Публикувана: 12 фев. 2022, 21:53 ч.
Последно мнение: 24 дек. 2022, 12:15 ч.

Темата на Ибо 🎧 "Имало едно време в Чукурова"; "Птичи полет" - #74

64 773
738
1

# 195 10 апр. 2022, 23:24 ч.

Мнения: 336

Момичета, намерих 15 бр.интервюта, преведени на бг.от минали години. Преди месец четох интервюто му с Хилал, но сега не го откривам. Ако вие го имате, ще ви бъда благодарна за него.
Благодаря предварително Flowers Tulip

# 196 10 апр. 2022, 23:53 ч.

Мнения: 3 413

джулс , ако се не бъркам го имаше във викито / при мен явно е блокирано / но ти нали писа ,че не влизаш в този сайт

# 197 11 апр. 2022, 00:14 ч.

Мнения: 336

Благодаря ти, kmaroo.
Там поглеждах от време на време, но сега вече изобщо не ми отваря!
Лека нощ 😘

П.п
Момичета, намерих интервюто. До сега търсих публикуван превод, но се оказа грешна тактика. Реших да потърся директно списанието и го намерих. Преводачът на телефона ми го преведе учудващо идеално, без забележки.

https://www.samdan.com.tr/roportajlar/2021/12/15/hilal-altinbile … ek-heyecan-verici

Последна редакция: пн, 11 апр 2022, 01:02 от Juls1

# 198 11 апр. 2022, 13:34 ч.

Мнения: 3 413

джулс , мерси и моля прощавай ,че така копирам / изваждам/ инт .
- до като ми позволява да го отворя
/_{че ми изписва разни искания /}
Сериалът "Имало едно време Çukurova" продължава да впечатлява милиони с историята на сериала на ATV, която се следи от първия сезон, в който беше излъчен. Докато бурята от вълнение продължава неотслабващо в сериала, Ибрахим Челиккол, последният човек, който се присъедини към историята, също е оценен за таланта си като другите играчи в отбора. Преведохме главните герои на сериала, който отведе публиката на носталгично пътешествие между миналото и настоящето, в нашата зона отблизо; Споделихме заредени дневници, личен живот и нови мечти и вълнения преди Нова година. Зюлейха и Хакан сега са във вълшебна история, простираща се от 70-те до 2022 г.

КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА ГЛЕДАТЕ ВИДЕО ОТ КУЛИСАТА НА ИНТЕРВЮ НА HILAL ALTINBİLEK И İBRAHIM CELIK...

Срещате публиката всяка седмица със сериала „Имало едно време Чукурова“, излъчван по ATV. Какво пътуване е за теб? Как върви всичко?
HILAL ALTINBILEK Имало едно време в Çukurova е в четвъртия си сезон и и за мен това е дълго пътуване. В такъв дълготраен сериал и историята, и героите се развиват и трансформират. Точно като живота. Събитията ви отвеждат на места, които никога не сте очаквали. За мен е много приятно да играя тази промяна и трансформация. Гледам Зюлейха в първия епизод и казвам: „Колко си пораснал, колко си зрял“. Хаят превърна Зюлейха в силна жена, която никога не е очаквала, но каква трябва да бъде и която знае какво иска.
ИБРАХИМ ЧЕЛИКОЛМного съм доволен, резултатът ме удовлетворява много. Много бързо се адаптирах, хармонията и енергията на екипа правят заложената среда много комфортна и спокойна. Всички работят с голяма отдаденост и се произвеждат качествени и красиви епизоди. Най-приятната част от работата е, че нашите зрители са с нас, те са доволни и резултатите, които получаваме от рейтингите, въпреки всичко изморително.

Коя според вас е най-приятната част от играта с Hilal/İbrahim в сериала? Какво ви привлече в тази история?
ВЪТРЕШНО. Хилал е много удобен, искрен и предан партньор. Забавен, динамичен и добър приятел, имам голям късмет. Мога да кажа, че ми хареса потокът на историята, силният й сюжет и фактът, че отразява културата на тези земи във всеки един аспект. Истинска любов, истински битки, добро и зло, трудна история за всички аспекти на човека и живота. Харесвам също изправената стойка на моя герой, никога не се предава и че е воин.
HAИмало едно време, Чукурова разказва за период и в този процес има герои, които влизат и излизат от живота ни. С героя на Хакан Гюмюшоглу Ибрахим (Челиккол) добави много важен цвят и инерция към историята. Никога преди не бяхме работили заедно, но за много кратко време енергията ни беше нагоре и работихме много хармонично заедно на снимачната площадка.

Кой е най-вълнуващият аспект от оживяването на нов герой във всеки проект?
HA Мисля, че отговорът се крие във въпроса... Нов герой във всеки проект означава чисто ново вълнение. С всяка роля влизате в живота на чисто нов човек и този процес на формиране е наистина вълнуващ.
ВЪТРЕШНО. Подновяването във всяка нова работа, животът и поддържането на този герой, работа върху него, вълнението от това ме поддържа динамичен. Всъщност това е като спорт, с висок адреналин, всеки следващ ден и работа е нова игра, нов мач за себе си.

Ако имаше нещо, което би могло да ви накара да избухнете от радост в момента, кое би било то?
ВЪТРЕШНО. Всичко положително за сина ми. Етапите на растеж и развитие на детето са очарователни. Връзката ми с него е много силна. Всичко, което виждам в него, ме прави безкрайно щастлива.
ХА сега съм на 30 години, така че може би ще е малко странно за тези, които го четат, но поне тези дни предпочитам да имам балансирани емоции и е много добре за мен. Не мисля, че едно чувство е по-ценно от това да се чувстваш спокоен в момента...

Как си с кухнята? От кои географски райони най-много харесвате храната?
ХА не мога да кажа, че обичам да готвя, обичам и да ям. Но един от начините за мен да се измъкна от енергията на хотелския живот беше да прекарвам време в кухнята. Когато се прибера вкъщи през празниците, поне си приготвям закуска със собствените си ръце. Аз съм от Измир, така че обичам зехтина и средиземноморската кухня.
ВЪТРЕШНО. Обичам сам да готвя неща като риба и месо. Прекарването на време в кухнята е релаксиращо занимание за мен. Аз съм човек, който обича да яде твърде много, за да направи разлика като „най-много“.

Каква е връзката ви със здравословния начин на живот?
HA Не спазвам специално определен хранителен режим, но обръщам внимание на здравословното хранене. През годините създадох хранителна и спортна рутина според собственото си тяло и я прилагам.
ВЪТРЕШНО. Така или иначе се опитвам да се храня максимално здравословно, моите упражнения и ежедневни разходки също са част от рутината ми, част от начина ми на живот.

И накрая, какво най-много ви вълнува от новата година в момента?
HA Научих се да откривам себе си с героя, който играя. Ето защо съм наистина развълнуван да открия героя в новите си проекти и какво ще добавят към мен.
ВЪТРЕШНО. Самото бъдеще е много вълнуващо. Да не знаем накъде ще се обърне светът, какво ще донесе течението на времето, с какво животът ще ни изпита, е вълнуващо нещо само по себе си. Разбира се, най-много ме вълнува израстването на сина ми и човекът, в който той ще стане. Независимо от това, пожелавам бъдещето на нашата страна и човечеството да бъде добро. Трябва да градим бъдещето по приятелски и уважителен начин, като правим всичко възможно за достоен живот в мир с природата.

# 199 11 апр. 2022, 20:05 ч.

Мнения: 336

Kmaroo,
това интервю, което публикуваш, от линка, който аз сложих ли е или от контакта?

Защото виждам, че гугъл е превел името на И.Ч., на турски I.C. като "ВЪТРЕШНО".
Т.е. гугъл си тълкува I.C. като думата "içeri",
(Вътре), всеки, който е гледал сериала "Вътрешен човек" (на турски "Icerde"), с Арас Булут и Чаатай Улусой, ще разбере.

Та "ВЪТРЕШНО" всъщност е името на Ибо 😀
Тук сме малко като "изгубени в превода", имаше такъв филм 🙂

П.п

Аз лично съм си харесала ето това интервю, от 2013 г.
Тук е още твърде млад, говори много искрено и споделя интересни неща за себе си към края на интервюто, поне за мен бяха такива. Сега едва ли би бил толкова откровен.
Слагам го да си го припомните.

ИБРАХИМ ЧЕЛИКОЛ за "Милиет", 7.12.2013г.

В момента върви втори сезон на „Милост”. За теб как е този втори сезон?

ИБРАХИМ: Енергията на екипа е на много високо ниво. Мисля, че това ни държи по време на втория сезон. Имаме и подкрепата на добра продуцентска компания. Иска ми се този сезон да бъде продължен, както е по сценарий, въпреки рейтингите.

В миналото ви интервю с Йозгю Намал, тя каза, че разбира като голям шанс за нея да играе една роля в 2 различни времеви периода.

ИБРАХИМ: Да, това е голям шанс и за мен. Това е предизвикателство, което тества лимитите на един актьор. Мисля, че се получи по правилния начин. Да се върнат към миналото, е мечта за всички хора. Ние го преживяхме заедно със сценария. Разбира се, изискваше специална концентрация.

Ти казваш, че всеки иска да се върне назад в миналото си. Интересно ми е дали ти искаш да се върнеш тогава, когато си бил на 20 години?

ИБРАХИМ: Вероятно не. На тази възраст изживях хубави неща, трудни неща също. Като си помисля, смятам, че ще е трудно за мен да се върна и да изживея отново същите неща.
Освен това, нали днес съм такъв, точно заради нещата, които съм преживял в миналото. Не искам да мисля и за бъдещето, смятам, че трябва да се живее за настоящия момент.

В твои предишни интервюта си казвал „Не мисля, че само лошо ще се случи на добър човек”.

ИБРАХИМ: Да, мисля, че ако има причина да ми се случи нещо лошо, след това ще последват хубави неща. Вярвам във възмездието и кръговрата на живота.

Като се замислиш, това е много оптимистично.

ИБРАХИМ: Не знам. Това не означава, че не е възможно да се случи нещо лошо на някой добър човек, но определено мисля, че след негативното, ще последват и хубави неща.

Нека поговорим малко за новият ти филм „Само ти”.

ИБРАХИМ: Ще бъде представен на 14 март. Играя ролята на бивш боксьор, който оставя трудното минало зад гърба си. Белчим Билгин ми е партньорка.

Вие се срещнахте за първи път докато снимахте филма ли?

ИБРАХИМ: Да, тя е много позитивен човек, пълен с енергия. За мен е много добър партньор. Ние се подкрепяхме много по време на снимките.

Във филма „Фетих1453” използваше меч. Сега кик бокс. Винаги ли ще те виждаме в екшън роли в киното?

ИБРАХИМ: Тези 2 роли бяха много трудни. Във филма „Фетих” бях войник. В този филм съм сантиментален мъж. Филмът „Само ти” е това, което споменах преди - какво би могло да се случи на един добър човек. Героят тук е с трудно минало, но съвестта му превъзмогва това. Той се жертва, за да заплати за грешките от миналото си и едновременно с това е влюбен.

Външният ти вид ли е причината да ти предлагат екшън роли, като да се биеш с меч, с идеята че можеш да си убедителен в тези сцени?

ИБРАХИМ: За някои роли – да, разбира се, но изборът е наш. Говорих с режисьора на „Милост”, Чаатай Тосун, за този проблем.
Казах му „Има роля, която бих искал да изиграя... да бъда добър човек, но и борец в същото време. Искам да изиграя характер, комбинация от всички тези неща. Трябваше да бъда напълно подготвен, за да го направя.
Имах такова желание, и между сезоните на сериала „Милост“ получих предложение за такъв проект. Точно тогава се подготвях да отида в Америка. Дори си бях купил билет.
Но щом прочетох сценария на „Само ти“, пожелах да участвам. Честно казано, има напълно различни емоции в характера на Али. При такъв емоционален сценарий е трудно за един актьор да откаже. Поради тази причина отложих всичките си планове и се концентрирах върху този проект. И съм щастлив от решението си.

Има неща, които се случват във филмите. Има актьори, на които се предлагат екшън роли: атрактивен мъж в екшън сцени... Ти от тях ли си?

ИБРАХИМ: Не, но ако си добър актьор и даваш всичко от себе си в екшън сцените, какъв е проблемът, че изглеждаш добре на екрана?

Каза „Бих отишъл в Америка да участвам в курсове и семинари”. Значи би участвал в подобна подготовка, свързана с работата ти?

ИБРАХИМ: В този момент нямам никакво време, но искам да направя нещо такова, когато имам възможност. Ние вършим работа, която няма край. Това е живота, нали? Ние взимаме сцени от реалността и ги поместваме в сценариите. И колкото повече се усъвършенстваш, ставаш все по-добър. Колкото си по-спонтанен, толкова си и по-реалистичен на екрана.

В предишно интервю каза, че разбираш всички, които в началото са те наричали „дърво” заради играта ти. Как виждаш своето усъвършенстване сега поглеждайки към миналото?

ИБРАХИМ: Започнах да играя преди 7 години. Предполагам, че в играта ми има подобрение, както има разлика между новородено бебе и 7 годишно дете.

Вероятно спортуваш много. Като те погледна от тук, изглеждаш страхотно.

ИБРАХИМ : Да. Спортът е едно от нещата, с които се занимавам непрекъснато. В миналото бях баскетболист. Никога не спрях да спортувам. Опитвам се по този начин да запълня свободното си време. Много обичам да тичам в гората, защото обичам да бъда заобиколен от природата.
Карам АТВ, яздя кон.
Обичам спортовете сред природата и тези, които повишават адреналина. Не харесвам особено фитнес залите. Предпочитам да съм на свеж въздух, там се чувствам по-добре.

Как постигна тези ръце, без да правиш специални упражнения във фитнеса?

ИБРАХИМ: В природата ми е, наследственост. Но, както казах, не правя много упражнения за релеф. Ако човек спазва диета и спортува, това се отразява на цялото тяло, не само на ръцете. Усъвършенстването не идва само с ходене във фитнеса, за да изваяш тяло.

Спазваш ли диета?

ИБРАХИМ : От време на време. Но не мисля по начина:„Трябва да ядеш това, имаш нужда от онова”. Аз съм човек, който ще отвори хладилника, дори в 3 сутринта и ще изяде всичко, което открие там.

Можел си да направиш кариера като баскетболист. Някога минавало ли ти е през ума „Какъв ли щеше да е живота ми, ако бях баскетболист?”

ИБРАХИМ: Исках да продължа да играя баскетбол, но имах повече причини да спра да играя. Въпреки това, никога не го изхвърлих от живота си. Една от най-големите ми мечти е, в бъдеще да отворя училище за тренировки по баскетбол за деца. Все още се виждам с приятелите от стария ми отбор, ходим заедно на почивки през уикенда и играем баскетбол.

Чух, че имаш ферма за кангали.

ИБРАХИМ: Не, но имам 2 кучета от породата и едното играе в сериала. Имам приятел в Сивас, който има ферма за кучета порода кангал. Там има 160 кучета на място, което е 3800 кв.м. Отивам там и им отдавам енергията си.

Чувствителен човек ли си?

ИБРАХИМ: Да, аз съм много емоционален и изживявам силно нещата, които ми се случват, добри или лоши.

Въпреки, че се разделихте с Дениз Чакър, екранната ти партньорка в „Ифет”, как й предложи брак?

ИБРАХИМ: Това е интимен въпрос, на който не искам да отговарям. Носеха се слухове, че съм украсил целия си апартамент с рози, сърца и свещи, но истината е, че такова нещо няма.

Какви са предпочитанията ти, какви жени харесваш?

ИБРАХИМ: Харесвам искрени, весели и самоуверени жени. Но когато любовта те споходи, нямаш избор, или си влюбен, или не, приемаш човека до теб такъв, какъвто е.

Тези дни, когато си сложиш главата на възглавницата, какви мисли минават през ума ти?

ИБРАХИМ: Когато сложа глава на възглавницата, неизбежно започвам да мисля за нещо. За всичко, за мечтите ми от миналото, за хубавите неща, които съм преживял или грешките, които съм допуснал и как да ги поправя. От дете, винаги имам много мечти.

Коя своя детска мечта направи реалност?

ИБРАХИМ: Например, в детството ми нямахме кола, аз гледах хората с коли и си мечтаех как някой ден и аз ще имам своя кола и ще се возя с приятелите си. Как ще отидем на ваканция. А сега мечтая за неща, като например, да имам възможност да отворя баскетболно училище, да отида в чужбина и да присъствам на семинари по актьорско майсторство, да стана много добър актьор.

След филма „Фетих1453” имаше новини, че си получил покана от Холивуд…

ИБРАХИМ: Да, имаше такива разговори, но почувствах, че не съм готов. Бих искал да дойде такава оферта, когато съм по-добре подготвен. Възможно ли е?

Значи Холивуд присъства в мечтите ти...

ИБРАХИМ: По принцип нямам точно такава мечта. Просто се опитвам да върша добре работата си тук. Но ако получа оферта от там, ще я обмисля.
Не знаем какво ще ни донесе живота. Мисля, че е като игра на тенис... Всичко може да се случи.

Последна редакция: пн, 11 апр 2022, 20:37 от Juls1

# 200 11 апр. 2022, 21:39 ч.

Мнения: 3 413

джулс , от твоя линк е го копирах

мерсо отново за напомнянето ти с инт. за стремежите , мечтите , постиженията в кариерата , възгледите на ибича

# 201 11 апр. 2022, 23:09 ч.

Мнения: 336

Каква научих за Ибо от интервюто му, дадено през 2013 г.
В последните си интервюта е вече доста обран, набляга повече на философските разсъждения, особено в интервюто за сп.Esquire Turkey от м.Януари т.г.

1.Много чувствителен.
В друго интервю казва, че преживява по 2-3 дни лошите вести и страда. Питам се как успява в такъв случай да излезе от образ, сигурно е много трудна работа.

ИБРАХИМ: Да, аз съм много емоционален и изживявам силно нещата, които ми се случват, добри или лоши.

2.Какви са мечтите му. Като дете - да отидат на ваканция с тяхна кола, тъй като кола не са имали.
Като млад актьор - да отвори баскетболно училище. Отказал ли се е от това вече?

ИБРАХИМ: Например, в детството ми нямахме кола, аз гледах хората с коли и си мечтаех как някой ден и аз ще имам своя кола и ще се возя с приятелите си. Как ще отидем на ваканция. А сега мечтая за неща, като например, да имам възможност да отворя баскетболно училище.

3.Много скромен. Ако беше друг, да е отпрашил за Америка.

След филма „Фетих1453” имаше новини, че си получил покана от Холивуд…
ИБРАХИМ: Да, имаше такива разговори, но почувствах, че не съм готов. Бих искал да дойде такава оферта, когато съм по-добре подготвен.

4. Романтичен. Отрича, че имало пълна стая с рози, но сигурно е имало.
Отрича, за да не се излага, тъй като са се разделили.

Въпреки, че се разделихте с Дениз Чакър, екранната ти партньорка в „Ифет”, как й предложи брак?
ИБРАХИМ: Това е интимен въпрос, на който не искам да отговарям. Носеха се слухове, че съм украсил целия си апартамент с рози, сърца и свещи, но истината е, че такова нещо няма.

5. Фермата с кучета, порода Кангал е на негов приятел, а не на семейството му.

ИБРАХИМ: имам 2 кучета от породата и едното играе в сериала. Имам приятел в Сивас, който има ферма за кучета порода кангал. Там има 160 кучета на място, което е 3800 кв.м. Отивам там и им отдавам енергията си.

6. И ето как спазва диета, точно като мен 😀 😀

ИБРАХИМ: Аз съм човек, който ще отвори хладилника, дори в 3 сутринта и ще изяде всичко, което открие там

# 202 12 апр. 2022, 10:11 ч.

Мнения: 1 214

Добро утро! Coffee

Джулс, благодаря, за споделеното мнение за Ибо! Flowers Hibiscus

То съвпада с моето. И на мен ми правеше впечатление скромността и чуствителността му. Ако той страда 2-3 дни и излиза толкова бързо от образ, че го видяхме и как бързо се потопи в ролята на Кенан в "Птичи полет". Малко остана, ще го гледаме през юни. Като си помисля, на мен колко време ми трябваше да прежаля образа му на Мехди и нелепата му смърт, та и още не съм се оттърсила от тъгата, все едно съм загубила реален човек, как толскова бързо успява да го направи си е забележително. Явно с годините се е научил, че това е само работа. Вече е станал професионалист. Grinning

Що се отнася до апетита, явно сме от една порода. И аз съм на "зърнена диета", каквото видя ми се дояжда и си имам апетит. Колкото пъти си казвам, че трябва да контролирам апетита си, не се получава. Първо хапвам, после изпитвам угризения, но никога в обратен ред. Stuck Out Tongue Winking Eye

Да ви попитам, че ми направи впечатление попаднах на по-ранни негови интервюта преведени на български език и там пишеше, че освен сестра има и двама братя, а интервютата на турски език пише, че има една сестра и тя се казва Аслъ. Откъде ли черпят инфо нашите преводачи на статиите? Thinking

Попадали ли сте на такава информация?

# 203 12 апр. 2022, 10:41 ч.

Мнения: 3 413

и аз знам ,че има сестра която е с двете деца / на тях им качват снимки в инста с ибо ,с али , за нея не си спомням да съм я виждала , на михре сестра и съм / .
не мога да разбера ,защо миха изпусна този мъж мечта - деликатен , грижовен, любящ баща , работен

Скрит текст:

обаче смея да твърдя ,че с ибича имам обща черта - диетата , е моята е денонощна . обаче с тичането на открито и спортуването нямам общо

# 204 12 апр. 2022, 11:34 ч.

Мнения: 336

Здравейте момичета! Heart

Благодаря ви за споделените мнения.

Нямам много време, че съм на работа, но попаднах на едно интервю от 2014г, което на някои места не разбирам с гугъл.

Якут, ти би ли могла, ако не те затруднява, и, разбира се, когато ти е удобно и имаш време, да му направиш качествен превод?
Ако нямаш възможност, разбира се, няма проблем. И без друго интервюто е от преди години. Не се чувствай длъжна.

Все пак ето линка:
https://www.hurriyet.com.tr/kelebek/hayat/ibrahim-celikkol-kanga … h-ederim-27154244

Всъщност повечето неща вече сме ги чели на други места, но в превод, направен от други хора, без линк към оригинала, а тук е точно в оригинал за "Хюриет Келебек", както той го е казал - за живота си, за семейството си, за връзката си със Синем Кобал.

Благодаря предварително Heart

П.П.
Всъщност и аз съм чела, че имал братя, дори си спомням, че ви питах тук, преди време, когато се метнах при вас от балкона Blush

и все още нямах никаква информация.
Сега обаче, смятам, че недоразуменията се получават заради преводите с помощта на гугъл-преводач, когато този, който има желание да направи превод, на практика си няма "хал хабер" 🙂 от турски език.
Ето какво превежда гугъл, например, от интервюто, чийто линк сложих по-горе:

Той говори тук образно, в смисъл че чувства хората от селото много близки, като роднини - баща, брат. Но гугъл превежда буквално. Хората четат "тук имам майка, баща, брат" и по разни сайтове се публикуват неверни данни, че имал брат например.
И така се получава недоразумението.

Последна редакция: вт, 12 апр 2022, 17:59 от Juls1

# 205 13 апр. 2022, 00:21 ч.

Мнения: 1 214

Джулс, вече е готов. Grinning

Моля!

Скрит текст:

Предпочитам кангалите пред хората
Ако има нещо като "Истинският мъж" то това е Ибрахим Челиккол (по нататък И.Ч.).
Тялото му, мускулите му, положението му, поведението.
Естествен, неподправен, той е мъжът без недостатъци.
Може да упражнява всеки спорт, сърф, ски, парапланеризъм, тенис...
Живее с тялото си, тялото заема огромно място в живот му. Нали казват "природен мъж", може да остане и в гората, може там да прекара нощта, може и да се защити, безстрашен, не изстива, храни се от природата, качва се и на мотор, и в реката плува...
И той е такъв!
По необходимост може да бъде даже и червена барета (специалните части в Турция, натоварени със специални мисии и охрана).
В сериала "Реакция" на екрана ще ни срещне в ролята си на Огуз, ще вдъхне живот на червена барета. Сериалът е „политически екшън“, доста предизвикателен, Нехир Ердоган и Ердал Бешикчиоглу също участват в него.
И.Ч. за този сериал е обучаван в Генералния щаб, първо пренебрежително: "Идва някакъв артист", но после като го опознали казвали: "О, този е от нашите!"
Живее в чифлик в Йомерли.
Наоколо се разхождат кокошки, има гъски, също и малки кученца порода Кангал...
Има две биволици, сутрн пие биволско мляко.
Познатият ти селски живот.
И онова, което го прави щастлив, обожава да се качи на АТВ-то си и да навлезе дълбоко в гората.
Разбира се, с него е и Синем Кобал.
По всичко си личи, че е много влюбен в нея.
Под цялата външност на Рамбо живее много чувствително момче.
Пожелаваме му успех!
- Жените припадат по теб! Ръцете ти, мускулите ти, дивият ти поглед, строгото ти изражение на лицето, дивото ти състояние на живеещ сред природата те поставят на пиедестал. В интернет писали: "Боже, ти който си вдъхнал живот на яйцето, какъв красив мъж си създал". И очите ми изкочиха, но прочетох тези коментари. Какво чуства мъж когато чуе такива неща?
- Не съм от мъжете които се разхождат тук!
- Значи много не ти пука...
- Честно казано, не! Животът ни завежда някъде, но ни взема оттам и ще ни заведе на друго място. Ценя мястото, на което се намирам, но и не го вземам насериозно. Вземам насериозно това, което върша, не себе себе си. Приписват ми качествата необходими на образите, които играя. Какво означава див поглед? Порастнах в семейство, в което жената бе доминираща. Не съм груб, не съм мачо. Нямам нищо общо (букв. нито отдалеч, нито отблизо). Но виж това е истина, че съм мъж, който живее в съзвучие с природата...
-Добре де, възможно ли е мъж, който получава толкова голямо внимание, да се държи разумно?
-Може би, за да не върша глупости живея далеч от града в чифлик! Отдавам се на природата. Намирам пътя си в природата. Защото градът ми се струва хаотичен.
Всяка сутрин пия биволско мляко
- По спокоен ли се чустваш тук сред гъските, кокошките, кангалите и биволите?
- Точно така! Вярвам в истината и в природата. Тук ги има и двете. Освен това съм наясно, че това общество взема човека „хооп" много хубаво го издига на едно място, но същевременно "зънк" може да го приземи. И също внимавам, с всеки поставям дистанция. Предпочитам да съм в своя свят, в моята природата, в моята гора.
- Със Синем ли живеете в тази къща?
-Не живеем заедно, сам съм, но тя идва често. Имам и къща в Нишанташъ, но повече съм тук. Щом приключат снимките веднага пристигам. Когато казвам "Сам съм", тук съм заедно със хората от селото. Тук имам една майка, един баща и един брат. Бекрайно истински хора.
- Тези хора не си ли казаха: "Защо дойде тук този човек?"
- Не го казаха. Много ме обичат. Казват: "Може ли да си артист!", "Ти си един от нас!" За мен това е най-големият комплимент. Всъщност и аз порастнах на такова място. В Ширинтепе, Измит. На място където има приятелство, споделяне и съседство, където всеки е майка-баща, всеки е брат. И тук не е различно. Всяка сутрин до вратата ми идва сиренето ми, яйцата ми, млякото ми. Пия биволско мляко. Закуската ми е селска закуска.
- Откога е тази къща?
- Станаха две години. Средата на сета е сложна. Тук е мястото, където се успокоявам, където оставам сам със себе си.
- Тогава от една страна, ти вършиш работа, която не е много подходяща за твоя дух...
- Ако трябва да съм честен, да. И без това от начало не можах да свикна. Аз съм професионален баскетболист.
- Аз съм човек, който обича със силата на тялото си да прави някои неща. Остави ме гол насред гората, няма да умра. Ще си намеря пътя, ще оцелея по някакъв начин. Имам такава страна. И обичам да съм сред природата. Тук принадлежа повече отколкото на града.
Трябва да изям хляб от 40 фурни
-Ти ли си новата младеж на тази страна?
Най-вероятно не очакваш да кажа "да". Аз само се старая да бъда добър актьор. Актьорската професия е безкрайна. И аз се опитвам да стана добър актьор.
-- Вярваш ли че, че добрата ти физика е пречка пред актьорската ти игра?
- В началото ме притесняваше приказката "красив мъж". Казваха: "Красив, строен, но актьорската му игра не струва!" Всъщност бяха прави като го казваха. Защото и аз тогава не я бях усвоил тази работа [професия]. Но мисля, че когато лека - полека започнах да опровергавам тази теза. Опитвам се да избирам роли, които ще ме развият. Всеки сет за мен е едно училище. Никога не станах човек, който разхождаки се казва: " Аз съм актьор", няма и да стана. Защото не съм. Това е все още шестата ми година. Трябва да изям 40 фурни хляб.
Докато вървеше по пътя една жена каза" Какъв си ти такъв? Трябва да станеш модел" и ми даде визитката си.
- Кой си ти? Откъде попадна в света?
-Не знам откъде, но паднах от Измит, това знам.
- В какво семейство?
- Семейството на всеки е специално, и моето е такова. Чуствам се голям щастливец. Тяхната обич ме пази, върху себе си имам тяхната защита (букв. техните амулети са върху мен). Порастнах сред жени, мама, леля, леля (сестра на баща му), баба ( майка на баща му). Накъдето и да обърнех главата си имаше жени.
- Имашли брат/сестра?
-Имам по-голяма сестра (кака). Още една жена. Колкото до мъжете в семейството, те са мъже, които изпитват уважение към жената. Тъй като са умни, обикновенно оставят решението на жените.
- Какъв е баща ти?
-- Беше служител във флота на Гьолджюк. Мама работеше заедно с баща ми заедно с баща ми. Беше шеф на бюро към флота в Гьолджюк. След като се пенсионира стана домакиня. След като се пенсионира, с татко си отворихме наше работно място [магазин]. След като почина се преместихме в Истанбул.
Бях единствения турски модел, избран на 19 години
-Защо загубихте баща си?
- Получи онфаркт на 50 години.
-Ооо, бил е много млад!
- Да, аз бях на 18 години. Имам още една по-голяма сестра. Тя е професор в [университета] "Хаджеттепе". Тя все казва, че имам травма свързана с толкова ранната загуба на баща ми.
- Когато баща ти е починал ...
- Понеже по-голямата ми сестра учеше в Истанбул, ние се преместихме в Истанбул. Взех решение да оставя баскетбола след като загубих баща си.
- Защо?
- Баща ми беше този, който ме накара да заобичам баскетбола, който ме напъстваше. Идваше на всичките ми мачове. След като почина, притесняваше ме да не виждам баща си излизайки на терена.
- Въпреки това, доколкото разбирам, бил си толкова добър колкото професионален баскетболист....
- Да. Играх 15 години. В Рено, в Коджаелиспор. После бях повикан в Националния отбор. Стигнах до Дарюсшафака и го оставих. Не е било писано.
- Най-голяма повратна точка в живота ти е смъртта на баща ти, нали?
- Да, но животът е такова нещо. Ако баща ми беше жив, може би няма да ги правя тези неща. Животът всекиго отвежда от едно на друго място. Кара ни да станем по-силни, да порастнем.
- Красотата от баща ти ли е?
- Баща ми е арабин, майка ми е солунска преселничка. Такава смесица съм аз.
- Как започна приключението ти с актьорството?
- Когато дойдох в Истанбул започнах да търся. Учих иконометрия, не го обичах, изоставих университета. Исках да работя. Понеже съм изграл баскетбол си казах"мога да тренирам деца". Но не знам точно какво да правя. Нали има такова състояние на инерция, чакаш. Какво чакаш, не знаеш. Намираш се в такава празнота, че си нямаш на идея какво ще правиш. Защото си малък, от провинцията си, дошъл си в големия град. Намираш се на място, което не познаваш. Единственото нещо, което се казва за Истанбул е: "Истанбул поглъща човека!" . Тази приказка кънти в ушите ти. Докато си се разхождах безцелно се запознах с една жена.
- Къде?
- Докато си ходех по пътя. Изведнъж дойде към мен, ето така ме огледа и ми каза: "Какво нещо си ти!". "Непременно трябва да станеш модел". И даде визитната картичка на нейната агенция.. "Не, каква работа си имам! си казах. Не я потърсих. Но после още веднъж се срещнахме със същата жена в "Акмеркез". Попита ме: "Защо не дойдеш в агенцията?"
- До този ден не бяха ли те снимали?
- Не. Нямах нищо общо с този свят. След един месец от джоба на сакото ми иизпадна тази визитна картичка и си казах" Поне да я обърна!" Научих къде се намират. В деня, който отидох имало селекция за дефилето на Вако. Веднага ме изпрати при Вако. Имаше известни манекени. Бях единстеният избран турски модел на 19 години. И излезнах на дефилето, Анкара, Измир, Германия. Вървя, но без да знам как се върви. После излезнах на други дефилета. И се намерих като модел. После заминах за Италия. Започнах да печеля пари.
- Какво нещо за мъжа е макенската професия? Имаше ли залитания?
- Не виждах работата си на модел като постоянна работа за себе си. Колко можеш да работиш като модел? Постоянно идва ново поколение. По-млади от теб, по-готини, с по- хубаво тяло от твоето. Не се и търси много талант.
- После?
- Понеже 8 години работих като манекен бях си създал среда. Казах си да отворя текстилен магазин.
- Какво общо?
- Е, нали се опитвам да се отърва! Така си мисля да използвам средата, която си създадох, нали се запознах с толкова много търговци на текстил. Наех един магазин в "Таксим". Ще продавам тениски, дънки. В този момент един мой приятел щял да ходи да се среща с Осман Сънав. Каза ми: "Хайде ела с мен!", отидох. Осман Сънав ми тикна в ръцете един сценарий. Каза ми: "Прочети това! Утре има прослушване." Аз го питам "Бате, какво е послушване?". За пръв път в живота си съм чул тази дума. След месец ми казаха: "Ти си Парс!"
Ето така започна живота ми на актьор. Но после взех решение да се откажа.
Няма да съм Фатих, но ще бъда Улубатлъ Хасан!
- Защо?
- Хората не харесаха играта ми. И аз си мислех: "Все пак не съм актьор!" Ще започна така на работа" казах си и я оставих. После пак се разхождам някъде, дойде някакъв при мен и ми каза:"Има филм на Фарук Аксой. Ела там!". Отидох, пак ми дадоха сценарий. Казах: "Братко, отказах се от тази работа, и без това нищо не разбирам от сценария". Нямаше и никой на когото да кажа: "Тава добре ли е? Дай ми идея!". Но пак го прочетох. Казаха ми: "Ти ще си Фатих!", аз казах: "Няма да съм Фатих, ако съм, ще бъда Улубатлъ Хасан." "Защо?", попита ме Фарук Аксой. Казах" "Все пак ще напусна тази работа, нека поне да забия знамето на този Истанбул!" И започна "Фетих". След него дойде "Остър нож". Видях, че не мога да се оттърва. Казах си: "Да се опитам да разбера що е то актьорството и като човек да се осъвършенствам.". И пътищата ни се пресякоха с Гюл Огуз.
- Той какво ти каза?
- Каза: "Видях в теб светлина. Ще извадим тази светлина заедно ! Ще работим!" След това дойдоха "Черни планини" и "Иффет", а сега и "Реакция". Скоро ще започне.
Много съм влюбен в Синем
- Излезна новина: "Ще се жени с Дениз Чакър". Сега излизат новини, че ще се жениш за Синем Кобал през ноември. Това изцяло журналистически измислици ли са?
Когато изживявам истинска връзка, те го наричат женитба. Не съм против брака, може да се случи нещо прекрасно с партньор, с когото се разбираш. Не че не се замисляме, но все още няма нещо като: " На тази дата да се оженим!"
- Т.е., не е през ноември...
- Не, няма планирана ситуация. Може да се оженим през октомври, а може и утре. Всеки момент, всичко може да се случи .Все пак животът не е ли такова нещо?
- Когато си мъж харесван от жените, не трябва ли жената, с която си, да не им я навираш много в очите?
- Не, скъпа. Поставям в инстаграм снимката си със Синем, няма нещо което да крия.
- Как се запознахте?
- В офиса на Айше Баръм. Беше много естествена, много хубаво се усмихваше. И беше искрена. Всъщност обичам такива жени. Бяхме дълго време само приятели. После отидох в Америка, едновременно и на ваканция и да уча. Говорихме си по телефона, но нямаше нещо, на което да сме сложили име. Връзката ни започна след като се завърнах. Много съм влюбен в Синем ...
- Колко е хубаво да може да го изречеш! Хайде разкажи ни вашата рамка на щастието...
- Да се разхождаме в гората хванати за ръка. Взимам я и завеждам в гората. Качваме се на АТВ, правим оф-роуд. Синем е човек, който обича спорта, ходенето, бягането, адаптира във всичко.
- На колко стана връзката ви?
-Ако смяташ и Америка станаха 8-9 месеца. Няма ситуация, която да ни пречи да се крием.
- Не ви ли притеснява да ви снимат, неща от тори род?
- Нее. Ако не си обсебен от линията Бебек - Боаз, кой откъде ще те снима, и ако те снима какво ще стане. Обичаме да ходим на различни места: Машукийе в Измит, планините Каз (едно от райските кътчета в Турция около Едремит), направихме преход Фетхийе - Мъртво море, намираме си малки хотели.
- Всеки трябва да уважава нещата които е преживял в миналото. Синем е също човек, който трябва да бъде уважан.
Разбира се, че съм ревнив
- Ревнив мъж ли си?
- Разбира се съм ревнив. Ревнувам и майка си, и приятелите си, и приятелката си. Ревността съществува в природата на човека. С когото и да е, ако има досадна ситуация , ако не ми хареса поведението на мъжа, ще го кажа и няма да го позволя.
- Как няма да го позволиш, какво ще кажеш?
- Ще кажа: "Не искам да се срещаш с този човек!" "Защото има някои неща, които виждам, но ти не ги виждаш. Но нещата пък, които аз не ги виждам,ти ме предупреди." Защото връзката е такова нещо. Внезапно от един човек те прави двама, започваш да имаш четири очи, мислиш и от името на любимата си.
- Как искат да те знаят хората?
- Такъв, какъвто съм.
- Как се виждаш след 10 години?
- Нямам никаква идея!
- Първата любов?
- Беше момиче, което целунах за пръв път. Бяхме седнали на пейка в Измит. За първи път хванах ръката й. Тогава разбрах защо се изпоти ръката ми и защото сърцете ми биеше като лудо. Любовта беше такова нещо. Бях 1-ви клас в прогимназията (т.е. 5-ти клас). После имах приятелка. Продължи 5-6 години.
- Как се казваше?
-Не, не мога да кажа, има съпруг, човекът ще се ядоса. Както и да е , остана един красив спомен в миналото, да не притесняваме никого.
- Първият секс?
- Нямам талант да разказвам такива неща! Нямам и желание. Беше с момиче, което обичах. Достатъчно е само това да знаеш.
- Изпитвал ли си някога любовни мъки?
- Нито съм бил зарязван от жена, нито съм зарязвал. Винаги, сме вземали заедно решението. Но, да, изживявал съм болка от раздяла. Има ли такъв, който да не е преживявал?
Вкъщи съм малкия разглезен син
- В коя ситуация не се търпиш?
- Аз съм малкият син вкъщи. Малко съм палав и глезен. Има моменти когато се държа като малко момче, тогава вероятно съм непоносим.
- Готвиш ли?
- Ооо и как! Наистина готвя добре. От осем години живея сам, научих се. И баща ми готвеше хубаво.
Не понасям отвратителните жени
- Кой е за теб типът жена, който не можеш да понасяш?
- Отвратителната та жена. Онази, която говори лъжи, жената, която не уважава.
- Какви жени харесваш?
- Естествените жени. Честни и естествени.
- Продължителността на връзките....
- Винаги продължават дълго. Пет години, четири години.
За ролята си на барета в "Реакция" получих много сериозно обучение
- Как се подпготвяше за ролята си в "Реакция"?
- Кълна се, сериозно се подготвих. Отидох се в Генералния щаб и преминах обучение. Обучението, което преминаваха червените барети три месеца, ми го преподадоха за 4-5 дни. Беше великолепно.
- Щом видяха физиката и кондицията те казаха ли: "Добре"?
- Всъщност щяха да ми дадат информация и обучение за оръжието на червените барети. Имаше предразсъдици от сорта: " Дошъл е един артист, И.Ч., момчето което играе Улубатлъ Хасан. Отидох и след като прекархме два часа май ме харесаха. Започнаха да ме считат за един от тях.
- Какво правихте в тези 4-5 дни?
- Ооо, кое по-напред да разкажа. Скачахме от "Скорски", спуснахме се надолу с въже. Всъщност всичко това ще го видите в първи епизод на "Реакция". Известно време ме обучаваха. Техники на стрелбата; алпинистки техники; аеродинамичен тунел; обучение в свободен парашутизъм; кацане на дървена платформа; специални операции на закрито (в сграда); специални техники за стрелба с пистолет; промъкване нощем зад противника с хеликоптер; бързо спускане от хеликоптер; напредване под вражески огън; близък бой и напредване във вода и с лодка. Опитах се да направя всичко по най-добрия начин. После ми дадоха и медал за храброст.
- Супер! Най-вълнуващият момент....
- През нощта се качихме на "Скорски". Върху мен има 50 кг оборудване. Имам бомби, всичко е истинско. Заредих оръжието , после ми казаха "Слез!" С нощното виждане хеликоптерът ни свали навътре в гората. За нищо не може да попиташ командира. Като слизаш от хеликоптера трябва да внимаваш, тъй като перката се движи много бързо. След като слезнах ми казаха: "Проникни!"
- Това какво означава?
- "Проникни в гората! Не попитах отново "Защо?" Щом ти казва да навлезеш в гората, ще го направиш! После хеликоптерът тръгна. Останах сам самичък в гората. Може да има глиган, може да има и мечка. Но имам оръжие. След известно време чух по безжичния да обявяват името ми. Казах: "Заповядайте командире!" "Ибрахим, ще намериш навън равно място, на което да кацне "Скорски". Каза: "Ще посочиш мястото, после пак ще дойдем и ще те вземем оттам!" Казах: Тъй вярно, командире!" Затворих. Къде се намира това място, какво е, не знам, но след час и половина намерих такова място за себе си. Минавам между храстите, пълен мрак е, ще стрелям по всичко, което се движи. Зададох района и "Скорски" пристигна. Сред това се върнахме обратно към отряда.
Друго?
- Нали имаше пушка със скенер на Рамбо, тук имаше две такива. Стрелят с истински куршуми. И ти трябва да пълзиш под куршумите. Ако си вдигнеш главата и си мъртъв. Винаги вършех тези неща срещу подпис. Защото те питат: "Искаш ли да го правиш?"
- Защо човек прави такова нещо?
- Е, много е вълнуващо. Ако не си идиот и правиш каквото ти кажат, няма да те застрелят.
- Не си искал да се отделяш оттам, така ли?
- Да, не исках. Много ми хареса. Бяха толкова истински. Там животът на всеки е обвързан с другия. Когато някой е прострелян, няма предателство. Научих се на братството. За тях другаря по оръжие е по-важен от семействата им.
- Кое е най-несъвместимото нещо със живота ти в Истанбул?
-В Истанбул хем има много лъжа и хем пари. Разбира се парите са необходимост в живота. Но има хора, които нараняват за пари.
- С кои качества би описал личността си?
- Не мога да я опиша! Аз постоянно работя. Опитвам се да бъда по- чуствителен. Опитвам се да бъда по - добър човек. Затова не мога да се опиша, не е приключил, няма такова нещо, което да е завършено.
Случва ли се понякога да предпочетеш кангалите пред хората?
- Винаги, предпочитам кангалите пред хората. Много са специални. Имам два и девет малки кутрета. И в Меракум, Сивас гледаме 150 с един близък приятел (букв.мой батко ). Ходя и оставам там. Не правим лагер, не разпъваме палатка. Каквото ти е необходимо го има в природата, намираш подходящ за теб кът, влизаш в пещера или нещо подобно. Много обичам.
- Нощният живот не те ли вълнува?
- Вече не ме вълнува.
- И бар си имаш вкъщи...
- Да, имаме такова нещо! Мястото, където закусваме сутрин. При нужда вечер го превръщаме на бар.

Последна редакция: ср, 13 апр 2022, 16:36 от yakut

# 206 13 апр. 2022, 11:46 ч.

Мнения: 336

Якут, много ти благодаря! Heart

Но не съм очаквала толкова бърз превод, наистина! Надеждите ми бяха за превод в събота, неделя, или през следващата седмица Blush

Наистина не зная какво да кажа, положила си толкова труд, благодаря ти сърдечно още веднъж! Flowers Hibiscus

Цитат на: yakut в ср, 13 апр 2022, 00:21

Джулс, в доста суров вид, но лаптопа ми прави мизерии. Утре ще я довърша. Grinning

Лека нощ!

Скрит текст:

Предпочитам кангалите пред хората
Ако има нещо като "Истинският мъж" то това е Ибрахим Челиккол (по нататък И.Ч.).
Тялото му, мускулите му, положението му, поведението.
Естествен, неподправен, той е мъжът без недостатъци.
Може да упражнява всеки спорт, сърф, ски, парапланеризъм, тенис...
Живее с тялото си, тялото заема огромно място в живот му. Нали казват "природен мъж", може да остане и в гората, може там да прекара нощта, може и да се защити, безстрашен, не изстива, храни се от природата, качва се и на мотор, и в реката плува...
И той е такъв!
По необходимост може да бъде даже и червена барета (специалните части в Турция, натоварени със специални мисии и охрана).
В сериала "Реакция" на екрана ще ни срещне в ролята си на Огуз, ще вдъхне живот на червена барета. Сериалът е „политически екшън“, доста предизвикателен, Нехир Ердоган и Ердоган съ участват в него.
И.Ч. за този сериал е обучаван в Генералния щаб, първо пренебрежително: "Идва някакъв артист", но после като го опознали казвали: "О, този е от нашите!"
Живее в чифлик в Йомерли.
Наоколо се разхождат кокошки, има гъски, също и малки кученца порода Кангал...
Има две биволици, сутрн пие биволско мляко.
Познатият ти селски живот.
И онова, което го прави щастлив, обожава да се качи на АТВ-то си и да навлезе дълбоко в гората.
Разбира се, с него е и Синем Кобал.
По всичко си личи, че е много влюбен в нея.
Под цялата външност на Рамбо живее много чувствително момче.
Пожелаваме му успех!
- Жените припадат по теб! Ръцете ти, мускулите ти, дивият ти поглед, строгото ти изражение на лицето, дивото ти състояние на живеещ сред природата те поставят на пиедестал. В интернет писали: "Боже, ти който си вдъхнал живот на яйцето, какъв красив мъж си създал". И очите ми изкочиха, но прочетох тези коментари. Какво чуства мъж когато чуе такива неща?
- Не съм от мъжете които се разхождат тук!
- Значи много не ти пука...
- Честно казано, не! Животът ни завежда някъде, но ни взема оттам и ще ни заведе на друго място. Ценя мястото, на което се намирам, но и не го вземам насериозно. Вземам насериозно това, което върша, не себе себе си. Приписват ми качествата необходими на образите, които играя. Какво означава див поглед? Порастнах в семейство, в което жената бе домираща. Не съм груб, не съм мачо. Нямам нищо общо (букв. нито отдалеч, нито отблизо). Но виж това е истина, че съм мъж, който живее в съзвучие с природата...
-Добре де, възможно ли е мъж, който получава толкова голямо внимание, да се държи разумно?
-Може би, за да не върша глупости живея далеч от града в чифлик! Отдавам се на природата. Намирам пътя си в природата. Защото гръдът ми се струва хаотичен.
Всяка сутрин пия биволско мляко
- По спокоен ли се чустваш тук сред гъските, кокошките, кангалите и биволите?
- Точно така! Вярвам в истината и в природата. Тук ги има и двете. Освен това съм наясно, че това общество взема човека „хооп" много хубаво го издига на едно място, но същевременно "зънк" може да го приземи. И също внимавам, с всеки поставям дистанция. Предпочитам да съм в своя свят, в моята природата, в моята гора.
- Със Синем ли живеете в тази къща?
-Не живеем заедно, сам съм, но тя идва често. Имам и къща в Нишанташъ, но повече съм тук. Щом приключат снимките веднага пристигам. Когата казвам "Сам съм", тук съм заедно със хората от селото. Тук имам една майка, един баща и един брат. Бекрайно истински хора.
- Тези хора не си ли казаха: "Защо дойде тук този човек?"
- Не го казаха. Много ме обичат. Казват: "Може ли да си артист!", "Ти си един от нас!" За мен това е най-големият комплимент. Всъщност и аз порастнах на такова място. В Ширинтепе, Измит. На място където има приятелство, споделяне и съседство, където всеки е майка-баща, всеки е брат. И тук не е различно. Всяка сутрин до вратата ми идва сиренето ми, яйцата ми, млякото ми. Пия биволско мляко. Закуската ми е селска закуска.
- Откога е тази къща?
- Станаха две години. Средата на сета е сложна. Тук е мястото, където се успокоявам, където оставам сам със себе си.
- Тогава от една страна, ти вършиш работа, която не е много подходяща за твоя дух...
- Ако трябва да съм честен, да. И без това от начало не можах да свикна. Аз съм професионален баскетболист.
- Аз съм човек, който обича със силата на тялото си да прави някои неща. Остави ме гол насред гората, няма да умра.Ще си намеря пътя, ще оцелея по някакъв начин. Имам такава страна. И обичам да съм сред природата. Тук принадлежа повече отколкото на града.
Трябва да изям хляб от 40 фурни
-Ти ли си новата младеж на тази страна?
Най- вероятно не очакваш да кажа "да". Аз само се старая да бъда добър актьор. Актьорската професия е безкрайна. И аз се опитвам да стана добър актьор.
-- Вярваш ли че, че добрата ти физика е пречка пред актьорската ти игра?
-В началото ме притесняваше приказката "красив мъж". Казваха: "Красив, строен, но актьорската му игра не струва!" Всъщност бяха прави като го казваха. Защото и аз тогава не я бях усвоил тази работа [професия]. Но мисля, че когато лека - полека зяпочнах да опровергавам тази теза. Опитвам се да избирам роли, които ще ме развият. Всеки сет за мен е едно училище. Никога не станах човек, който се разхожда казвайки " Аз съм актьор", няма и да стана. Защото не съм. Това е все още шестата ми година. Трябва да изям 40 фурни хляб.
Докато вървеше по пътя една жена каза" Какъв си ти такъв? Трябва да станеш модел" и ми даде визитката си.
- Кой си ти? Откъде попадна в света?
-Не знам откъде, но паднах от Измит, това знам.
- В какво семейство?
- Семейството на всеки е специално, и моето е такова. Чуствам се голям щастливец. Тяхната обич ме пази, върху себе си имам тяхната защита (букв. техните амулети са върху мен). Порастнах сред жени, мама, леля, леля (сестра на баща му), баба ( майка на баща му). Накъдето и да обърнех главата си имаше жени.
- Имашли брат/сестра?
-Имам по-голяма сестра (кака). Още една жена. Колкото до мъжете в семейството, те са мъже, които изпитват уважение към жената. Тъй като са умни обикновенно оставят решението на жените.
-Какъв е баща ти?
--Беше служител във флота на Гьолджюк. Мама работеше заедно с баща ми заедно с баща ми. Беше шеф на бюро към флота в Гьолджюк. След като се пенсионира стана домакиня. След като се пенсионира татко си отворихме наше работно място [магазин]. След като почина се преместихме в Истанбул.
Бях единствения турски модел, избран на 19 години
-Защо загубихте баща си?
-Получи онфаркт на 50 години.
-Ооо, бил е много млад!
-Да, аз бях на 18 години. Имам още една кака. Тя е професор в университета "Хаджеттепе". Тя все казва, че имам травма във връзка с толкова ранната загуба на баща ми.
-Когато баща ти е починал ...
-Понеже кака ми учеше в Истанбул се преместихме в Истанбул. Взех решение да оставя баскетбола след като загубих баща си.
Защо?
-Баща ми беше този, който ме накара да заобичам баскетбола, който ме напъстваше. Идваше на всичките ми мачове. След като почина, притесняваше ме да не виждам баща си излизайки на терена.
-Въпреки това, доколкото разбирам, бил си толкова добър колкото професионален баскетболист....
-Да. Играх 15 години. В Рено, в Коджаелиспор. После бях повикан в Националния отбор.Стигнах до Дарюсшафака и го оставих. Не е било писано.
-Най-голяма повратна точка в живота ти е смъртта на баща ти, нали?
-Да, но животът е такова нещо. Ако баща ми беше жив, може би няма да ги правя тези неща. Животът всекиго отвежда от едно на друго място. Кара ни да станем по-силни, да порастнем.
- Красотата от баща ти ли е?
- Баща ми е арабин, майка ми е солунска преселничка. Такава смесица съм аз.
- Как започна приключението ти с актьорството?
- Когато дойдох в Истанбул започнах да търся. Учих иконометрия, не го обичах, изоставих университета. Искам да работя. Понеже съм изграл баскетбол си казах"мога да тренирам деца". Но не знам точно какво да правя. Нали има такова състояние на инерция, чакаш. Какво чакаш, не знаеш. Намираш се в такава празнота/бездействие, че нямаш си на идея по въпроса какво ще правиш. Защото си малък, от провинцията си, дошъл си в големия град. Намираш се на място, което не познаваш. Единственото нещо, което се казва за Истанбул е: "Истанбул поглъща човека!" . Тази приказка кънти в ушите ти. Докато си се разхождах безцелно се запознах с една жена.
- Къде?
- Докато си ходех по пътя. Изведнъж дойде към мен, ето така ме огледа и ми каза: "Какво нещо си ти!". "Непременно трябва да станеш модел". И даде визитната картичка на нейната агенция.. "Не, каква работа си имам! си казах. Не я потърсих. Но после още веднъж се срещнахме със същата жена в "Акмеркез". Попита ме: "Защо не дойдеш в агенцията?"
- До този ден не бяха ли те снимали?
- Не. Нямах нищо общо с този свят. След един месец от джоба на сакото ми излезна тази визитна картичка и си казах" Поне да я обърна!" Научих къде се намират. В деня, който отидох имало селекция за дефилето на Вако. Веднага ме изпрати при Вако. Имаше известни манекени. Бях единстеният избран турски модел на 19 години. И излезнах на дефилето, Анкара, Измир, Германия. Вървя, но без да знам как се върви. Послед излезнах на други дефилета. И се намерих като модел. После заминах за Италия. Започнах да печеля пари.
- Какво нещо за мъжа е макенската професия? Имаше ли залитания?
-Не се виждах работата на модел като постоянна работа за себе си. Колко можеш да работиш като модел? Постоянно идва ново поколение. По-млади от теб, по-готини, с по- хубаво тяло от твоето. Не се и търси много талант.
- После?
- Понеже 8 години работих като манекен бях си създал среда. Казах си да отворя текстилен магазин.
- Какво общо?
- Е, нали се опитвам да се отърва! Така си мисля да използвам средата, която си създадох, нали се запознах с толкова много търговци на текстил. Наех един магазин в "Таксим". Ще продавам тениски, дънки. В този момент един мой приятел щял да ходи да се среща с Осман Сънав. Каза ми: "Хайде ела с мен!", отидох. Осман Сънав ми тикна в ръцете един сценарий. Каза ми: "Прочети това! Утре има прослушване." Аз го питам "Бате, какво е послушване?". За пръв път в живота си съм чул тази дума. След месец ми казаха: "Ти си Парс!"
Ето така започна живота ми на актьор. Но после взех решение да се откажа.
Няма да съм Фатих, но ще бъда Улубатлъ Хасан!
- Защо?
- Хората не харесаха играта ми. И аз си мислех: "Все пак не съм актьор!" Ще започна така на работа" казах си и я оставих. После пак се разхождам някъде, дойде някакъв при мен и ми каза:"Има филм на Фарук Аксой. Ела там!". Отидох, пак ми дадоха сценарий. Казах: "Братко, отказах се от тази работа, и без това нищо не разбирам от сценария". Нямаше и никой на когото да кажа: "Тава добре ли е? Дай ми идея!". Но пак го прочетох. Казаха ми: "Ти ще си Фатих!", аз казах: "Няма да съм Фатих, ако съм, ще бъда Улубатлъ Хасан." "Защо?", попита ме Фарук Аксой. Казах" "Все пак ще напусна тази работа, нека поне да забия знамето на този Истанбул!" И започна "Фетих". След него дойде "Остър нож". Видях, че не мога да се оттърва. Казах си: "Да се опитам да разбера що е то актьорството и като човек да се осъвършенствам.". И пътищата ни се пресякоха с Гюл Огуз.
- Той какво ти каза?
- Каза: "Видях в теб светлина. Ще извадим тази светлина заедно ! Ще работим!" След това дойдоха "Черни планини" и "Иффет", а сега и "Реакция". Скоро ще започне.
Много съм влюбен в Синем
- Излезна новина: "Ще се жени с Дениз Чакър". Сега излизат новини, че ще се жениш за Синем Кобал през ноември. Това изцяло журналистически измислици ли са?
Когато изживявам истинска връзка, те го наричат женитба. Не съм против брака, може да се случи нещо прекрасно с партньор, с когото можеш да се разбираш. Не че не се замисляме, но все още няма нещо като" На тази дата да се оженим!"
- Т.е., не е през ноември...
- Не, няма планирана ситуация. Може да се оженим през октомври, а може и утре. Всеки момент, всичко може да се случи.Все пак животът не е ли такова нещо ?
- Когато си мъж харесван от жените, не трябва ли жената, с която си, да не им я навираш много в очите?
- Не, скъпа. Поставям в инстаграм снимката си със Синем, няма нещо което да крия.
- Как се запознахте?
- В офиса на Айше Баръм. Беше много естествена, много хубаво се усмихваше. И беше искрена. Всъщност обичам такива жени. Бяхме дълго време само приятели. После отидох в Америка, едновременно и на ваканция и да уча. Говорихме си по телефона, но нямаше ннещо, на което да сме сложили име. Връзката ни започна след като се завърнах. Много съм влюбен в Синем ...
- Колко е хубаво да може да го изречеш! Хайде разкажи ни вашата рамка на щастието...
- Да се разхождаме в гората хванати за ръка. Взимам я и завеждам в гората. Качваме се на АТВ, правим оф-роуд. Синем е човек, който обича спорта, ходене, бягане адаптира във всичко.
- На колко стана връзката ви?
-Ако смяташ и Америка станаха 8-9 месеца. Няма ситуация, която да ни пречи да се крием.
- Не ви ли притеснява да ви снимат, неща от тори род?
- Нее. Ако не си обсебен от линията Бебек - Боаз, кой откъде ще те снима, и ако те снима какво ще стане. Обичаме да ходим на различни места: Машукийе в Измит, планините Каз (едно от райските кътчета в Турция около Едремит), направихме преход Фетхийе - Мъртво море, намираме си малки хотели.
- Всеки трябва да уважава нещата които е преживял в миналото. Синем е също човек, който трябва да бъде уважан.
Разбира се, че съм ревнив
- Ревнив мъж ли си?
- Разбира се съм ревнив. Ревнувам и майка си, и приятелите си, и приятелката си. Ревността съществува в природата на човека. С който и да ако има ситуация на безсрамие, ако не ми хареса поведението на мъжа, ще го кажа и няма да позволя.
- Как няма да го позволиш, какво ще кажеш?
- Ще кажа: "Не искам да се срещаш с този човек!" "Защото има някои неща, които виждам, но ти не ги виждаш. Но нещата пък, които аз не ги виждам ти ме предупреди." Защото връзката е такова нещо. Внезапно от един човек те прави двама, започваш да имаш четири очи, мислиш и от името на любимата си.
- Как искат да те знаят хората?
- Такъв, какъвто съм.
- Как се виждаш след 10 години?
- Нямам никаква идея!
- Първата любов?
- Беше момиче, което целунах за пръв път. Бяхме седнали на пейка в Измит. За първи път хванах ръката й. Тогава разбрах защо се изпоти ръката ми и защото сърцете ми биеше като лудо. Любовта беше такова нещо. Бях 1-ви клас в прогимназията (т.е. 5-ти клас). После имах приятелка. Продължи 5-6 години.
- Как се казваше?
-Не, не мога да кажа, има съпруг, човекът ще се ядоса. Както и да е , остана един красив спомен в миналото, да не притесняваме никого.
- Първият секс?
- Нямам талант да разказвам такива неща! Нямам и желание. Беше с момиче, което обичах. Достатъчно е само това да знаеш.
- Изпитвал ли си някога любовни мъки?
- Нито съм бил зарязван от жена, нито съм зарязвал. Винаги, сме вземали заедно решението. Но, да, изживявал съм болка от раздяла. Има ли такъв, който да не е преживявал?
Вкъщи съм малкия разглезен син
- В коя ситуация не се търпиш?
-Аз съм малкия син вкъщи. малко съм палав и глезен. Има моменти когато се държа като малко момче, тогава вероятно съм непоносим.
- Готвиш ли?
- Ооо и как! Наистина готвя добре. От осем години живея сам, научих се. И баща ми готвеше хубаво.
Не понасям отвратителните жени
- Кой е за теб типът жена, който не можеш да понасяш?
- Отвратителната та жена. Онази, която говори лъжи, жената, която не уважава.
- Какви жени харесваш?
- Естествените жени. Открити и естествени.
- Продължителността на връзките....
- Винаги продължават дълго. Пет години, четири години.
За ролята си на барета в "Реакция" полулучих много сериозно обучение
- Как се подпготвяше за ролята си в "Реакция"?
- Кълна се, сериозно се подготвих. Отидох се в Генералния щаб и преминах обучение. Обучението, което преминаваха червените барети три месеца, ми го преподадоха за 4-5 дни. Беше великолепно.
- Щом видяха физиката и кондицията те те казаха ли: "Добре"?
- Всъщност щяха да ми дадат информация и обучение за оръжието на червените барети. Имаше предразсъдици от сорта: " Дошъл е един артист, И.Ч., момчето което играе Улубатлъ Хасан. Отидох и след като прекархме два часа май ме харесаха. Започнаха да ме считат за един от тях.
- Какво правихте в тези 4-5 дни?
- Ооо, кое по-напред да разкажа. Скачахме от "Скорски", спуснахме се надолу с въже. Всъщност всичко това ще го видите в първи епизод на "Реакция". Известно време ме обучаваха. Техники на стрелбата; алпинистки техники; аеродинамичен тунел; обучение в свободен парашутизъм; кацане на дървена платформа; специални операции на закрито (в сграда); специални техники за стрелба с пистолет; промъкване нощем зад противника с хеликоптер; бързо спускане от хеликоптер; напредване под вражески огън; близък бой и напредване във вода и с лодка. Опитах се да направя всичко по най-добрия начин. После ми дадоха и медал за храброст.
- Супер! Най-вълнуващият момент....
- През нощта се качихме на "Скорски". Върху мен има 50 кг оборудване. Имам бомби, всичко е истинско. Заредих оръжието , после ми казаха "Слез!" С нощното виждане хеликоптерът ни сваля вътре в гората. За нищо не може да попиташ командира. Като слизаш от хеликоптера трябва да внимаваш , тъй като перката се движи много бързо. - След като слезнах ми казаха: "Проникни!"
- Това какво означава?
- "Проникни в гората! Не попитах отново "Защо?" Щом ти казва да влезеш в гората, ще го направиш! После хеликоптерът тръгна. Останах сам самичък в гората. Може да има глиган, може да има и мечка. Но имам оръжие. След известно време чух по безжичния да обявяват името ми. Казах: "Заповядайте командире!" "Ибрахим ще намериш навън равно място, на което да кацне "Скорски". Каза: "Ще посочиш мястото, и после пак ще дойдем и ще те вземем оттам!". Казах: Тъй вярно, командире!" Затворих. Къде се намира това място, какво е, не знам, но след час и половина намерих такова място за себе си. Минавам между храстите, тъмно е, ще стрелям по всичко, което се движи. Зададох района и Скорски пристигна. Сред това се върнахме обратно към отряда.
Друго?
- Нали имаше пушка със скенер на Рамбо, тук имаше две такива. Стрелят с истински куршуми. И ти трябва да се пълзиш под куршумите. Ако си вдигнеш главата и си мъртъв. Винаги вършех тези неща срещу подпис. Защото те питат "Искаш ли да го правиш?"
- Защо човек прави такова нещо?
- Е, много е вълнуващо. Ако не си идиот и правиш каквото ти кажат, няма да те застрелят.
- Не си искал да се отделяш оттам, така ли?
- Да, не исках. Много ми хареса. Бяха толкова истински. Там животът на всеки е обвързан с другия. Когато някой е прострелян, няма предателство. Научих се на братството. За тях другаря по оръжие е по-важен от семействата им.
- Кое е най-несъвместимото нещо със живота ти в Истанбул?
-В Истанбул хем има много лъжа и хем пари. Разбира се парите са необходимост в живота. Но има хора, които за пари нараняват.
- С кои качества би описал личността си?
- Не мога да я опиша! Аз постоянно работя. Опитвам се да бъда по- чуствителен. Опитвам се да бъда по - добър човек. Затова не мога да се опиша, не е приключил, няма такова нещо, което да е завършено.
Случва ли се понякога да предпочетеш кангалите пред хората?
- Винаги, предпочитам кангалите пред хората. Много са специални. Имам два и девет малки кутрета. И в Меракум, Сивас, с един близък приятел (букв.мой батко ). Гледаме 150. Ходя и оставам там. Не правим лагер, не разпъваме палатка. Каквото ти е необходимо го има в природата, намираш подходящ за теб кът, влизаш, в пещера или нещо подобно. Много обичам.
- Нощният живот не те ли вълнува?
- Вече не ме вълнува.
- И бар си имаш вкъщи...
- Да, имаме такова нещо! Мястото, където закусваме сутрин. При нужда вечер го превръщаме на бар.

# 207 13 апр. 2022, 20:17 ч.

Мнения: 8 129

Един хубав мъж!

# 208 14 апр. 2022, 12:51 ч.

Мнения: 336

Здравейте момичета Blush

Пепелче!

Наистина Ибо изглежда превъзходно на тази снимка, един улегнал, преуспял и авторитетен мъж.
Всъщност тази снимка аз изобщо не мога да я свържа с тинейджърското интервю, дадено от него през 2014 г, в периода след заснемане на сериала "Милост" и преди снимките на прекратения, поради нисък рейтинг, сериал "Реакция", което Якут беше толкова добра да преведе! Якут, благодарности още веднъж за превода! Flowers Hibiscus

Не напразно казват, че пубертета при мъжете продължава до около 30, 31, че и 32 годишна възраст и чак на 40 настъпва зрелостта.
Ибо също не прави изключение 🙂
Начинът, по който описва военната си подготовка за сериала "Реакция", много ми напомня за въодушевлението, с което дванадесетгодишния ми син ми говори за филма с новия Батман, който излезе по кината през м.Март 🙂

Слагам интервюто му от м.януари 2022 г.за да си го припомним и да направим сравнение Blush

ESQUIRE TURKEY, Януари 2022 г.

Ибрахим Челиккол, който участва в телевизионния сериал "Имало едно време в Чукурова" на ATV, разказа пред списание Esquire за изборите си в живота и връзката си с природата.

"Актьорството е способността да поддържаш живи хиляди герои в едно и също тяло".

-Има ли част от Вас, която се укрива в природата от светлините на прожекторите?

И.Ч."Въпреки, че работата ми над всеки герой е различна, предпочитаният от мен начин на живот си остава същият. Вместо да се говори, че бягам от нещо, по-добре да кажем, че живея по начин, посредством който съм в мир със себе си. Енергията на градския живот също има своето място и аз постигам удовлетворение, като от време на време прекарвам известно време и там. Но предпочитам през по-голямата част от живота си да живея тихо сред природата и животните."

-Какво правите в свободното си време извън снимачната площадка?

И.Ч."Обичам денят ми да започва рано, нека първо да уточним това. Дори една бърза разходка навън, на дневна светлина, ме зарежда много. Следва душ, закуска и кратка почивка за половин час. Обичам да прекарвам време у дома си. Мога да запаля камината и да поработя в градината. През деня съм винаги навън с кучето си. А когато се срещна на чаша кафе с приятели, мога да кажа, че денят ми е бил пълноценен."

-Рали, ски, сноуборд...
Получили сте обучение на командос. Екстремните физически спортове повишават адреналина, а в духовно отношение?

И.Ч."Да, мога да спортувам много интензивно и вълнението, което изпитвам, ми носи различен вид удовлетворение и влияе положително на душевното ми състояние. Това ме насърчава да се поддържам в кондиция за подобен вид спортове."

-Какво харесвате в актьорската работа?

И.Ч."Актьорството, всъщност, е способността да поддържаш живи хиляди герои в едно и също тяло.
Дотам, че понякога може да се объркаш кой е истинският. Малък спомен, колкото троха, остава в паметта ти след всеки един от тях. Обичам работата си. Харесва ми, че има толкова различни и верни истории от всички сфери на живота. Понеже имам работа, която подтиска личността ми, аз мога да гледам на всеки човек и на всяка ситуация снеосъдително приемане."

-Когато проверяваме профила Ви в инстаграм, виждаме любовта към сина Ви... Как обикновено прекарвате времето си с него?

И.Ч."Моят син за мен е личност, приятел и надежда. Инстинктите ми се ръководят от уважението ми към него. Прекарваме цялото си време заедно, като си обръщаме внимание."

-Какво бихте искали да му предадете, може би нещо, което сте научили от баща си?

И.Ч."Всъщност ние вървим по нашия път с всичко, на което ни научи баща ми, с голямото си сърце, смелост и доброта, а понякога и с нещата, на които не успя да ме научи. Али е моето бъдеще."

- Докато всички се задоволяваха да коментират летните горските пожари, пожарникарите ги потушаваха на място, на своеобразни фронтови линии. Вие как решихте, че искате да отидете и да се включите в гасенето?

И.Ч."Не мисля, че има някой, който да не знае мястото на природата в живота ми. Беше невъзможно да остана безучастен при тази ситуация. Всички се събрахме, за да се възстанови баланса в природата. За да се поддържа този баланс, аз просто изпълних дълга си на човек и гражданин, като всеки друг.
И да, отидох веднага, щом разбрах за пожара."

-Казват: "Най-красивата възраст за един мъж е 40".
Как се чувствате в този период, когато житейските решения стават ясни?

И.Ч."Всяка възраст е уникално ценна, според мен. На 40 г. човек трябва да се обърне и да си направи равносметка, да преосмисли грешките си. Това е един силен, наивен и донякъде крехък период на осъзнаване."

- Притеснявахте ли се, когато влязохте в четвъртия сезон на сериала "Имало едно време в Чукурова", като трети главен герой?
Какво Ви привлече към този проект?

И.Ч. "Главният ми герой (ме привлече). Продукцията е тази, която дава живот на сценария и всички герои в сериала, а режисьорът и съществуващият екип са тези, които ги поддържат живи. Тревогата е вълнението на живота. Вместо да прогнозирате какво ще се случи в дадена ситуация, основното е да видите какво можете да направите."

-Вашата история в света на модната индустрия и актьорството започва с "откриването" Ви. Какво мислите за това съвпадение? Не смятате ли, че животът е низ от случайности?

И.Ч. "Това, което наричате "съвпадение", е самата истина. До степен, че ти се поднася определен живот и ти се дава шанс да го задържиш."

-Ако Ви попитам за някой щастлив момент от детството Ви, за какво се сещате?

И.Ч."Все още се чувствам благословен за детството, което съм имал и мястото, където съм израснал. Детството ми беше толкова истинско, преплетено с живота на други хора. Личи си, че съм израснал на улицата, свободно. Преди редяхме монети, строяхме кули, ходехме на увеселителен парк, карахме лодки... Искам да кажа, че имам щастливо детство в спомените си."

-Да се откажете от баскетбола, да се откажете от работата като модел и дори да спрете с актьорството за известен период...
Някога съжалявали ли сте за тези решения?

И.Ч."В края на деня, независимо дали изборът ми е бил правилен или грешен, никога не съжалявам. Според мен, животът е придобит опит. Промяната на нашите предпочитания води до различни преживявания и когато погледнем резултата, това разкрива богатството на нашата душа.
Ако говорим за изчезването на баскетбола от живота ми, всъщност това беше необходимост в резултат на обстоятелствата. И въпреки това, когато днес погледна назад, не съжалявам за нищо."

П.П.
Якут, беше споменала, че искаш да видиш пръстена на Хакан отблизо. Направих екранна снимка от еп.130, може би трябва да се поизчисти с фотошоп, но нямам тази възможност. Дано да съм била полезна 🙂