Здравейте !
Имам близнаци-момче и вомиче, които са в първи клас. И двамата са посещавали ясла и детска градина преди това. В началото нямаха никакви проблеми и ходеха с огромно удоволствие и желание. От декември месец момиченцето започна да отказва да ходи на училище и воденето им сутрин се превръща в кошмар за нас. Започна да плаче и когато я оставяме сутрин се връща при нас. Говорим, говорим, но без ефект. Тя в училище според госпожите е първенец от момичетата. Той се справя по-трудно. От известно време прави манипулация, че й е лошо, че я боли нещо, само и само, за да не ходи на училище. Тя си има няколко приятелки в класа, с които се разбира. Той е по-дистанциран от другите деца. И двамата споделят, че госпожата им - класната доста крещи, но дори и да говоря с нея съм сигурна, че тя няма да промени методите си на работа и в същото време може да си създадат проблеми до края на началното си образование... Говорих с училищният психолог за проблемите и жената ги взе присърце. Когато дъщеря ми се среща с нея е много щастлива. Започнахме срещи и с психолог извън училище, но все още е в началото и нямаме конкретна причина за отказът да посещава училище. Когато говорим с дъщеря защо не иска да ходи на училище, всеки път казва, че много й липсвам аз, после баща й и т.н.изброява нас - близките й. Обяснявам, че и да е вкъщи ние сме на работа и пак би била сама, обяснявам, че в училище се случват и забавни неща, че е с приятели, играят... , но оставянето сутрин е кошмар. После през деня работи и е спокойна там. Искам да попитам за насоки от имали и преодоляли този проблем, какво се е оказало като причина, колко време отне работата с психолог докато се реши проблема... Всякакви насоки биха ми били полезни от хора, минали по този път ...
Имам близнаци-момче и вомиче, които са в първи клас. И двамата са посещавали ясла и детска градина преди това. В началото нямаха никакви проблеми и ходеха с огромно удоволствие и желание. От декември месец момиченцето започна да отказва да ходи на училище и воденето им сутрин се превръща в кошмар за нас. Започна да плаче и когато я оставяме сутрин се връща при нас. Говорим, говорим, но без ефект. Тя в училище според госпожите е първенец от момичетата. Той се справя по-трудно. От известно време прави манипулация, че й е лошо, че я боли нещо, само и само, за да не ходи на училище. Тя си има няколко приятелки в класа, с които се разбира. Той е по-дистанциран от другите деца. И двамата споделят, че госпожата им - класната доста крещи, но дори и да говоря с нея съм сигурна, че тя няма да промени методите си на работа и в същото време може да си създадат проблеми до края на началното си образование... Говорих с училищният психолог за проблемите и жената ги взе присърце. Когато дъщеря ми се среща с нея е много щастлива. Започнахме срещи и с психолог извън училище, но все още е в началото и нямаме конкретна причина за отказът да посещава училище. Когато говорим с дъщеря защо не иска да ходи на училище, всеки път казва, че много й липсвам аз, после баща й и т.н.изброява нас - близките й. Обяснявам, че и да е вкъщи ние сме на работа и пак би била сама, обяснявам, че в училище се случват и забавни неща, че е с приятели, играят... , но оставянето сутрин е кошмар. После през деня работи и е спокойна там. Искам да попитам за насоки от имали и преодоляли този проблем, какво се е оказало като причина, колко време отне работата с психолог докато се реши проблема... Всякакви насоки биха ми били полезни от хора, минали по този път ...
