Защо българинът мисли единствено за себе си?

Мрем също така защото живеем нездравословно и липсва профилактика.
Дето има една приказка "Като му изпишат лекарство, човек пита дали ще го излекува, а българинът - дали може да пие алкохол с него."

За съжаление масово българина ходи на лекар, когато ножа опре до кокала. Профилактика няма. Ако човек иска да е "здрав", трябва да си плаща изследвания, които ЗК не поема, ако иска читав специалист, на частно.

Да, обаче длъжен ли е всеки да разбира от всичко, дори и от болести? А и да разбираш, насреща ти ехидно обясняват "много четете в интернет".
Отидеш на лекар и ти обясняват как си ОК. Или обратното, частникът ти намира несъществуващи болести.
Вярно, че има и хипохондрици, но повечето хора си имат болежки.

+1 в тази част. Не мога да се начудя на оплаквания от "ниската здравна култура" (това вече е станало много устойчиво клише), както и от "ниската правна култура" на българина - това пък от колеги юристи. Не знам дали инженерите и техниците се оплакват от ниската му техническа култура, моята например е минимална.
Ти какво ще работиш (и аз също, разбира се), ако всички са с висока правна култура, бре? Нали за това си ти и затова ти се плаща, ако си адвокат например - да даваш съвети. Ама от ниска култура не ходели навреме... дори да е така, а аз не съм сигурна, от изгубено дело не се умира като от изпусната болест, пък и хонорарът за дело е по-висок, отколкото за съвет.

У нас е прието да се говори за нискокултурния, а също така беден, гладен, болен, умиращ като муха и горкичък масов българин. Нищо различно не е прието да се каже, възмутително и досадно е даже, ако го кажеш. Тва е нещо като задължителното клише "най-бедната страна в ЕС". Вчера Радев дори изцепи пред журналисти: "най-бедната енергийно страна в света", та се поправи - "в ЕС", а аз паднах от смях. То така - като избягваш да кажеш, че е най-бедната не къде да е, а в клуба на относително богатите, та да звучи по-драматично, и такива работи стават.
Много се дразня на мрънкането, а колкото повече одъртява човек, по-раздразнителен става. И не е само дума дупка не прави - понякога и думата прави, набиването на такива убеждения демотивира и разваля допълнително поведението.
Точно преди минутка гледам в темата за бежанците - защо не питате, казва потребителят, къде отиват парите от фондовете на ЕС, защо с нищо не са подобрили живота ви, защо ги няма и не знам кво. Е, как, аджеба, установи, че ги няма и че нищо не са подобрили? Аз също не знам къде отиват, ама ти как установи, че не където трябва? А, да - все по-лошо живеем, аксиома.
Разбира се, че сме далеч от желаното, далеч сме от примерите и първенците, ама айде пък да не се ожалваме излишно чак толкова. Вреди.

Офтопик.

Има хипохондрици, които си намират несъществуващи болести и обожават да отидат и да се оплакват. Зълва ми за всяко оплакване вметва "А дали не е някакъв рак"
Чела ли си Джером Джером как си открил куп болести:
https://chitanka.info/text/20788-trima-dushi-v-edna-lodka/2 - започва с тази история.

Куку,

Не съм съгласна. Украинците получават около 400 лева месечно, във Франция 430 евра месечно. Опитай да живееш на чуждо място с два ката дрехи и малки деца с 400 лева, да се переш и сушиш, тепърва да си купуваш нож и вилица, гащи, чорапи, пижами, когато ти трябват пари и за памперси. Такава сума получава всеки, който поиска убежище, не само украинците и я получава докато му дадат статут и се установи. Помощта се клъцва когато се получи отказ. За тези помощи се чака с месеци, даже и в Германия, Англия и Франция. Това всичко на тепсия и с 4000 месечно не го искам. Ти си емигрирала и би трябвало да знаеш колко са трудни първите месеци и години.

Данъкът е 10% в БГ. Не знам да има по-нисък някъде в Европа. 40% плащаме във Франция. С колко още искаш да го намалят?

При загуба на работа има помощ безработица, която е 90% от заплатата и се изплащаше доскоро една година.

Познати Българи и чужденци получават доста високи заплати в Стара Загора и Русе. Толкова високи, че отказват да се преместят в Англия на по-високи длъжност.

Заплатата се определя от търсене и предлагане. Който не е доволен, поне може лесно да иде другаде или да започне да работи за себе си.

Здравната помощ в България е за мене, долу горе, като тази в Англия и Франция. Аз се лекувах на частно в България, супер евтино и ефективно. В България сложиха корона на зъб, който тук искаха да вадят и казваха, че друго не е възможно.

Не твърдя, че България е върха на сладоледа, но поне половината човечество живее в по-лошо условия. Даже 75%, може би.


И за трите поколения, дето живеят в 60 кв. е виновна България? Има противозачатъчни, законни аборти, възможност за оставяне на дете на грижите на държавата. Има и достатъчно жилища. Пипе България не може да налее.

Това за 60-те квадрата и 3 поколения са приказки от миналото, когато държавата раздаваше жилищата.
В днешно време и в собствено жилище казват, че е много трудно да се гледа повече от 1 дете, какви са тези деца напоследък не знам...
Сега всичко живо иска ново строителство и затова в София има цени на жилища, съизмерими със западните. И явно има купувачи, иначе нямаше да строят.
Какво ли ще правят с панелките след още 1 поколение, празни ли ще стоят или ще ги събарят?

Еее, тук форумът нищо не е, във ФБ съм вижала група с име нещо като "Тази гад свекървата" - разбира се, повечето пишещи там живееха при гадта

А това за Украйна, че получавали подслон и храна и при нас има възмутени. Вчера по радиото обсъждаха как може украинците, в хотелите където правителството плаща, да ползват басеин, и да се месят с другите гости. И подробните доводи са, че работа на правителството е да разреши проблема с бездомничеството на локално ниво и после да се мисли за бежанците. И това в една от страните в Европа с най-висок доход на глава от населението.

Просто така е на много места, винаги има какво да се подобри, особено в живота на най-уязвимите групи, но там много от проблемите са хронични, и въпреки от многото опити, резултатите са незадоволителни.

Не ми се вярва жена, родена след 1960г да приеме да се гъчка със свекъри, че и 2 деца да роди в тези 60 квадрата. Като бях дете имаше доста такива, но жилищата на родителите им не бяха под 80 квадрата, родителите не седяха постоянно там, а евентуално само зимата и така. Единственият подобен беше съседа на баба и дядо по етаж, но жилището им беше по-голямо от това на баба и дядо, тоест над 80 квадрата. Като им се роди второто дете, искаха да почнат да ползват и спалнята на родителите си, освен хола и другата спалня, за да имали къде да си канят гости. Още през 70те такива мъже бяха подигравани. Питаха децата им дядо им ли ги е направил, че живеят с него и дали дядото, освен финансово, помага и полово на баща им. Бабата переше всичките 6 човека, гладеше ги и им готвеше, миеше чиниите, чистеше цялото жилище и двата огромни балкона, гледаше децата им след детска градина и даже напусна работа за да ги гледа до детска. Беше професионална шивачка и им шиеше дрехи, все естествена коприна, памук. Накрая почна да кара майката поне да купува платовете.  Дядото пазаруваше, с негови пари и ги извеждаше. Купиха им кола, през ваканциите водеха децата на почивки, на село с тях. Даже приписаха целия апартамент на сина и обезнаследиха дъщеря си.

В София не познавам подобни. 36% от жилищата там са обитавани от сам човек, като при майка ми и твоите родители.

Не разбирам защо не са харесвани панелките в България. В момента живеем в панелен (или кофражен) блок,  строен 1971г и си е екстра. Нямаме течове, нито шум. С майка живеехме в панел и си беше приятно и чисто. Баба ми и дядо ми живееха в тухла, но с нищо не беше по-добър. Течеше от таваните, сменяха керемиди, греди, не си е работа. Тук преди живеехме в тухла и въпреки непрекъснатото проветряване и вечно отворения отдушник към балкона в кухнята, всяка вечер имахме конденз.

И панелите, и кофражът могат да бъдат направени много добре и да издържат с векове.

Трябва да видите масовите американски и канадски къщи! Ако някой сере на третия етаж, всичко се чува долу. Вътре стените са като картон. Викторианските сгради из центъра на Лондон бяха с под от дъски. Голи дъски и отдолу е съседа. Вечно ми беше студено вътре, даже през юни. Пред гореописаните избирам панел без да се замисля.

Надали само заради това, че живее с баща си, е бил подиграван човекът през 70-те. Наистина масово беше така - казвам го за младите читателки. Не 100%, но доста масово. Липса на достатъчно жилища.
Аз съм израснала в квартал с кооперации, строени 50-те и 60-те, някои до 70-те години. През 80-те много от първите собственици вече бяха баби и дядовци на мои връстници и живееха със семейството на поне едно от децата си. Някъде и с по две. Моя съученичка живееше в един апартамент, не беше малък наистина, масово са поне стотина квадрата в махалата ни, но живееха баба, дядо, тя с баща си и майка си и сестрата на баща и, май разведена, със сина си, горе-долу наш връстник. Образовано и професионално добре поставено семейство, дядото беше лекар, бащата на съученичката ми - инженер (а майката - рускиня от Ленинград, не от някое Нижнее Нахуйное в Сибир). Това беше също по-скоро изключение, но "правилото" беше - ако има две деца, едното живее с родителите, другото - другаде, като ако това друго дете е дъщеря, тя много вероятно живее с родителите на мъжа си. До нас едните съседи имаха двама сина, единият живееше през цялото време с тях, децата му бяха моя възраст и като почина и бабата, бяхме на двайсет и кусур години вече, а знам от майка ми, че в началото, когато тя се омъжила за баща ми и тези синове били наскоро женени, живеели и двамата с бабата и дядото, чак после се изнесъл единият. Масово се чакаше да "дадат" апартамент на младото семейство в някой панелен комплекс - тогава то се изнасяше, но ставаше бавно, не "даваха" на всички едновременно. На родителите на споменатата съученичка също им "дадоха", като бяхме в трети клас.

Българинът има предостатъчно основания да поставя себе си на първо място и да не го е грижа за останалите, това погледнато в по-общ план, не индивидуален. От нашата малка държава нищо никога не е зависело и все великите сили са се разпореждали със съдбата ни и продължават да го правят. Така че цинизмът и песимизмът на нашия народ са оправдани, извиращи от чувството му за безпомощност и безнадеждност. Няма кой да ни помогне, а ние или не искаме, или не можем да си помогнем сами. Разбира се, промяната не е задължително да започне грандиозно и мащабно, но явно и за малките стъпки няма желание. Няма го съзнанието да се пази околната среда чиста, да не се рушат детски площадки, автобусни спирки, кошчета за боклук и други, да не се драскат, и прочие. Животът ни е такъв, ситуацията ни е такава, държавата ни е такава, ние сме такива.

Аз тая теза не я разбрах - когато не искаш ни да си помогнеш сам с "малки стъпки", ни даже да спреш да хвърляш боклук и да чупиш спирки, това нежелание ли е в същото време и основание да се чувстваш безпомощен и да поставяш себе си на първо място?

Аз пък неразбрах защо всички се нахвърлихте върху тези, които по една или друга причина живеят по няколко поколения заедно. Моя съученичка, мед сестра живее така. Тя е един от най-трудолюбивите хора и може би една от българките с най-много достойнство, които познавам. Някои хора нямат просто избор.

Аз не обичам клюките, защото никога не се знае каква съдба се крие зад позната врата или лице. Май това най ми харесва в чужбина - леката дистанция и липсата на пресмехулничество между хората. Не че го няма, но 50% тук в разговорите хората се смеят на себе си, и приемат живота някак не толкова сериозно.