Първи клас и отказ да ходи на училище

Може би липсва и повече самостоятелност, която ще постигнат когато им задаваме повече отговорности и ги вършат сами, а не с наша помощ.
Трябва да помисля в тази насока...

Аз лично от повтаряне на Светът не се върти около теб /от баща ми/ имам страхотен комплекс за привличане на вниманието, даже тук във Форума са ми правили забележка.
Хубаво е да работи с психолога, тя/той знае как да накара детето да се чувства поне малко комфортно в училище.

И не захарасвойте училището и не баламосвайте детето. То много добре вижда положителните и нетолкова положителните неща в пребиваването си в училище. По-рационално говорете - има много хубави неща в ходенето на училище, а има и дразнещи, аз също като бях в първи клас се дразнех от шума в клас (примерно). Така детето ще усети, че възприятията му не го лъжат и че майка му или баща му също са били ученици. Горчивото си е горчиво и няма нужда да се казва, че е сладко - най-много човек да се обърка дали да вярва на възприятията си или на думите на другия. Така и ще започнат да споделят повече за проблемите и за хубавите неща.

Ами и аз това му говоря. Че училището е като живота - днес има гаден учител, утре ще е гаден шеф. Гадни съученици - подобни колеги. Догодина - друг клас, нещо като друга работа.🤓

Не съм много съгласна с този подход. Това послание от типа "животът е гаден - свиквай". А идеята не е да свикват с гадните учители и после с гадните шефове, а да намерят начини да се справят в такива ситуации и в голяма степен ние им даваме пример с думи, действия или бездействия.
Примерно, учителката крещи в клас или обижда детето
 - дали да кажа на детето "така е, има такива учители",
-  дали да си премълча
-  дали да кажа първо на детето, че крещенето не е редно и че учителката не трябва да крещи и нищо да не направя
-  дали да кажа, че не е редно да крещи и да кажа на детето, че ще говоря с нея по въпроса"
- ........................................

Има цял списък с потенциални родителски реакци и това децата го виждат. Забелязала съм, че най-уверени са децата, чиито родители не си мълчат, защото децата се чувстват защитени първо от родителите си. После разбират, че и те трябва да се защитават, вместо да търпят и да се депресират или да проявяват избягващо мислене и поведение. Всеки родител си избира какво послание иска да даде на децата си и на какво да ги научи.

Спрямо тази госпожа съм опитала всичко, вярвай ми. Даже по едно време бях подела подписка да я махаме.
Като тегля чертата, синът ми е малко по-уверен сега, което все пак е нещо.

Да, по-уверен е, защото е видял, че не си стояла примиренчески със скръстени ръце, а си реагирала да го защитиш и да решиш проблема. Не винаги действията имат желания резултат, но децата виждат кога се стараем да им помогнем и кога се дистанцираме или подхранваме примиренчество.
Всички сме забелязали какво се случва, когато едно или повече деца от класа създават проблеми. Най-често идва родител на трабълмейкъра и започва да го защитава. Това прави детето още по-уверено. Значи трябва да си зададем въпроса "този родител защитава детето си и детето му става по-нагло - защо аз не защитавам моето, щом искам да стане по-уверено/нагло?". Няма значение дали постъпката на детето е била правилна или грешна, а как е реагирал родителят. Защитата от по-силен и авторитетен винаги влияе положително на самооценката и поведението. Ако за трабълмейкърите може - защо за по-неуверените или потиснатите да не може?

Аз съм от хората, които реагират на несправедливостта, търсят си правата, нямам проблем с диалог с когото и да било. Като цяло съм доста оправна и не премълчавам, когато става дума за правота.
Даже ако трябва да съм честна реагирам спонтанно и се впускам в "боя", независимо от цената, която ще платя.
В момента опитвам да бъда деликатна единствено и само заради това, че децата 4 години ще бъдат с тази госпожа, защото дори и да ги преместя в друг клас, училище, няма гаранция, че няма да има същата и там ... , а и смятам, че в живота винаги има подобни хора и по някакъв начин трябва човек да се научи да се справя с тях, игнорирайки ги /доколкото е възможно/, защото друг начин няма. Те са си такива и не се променят и ги има навсякъде около нас.

Това не бива да е причина да сте "деликатна", ако е вредно за децата. А може и да не сте 4 години с тази госпожа - може тя да напусне, може вие да напуснете. четири години са твърде дълъг период, за да съобразявате действията си и да го мислите толкова надалеч. В момента детето е на 7-8 години, а след 4 години ще е на 11. Това е още половината на сегашния живот на детето. Все едно ти да си на 30 и да правиш сметка, че ще си на настоящата си работа до 45-годишна възраст. как ти звучи?

Авторке, аз бях навремето като дъщеря ти - всяка сутрин в първи клас рев до училището. Дори в съзнанието ми е останала една картина - аз седя на стъклената врата и плача. Не знам какво съм разправяла за плаченето и защо го правя, но понеже в нашето семейство не се впечатляваме много от сълзи, никой не ми обръщал внимание. Имах прекрасна учителка, приятелки, които след 30+ години продължаваме да сме приятелки, изобщо нямах причини да плача. Ама го правех. Така беше целият първи клас.

Братовчедка ми навремето също беше тежък случай. Всяка сутрин училището се обикаляше три пъти, докато тя се успокои. Много често от плач направо повръщаше. И на нея и мина.

Та мисълта ми е, че може и да има причина, може и да няма. Тоест причина за едно дете винаги има, но в неговата главичка тя да е много сериозна, а всъщност да е доста безобидна. Братовчедка ми разправяше, че няма кой да се грижи в училище за нея - под ‘грижи’ тя разбираше, че няма кой да й каже къде си е метнала якето, да й извади учебниците, да й прибере нещата. Малко ‘принцеска’ го играеше у дома, но беше изтърсакът в семейството.

Успех.

Снощи отново говорихме дълго време, разбира всичко, обещава, че вече ще е наред и днес уж нямаше да прави проблеми, но отново не искаше да влезе в училище и се разплака. Бях обещала да й купя шише за вода /нейното се счупи/ ако не прави проблеми сутрин, но днес няма да й купя щом отново прави проблеми.

Не е въпросът в шишето и дали ще я подкупваш или ще я лишаваш от някакви неща. Има един момент, от който такова поведение става навик и един ритуал, който си разигравате всеки ден. Трябва да смениш ритуала Може и да кажеш сериозно на детето, че на училище се ходи, защото просто се ходи на училище, а ако има някакви проблеми в клас, ти си насреща да се заемеш с тях. Като в детската градина е - някои деца свикват да плачат, макар после да се държат съвсем нормално. Започнеш ли играта с подкупи и санкции край няма да има. Някои неща трябва да се кажат декларативно или да се направи сделка - ти ходиш на училище без да плачеш, а аз оправям проблемите.

Ако имате възможност някой друг да я води на училище, може да пробвате.
Брат й влиза, а тя не иска да влезе, така ли?

Andariel, права си и все пак. Синът ми не искаше да ходи на градина, често пъти се е случвало и насила ревящ да го измъквам от вкъщи. Обяснение никога не е давал, не е посочвал проблем. Учителките в градината казваха, че не са забелязали нищо - контактен, участва в занятията, има много приятели и играе, храни се, спи и няма никакви проблеми там. Обаче рев и "Не искам да ходя на градина". Разговори, подкупи и нищо. И аз съм казвала и разпитвала, ако има проблем да каже, за да го решим. Предлагала съм да го преместя, предложи от трета група да го запиша предучилищна към училище... Не, не искал, нямало проблем, но не искал и на градина. Започна да иска чак по време на локдауна, защото социалната изолация, в която изпадна му подейства много зле психически. И едва вече първи клас каза, че в градината било гадно, защото ги карали да лежат и спят по 3-4 часа следобед. Той не спеше у дома от четиригодишен но и на предучилищна в училище отказа, въпреки, че там нямаше да го карат да спи. Сега пак казва, че не иска на училище, защото пък му е трудно да пише, реже и оцветява - фината моторика не му е добра и категорично отказва да работи у дома за подобряване на състоянието. Тук вече нито подкупи, нито уговорки помагат. Иначе няма проблем с дисциплина, реда и самите знания - умен и паметлив е, по математика решава всичко преди госпожата да е обяснила новия урок даже... По писане това бързане му играе лоша шега.
Аз прочетох, че детето на авторката казва, че му липсва градината и леглото й там. Може би е твърде изморено да седи цял ден в училище. Може би е нужно в този момент да си остава след обед у дома, за за може да си почива и пише на спокойствие.

Ако на детето му идва в повече цял ден, и ако учебната програма позволява, да взема децата вкъщи. Лошото е, че с това целодневно обучение на доста места не е като преди - до обяд редовни часове, а следобед занималня, а разпределят така редовните часове, че децата щат-нещат, трябва да са цял ден там.