Отговори
# 135
  • Мнения: 1 676
JennyBG, фокусирай се върху твоето семейство Simple Smile Това е отлична сламка, за излизане от ситуацията. Просто е нужна смяна на фокуса и приемане на тежкото минало, с фокус върху новото ти семейство.

# 136
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Аз, дето съм от бранша и около мен са сума ти колеги психолози, вече 40 години се боря със себе си.

Спри да се бориш със себе си.
Приеми случилото се като един урок, който ще ти помогне да израстнеш.

# 137
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 154
То и аз имам семейство, дори деца - 2 броя - прекрасни и дори смея да кажа - перфектни... Такива, за които не съм се и надявала
...

Но това не пречи, когато не успея да удържа емоциите си да им крещя истерично в лицата... Дори изплашеният поглед на сина ми, който няма 4г. още не успява да потуши вулкана, който клокочи в мен, когато не ми се подчиняват, не ме слушат или направят някоя "непростима" (за момента) детска простотия...

Аз станах гадна и зла майка, а винаги съм си мислела, че искам деца. Сега като се обърна - май не съм ги искала аз, а някакси съм търсела начин да изживея отровеното си детство, чрез някой друг...
И сега, за да не увредя необратимо тях, за да запазя връзката си, с човека, който още ме гледа с онзи поглед, и ми повтаря и показва всеки ден, че ме обича.... Ходя на терапия - вече 2 пъти седмично, и ще ходя докато мога, докато имам пари и докато не видя в огледалото нещо различно от майка ми.
Да, виждам я всеки ден... Но ще бъда по-добра, ще се оправя... Децата ми няма да ме мразят, ще ми се обаждат с желание и ще станат пълноценни хора, а не разлято_желе_развалина.... Като мен.

# 138
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбирам увлеченията по терапиите, много силен тренд, изключително рекламиран и популяризиран, но тези работи между себе си и себе си не се оправят с терапия. Оправят се между себе си и себе си. Това, което са казвали навремето, мисля че на Пушкин е прозрението, че човек трябва да може да се разхожда понякога в гората, полето и изобщо сред природата и да има време да размишлява. Не търсете посредник между себе си и себе си, защото посредникът винаги изкривява нещата. Знам, че сега половината психолози ще ми скочят, но колкото повече време минава, до този извод стигам. Повече ще се намери във философските и дори религиозните текстове (за хората, които са вярващи), отколкото в терапията, ако на човек му се чете.

# 139
  • Бургас
  • Мнения: 3 941
Оправят се между себе си и себе си.
Не всички имат такива способности за саморефлексия.

# 140
  • София
  • Мнения: 62 595
Имат, имат. Всеки има. Щом е обикновено човешко същество, значи има. Напоследък твърде умни и твърде красиви взеха да стават част от хората и решиха, че тряба дори саморефлексията им да е по критерии на умните и красивите.

# 141
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 048
Анди, действително има хора, които умеят да се хванат за косата и да се издърпат като барон Мюнхаузен, но далеч не са толкова много. Повечето имат нужда от помощ, за да се измъкнат от разни проблеми и това съвсем не би трябвало да е осъдително.

# 142
  • Швейцария
  • Мнения: 2 808
Психологът е просто огледало. Мотото на терапията е "Помощ за самопомощ". Един добър терапевт не дава съвети, а те придружава в трудния път. Работи с твоите ресурси, измъква всички твои способности, за които не си подозирал, така както не можеш ти сам или приятел. Терапията (без психоанализата) е научно доказано ефективна.

# 143
  • София
  • Мнения: 62 595
Този път човек го върви сам. Психологът е шум в системата. Особено психоанализата ми изглежда повече да задълбочава проблемите, защото човек все копае, копае, копае и всеки път с всяка среща се чувства длъжен да копае. Не го оставят на спокойствие, все го ръчкат. И става един омагьосан кръг, от който няма измъкване. Всеки много добре се опознава на интуитивно ниво, той живее със себе си денонощно, така че може и без някой да се вмъква, за да го отразява. Това огледало е криво.

# 144
  • Швейцария
  • Мнения: 2 808
Анди, психоанализата отдавна е отхвърлена като метод. Не само заради вечното дълбаене, което не води до нищо, а и заради това, че резултатите са просто плачевни, доказано в хиляди експерименти. Пациентите дават много пари, за да дълбаят и да се травматизират още повече. Психотерапията не се плаща от здравната каса тук поради тези причини. Но има други много добри терапии, които се фокусират върху твоите ресурси, настоящето и бъдещето.

# 145
  • София
  • Мнения: 62 595
В общи линии все едно и също са всички терапии. Не виждам особена разлика. Хората имат достатъчно вътрешни ресурси, за да се справят самостоятелно. Без посредник.

# 146
  • Варна
  • Мнения: 442
Разбирам увлеченията по терапиите, много силен тренд, изключително рекламиран и популяризиран, но тези работи между себе си и себе си не се оправят с терапия. Оправят се между себе си и себе си..................... Знам, че сега половината психолози ще ми скочят, но колкото повече време минава, до този извод стигам. Повече ще се намери във философските и дори религиозните текстове (за хората, които са вярващи), отколкото в терапията, ако на човек му се чете.
Защо да ти скачат психолозите, да добавя и психотерапевтите, защото това са различни специалисти. Ако ти скочат, ако се засягат, ако се палят толкова лесно, язък им за обучението. Те просто са наясно, че това е личното мнение и извод на Andariel.

# 147
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 154
Анди, аз с подобни на твоите мантри "живях" детесина години... И сработваше - писах вече. Почти се чувствах нормална, само понякога ревях, защото не мога да кажа "не" на майка си, колкото и изтормозена да се чувствах от комуникацията си с нея... Не мога да си поставям и отстоявам границите... Просто не мога - допускам всички да ми скачат по главата, а ядът и огорчението го отнасяше ММ.
Е защо? Защото аз не мога да кажа "не", защото "трябва" да съм послушна, да помагам да мама, да не я притеснявам, тя е уморена - работи, грижи се за мен - нямам аз - 7-10 годишното дете, право да затормозявам хората.... Трябва да слушкам. Да се похвали мама с мен - как съм отличничка, как помагам у дома...
Туй то - трябва да си добричка и да слушкаш. И така цял живот ли?
Не, няма да слушкам, ще си намеря границите и ще ги отстоявам... Ама е много трудно, като имаш чувството, че нещо не ти е наред, ама не знаеш какво и, че нямаш право - изначално, на тези неща...

Само смятам, че "трябва" да се радваш Андариел, че това не ти е на главата....

# 148
  • София
  • Мнения: 62 595
Това да кажеш не на майка си без някой да ти държи ръката е да пораснеш и да се пребориш най вече със себе си. Като по филмите за Рамбо и други екшън герои е, онези кадри, дето ги показват за 30 секунди - героят се мъчи и се поти сам да си калява тялото  и волята. Не ходи десет години на терапия. Да, ядосваш се всеки път, когато не успееш да устоиш, но психологът какво да ти каже, то пак си е твое като път за изминаване и дитуация за справяне, но си дълбаете един час, колко трябва да си отстояваш границите, за момента е ок и после какво? Пътят на воина е самотен.

Последна редакция: пт, 11 мар 2022, 09:05 от Andariel

# 149
  • Швейцария
  • Мнения: 2 808
Мда, на чужд гръб и 100 тояги са малко.
Колко смели воини съм виждала аз, които свършват в психиатрията, защото са потърсили помощ прекалено късно. Да не отварям дума...
Ето, аз втора нощ прекарвам на телефона с майка ми. Кръвното й между 180 и 200. Как точно да й кажа НЕ? Затварям, оправяй се? Не ме интересува, имам да си гледам сериала? Умирай, щото си лоша майка? Други идеи, Анди?

Последна редакция: пт, 11 мар 2022, 10:13 от JennyBG

Общи условия

Активация на акаунт