Защо българинът мисли единствено за себе си?

Аз бих учила там, не заради възможностите, а най- вече заради самото учене

Това предполагам си до писала, защото не го видях като първо ти прочетох мнението. Не съм съгласна с болднатото. Защо да не си прати човек детето в по-добър университет, ако го приемат и е възможно, а да го праща в по-лош такъв евентуално, за да дава възможност на университета да се развива? Ще купуваш ли години наред по-лош продукт, макар че можеш да имаш по-добър, за да подкрепяш фирмата производител да има мотивация да го подобри? Според мен трябва да е точно обратното, това е стандартна конкурентна ситуация.

Вярно е дописах го и съвсем разбирам доводите на родителите, и твоите по-горе. Но то всичко е цикъл - като изпращат децата си в горепосочените университети за цялосен цикъл образование, няма никакво изливане на средства (поради липса на търсене) в нашите университети. Децата, които не могат да си позволят да ходят в чужди университети, няма и с кого да се съревновават като учат в България, защото половината от връстниците им са в чужбина, нивото допълнително спада, и така омагьосан кръг.

Пък тези чуждестранните университети, като се задъхват да обслужват и Азия, Лат Америка и източна Европа, се превръщат в машини за правене на пари, и конвеирни абсолвенти. Държат се на добрата воля, време и усилия на преподавателите, за които студенти в пъти повече от нормалното при изисквания за публикации и професионално развитие, понякога идва в много.

Наистина намирам похвална дедикацията на българската майка да изучи детето си. Моят син нарича източноевропейските майки (по негово наблюдение над съученици) "тигрови майки", въпреки че терминът официално е измислен за азиатските жени. И по мое менние е много силно изразен колкото по към азиатския континент се отива, започвайки от Полша към Китай и през Русия.

А, да азиатките са страшни. Познати корейци много са ми се оплаквали от амбициозни родители 😆

То и в елитните университети в чужбина (държавните) не се изливат пари ей така във всяка катедра доколкото съм чувала (не съм в академична среда, но имам близък приятел с такава насоченост, та повтарям чутото от него), ами професорите обикалят да убеждават разни спонсори. То е ясно, че и това е проблем и че средства няма. Но аз честно казано не се чувствам длъжник на никоя държава да оставам там и да подобрявам нещо - плащам данъци, а избранниците на народа получават сериозни заплати да инвестират моите данъци в нещо смислено и да подобрят средата. Ако не го правят, ми честно казано се чувствам като недоволен клиент. Гоня си интереса и се ориентирам според това къде ми е на мен най-изгодно. Преди години един семеен приятел ме разкритикува нямало ли да се връщам в България - трудно било, ниски били заплатите,неуредено, корупция, и прочее, ама си било нашето. Въобще не ме докосват тея аргументи - не знам защо да се мъча само и само да стоя някъде, защото там съм се родила, и то в един все по-глобализиран свят. Също конкурентна среда.

И който не осъзнава, че човешкият капитал му е най-важният ресурс, толкова по-зле.

И да допиша - като завършила в чужбина, имах колеги, които бяха тръгнали с по 1000€ изкарани от почасова работа преди това, работеха по време на следването (аз също се издържах сама), завършиха, намериха си работа според образованието и се развиват. Даже тоя аргумент с парите приемам наполовина - начини има, ама на който не му стиска или го мързи - сам си е виновен. Има и социални стипендии и прочее.

Разбирам те много добре. Мисля обаче, че между мене и тебе стоят поне 15г разлика (може и повече, в моя полза . Аз бях така като заминах - но мисля с времето, а и най-вече защото и с наука се занимавам, започнах да мисля по-безпристрастно - в смисъл, вместо да гледам себе-центрично - малко повече фокус на как около мен нещата функционират. Леко на социологически принцип - cause and effect.

А даже и еволюирам(!) - като емигрирах, не горях от желание да казвам от къде съм точно, докато много рано в онзи етап ми бе обърнато внимание, че България си е много "екзотична" родина. Аз винаги предпочитам да се запознавам с хора, които са от по-малки и не така известни държави, защото като цяло, по народност веднага те плясват в някаква категория и е на принципа този народотип до доказване на противното/различното.

Аз пък с удоволствие обяснявах от къде съм,докато бях студентка в Германия.
Разказвала съм много за България и съм водила тук колежки през ваканциите .
Попадала съм и на лошо отношение разбира се,ама не си оставях магарето в калта..

На мене по едно време ми писна да обяснявам и показвам къде съм родена. В началото се пънех, но после казвах, че е на Балканите, столицата е София и толкоз. Омръзнало ми беше да обяснявам по 100 часа история, език и да показвам на картата и накрая да ме питат това всъщност Боливия ли е или Волга и то хора, които бяха ходили в Боливия. Често бъркаха с Белгия. Единствените ми състуденти, които знаеха къде точно е България и доста, даже повече от мене за бита и живота там бяха една ливанка, двама либийци и момче от Ирак. На иракчанина баща му беше учил в Югославия и беше минавал през България с колата, ливанката имаше чичовци, живеещи в България и братовчеди с майка българка, а либийците бяха идвали на гости, единият при роднина, работил в София, а другата да види майка си, която се е лекувала там. Те бяха единствените, които не ми говореха за поркане или ниския стандарт.

Портиерът на блока, в който живеех често ми повтаряше, че ходел с жена си и петте си деца на почивка и колко било евтино, а българите карали трошки и не можели да си позволят същите хотели. Обясних му, че можем, но предпочитаме да ходим по други места 🥳. Всеки път като ме видеше с куфарите ме питаше в България ли си отивам със стоки и храна за семейството и всеки път му отговарях, че не, отивам еди къде си и в куфарите нося стоки и храна за англичани, живеещи там 🤩. Обяснявах, че им липсват Marmite, Worcester sauce и подобни. Питал ме е и как мога да си позволявам чести пътувания до далечни места. Обясних му, че има гаджета за тази цел. Гледаше малко странно, но нищо не казваше. Много обичаше да се заяжда с арабки, иранки и туркини, особено за облеклото им.

От друг човек, за над десетилетие, негативи не съм чула.

Да, беше определено по-различно в миналото, когато българите бяха редко срещани на запад.

Аз обикновено питах, ами откъде мислите че съм (аз съм синеока и най-редовно си ме спрягат за полячка, а в Бронкс ме помислиха за албанка). Два пъти ме шокираха, все млади хора бяха - 1997 в Холандия, една испанка ми каза - от България и 1999 в Лондон един индобританец - същото. И двата пъти ме разпознаха по акцента, но тогава интересаът към България беше точно никакъв (а преди време гледах филм с Моника Белучи, която играеше българка), та дори и не си спомням как тези хора бяха разбрали, че и запомнили спецификата на българския акцент. Оттогава не ми се е случвало.

Мен като ме попитат, казвам от България съм и нищо повече.

Хахах, аз пък доживях българи в българска компания на гости да ме помислят за англичанка преди две години 😀

Пияна ли беше?

А аз от началото не си правя труда да обяснявам. Като ме попитат от какъв корен съм, си казвам, че съм българка. България е в Европа и толкоз. Като им видя празните погледи ми става ясно, че нищо не им говори.
Повечето канадци и американци дори си нямат и представа, как да я открият на картата и не ги интересува. Често бъркат България с Унгария, което ми говори за пълна липса на познания по география.
Това са нискообразованите, обаче. Тези, които имат академично образование имат повече пари, пътуват и знаят. Миналата година излизах с двама мъже (с втория още излизам). И двамата знаеха. Ама първият беше наполовина грък, а вторият е израелец.

Даже никак.

И аз така, особено на австрийци или французи. Обичам да ги изненадвам.

Преди много години госпожица, както се беше отпуснала в голям кръг да критикува рускини и българки за силния грим и късите поли и че ги разпознава, кимах, кимах и в един момент: "Между другото, аз съм от България." , тя: "Тоест родена там?", "И израстнала." Тя: "Ами, аз имах предвид, хън-мън" Потъна в земята.

Роузи, заинтригува ме, какво мислиш е по-доброто на американското образование?

Аз имам опит от няколко държави, но дори и днес мога да кажа, че в България 90те имаше много добри преподаватели. Един от най-добрите, по спомен, беше братът на бившия премиер арх Станишев. Той имаше изборни лекции в някакво смешно вечерно време и пълнеше аудиториума. И в чужбина има много добри преподаватели. Аз например от Канада съм впечатлена.