Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Аз бях супер нахъсана първите три години, терапии, биохимичен подход, барокамера, АВА терапия, логопед, виках си, като стане на 6 вече ще е е друго. В един момент стана на 6 и БАМ-осъзнах, че съм била с нереалистични очаквания и всичко се случва по негово темпо, колкото и да натискам наистина все едно катерица да лети.
Не трябва да се тръгва пораженчески от начало, разбира се.

Не сме имали седмица с повече от две срещи с терапефти. В началото. След това все по-рядко, като те по-скоро оценяваха ситуацията и напредъка, и даваха насоки на нас и учителите, вместо директна работа с детето. Евентуално цялата работа (винаги като вид игра) беше поета от нас и учителите, а специалистите бяха като консултанти. Притесняваше ги да не прекалят със срещите и да развие аверсия (което и стана в един момент). Признавам, не знам колко е стандартно, но най-големите постижения сме ги правили с работа вкъщи. Според педиатъра - позната среда, познати лица, спокойна и предвидима обстановка.

Моето дете е много по-склонно да изпълнява, когато е при терапевт. От една страна й харесва друг възрастен да й обръща внимание, от друга усеща авторитета му и не се лигави като у дома. Изобщо ходи с удоволствие тук и там. Новата среда не я притеснява. Единствено на ABA-та даде контра и след 8 м. посещения настъпи много голям поведенчески регрес, а уж поведението точно трябваше да се подобри. Не знам дали непоносимостта беше към самия метод или към конкретните терапевти, но се наложи да я спра 3-4 м. от терапии, докато се успокои. Това ни е най-голямата почивка, точно преди година.

Ние сме тръгнали от дъното. Нямахме никакви позитивни очаквания. Никой не ни е давал такива. Прогнозите бяха брутални. Целите ни бяха поне да съобщава за нуждите си и да се самооблужва.  Първите 4 г ( от 3 до 7 г) беше страшно интензивна терапия, като от тях  първите две тотално без прогрес. Прогресът се случи около 5-тата годишнина. Най-бурния прогрес между 6 и 7. Работеше се тези 4 години всеки ден всеки с различни  специалисти, а някои дни и по два. Паралелно и аз у дома или прилагайки на практика. Ние сме пример за това как може дете с 100% поведение от спектъра да се окаже не спектрално.
Така че На 2 или 3 че и на 4 никой не може да каже със сигурност дали детето е аутист или се държи като аутист. Маркери може да има но те не са сигурни. Много дефицити могат да продуцират такова поведение. Нали рабирате че не всичко е предрешено. Продължавам да смятам че винаги има нужда от време докато изкристализира така да се каже състоянието на всяко дете, диагнозата му, като състоянието на детето в тази възраст търпи огромна динамика. Както ви е ясно състоянието  може да се подобрява а може и да се влошава. Ако се подобрява - се Подобрява от терапия, ако се влошава, то влошаването не е следствие от терапията, а е въпреки нея. Влошава се, защото това начина по който се променя/ пораства  детето ви заради състоянието си ( негови си биологични фактори и промени, и средата която го обкръжава и му въздейства) и съответно разликите между него и невротипичните деца се задълбочават още повече. Искам да кажа, че процесите на развитие на децата в норма и тези с дефицити не са паралелни, защото ако бяха, анормалното дете щеше да догони нормалното, но със закъснение, а това не се случва. Случва се в най-добрия вариант - формиране на атипично ( различно от анормално, но доволно компенсаторно такова)  развитие при децата с възможност за компенсация ( при не толкова агресивна мозъчна уврежда, при дефицити с възможност за компенсация, самото дете с подходящ характер и  множество други фактори). При другите това не се случва като разликата между типичните и специалните се, задълбочава и задълбочава.
Тръгването на училището за мен е вододела, равносметката накъде се движат нещата. Наясно съм за нашия случай, че ако до тръгване на училище метаморфозата не беше толкова глобална и аз със сигурност щях да отпусна ръце, да изкарам най-накрая  телк. Но това е отново в потвърждение на онази фраза - ако си видял един аутист то си видял само един аутист... не можеш да му поставяш лимити, не можеш да имаш прогнози, трябва да опиташ всичко.

И аз и ти ще си ги гледаме докато мърдаме....другото са нюанси повярвай.

Нова....веднага я закачих на хладилника. Гледка през нечий прозорец в гората....вълк с малкото си вълче под ръка нощем. Предполагам той и баща му е идеята....те са си много близки.

Майчета, бихте ли споделили за крясъците? Мисля че, в коментари съм го срещала. За какво крещят вашите дечица и като цяло, аутистите по-нервни ли са? Има ли вариант детето за крещи и заради положителни и отрицателни емоции?

Да, детето така се саморегулира - сваля напрежението. Целта е да се пренасочи този тип сваляне на напрежението към други по-адекватни изразни средства.

Ако имате и съвети, от вашата практика, за туширане на крясъците, ще е чудесно!

За съжаление не съм нито сензорен нито поведенчески терапевт. Моето дете дете никога не се е самостимулирало с вокализация, нито с Пърхане на ръце. При него беше със смукане на предмети, яки, ципове, гризане на нокти, вървене на пръсти, ехолалия.

Моето крещи, защото не може да говори - не защото е недоволно от нещо, а като начин на изразяване. Стои си най-спокойно гледа си и издава едни необясними звуци или когато е превъзбудена крещи и се смее едновременно. Засега не съм намерила начин да я убедя да не го прави. Само последния път осъзнах, че в автобуса е тиха, а то защото винаги на спирката, за да кротува й давам някакво десертче, което тя по традиция лапва цялото наведнъж и така стои със запушена уста едно 10-20 мин.

Както е казала Ре-ге - това е саморегулация и самостимулация. Нарича се стиминг. Може да има най различни видове. Понякога се вижда и при възрастни - примерно енергично треперене с крак, дъвкане на химикал/молив и много други. Може да пробваш да го пренасочиш към нещо друго, но ако не пречи на детето и не ти създава проблеми /съседи, които се оплакват/ по скоро го остави така. Знам, че е неприятно и малкия при нас пищи и крещи. Но ако се опиташ да го пресечеш, без да предложиш друго в замяна, може нещата да ескалират до агресия и/или автоагресия - хапане, скубане и т.н.

Затова и казах че пренасочването трябва да стане от специалист.
Аз лично не бих оставила детето си да вокализира по този начин ако имам за цел да постигна някакво приемливо поведение и искам да се уубедя  че детето ми има такава възможност. Децата са различни и етикетирането за мен не им е от полза. Аз бих опитала всичко, бих поела всеки риск за да си докажа че става или не става, защото няма кой знае какво да се губи, нали разбирате. Обаче лично мнение. Ако този навик бъде закрепен после според мен ще се случват две неща - първо трудно ще се пренасочи към нещо друго, като всеки закрепен навик и второ ще продуцира неприемливо поведение. Ако видите дете младеж възрастен така да приписква какво ще си помислите? Искам да кажа че тук е въпрос на баланс, има спектрални деца които няма как да бъдат конструктивно пренасочени, но има и такива при които тази остра реакция може да бъде смекчена или трансформирана в нещо социално по-приемливо. Детето на Айс Спарки не би могло да бъде глобален пример, то е невербално, при него вокализацията се случва по други причини.
При моето дете смукането на яки, ципове, копчета се пренасочи към гризане на нокти ( неволно) , после го пренасочихме към въртене на различни неща в ръцете, после към попиване на различни неща в джоба, кестенчета, топчета, както се шегуваме перфектен вариант би бил броеница. Ехолалията и цикленето в някакви негови въображаеми истории с говорене на глас и въртене в кръг с ходене на пръсти  изчезна с подобряване на разбирането и "изваждането" на речта. Самото ходене на пръсти изчезна след като порасна и натрупа маса. Това беше самостимулация която ни се опря най-много и никакви упражнения, сензорни подложки,  забележки не можаха да я пренасочат към нещо друго. За всяко дете сработва различни неща вече съм се убедила, няма универсални рецепти.

Вашите деца стават ли нервни след като им е нарушен седмичния режим.Зпочва се викане,говорене и пеене на висок глас и т.н.А може ли да е от Нурофена който и давах за температура.

Не ми се вярва да е от Нурофена. Както са ти казали напред е вид стиминг очевидно породен от нарушения му режим, което естествено тревожи повечето аутисти, защото нямат обичайната си програма и регулира тази си несигурност. Ако тези неща се случват само вкъщи аз не бих го спирала в крайна сметка някъде трябва да разпусне....както той си иска и умее и му помага. Ако го спирате може да прилага тези неща и навън в по-голяма степен. ✌️ Аз на моя просто му казвам да изчезва в другата стая като е превъзбуден, оттам натам не е моя работа. Друг път помага да надуя някоя от любимите му песни и така.😅

Явно е така днес е беше на ДГ и е по-спокойна. Благодаря за отговора.
А някой има ли опит  с безглутенова и казеинова диета .Ако бъде нарушена какъв ефект има. Все пак са деца няма как .Четох че се превъзбуждали и прочие