Един от основните проблеми в БГ специално /не знам как е другаде/ е неглижирането на психичното развитие при бебета и малки деца /тодлъри/. Значи аз нямам проблем да получа направление за невролог, кардиолог, а вътрешни болести и ортопедия са дори задължителни, но при притесненя в развитието е "ще почакаме и ще видим". Още повече, че нещо толкова важно е оставено на педиатъра. При 10-15 минутен преглед на общото състояние + теглене и мерене + ваксина + писане на документи, аз като родител трябва да вмъкна притесненията си и наблюдненията си, с които и аз не съм наясно проблем ли са или не.
И така много като мен се обръщат към дявола - интернет. Там изобилства от статии, от клипчета особено в соц мрежи. И съответно се започва с притесненията, защото много "сиптоми" на аутизма при малки деца, са си всъщност нормален етап в развитието. Да - те можа да са индикация за проблем, а може и да не са. И точно тук трябва да идва ролята на специалиста - да мога да отида аз с мойте притеснения, да се обърне внимание, да се обясни, кое е ОК, кое не е. Следва да се дадат насоки за работа с детето и най важното ДА ИМА ПРОСЛЕДЯЕМОСТ какво се случва с това дете. Защото времето е най важния фактор да се определи дали има проблем или не. Едно дете, което напредва макар и с изоставане е различно от такова, което до един момент е ОК, но не напредва и започва все повече да изостава. Дори и в най добрия диагностичен център могат да видят само моментното състояние на детето. Затова проследяемостта е съществена.
На последно място ще кажа, че много изключително много внимание се обръща на аутизма. Що се отнася до психологично развитие, това е най страшното нещо. НО хора с ХАДВ, със сензорни смущения или други невронетипичности, също могат да имат много затруднения, но сякаш се замитат под килима. Да не говорим, че някои невронетипичности може да са много сходни. И специалистите трябва да обръщат внимание на този факт и да се говори за всички невронетипичности. Защото ти отиваш при специалист /добрал си се/ и ти казва, "ааа, споко, няма аутизъм". Хубаво, ама той не говори, все още е супер назад в говора /2 год и 4 месеца - имаме 5 думи/, какво да правя от тук нататък, къде да ида, кой може да ми помогне, кога да включа някаква терапия /това в моя случай/?
И пак отваряш интернет и там пак е страшно. И търсиш познати, които да те свържат със специалист/ти и се въртиш в омагьосан кръг и не знаеш какво да предприемеш, а времето си минава. И някой ти каже "а не се притеснявай, Петърчо проговори на 5". А то всъщност Петърчо, може да има проблем, заметен под килима и да си страда цял живот, вместо да е бил насочен към специалист по рано и да му е обърнато внимание навреме.
Спирам с размисли и страсти, че стана дълго.
Здравейте, позволявам си да цитирам конкретния пост, защото всяка една дума отразява начина, по който се чувствам. Благодаря за написаното!
Имам своите притеснения за сина ми, който е на 1.7 г. Не искам "да ровя главата си в пясъка" и ако притесненията ми са основателни, да мога да реагирам възможно най-рано.
Изчетох голяма част от темата, но все пак ще помоля за информация относно диагностицирането. До колкото разбрах най-добре да се насочим към клиника "Свети Никола". Има ли конкретен специалист, който можете да препоръчате? Присъединявам се и към въпросите на oesi, като срокът от 6 месеца е... При тези срокове, може ли някъде другаде да ме насочите?
Извинявам се, малко съм хаотична в написаното, но статиите в Интернет вече ме побъркват.
Благодаря.
Извинявам че за късното включване. Това което трябва да знаете че диагнозата на деца с дефицити и проблемно поведение е виждането на специалист или колектив от такива са състоянието на детето в момента на обследването. Състоянието на всяко дете обаче не е константа. Много различни неща могат да провокират поведение на дете с Разстройство от Аутистичния спектър и при все детето да не е спектрално. Ако е все пак спектрално пък, повярвайте ми навременната , рано започната, добре структурирана терапия може да подпомогне много неговото развитие.
Част от тези проблеми които дикуват някакво странно състояние или поведение на детето могат да бъдат повлияни косвено (ако се окаже че ситуацията е такава, макар че аз дете влязло в норма защото е пило вит12 или нещо друго или е правило хелиране не съм виждала) . Голяма част от проблемите обаче се повлияват от задълбочена и много продължителна педагого-поведенческа терапия. Като под "педагого" визирам логопед, специален педагог, ерготерапевт, а под поведенческа методите на Приложен поведенчески анализ.
Казано просто състоянието на детето се променя, има възможност да се променя в резултат на една добре структурирана терапия. Така че примерно на 3 години, обследването може да каже че детето има поведение на спектрално и е на ниво психично и когнитивно развитие на 18 месечно дете, това не означава че след година две, това състояние ще се запази. Никой не знае какви са точно възможностите му, какъв е капацитета му на развитие. Работи се, терапевтира се пък каквото сабя покаже.
Казано общо едно сериозно изследване ви е ок, но не го чакайте като мантра, в какво изостава детето вероятно вече е видимо, няма смисъл да чакате специалистите да ви го кажат.
Направете си един списък в сферите които изостава детето и в сферите в които е в норма. Вижте кои са силните му сензорни канали - слух ли зрение ли, тактилност ли и започнете активна работа по наваксване на това, в което изоставате. Паралелно работете много активно за споделено внимание, поведение, сътрудничество. Не чакайте нещата да се случват естествено, щом до сега това не е станали и занапред може да не стане.
Ако нещо не е ясно питайте, ще ви отговорим, насочим , подкрепим.