Първи клас и отказ да ходи на училище

Аз ако имах възможност щях да си ги вземам на обяд и да учим заедно вкъщи. За съжаление тази опция, както и на повечето деца, не ни е възможна.

Ами то веднъж-два пъти ще я заведе друг, но не смятам, че е решение.
Иначе - да. Днес бяха заедно с брат си и той й казва да влизат, а тя не искала пак. При вида на охраната не успяла да продължи с номерата и в крайна сметка е влязла.

Аз това, че училището е задължително и не е като в детската градина съм го казвала 100 пъти.
Принципно това с купуването на шишето не е "ритуал", а действително й трябваше защото днес е с обикновено пластмасово шише с минерална вода. Казвала съм и това, че когато има проблеми мама е насреща. И действително знае, че е така./доказвано във времето при различни ситуации/
Казва, че й ставало тъжно когато класната на обяд си тръгвала. Аз й дадох пример с детската градина когато едната госпожа по същият начин беше до обяд, а другата следобяд. Но там казва тя, че си лягали на леглата и си почивали.
Определено ме мотае и скача от причина в причина.

В кое училище учат?

Не казваш "мама е насреща", защото слизаш на детско-градинска комуникация. Детето е на 7, трябва да му показваш, че е голямо. Казваш "аз съм насреща". Не се отделяй от "мама". С "мама е насреща" или "мама те обича" говорим на бебетата или когато искаме да си глезим децата, а не когато говорим сериозно с тях. Как да порасне детето в ума си и като поведение, ако му се говори като на бебе? Когато говорим с децата си като с големи, те започват да се чувстват големи.

Има ли значение и защо ?


Аз й казвам, че АЗ съм насреща и бих помогнала и съдействала във всяка ситуация когато има нужда.
Тук съм използвала изразите по този начин, но не като дословно казано от мен. Напротив. Говоря с нея като с голям човек, защото виждам, че тя много добре ме разбира и не е необходимо да се връщам на нивото на детската градина.

Никой не те критикува, така че използвай изразите така, както си ги казала. Опитваме се да ти помогнем.

Да, да знам, че опитвате да ми помогнете ... Не исках да прозвучи, че нападам.
Изнервена съм от създалата се ситуация, а вкъщи опитвам да запазя самообладание, когато говоря с нея, да съм търпелива, разбираща, изслушваща, помагаща, но явно, това положение ме влудява.

Днешните деца са много крехки и изнежени. Няма дисциплина, няма възпитание. Свикнали са всичко да получават. Агресивни са. Едно време имаше уважение към учителите. И са викали, и шамари са удряли, и никой не се е оплаквал. В днешно време, заради повишен тон, някоя учителка може и работата си да изгуби.

Мога да се съглася единствено и само с първото изречение от поста Ви.
Няма да оборвам твърденията Ви, но определено са крайни и разминаващи се с действителността.
Монетата има две страни !
И само ще вметна, че съм дете на бивш /пенсиониран вече/ учител, който ме е възпитавал в уважение и респект към професията ! Същото съм предала и на децата си, както преди да започнат училище,  и продължавайки в същият дух, когато те вече са ученици !!!
Моля да не разводнявате темата ми с крайни изказвания звучащи като журналистическа новина от жълт вестник, несериозно е !

Добре, ще го кажа така - ако установите проблем е учителката, ок, извинявам се. Но е вероятно и проблемът да е във вас. Какво означава "не иска да ходи на училище" ?! Не може да си съсипвате здравето заради капризи.

Дори и да са капризи, факт е, че когато отказва сутрин започва да реве, да не влиза през входната врата на училището и дори да я оставя и да кажа тръгвам си - оправяй се, тя тича след мен и ме настига. Мисълта ми е, че дори и предприемайки мерки, в които ясно показвам, че си тръгвам, то се обезсмисля, поради това, че тя хуква след мен.
Даже самата аз смятам, че има голяма доза манипулиране от нейна страна и далеч не оправдавам поведението й, смятайки я за жертва, напротив.
Единствената ми цел е това да приключи и да осъзнае, че каквито и номера да върти училището е задължително за всички деца и отърване с каквито и да било методи и провокации от нейна страна - НЯМА !

Имате ли училищен психолог? Може да поговорите заедно с него и с детето за причините и какво може да се направи.
Има ли проблеми със сравняване с брат си от страна на останалите деца или учителите? При мен едната близначка постоянно я сравняваха със сестра и, което не и беше приятно. Откакто ги разделих, едва в осми клас е много по-спокойна и доволна. Съжалявам, че не го направих в началото. Идеята ми беше все пак да се подкрепят докато са малки, но сравняването и отношението към едната на фона към другата не и се отразяваше добре.

В първи клас в класа на детето имаше близначка, а другата учеше в друга паралелка. Вероятно да няма пряка конкуренция. Въпреки това, виждала съм майката в двора с отворена тетрадка на "нашата" близначка, да тропа по тетрадката и гневно да вика "защо е толкова червено"
В 3 клас (друго училище) имаха тризначки в класа, но бяха на едно ниво.
В първи клас аз прибирах детето на обяд, както и още 4-5 майки и баби, останалите оставаха на занималня. Две момчета плачеха горчиво в този момент и то не веднъж. Едното беше с моето в ДГ, там не е имало проблем, другото е ходило в същото училище на ПГ.
Целодневното обучение спестява много проблеми на родителите, но създава не малко на децата. Никой не може да ме убеди, че е ползотворно висене от сутрин до вечер в училище, с едни и същи обувки, с гърбене на чина.
Другият проблем е, че децата се постават в рязко конкурентна среда, на която не всеки може да издържи. Може да си най-добрият, най-успешният, но ако те гложди "червейчето" дали утре няма друг да получи повече "усмивки", "пчелички", "златни подписи" и все простотии, целящи да заобиколят уж липсата на оценяване, ето ти я тревожността.
Понякога децата имат ирационални страхове и ги съзнават, че са такива,макар и смътно. Аз не помня, но майка ми твърди, че съм знаела наизуст менюто за седмицата и ако има нещо, което не ям, съм почвала да плача. Това, което помня е, че си мечтаех за ДГ без ядене, само пиески, сценки, танци, рисуване. И тъй като съзнавах, че това е невъзможно, много страдах. Никой не би предположил, защото макар и много злояда, не бях слаба, нормална си бях. Знаеха у нас, че съм злояда, не ме караха насила, но в ДГ - да, само че за родителите ми това нямаше как да е извор на страдание. А за мен беше.

Пиша това, защото проблемът на детето може да е едновременно очевиден и невидим. И не е въпросът да се мотивира, заставя, подкупва да ходи на училище. Въпросът е защо това дете се противи на училището. Ако се приеме, че от инат или глезотия, може да се загнезди още по-голяма тревожност, която в бъдеще да създаде още проблеми. Ако се "изчисти", ще дойде момент детето и без убеждаване да ходи на училище.

Моят съвет е опитен, много опитен психолог, но не и училищен. Макар синът ми по друг повод да ходеше и то с удоволствие при училищния психолог, то никаква полза от училищните психолози, не разчитайте много на тях.

Разберете причината. Близко дете беше така, дори започна да получава паник атаки, също работеха с психолог. Причината се оказа тормоз от страна на съученици. Смениха училището, детето постепенно се почувства в безопасност и вече от няколко години си е в училище без драми.

Кризата на 7-годишните
Възрастовите кризи при децата
За мен статиите бяха много полезни и се сетих точно за тази тема. Не че дават отговори на всичко, но все пак има доста неща, над които да се замисли човек.

Първо, много ми е непонятно и даже забавно, когато хора, които нямат деца, дават акъли. От репортажи по телевизията и "на мен една майка ми каза" до това лично да минеш с децата си през ясла, градина и училище има не дупка, а трап! Отделно всяко дете в семейството е различно и различно преминава през тези етапи. Моят син, например, не искаше да ходи на училище, не заради отношението на учителките, нито заради отношението на някое дете конкренто към него, а защото средата в класа му го натоварваше. Оплакваше се, че шумят, викат,прибираше се с главоболие. Постепенно се научи да се абстрахира от това и да се "изключва", защото дори и след хиляди разговори на учители и психолози с родителите на "шумните" деца - ефект нямаше. Отделно не му харесваше храната в стола. Казваше, че нямала нищо общо с тази в градината и му се гадеше от нея. Спрях го от стол и му правех сандвичи вкъщи.

Вземете си отпуск една седмица и ги спрете от занималня и вижте какъв ще е ефектът. При нас точно в занималнята беше шумотевицата.