



Честит месец март, момичета! 









Дойде и моят ред да се разпиша. Прекрасна фотосесия. Обаче ме впечатлиха отговорите на Керем. Очаква го Америка. Нови срещи, нови предизвикателства. Почти съм сигурна, че ще се върне в Турция, но семейството си е семейство. Запази мълчание, не каза нищо почти 2 месеца. Дали мина през болката сам, дали се довери на някого, няма да разберем, но и Мелиса каза, че е негов ред да им дойде на гости. И ако подреждам пъзела, нещата /за мен/ започват да вървят в друга посока. Не ми се иска да го пиша, но вятърът на промяната се усеща. Как само се лутам...
Ханде се завърна. И разбира се при семейството - нейният спасителен пояс. Пиша го за втори и последен път, но сторитата на сестра й ми идват в повече. Не зная причината за тези 2 седмици "взета" почивка. Изложба, нов проект, обучение...времето ще покаже. И нещо, което не вярвах, че ще напиша /то е продиктувано от това, че тя първа изтри снимките/ - тя има нужда от човек, чийто свят да бъде. Керем и го показа, но...Не зная...Дано не съм права, но понякога и любовта уморена си тръгва.
Не очаквам изненади. Очаквам мълчание. Единственото, в което все още вярвам е, че са решили да избягат от ХанКер и да обърнат внимание на идващото ново. /макар и да ми звучи почти като временна заблуда/
Бих искала тази приказка да има щастлив край. И все пак вярвам в тях, но вече повече в себе си и усещането, което имам. Снимката е за надеждата, че всяко нещо може да се поправи и да започне оттам, от където е свършило.







Препоръчани теми