Обаче доста боледува, бяхме болни и от Ковид и наблюдавах докато учи онлайн уроците им и класа. В класа има деца, които много се разсейват, шумят и пречат, когато са присъствено. Много е натоварващо и за учителя, когато има такива ученици. Получава се един постоянен шум, който пречи и на учителя и на останалите ученици. Та учителката се случва да повиши тон и да се скара на няколко деца в класа, едни и същи. Това едва ли е приятно и за останалите, особено ако са по-чувствителни.
Авторката има предимството, че е с близнаци. Ако едното дете е у дома онлайн, а другото в клас ще може да види с очите си какво се случва в клас, в това число и с нейното дете. Ако прецени е добре да смени класа, може би и училището.
Проблемът може и да не е в класната, а в учителката от занималнята. Дори и самото дете да няма проблем, достатъчно е да е по-чувствително, за да реагира на отношението на учител към брат или друго дете или на отношение на дете към нея.