Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Кога е започнал да казва първите думи? Преди да тръгнете на логопед имаше ли някакви думи или всичко се появи след работата с логопеда?

Здравейте, smilee_! Аз съм майка на момче с аутизъм на 10 години. Четейки вашите постове си спомних за себе си в началото на нашият път. При нас първите прояви бяха точно със забавянето и спирането на речта - тотален регрес. И аз тогава си мислех,че ако проговори отново всичко ще е ОК. Но при аутизма нещата не са точно така. На мен ми казваха,че не е аутизъм защото има очен контакт, обича хората, обича шума и т.н. Но аз знаех,че има нещо. И по-късно си получихме диагнозата. Майчината интуиция е много силна. Не казвам,че сина ви е с разтройство от аутистичният спектър - такава диагноза може да постави само детски психиатър. Това е важно защото виждам,че доста други “специалисти” си позволяват да поставят тази диагноза. Да те могат да участват в обследването, но диагнозата се поставя от детски психиатър.
Аз имам и син на 4г който няма проблеми в развитието и виждам огромната разлика. Децата на тази възраст говорят много добре.
Големият ми син също “пърха” с ръце само когато се радва/има силна емоция/.
Това което споменахте за повтарянето на въпроси се казва Ехолалия и се среща в аутистичният спектър. Има я при моят син. Примерно когато го попитам как се казва, на колко е години отговаря. Но когато го питам какво обичаш да правиш? Кое избираш?Повтаря. За някои децата от спектъра тези абстрактни въпроси са непосилни…за сега не означава, че са невъзможни. Моят син също не може да разказва все още. Но пък започна да задава въпроси. Някой неща отшумяват, други идват. После пак…непредвидимо е.
Да, диагнозата е хем важна, хем в един момент си е просто лист хартия…важното е да се установи дефицитите и да се работи върху тях. Фокусирайте се върху това което може, а не само върху какво не може. За жалост една от големите въпросителни в спектъра е,че той е строго индивидуален и различен. Всеки търси и се лута и сам намира своите начини. За жалост е така на този етап в нашата родина.
Моят съвет е четете. Научна литература. Информирайте се.
Тази книга за мен е изключително полезна:
Полезно също:

Тук има доста научна литератува не само за спектъра:

Тази също, но за жалост я няма преведена на български:
http://www.help-curriculum.com/wp-content/uploads/2018/05/The_ve … vior_approach.pdf

Вие имате капацитета след като виждате проблема, търсите отговори…тръгнали сте по пътя. Да в България просто чакат детето да навърши 3, за да могат да поставят диагноза. Това не означава,че преди това няма аутистичен спектър, както и не изчезва след навършването на 18г. Аз лично реших дори да преквалифицирам в областта на специалната педагогика. Това ми показа колко неподготвени са специалистите за работа с децата от спектъра. По-голямата част от логопеди, психолози и специални педагози си нямат идея как да работят с деца от спектъра, защото не ги учат на това в университета. Това е огромен проблем защото човешкият фактор е незаменим. Няма са ви говоря за образователната ни система…дано докато дойде вашият ред родителите, които се борят със зъби и нокти за промяната да успеят да я наложат.
Информирайте се за различните терапии много от тях се използват и за деца с различни проблеми в развитието не само за аутистичният спектър. При нас след започването на ерготерапия и АВА имаше огромен напредък. Да имаме много път за напред, но вървим със своето темпо.
Горещо ви препоръчвам този сайт и страниците в социалните мрежи:

Трудно е няма какво да се лъжем. Но любовта към нашите деца е по-силна. Ще намерите пътя. Без значение какъв е проблема. Не сте сама ❤

elana86 бих ви препоръчала тази книга:

Авторката споделя своят опит, събрала е и доста информация за спектъра в нея. Години наред дъщеря ѝ е била грешно диагностицирана защото е от женски пол. За мен въпреки,че аз имам син ми беше доста полезна. Личната ѝ история ме разтърси.

И на мен ми направи впечатление, че детето на smilee_ отговаря адекватно на конкретните въпроси, а ехолахията се появява на отнесените от типа "Как си?" Да си кажем честно, този въпрос използваме ние нервотипичните от чиста куртоазия, а отговорът и при нас е заучен и на практика не носи информация. Но точно тези куртоазни ритуали са напълно неразбираеми за хората от спектъра. Детето със сигурност е рисково, но е в гранично състояние - може да прескочи трапа и да тръгне в норма, но може и да не го прескочи. Моята по-голяма дъщеря, която сега е в норма, имаше доста подозрителни прояви ди към 4 г. възраст. На 3 г. и половина точно си спомням ехолахията на неразбираеми за нея въпроси. Когато излизаха от сградата на детската градина и отиваха към площадката, тя винаги хукваше към външната врата на двора и учителката се провикваше зад нея: "Дивна, къде отиваш?" А тя отговаряше: "Дина, къде чулиш?". Добре, че тогава не съм знаела нищо за аутизма, иначе щеше да ми настръхне косата. Наложи ми се да го разбера малко по-късно, когато малката ми дъщеря не успя да го прескочи този трап. Явно и при двете я е имало тази предразположеност, но при първата житейските обстоятелства се стекоха добре, докато при втората бяха тотална катастрофа. Сега като особеност при голямата има само едно постоянно дрънкане, което обаче го има и свекърва ми, та може да мине за наследствена черта

Момичета, благодаря сърдечно! Настройвам се позитивно, все пак детето има голям напредък откакто посещава логопед, тъй като преди това не казваше нищо. Дълго ще се работи с него, но се надявам в един момент да започне да настига връстниците си, без значение каква диагноза ще ни поставят. Ще пиша пак по-натам. Иначее, баща му е проговорил късно, след 4г., а сега не може да му се затвори устата

Има ли деца на памперс? Брат ми наскоро разбраха че има аутизъм, на 2 г и не говори много, още е с памперс.

Те нормални има много на 2 на памперс. Та....

Явно и бащата е с някаква диагноза бил, като чуеш проговорил след 4 та година ....явно е нещо генетично по наследство.

За въпроса Как си? Може да не е наясно с неща като емоциите .... Да каже добре, зле, весел... Може да му помогнете с една книга с картинки по въпроса и като ги научи навярно ще е наясно как да отговаря. Успех!

То на тази въраст всичко може да кривне и към добре и към зле. Наистина никога ама никога не се знае, затова и да се очертават някакви перспективи не е разумно. Единственото е че не ТРЯБВА да се преуспокояват родителите. Защото има и такива дето залягат на - той таткото/дядото/чичото  е проговорил на 4. Имаме едно такова познато дето все нямаше накъде да бързат защото някой си тма роднина проговорил късно,  беше доста по-напред от моето на 3 и половина . А после докато зацепят родителите то станалио на 6г  ама реч няма разбиране също, спуснаха се да наваксват но ти не става като с вълшебна пръчка. Така че не проектирайте от един индивид на друг. никога не можете да сте сигурни.

Въобще тука искам да напиша нещо за което рядко се говори да не кажа почти никога,  а е много важно. Разбирате, че всякакви такива отклонения ако мога така да ги нарека ( не само спектралните а всички с някакви обучителни затруднения - афазии, алалии, дискалкулаии, умствено изоставане и много други ) се дължат на проблеми в нервната система и то не просто проблеми а увреди (!)  . В  какъв смисъл увреда -  ами мозъкът е уникална нервна структура, но за съжаление нервите с които се раждате са тези които са ви дадени за цял живот. От там нататък няма нови, не се формират, а някои нерви отмират даже... Нещата се въртят  в оформянето на нервни връзки на тези които ги има , колкото са повече толкова по-качествено работи мозъкът ви. Примерно при увреда на зоните на брока или вернике, раждане с асфикция и много други някакво количество нерви вече липсват. При спектралните пък освен увреда има и различно фукциониране ( финкционалните ЕЕг-та ясно го регистрират) . т.е. ако при невротипичните ( нормалните) мисълта грубо казано минава от А до Б напряко , при спектралните/с обучителните проблеми  за да стигне до Б минава съвсем през Ю и Я. Като терапията трябва да оформи-създаде тази връзка, която не е като нормалната връзка , Но има възможност да бъде създадена такава и тя е  компенсаторна.

Та, какво е важното има един такъв наречен "сензитивен прозорец" през който всички тези увреди чрез терапия се компенсират. Създават се други атипични обиколни връзки,  компенсиращи липсващите. Така, детето, не е като децата в норма но е много подобно или почти на същото ниво. Представете си атлет в протеза. Тича ама не съвсем като другите. Обаче ако е панталон е неразличим. Та работи се , трябва, препоръчително е да се работи колкото може по-рано в този "сензитивен" прозорец и колкото ПО-РАНО СЕ ПОЧНЕ ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ШАНСОВЕ ИМА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ. (  казвам шансове защото  има деца с които се работи от две годинишни но те никога даже не приближават нормата).
И като чета публикации с - аз ще изчакам, нека видим точно какво му има, диагнозата ясно ще покаже, мисля че не е толкова сериозно ми идва да извикам- какво чакате за бога при деца на 3 - 4  години. Знаете ли колко трудно се наваксва. Знаете ли с какви темпове трябва да се върви за да се настигнат другите деца- два пъти по-бързо от тях с много ама , наистина много труд. Знаете ли че всеки един отложен месец ви води към отлагане на детето от училище, защото сензитивния прозорец се отваря много рано но постоянно се стеснява на 18- 20 вече се затваря. Отбележете че изследвания са показали че на 6 г детето е придобило 80-90 % от речника си на възрастен а едно такова дете с вербални затруднения на 6 току го пълни.
Затова вижда ли се че нещо изостава не го отлагайте в дълбокия джоб .Работете . Диагностирайте си го, надявайте се че може пък наследствено да проговори по-късно , Но работете.! пък може да се окаже че притесненията ви са напразни, по-добре една такава застраховка , отколкото после препускане и трябва да кажа често с  невъзможно догонване.

Ре-ге, аз съм абсолютно съгласна. Ние записахме малкия на ерготерапия на година и половина. Беше супер трудно да го набутам там, защото имаше камари с коментари, че е още малък, че ще проговори, че еди кой си еди кога си проговорил, че нищо му няма. Дори от лекари - докторката, която ръководи центъра за деца с увреждания ми каза "Какво очакваш от него, още е малък, нищо му няма." Разбери, нямаше един човек, които да каже - консултирайте се, потърсете помощ... нито един. Така, че разбирам защо има хора, които изчакват. То добре, че ММ ми удиса, като настоявах за ергото, но много не са така.
Другото е, че без диагноза буквално трябва да се молиш за помощ или не знаеш въобще къде, какво, как да търсиш. Даже още се лутаме с ММ.

Човекът, който ми отвори очите, че детето ми има проблем беше сестрата в детската градина.Няма да забравя никога този момент, толкова Й бях бясна. И досега помня чувството, което изпитах, въпреки, че имах вече своите си подозрения за състоянието на сина ми. Коментарът просто ме зашлеви, но ме и накара да се взема в ръце.
   Миналият месец, почти 17 години по-късно се срещнахме на улицата. И Й казах, че искам да Й благодаря за нещо. Първата Й реплика беше " За Васко ли?". И тя много добре си спомняше момента и колко трудно е било да ми каже.
Понякога най-близките ни хора в желанието си да ни успокоят или защото и самите те не искат да повярват на очевидното ни казват това, което всички искаме да чуем. Благодарна съм, че се намери един "чужд" човек, който беше искрен смен.

Моят е вече на 6, но почти сигурно ще го отложим за 1 клас, мнение на ресурсната, която много работи с него. Не сме спирали какво ли не, но за съжаление няма да е като връстниците си в норма. Правете максималното възможно като родители, но не бъдете максималисти в очакванията. Толкова фино и уникално за всяко дете е видът bug, просто коварно състояние.

Както казват - щом си видял един аутист  (от спектъра) това значи  си видял само и единствено един аутист ( от спектъра). Толкова са различни всички, едно с едно няма д аимат общо в състояниет , такова "богатство от симптоми може да има. И няма универсална рецепта за терапия, но ако и да има , то тя е - много работа.

Не мога да си представя какво ти е било. Както и на нея. А това е било в кои времена, толкова малко се знаеше за състоянието тогава.

В началото трябва да си максималист иначе няма голям шанс ако тръгнеш по пътя пораженчески, това е дистанция където в началото нещата трябва да се правят ударно. Само тогава, ако има шанс той се случва.С времето, вече живота ни учи къде трябва да заобиколиш и от какво да се откажеш. но то идва с опита, идва с практиката. Виждала съм и графика как се случва терапията при такива проблеми, първите 2-3 години има голям пик работи се много интензивно и ако има шанс тогава много от нещата се случват. но не винаги. Тогава според развитието при прогресиращите темповете се запазват. При тези с немного позитивно развитие естествено темповете поспадат.

Аз не вярвам в никакви терапии например особено, ако детето е класика в жанра. Моя ако ще да спи по кабинети все тая.... Даже по-зле ще стане, на училище напредва с писане, четене, смятане и тн ....общуването обаче никога не се променя. Няма и да се! Няма как да накараш катерица да лети. Но най-хубавото е, че нищо от това не ме натъжава.... Иска ми се да имам рецептата за да я предам и на другите родители.

Ако става въпрос само за умствено изоставане, повечето работа с детето означава по-добри резултати. Обаче при аутизма като го чукаш, не се знае къде ще се пука. Моето дете е на терапии от 2 г. и половина. Първо два пъти седмично ерготерапия, след половин година успяхме да включим пак два пъти седмично спец. педагог, отделно логопед, после психолог, групички, АВА. Миналата година нямаше делничен ден, в който да не е поне на един специалист. И като резултат не мога да споделя нищо обнадеждаващо. Само придобива нови и нови аутистични симптоми и от дете с лека форма (каквото беше на 3 г. с поставяне на диагнозата), сега на 7 г. е с тежка форма. Няма реч (но пък се появиха писъци и всевъзможни странни звуци), разбирането е много ограничено, а изпълняването на вербални инструкции - почти непостижимо. Е, да, има и някои все пак добри навици, изградени от работата със специалисти - да седи на столче и масичка, да изпълнява визуално разписание, оцветяване, правилен захват на молива, броене до десет, съотнасяне на цветове и предмети...и до там. Не искам да отчайвам родителите, но това е нашия случай. Все още се надявам, че наученото един ден ще се прояви, защото девойката гледа много умно и е голяма хитруша за нещата, които я интересуват - веднага им намира цаката. Тоест, мозъчето й сече, но не за нещата, които искаме от нея родители и учители. Даже изглежда, че ни прави напук.

Цветовете и да брои до 10 и седи на стол и ти можеше да я научиш. Какво стана тя  успя ли да се вреди за специализирано училище?

Да ви покажа Пикасо. Много ми харесва това същество което напоследък рисува, прилича ми на митологично куче.

Да, сега е в първи клас в спец. училище. Ходи с желание и е много спокойна там. 6 деца са в класа - 3 вербални и 3 невербални, но общо взето са на едно ниво. Нещата, които учат се приближават до тези в 3 гр. на детската градина. Катрал, на твое място и аз бих била спокойна като виждам, че детето ми се развива интелектуално и като личност, пък и макар не по общоприетите правила. Да гледаш обаче как детето ти тъпче на едно място, че и дава назад е много тежко.