Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Извинявам че за късното включване. Това което трябва да знаете че диагнозата на деца с дефицити и проблемно поведение е виждането на специалист или колектив от такива са състоянието на детето в момента на обследването. Състоянието на всяко дете обаче не е константа. Много различни неща могат да провокират поведение на дете с Разстройство от Аутистичния спектър и при все детето да не е спектрално. Ако е все пак спектрално пък, повярвайте ми навременната , рано започната, добре структурирана терапия може да подпомогне много неговото развитие.

Част от тези проблеми които дикуват някакво странно състояние или поведение на детето могат да бъдат повлияни косвено (ако се окаже че ситуацията е такава, макар че аз дете влязло в норма защото е пило вит12 или нещо друго или е правило хелиране не съм виждала) . Голяма част от проблемите обаче се повлияват от задълбочена и много продължителна педагого-поведенческа терапия. Като под "педагого" визирам логопед, специален педагог, ерготерапевт, а под поведенческа методите на  Приложен поведенчески анализ.

Казано просто състоянието на детето се променя, има възможност да се променя в резултат на една добре структурирана терапия. Така че примерно на 3 години, обследването може да каже че детето има поведение на спектрално и е на ниво психично и когнитивно развитие на 18 месечно дете, това не означава че след година две, това състояние ще се запази. Никой не знае какви са точно възможностите му, какъв е капацитета му на развитие. Работи се, терапевтира се пък каквото сабя покаже.

Казано общо едно сериозно изследване ви е ок, но не го чакайте като мантра,  в какво изостава детето вероятно вече е видимо, няма смисъл да чакате специалистите да ви го кажат.
Направете си един списък в сферите които изостава детето и в сферите в които е в норма. Вижте кои са силните му сензорни канали - слух ли зрение ли, тактилност ли и започнете активна работа по наваксване на това, в което изоставате. Паралелно работете много активно за споделено внимание, поведение, сътрудничество. Не чакайте нещата да се случват естествено, щом до сега това не е станали и занапред може да не стане.

Ако нещо не е ясно питайте, ще ви отговорим, насочим , подкрепим.

_re_ge,

Благодаря Ви за отговора, насоката, подкрепата!
Посетихме детски психиатър за консултация. Даде ни насоки и предложи да се видим отново след няколко месеца, за да проследим развитието на детето, спрямо (както и Вие казахте) момента на прегледа.

Голяма метла е мела. Продължаваме нататък. Мисля че този материал съм го качвала но вероятно с триенето е заминал и той или поне не виждам след на присъствието му е бг мама, а е полезен, за да стане ясно как сензорната дезинтеграция може да провокира спектрално поведение при дете в норма  или ако детето е спектрално - какво го кара да се държи по този начин.

КАКВО Е СЕНЗОРН@ ДЕЗИНТЕГР@ЦИЯ. Невидимо, трудно за разбиране и диагностиране нарушение
О.И. Ефим@в  , ШКОЛЬНЫЕ ПРОБЛЕМЫ ГЛАЗАМИ ВРАЧА.
http://www.twirpx.com/file/254761/

Джейн Айрес, логопед и психолог от Оклахома САЩ, преди около 40 години, въз основа на наблюденията по време на практиката си, създава Tеорията за Нарушението на работата на сензорните системи. Това нарушение бива наречено Сензорно-Интегративна Дисфункция и привлича вниманието на огромен брой специалисти, занимаващи се с проблемите в детското развитие.
Айрес забелязва проблемите, препятстващи детското развитие и стига до извода, че тези трудности се наблюдават при минимум всяко десето дете. Преди нея, аспектите на сензорната дезинтеграция са неразбирани или подценявани. Оказва се, че повече от 70% от децата с проблеми и отклонения във вербалното развитие, в двигателната и емоционалната сфера, с Образователни проблеми, с дефицити в комуникацията и поведението -  задължително имат някакви нарушения в работата на сензориката.
Никоя част на Централната нервна система не работи самостоятелно. Информацията бива предавана от един негов сектор към друг. Докосванията помагат нещата да бъдат „видени“ по-добре, зрението спомага равновесието, равновесието - дава усещане за тялото в пространството и съответно подпомага движението, а движението способства ученето. Мозъкът има нужда от стимулация, тя го възбужда и го кара да бъде функционално активен. Така ние дишаме, храним се, движим се, четем. При достатъчна стимулация, лавинообразно се увеличава броят връзки между мозъчните клетки и сектори.

От самото си раждане децата се развиват единствено и само ако имат постоянна стимулация на усещания от собственото си тяло и околната среда.

Огромно количество информация ежесекундно бива изпращано от сензорните органи към мозъка. Той я организира и избира най-важните сигнали за обработка. Ненужните такива биват игнорирани. Потокът от нервни импулси от сензорните органи и вътрешните органи дефинира развитието на нервната система на детето. Ако детето е здраво, с нормална сензорна стимулация, то няма да има развитийни проблеми (двигателни, вербални, поведенчески).

За деца, с наличие на някакви проблеми в сензорното възприятие (заради увреда по време на бременност, раждане, генетично на сензорните органи, по мозъчния ствол, малкия мозък, нервните пътища и др.), процесът на сензорна стимулация става недостатъчно ефективен. При тези деца се развиват различни нарушения, водещи до дисфункция на сензорната интеграция. Неефективността на обработка на сигналите от околната среда и от организма оказва влияние върху процеса на развитие на детето като цяло (чувства, мисли, дейности). Дори леки отклонения в мозъчната дейност могат да повлияят процеса на усвояване на елементарни битови навици, обучение или социализация и комуникация.

С възрастта при такива деца проблемите се увеличават и те демонстрират обучителни, поведенчески, комуникативни дефицити.

Всички ние знаем кои са нашите основни сетива : зрение, слух, вкус, обоняние. Това са т.н. „външни сетива“, които отговарят за получаване на стимули от обкръжаващата среда.

Ние имаме и „вътрешни сетива / рецептори“ : интроцептивно, тактилно, проприоцептивно, вестибуларно възприятие. Тези сетива са ориентирани към тялото и действат извън съзнателността ни. Ние не сме в състояние да ги контролираме.

Интроцептивност: това са усещания, постъпващи от вътрешните органи ( честота на дишане, на сърдечна дейност, глад, възбуда, смяна на настроенията и т.н.).

Тактилност: усещания от докосване, натиск и т.н. Децата с тактилна дисфункция често се затрудняват с хранене, мимика, артикулация заради липсата на съответна информация от рецепторите, разположени в областта на лицето и устата.

Проприоцептивност: усещания, свързани с положението на тялото в пространството, получавани от мускули, сухожилия, стави. Често срещани признаци на проприоцептивна дисфункция са : невъзможност адекватно да се оцени положението на тялото в пространството, трудности при усвояване на нови моторни умения, тромавост. Затрудненията в моторните умения пък водят след себе си речеви дефицити.

Вестибуларна чувствителност: усещания за движение, сила на тежестта и равновесие.

Мозъкът подбира, сортира, подрежда получените сензорни сигнали, подобно на регулировчик, който контролира движението на дадено кръстовище. Основният елемент на нервната система е нейната клетка, наречена НЕВРОН. Тя се състои от тяло, дендрити, аксон и аксонни терминали. В човешката нервна система има милиони неврони, свързани един с друг. Дендритите получават нервни импулси или от други нервни клетки или от сетивни органи / рецептори ( очи, уши, език и т.н.) Импулсите преминават през ядрото към аксона, който ги провежда по своите терминали или към дендритите на други нервни клетки или към някакъв изпълнителен орган, примерно мускул.

Процесът на развитие на децата е свързан с нарастването на дендритите, аксоните и аксонните терминали. Растежът започва от мозъчния ствол и се разпространява към „горните“ етажи на нервната система. Сензорната стимулация, натрупаният опит способства този растеж. Жан Пиаже – швейцарски детски психолог твърди, че основата на детския интелект е сензомоториката. Едногодишно дете е готово да хваща всичко около себе си. Освен това то пъха всичко в устата си. То е „велик изследовател“, който по този начин активно опознава света. Пиаже изследва движенията на ръцете на много малки бебета, като смята, че тези хващания са от изключително голямо значение за развитието на детския интелект. Детето не се учи само да хваща, то паралелно усвоява сръчност, точност на движенията, гъвкавост на пръстите, развива координация „ръка-око“, формира представа за пространство и всичко това, за да се научи да държи лъжица или чаша, да изяде ябълка или да изпие чаша сок.
Хиляди пъти на ден детето повтаря тези движения, ден след ден, за да ги автоматизира. Паралелно с това, в мозъкът му протичат процеси, който автоматизират и облекчават движенията, усещанията, чувствата. Сензомотрният интелект се формира зрънце по зрънце, от тези „зрънца“ се оформят тухли, които изграждат невербалния детски  интелект.

В Медицинския Центъра на Глен Доман – американски учен, е разработена система от физически упражнения за бебета. Конструирани са креватчета с различни приспособления за хващане и „пътечки тип улеи“ с ширина точно 36,5 см, за стимулация и подкрепяне на пълзенето! Тези „улеи“ могат да бъдат накланяни, за да подпомагат пълзенето на деца с различни неврологични проблеми. Облицовани са  с различни тъкани за облекчаване или наопаки- затрудняване на пълзенето.

Глен Доман базира Системата си върху теорията на Ж.Пиаже и твърденията на Б. Клосовски ( руски физиолог, доказал че мозъчните структури се развиват нормално само при наличие на сензорна стимулация).

Ако искате интелектът на детето ви да се развива нормално, постоянно се занимавайте с него. Глен Доман съветва родителите да тренират както грубата ( пълзене, ходене), така и фината моторика ( движение на пръстите). Съветва и да бъде трениран вестибуларния апарат чрез люлеене, подхвърляне, въртене. Тренировки трябва да се провеждат ежедневно, по няколко пъти на ден ( по 5-10 минути)  и трябва да бъдат усложнявани постепенно.

Мозъкът има уникалната способност да приспособява сензорната информация и към потребностите на човека и към изискванията на околната среда. Той може да включва или изключва различни нервни вериги, за да регулира собствената си активност и по този начин да контролира нивото на обща активност. Ако се налага мозъкът ще изключи нервните вериги обслужващи „игра на топка“ и го превключва към „четене на книга“ ако дейността бива сменена.

Мозъкът забавя обработката на  сензорна информация, която получава,, ако тя не му е необходима за изпълнение на текущата задача.

Когато детето е в класната стая, неговият мозък тушира шумът на вентилаторите и така те не му пречат да слуша учителя. Ако мозъкът не блокира ненужната сензорна информация, той може да се претовари заради прекалена стимулация. Веднага, след като привикнем към някакви сензорни усещания, мозъкът ни ги игнорира. Примерно, ако раницата тежи и ви убива на раменете, след някакво време ще престанете да забелязвате това неудобство. Мозъкът облекчава възприемането и на приятни усещания, примерно люлеещото кресло  ни кара да се чувстваме добре и стартира усещането за „удоволствие“!

За съжаление, има случи в които при децата, нормалната работа на системата, възприемаща информацията от околния свят, е нарушена. Така, детето се оказва неспособно да реагира правилно при получаване на някаква сензорна информация. Когато тази информация е прекалено много и претоварва мозъка, тя кара детето да започне да избягва нови впечатления. Когато обаче тази информация е твърде малко - мозъкът търси допълнителни сензорни стимули.

От време на време всеки човек има затруднения с преработка на сензорната информация. Представете си, че не сте спали дълго време. Дългото безсъние ще наруши добрата ви координация и способността за концентрация.


Нека класифицираме симптомите на нарушение при възприемане на информация от различните сетива ( СИД) :

СЛУХ: детето се страхува от различни силни шумове, запушва си ушите, не желае да е на шумни места. Когато е шумно изглежда много разсеяно.

ЗРЕНИЕ: детето предпочита неярка светлина. Трудно се качва и слиза по стълби, избягва слънце, предпочита сянка, когато гледа хора или предмети е силно напрегнато, избягва очен контакт.

ОБОНЯНИЕ: детето се опитва да помирише абсолютно всичко наоколо, дори премети които не са ядливи. Мрази силни миризми.

ПОЛОЖЕНИЕ НА ТЯЛОТО: Детето постоянно иска различни двигателни активности, хваща се за хора, предмети, мебели, има слаба мускулатура, лесно се изморява, ходи на пръсти.

ДВИЖЕНИЕ: детето е неуверено и тревожно, не стъпва сигурно, избягва изкачване, лазене, скокове, детските площадки като цяло, или обратното - може да рискува несъзнателно и неоправдано в различни игри, не осъзнава опасности.

ДОКОСВАНЕ / тактилност : детето не обича да бъде пипано, докосвано, страхува се да се цапа с боя, пясък, не обича да има мръсни ръце, чувствително е към различни тъкани на дрехите, постелното бельо, завивките. Не обича да пипа предмети или хора, не иска да ходи босо, има понижена температурна чувствителност, нисък или обратното прекалено висок праг на чувствителност към болка.

ВНИМАНИЕ, ПОВЕДЕНИЕ, ОБЩУВАНЕ : детето обича бързо да прескача от една дейност към друга, което му пречи да играе адекватно. Има лоша концентрация, лесно губи внимание, лесно се афектира, изглежда тревожно, склонно е към инциденти, трудно завързва приятелства и изразява емоции.

ОБОБЩЕНИЕ:
    • Способността за концентрация върху определена задача зависи от способността на мозъка да забавя обработката на несъществената сензорна информация, получавана от сетивата – шум, образи и др. Много деца нямат развита способност за забавяне на обработка на сензорните сигнали от нервната система и това ги подлага на претоварване със сензорна информация, което може да изрази в хиперактивност, импулсивност, разсеяност ( т.н. „дете без спирачки“).
    • Детето изглежда напълно дезорганизирано. Липсва му целеустременост. Съответно, то не е в състояние да „изследва“ заобикалящия го свят и пълноценно да играе. То може да изглежда тромаво, лошо да пази равновесие, трудно да се успокоява след активна физическа игра.
    • Негативното поведение в случай на сензорна дезинтеграция има винаги скрита причина. Детето в тази ситуация е импулсивно, избухливо, раздразнително,  ядосва се от дребни неща.
 
Общият симптом на СИД е НЕСПОСОБНОСТТА ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ ДВА ПАРАЛЕЛНИ ПРОЦЕСА: КОНЦЕНТРАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЯКОЯ ЗАДАЧА И НЕОБХОДИМОТО ВНИМАНИЕ КЪМ СЛУЧВАЩОТО СЕ В ОБКРЪЖЕНИЕТО. Това особено добре се вижда в ситуация при възприемане на реч, много богата на информация, която нервната система при наличие на сензорна дисфункция не може да преработи.

Джейн Айрес, с наблюденията си,  стига до извода, че  основата за нормална работа на нервната система е състоянието на вестибуларния апарат. Вестибуларната система е главния организатор на усещанията, постъпващи по сетивата. Именно по този начин тя участва и в овладяване на речта. Американката подчертава, че вестибуларната система отговаря за т.н. „език на тялото“ и други форми на невербално общуване, т.е. за  координацията и регулацията на мускулната активност при него.

Джейн Айрес на практика прави оценка за това, как състоянието на сетивната система и особено на вестибуларния апарат оказват влияние върху развитието на детето. Именно по този начин, тя открива решаващото влияние на развитието и нормалното функциониране на малкия мозък върху развитието на речта, поведението и обучението на детето.

Интересно ми стана, вчера писах коментар и малко след това, всичко изчезна и много други преди мен, защо се получи така?
re_ge благодаря, за материалите!

Продължавам с материалите по сензорна интеграция. Сензорната интеграция е нещо което някак не се разбира, не се разказва на родителите, не им се обяснява че при сензорна дезинтеграция набавянето на инфо за света страда. А има възможност за влияние, понижаване нивото на дразнимост при хипер и сензорна стимулация при Хипо. Както и нещо много важно  -че спектралните обожават да се самостимулират когато нямат какво д аправят и това е знак за родителя каква сензорна нужда има детето и накъде тази нужда може да бъде пренасочена във форма която да не е  дразнеща .... или детето да бъде активно сензорно стимулирано в подходящи условия. Има много още какво да кажа по повода но спирам до тук.

„Страничните ефекти“ при нарушение на Процеса на обработка на сензорната информация (Sensory Processing Disorder или СИД)
Три сериозни причини да бъде смятана повишената тревожност (GAD) за страничен ефект на SPD

Автор: Angie Voss, OTR
http://asensorylife.com/sideeffects-of-spd.html

По неизяснени причини, мозъкът на специалните деца активира симпатиковата нервна система с по-голяма честота отколкото при невротипичните деца. Това води до почти постоянно естествено усещане за „тревожност“ и константно включена реакцията „бий се или бягай“. Краен резултат от всичко това е освобождаване в тялото на все повече и повече хормони на стреса (адреналин и кортизол).

Всеки би бил безпокоен ако осъзнава, че няма ни малко понятие как ще реагира на нещо което се случва в момента? Дали някакви звуци или докосвания ще му доставят удоволствие или обратното- ще му причинят много силна болка, гадене, главоболие? Именно това може да се случи когато имаме дисфункция на сензорната интеграция ( СИД).

Когато детето има задължителна преекспонирана реакция (заради повишена чувствителност) към едно или повече от едно сензорни въздействия, не е учудващо то да изпитва почти постоянна тревожност. Да разгледаме тактилните преживявания. Ако едно дете, всеки път,  вместо леко докосване ( каквото е въздействието всъщност) изпитва нещо, наподобяващо тежък удар? За него няма ли да е тревожно да се намира след тълпа от хора,  в която те го докосват разминавайки се с него. Как се чувства едно дете със Сензорна дезинтеграция на групово занятие? А на опашка в магазин? А на разходка в парка? Към тези видове тактилна сензорна чувствителност добавете проблеми касаещи възможна  слухова и обонятелна дисфункция...

Тревожността е много сериозен страничен и в същото време съществен ефект от SPD.

Като специалист. имам дългогодишен опит с деца с различни диагнози или комбинации от  няколко диагнози. Колкото повече опит трупах във връзка с SPD, все повече разбирах, че всяко дете има своя индивидуалност заради своята уникална сензорна история. С времето започнах да разбирам закономерностите. По-голяма част от децата с които работех имаха ADD/ADHD (Синдром на Дефицит на Внимание или Синдром ха Хиперактивност с Дефицит на внимание), OCD ( ОРК обсесивно-компулсивни разстройства) или някакви общо разстройства , всички те свързани с повишена тревожност (GAD).
Много специалисти споделят мнението, че това не са съпътстващи диагнози, a са съпътстващи симптоми или т.н. „Странични ефекти“ от SPD. Всички ние разбираме значението на официалните диагнози, които подпомагат получаването квалифицирани терапевтични услуги, финансовата помощ, образователна подкрепа, но нека погледнем този проблем и от друг ъгъл. Смятам, че тези „етикети“, получени като резултат  при официалното диагностиране, са и доста обременяващи – що касае и дете и родители.
Много от специалистите смятаме, че тези диагнози често подтикват предприемане и на някакво сериозно медикаментозно лечение , което според нас е ненужно, а понякога даже и вредно.

Почти всички сензорно-чувствителни деца изпитват затрудения в осъществяване на САМОРЕГУЛАЦИЯ И МОДУЛАЦИЯ (обработката) на постоянно променящите се сензорни въздействия, постъпващи в мозъка, подавани от човешките сетива. Този процес може да бъде изключително непредсказуем, болезнен , съпроводен с много високи нива на дискомфорт.
Съответно е нормално ТРЕВОЖНОСТТА да присъства като характерен признак. Това е много коректен симптом, който е резултат от трудностите в процеса на обработка на сензорната информация. Всеки би се тревожил, ако докосване на друг човек, говорене на висок глас или смях за него са болезнени, напрягат го и го карат да изпада в състояние „ Бий се или бягай“.
Именно това е начина, по който при сензорно-чувствителните деца се генерализира една тревожна реакция към обкръжаващия свят. И тук проявата на симптоми на ОКР също е доста типична. Децата си създават своеобразни „сензорни котви“ (стийминги), които им дават възможност по някакъв начин да решават своите сензорни затруднения. Когато детето се чувства разбалансирано и дезорганизирано, то използва тези сензорни самозадоволявания, за да може мозъкът му да се почувства по-добре и да си възвърне в някаква степен контрола върху случващото се наоколо. Често това са абсолютни симптоми на ОРК.
В ситуация, в която на детето му е изключително сложно да управлява тялото и мозъка си понеже е подложено на постоянно променящите се въздействия, които ги бомбардират от заобикалящия свят, то започва да подрежда нещата в линия, да отброява, да сортира, да се клати на едно място, да пърха с ръце- все действия, които карат нервната му система да се чувства по-добре , защото това е единственото нещо, което то може да контролира в този свят.
ADD/ADHD ( СХА/СХАДВ) е много често поставяна диагноза, много често съпроводена с медикаментозно лечение. Компонентите на това състояние вървят ръка за ръка с SPD. Ако мозъка на детето не е в състояние да сортира важните от маловажните за ситуацията постъпващи от сетивата сензорни стимули,  то е разбираемо детето да има проблеми с концентрацията и лесно да губи внимание.
От друга страна, ако детето има понижени нива на сензорна чувствителност  и няма да получава така нужната му сензорна информация, която мозъкът му да обработва за да се развива, то тогава детето ще демонстрира „хиперактивност“, ще има обучителни и поведенчески проблеми. Всъщност с това държание, детето се стреми да набави сензорна информация от заобикалящото го , която не му достига. По този начин то нормализира нивото на сензорната стимулация.

Отправям апел за сериозно разбиране и осъзнаване на тази симптоматика , която изисква не медикаментозно лечение, а прилагане на методи за сензорна интеграция. Трябва да бъдат търсени и намирани разнообразни сензорни инструменти и стратегии, които да работят ефективно за всяко конкретно дете.
Това могат от една страна да за инструменти тип защитни, които да предпазват детето от сензорно хиперстимулиране - тихи, уединени, сензорно-безопасни места, на които детето ще може да възстанови своята сензорна саморегулация. Желателно е при такива деца да има стремеж към сензорно балансиран начин на живот. Прилагането на сензорни стратегии в техните домове също има решаващо значение за постигане на успех.
Съветът ми е да анализирате – в какво се корени проблема на конкретното дете. Дали то има хипер или хипо сензорна чувствителност? И когато анализът ви даде правилния отговор, ще трябва да изградите база за правилното му сензорно развитие, което в единият случай да включва сензорна „диета“, а в другия сензорна стимулация в зависимост от състоянието на мозъчната преработка на постъпващите по сетивата дразнители. Чрез формиране на правилна стратегия проблемите ще започнат полека лека да отпадат.


модераторите за изтрили няколко страници от вълненията ни около Лили, която се сметнали за спамене. Заедно с всичко са изтрили и другите постове.

Мисля, че това е неуважение към останалите членове на групата. Все пак, ако няма потребители, няма да има и форум.
Дори да приемем, че Лили не е истинска, компетентните по темата, които ѝ отговаряха, смятам, че допринесоха с полезни коментари към четящите. Особено re_ge, която винаги е съвсем на място с думите си.
И сега за нас (не толкова компетентните) остава мистерия. Има ли наистина такива аутисти като Лили или всичко е една илюзия...

Така или иначе съм подкарала Сензорната Дезинтеграция продължавам нататък. Пиша паралелно в темата за труднопроговарящите и съм сигурна че го качих там, но не всеки чете и там и тук. Затова го слагам тук за да върви материалът в цялост.
Жалко че не се създава  дискусия но темата си е сложна и много подценявана. В бг няма и сензорни терапевти. Мисля че този материал може да породи въпроси..

ДИАГНОСТИЧЕН ВЪПРОСНИК
Нарушение на обработката на сензорната информация:  
признаци и симптоми на Сензорно-Интегративна Дисфункция (СИД)
Източник : Sensory Processing Disorder Checklist (sensory-processing-disorder.com)

СЪДЪРЖАНИЕ и Общи сведения

Усещане. Признаци на тактилна дисфункция
    1. Хиперсензитивност при докосване (тактилна защитна реакция)
    2. Хипосензитивност при докосване (недостатъчна реакция)
    3. Ниска тактилна перцепция, лошо различаване на обекти при тактилно изследване


Вестибуларен апарат. Признаци на вестибуларна дисфункция
    1. Хиперсензитивност към движение (повишена реакция)
    2. Хипoсензитивност към движение (недостатъчна реакция)
    3. Нисък мускулен тонус и/или координация


Проприоцептивно сетиво - сигнали получавани от мускули и стави за положение на тялото, тежест, налягане, разтягане, движение и промяна на положение на тялото в пространството.
Признаци на проприоцептивна дисфункция
    1. Търсене на сензорни дразнителни. Сензорно самозадоволяване.
    2. Трудности с контрола върху движенията


Слух - Признаци за слухова (аудио) дисфункция, при доказана липса на проблем със слуха.
Дисфукнция при обработка на речеви сигнали
    1. Хиперсензитивност към звукове (защитна аудио реакция)
    2. Хипосензитивност към звукове ( недостатъчна регистрация на звукове)


Орална сетивност - Признаци на орална дисфункция
    1. Хиперсензитивност към орални дразнители ( орална защитна реакция)
    2. Хипосензитивност към орални дразнители ( ниско ниво на регистрация на орални дразнители)
Обоняние

Признаци за обонятелна дисфункция - чувствителност към миризми
    1. Хиперсензитивност към миризми (извънмерна реакция)
    2. Хипосензитивност към миризми ( недостатъчна регистрация )

Зрителни сетива - Признаци на зрителна дисфункция
При доказана липса на понижаване на зрителната острота
    1. Хиперсензитивност към постъпваща визуална информация (извънмерна реакция)
    2. Хипосензитивност към постъпваща визуална информация (недостатъчна реакция, трудности при следене на обект с очи, трудности при възприемане на зрителен обект, трудности при забелязване на разлики между обекти)


Социална дифункция
Емоционална дисфункция
Игрова дисфункция
Саморегулативна дисфункция
Интроцепция (вътрешна саморегулация)


Целта на този въпросник е да даде важна информация за симптомите на сензорна дисфункция на всички, които контактуват с детето. Това не е пълен сбор от диагностични критерии, за установяване на сензорна дезинтеграция. Той е по-скоро обобщен инструмент за родители, близки, комуникиращи  с детето, който демонстрира някакви проблеми, дължащи се на трудности със сензорната преработка. Специалистите обикновено имат и много други инструменти, с които тестват детето при наличие на някакви развитийни проблеми.

Този въпросник е по-скоро за родители. Възможно е, след като прегледа въпросите, един родител да реши, че детето му има някои черти, но не притежава други. И по този начин да сметне, че тъй като всяко дете демонстрира едни или други признаци на сензорна дезинтеграция в това няма нищо страшно. Възможно е той да прав и поведението на детето да търпи промяна всеки ден.

Но ние ви молим да обърнете внимание на следното:
    • кои симптоми демонстрира вашето дете
    • към коя категория спадат затрудненията му
    • до каква степен тези затруднения му пречат в нормалния живот ( личен и в обкръжение)
    • какво влияние оказват тези трудности върху развитието му и способстват ли отклонения от обичайте възрастови норми на развитие


Възможно е в някоя от категориите детето ви да има много проблеми, в други да няма нищо. Възможно е да има навсякъде по малко. Всичко това ще подпомогне диагностиката и терапията. Да се идентифицира дадено направление на сензорната дисфункция е вече голяма крачка напред.
В книгата си „Детето което няма синхрон“ Карол Сток Карновиц (1995г.) дава 5 предупреждения, които трябва да помни всеки, който попълва въпросника:

    1. Дете със СИД не е задължително да демонстрира всички описани симптоми. Примерно то може да има вестибуларна дисфункция, но прекрасен музикален слух.

    2. Детето може от ден на ден да демонстрира различни признаци на дисфункция – един ден има нещо, следващият ден това нещо е нормално. Непостоянството е признак на неврологичните разстройства. Дете с приприоцептивна дисфункция може днес да се спъва на почти гладък тротоар, а утре да бъде голмайстор във футболен мач.

    3. Детето може да демонстрира симптоми на определена дисфункция, но при това то може да няма проблеми с това сетиво. Да кажем едно силно чувствително дете може да мрази докосвания, но това да е заради емоционалната му специфика, т.е. то не се явява признак на сензорна дисфункция.

    4. Едно дете може да комбинира ХИПО и ХИПЕР сензитивност към различни стимули. Примерно може да го дразни, когато някой го докосва по рамото, но съвсем спокойно да понася да му слагат инжекции.

    5. Всеки от нас периодично има някакви сензорни проблеми, тъй като никой от нас не е състояние да запазва балансирана постоянна сензорна саморегулация. В такъв момент, най-различни стимули биха могли да попречат на мозъка да си върши нормално работата и по този начин да създадат сензорно претоварване или обратно да доведат до сензорен глад.

ВЪПРОСНИК
Поставяйте знак с последната колона, който е показател дали интервюираният демонстрира тези симптоми.  

УСЕЩАНЕ или ОСЕЗАНИЕ
Входящи сигнали от кожни рецептори при допир, натиск, температура, болка, движение на косата

Признаци на тактилна дисфункция
1. Хиперсензитивност
(тактилна защитна реакция)
Лекото и неочаквано докосване води до страх, тревога и агресия
Като бебе детето не е харесвало да бъде вземано на ръце, да бъде прегръщано. Възможно е да плакало, изгъвало гръб в опит да избегне такъв тактилен контакт
Когато е с мокър или мръсен памперс изпада в истерия.
Не харесва да му сменят памперса
Не обича да е в близост до други хора, особено когато чака на опашка
Не обича да е в близост до връстници при игра
Плаши се, ако някой неочаквано го докосне отзад, или ако не вижда докосващия го ( примерно под одеяло)
Не обича ресането на коса
Не обича да бъде целуван, трие мястото на целувка
Предпочита прегръдка пред целувка
Вземането на душ, мокренето от дъжд могат да предизвикат мъчителни усещания и негативна реакция (опит за избягване)
При много малко убождане, ухапване, одраскване, порязване има прекалено силна и бурна реакция.
Избягва допир до някои тъкани (одеяла, килимчета, меки играчки)
Отказва да носи нови дрехи, дрехи от груби тъкани, ризи с яка, дънки, колани, шапки и т.н.
Избягва игри в които участват ръце
Избягва понеже мрази игри с „мърсене на ръце“ контакт с – пясък, кал, вода, лепило, хлъзгави материали, кремове, пяна и др.
Изпада в истерия, ако си намърси ръцете и бърза да ги измие или избърше
Голяма чувствителност при гъделичкане
Не търпи груби краища на чорапи. Отказва да носи въобще чорапи
Обратното на горното - отказва да ходи бос, може да ходи само с чорапи
Не търпи допир на дрехата до кожата.
Готовност за носене на тениски и къси гащи целогодишно.
Малките деца предпочитат да ходят без дрехи.
Обратно на горното – може да ходи с дълги дрехи целогодишно, за да може кожата да не е изложена на въздух
Изпада в стрес при нужда да се мие
Изпада в стрес заради необходимостта от подстригване, рязане на нокти.
Отказва да чисти зъбите си. Панически се страхува от зъболекар.
Изключително капризен относно храната, има предпочитания към вкус и консистенция. Отказва да яде топло или студено. Отказва да пробва нови храни.


2. Хипосензитивност - (недостатъчна реакция)
Има нужда да опипа всички и всичко
Не забелязва, когато някой осъществява с него контакт - дали е груб (блъскане, стига да не е прекалено интензивно) или фин (докосване)
Не обръща внимание на наранявания (синини, порезни рани). Не се страхува от инжекции, дори може да заяви е му харесват.
Не обръща внимание на мръсни ръце и крака, сополив нос.
Може да прояви самоагресия – щипане, хапане, удряне по главата.
Постоянно търси да смуче нещо
По време на игра често, но несъзнателно прави болно на деца или животни
Постоянно попипва повърхности, които го успокояват ( одеяло)
Търси повърхности и структури за силна тактилна стимулация.
Обича и търси игри с намърсяване
Обича вибрации и други силни сензорни сигнали
От вкусовете харесва кисело, солено, горчиво. лютиво

3. Ниска тактилна перцепция, лошо различаване на обекти при опипване
Трудности при фината моторика – сложности в закопчаване на копчета, ципове
Трудности при използване на ножица и прибори за хранене
Не разбира коя част на тялото му докосват, ако не гледа
Страхува се от тъмното
Не обръща внимание на това как е облечен – може дрехите да са накриво облечени или изгънати, копчетата незакопчани, обувките развързани косата разрошена.
Дори след 2 годишна възраст продължава да пъха всичко  в устата си, за да го „изследва“
Трудно определя характеристиките на даден предмет: форма, размер, текстура, температура, тегло и т.н.
Не успява да определи обектите при докосване, винаги трябва да си помага със зрението. Когато бърка насляпо в раница или чанта изпитва затруднения.


ВЕСТИБУЛАРНО СЕТИВО – вестибуларен апарат.
Сигнал, получаван от вътрешното ухо относно равновесието , промяната в гравитацията, положението на тялото в пространството и неговата промяна.

Признаци на вестибуларна дисфункция
1. Хиперсензитивност към движенията (повишена реакция)
Не обича детски площадки (люлки,пързалки, въртележки)
Предпочита седящи активности. Движи се бавно и внимателно, избягва рискови ситуации. Изглежда като „женчо“
Не обича асансьори и ескалатори. Има нужда да приседне. Може да му стане лошо
Обича да се притиска към човек на когото има доверие
Плаши се от падане
Страхува се от високо, притеснява се дори от немного високи бордюри.
Страхува се да подскача. Сякаш изпитва страх да отлепи краката си от земята
Страхува се да се качва и слиза по стълби
Изпитва трудност да ходи по неравна повърхност
Страхува се да бъде обърнат с краката нагоре.
Некомфортно му е се да се накланя
Отказва да си мие главата наведен над мивката
Плаши се когато някой придвижва стола си към него
Като малко дете не е харесвал люлки или приспособления за скачане
Може да се страхува да кара колело. В състояние е да го усвои, но  с много трудности и тренировки.
Страхува се да скача, балансира на един крак, особено ако е с затворени очи.
Като бебе не желае да лежи по корем
Лесно губи равновесие и изглежда неловък
Страхува се от всички дейности, изискващи равновесие.
Избягва резки и въртеливи движения.

2. Хипосензитивност към движения
( недостатъчна реакция)
Постоянно в движение, не може да седи мирен и секунда
Постоянно бяга, скача, прескача, рядко ходи нормално
Стреми се към всичко, което му дава усещане за бързо и интензивно движение, въртене
Обича да бъде подхвърлян
Може да се върти с часове, без да му се завие свят.
От атракционите обича всичко рисково, динамично, плашещо и напрегнато
Постоянно скача по мебелите
Обича батути, върти се на столове с колелца, прави кълбета, стои с краката нагоре
Ако се люлее, ще е най-силно и високо
Търси възбуда, нерядко дори опасна за здравето
Когато все пак седи, то постоянно си клати ръцете краката, главата.
Обича внезапна смяна на движението, примерно с колело да преминава през бабуни, да кара по стълби

 3. Нисък мускулен тонус и/или координация
Тялото е отпуснато
Често, когато седи просто се изсулва надолу от седалката
Подпира глава с ръка, работейки на чина
Често седи във W образна позиция на пода, с цел стабилизация на тялото
Лесно се изморява
Компенсира отпуснатостта на тялото с много силен захват на ръцете, когато държи някакъв обект или се държи за нещо
Трудно отваря и затваря, трудно борави с дръжки на вратите
Не може да предотврати падане при залитане
Има трудности при обличане, закопчаване на копчета и други закопчалки
Като бебе е прескочило етапа на пълзене
Трудно осъзнава тялото си, често се натъква на предмети и ъгли, спъва се, изглежда неловко
Лоша груба моторика - трудно скача, трудно хваща топка, трудно се качва по стълба, не може да манипулира с марионетка.
Лоша фина моторика – трудно ползва инструменти или пишещи предмети, прибори за хранене, гребен, ножица и др.
Изглежда като амбидекстър, може често да сменя   дясна с лявата ръка при различни дейности. Няма водеща ръка до 4-5 години.
Трудно се справя с близане на сладолед на клечка, фунийка
Изглежда неуверен в движенията си, затруднява се ако трябва да прескочи или прекрачи нещо.
Трудно може да научи някакъв танц или по-сложно упражнение.


 ПРОПРИОЦЕПЦИЯ
 Сигнал от мускулите и ставите за положението на тялото, тежестта, налягането,   разтягането, движението, промяната на положението на тялото е пространството.

Признаци на проприоцептива дисфункция
1. Търсене на сензорни преживявания
Стремеж за скачане, за постоянно натъкване на нещо, за падане върху нещо
Тропане по време на ходене
Тропане с крака при седене на стол
Хапане на пръсти
Смукане на пръсти
Пукане на стави на пръстите
Стремеж за плътно завиване в одеяло, предпочитания към тежко одеяло, желание за плътно увиване при заспиване
Предпочитания към тесни плътни дрехи, колани, качулки
Обича груби прегръдки
Обича да бъде мачкано
Обича да чука с нещо върху нещо
Обича да се боричка, обича груби игри
Обича да пада на пода
С часове може да скача на батут
Може да скърца със зъби денем
Обича да влачи, да бута различни обекти
Често несъзнателно удря, бута други хора
Обича да скача от мебел на мебел, и да скача от високо
Обича да смуче и дъвче химикали, яки, ръкави


2. Трудности  с контрол върху движенията
Не може да оцени когато изпълнява някакво действие колко да сгъне или разтегли мускулите си ( да кажем да пъхне ръката си в ръкав)
Изпитва трудности в регулация на натиск върху листа при писане и рисуване. Вариантите са или да е толкова леко, че не се вижда, или така да натиска че да счупи графита/пълнителя
Пише неакуратно, пише и трие понякога къса хартията
Постоянно чупи това, което пипа
Не може правилно да определи тежестта на обектите, може да не прецени колко е тежък обекта и  да се оплаче, че е прекалено тежък, защото не  преценило и приложило достатъчно сила за да го вдигне.
Може да не разбира категории „тежък“ и „лек“. Не може да сравнява обектите според тежестта им.
Изглежда като да прилага прекалено голяма сила, във всичко което върши – прекалено силно стиска, хлопа врати, слага предметите с тропане

 
СЛУХ
 Признаци за аудио дисфункция ( при доказана липса на проблеми със слуха)

 1. Хиперсензитивност към звуци
(аудио защитна реакция)
Забелязва звуци, незабележими за останалите наоколо (лампа, хладилник, вентилатор, нагревател, тиктакане на часовник)
Страхува се звука на: пускането на водата в  тоалетната чиния, прахосмукачката, сешоара, лая на кучета, скърцане на врати и обувки и др.
Неочакван и прекалено силен звук веднага грабва вниманието му и го отвлича
Дразни го фоновия шум извън пределите на зданието (примерно косенето на трева в съседство, звуци от близък строеж)
Често отправя молба за по-тихо говорене, шум или пеене
При неочакван силен звук може да подскочи, да запуши уши и/или да избяга
Може да отказва да присъства на шумни събития ( концерт, постановка, парад и др.)
В зависимост от това дали харесва гласът на някой може да харесва или не този човек.

2.Хипосензитивност към звуци - (недостатъчна регистрация на звуци)
Често не се обръща на извикване по име
Често не чува, че някой му говори
Понякога самО създава шум, защото му харесва
Обича да слуша радио или да гледа телевизия с висок звук
Изпитва затруднения да запомня аудио информация
Изпитва затруднения да разбира аудио информация
Изглежда сякаш не разбира от къде идва звука и кой е неговият източник
Често повтаря на глас това, което трябва да изпълни. Самоинструктира се наглас.
Като бебе е проявявал редки вокализации. Периодът на гукане липсва.
Нуждае се от многократно повтаряне на командите. Често моли да му ги кажат отново.


 ВКУС Признаци на орална дисфункция
 
1. Хиперсенизивност към орален дразнител
(орална защитна реакция)
Претенциозен към храните, яде органичен набор продукти
Отказва да пробва нова храна, където и да е
Може да яде само мека, пасирана храна след възраст 2г.
Дави се, когато консумира храна с по-плътна консистенция
Има трудности със смукане, дъвчене, гълтане
Страхува се да не се задави
Страхува се от всякакви манипулации по зъбите и от зъболекар
Може да предпочита само горещо или обратно може да предпочита само студено
Отказва заради вкуса да облизва нещо което се налага - заради залепване ( стикер, марки, пликове)
Не обича пасти за зъби и течности за плакнене на устата
Избягва пикантни храни – мариновани, сладки, кисели, люти, горчиви, солени. Предпочита храната да няма вкус


 2.Хипосензитивност към орален дразнител  ( ниско ниво на регистрация на дразненията)
Може да лапа, ближе, кусва всичко подред, дори нехранителни продукти, много след като израсне от възрастта за откриване на света чрез лапане
Предпочита храна с интензивен и пикантен вкус и аромат ( люто, сладко, кисело, солено)
Има повишено слюнкоотделяне
Често дъвче косата си, яката на ризата, ръкави, ципове
На различни вкусове реагира по един и същ начин
Обича прекалено да подправя храната си
Обича да си чисти зъбите повече от необходимото
Обича посещенията при зъболекар

 
ОБОНЯНИЕ  Признаци за нарушение на обонянието ( чувствителност към миризми)


1. Хиперсензитивност към миризми - (прекомерна обонятелна реакция)
Отрицателно реагира на миризми, които не дразнят повечето хора и които обкръжаващите рядко забелязват
Обича да коментира кое и кой колко лошо мирише
Оказва се да яде продукти заради тяхната миризма
Силните миризми им докарват гадене и повръщане
Миризмите на парфюмната промишленост ги дразнят
Битови и кухненски миризми ги дразнят
Може да отказва да посещава някое място заради миризмите
Миризмата може да е водещ критерий за харесване или отхвърляне на някой човек и посещението на някое място

2. Хипосензитивност към миризми - (недостатъчна реакция на миризми)
Трудно различава неприятни мирзими
Може да изяде или изпие нещо токсично, защото не усеща лошата му миризма
Не може да определи какъв е аромата освен ако не бъде с нос много близък до източника
Не забелязва миризми, от които другите се оплакват
Не забелязва или игнорира неприятните миризми
Обича да мирише новите места, новите хора, новите предмети
Обича да мирише всички нови неща. Така взаимодейства с тях.


 ЗРЕНИЕ Признаци на нарушение на визуалните функции ( при липса на понижаване на зрителната острота)


1. Хиперсензитивност към визуални дразнители
(прекомерна реакция)
Чувствителност към ярка светлина, мръщи се и присвива очи или ги затваря
Ярката светлина може да предизвика плач и главоболие
Трудно задържа фокусирането на погледа за прекалено дълго време ( един урок примерно)
Лесно го отвличат други визуални стимули в помещението , където се намира – движещи се предмети, картини, играчки, прозорци, врати и много други
Чувства се зле в помещения с ярка светлина, но се чувства зле и в помещения с приглушена светлина
Обича да си търся очите
Очите сълзят след четене и гледане на телевизор
Очите болят след четене и гледане на много телевизор
Не обича да гледа в очите на хората
Обича да стои на тъмно, обича да играе на тъмно

2. Хипосензитивност към визуален дразнител
(недостатъчна реакция, трудности с проследяване на предмет с поглед, трудности за откриване на разлики, трудности с възприятието)
Има затруднение при различаване на букви, които са сходни в изписването ( Л и П )
Има затруднение при различаване на фигури, които изглеждат сходни ( квадрат и правоъгълник)
Изпитва затруднения при търсене на разлики по цвят, форма, размер
Изпитва затруднения при търсене на разлики между картинки, думи, символи, предмети
Понякога се оплаква, че  вижда двойно очертание
Трудно управлява очите си и трудно следи движещ предмет
Изпитва трудност при възприемане на цялостната картина, защото се концентрира върху детайли
Трудно намира предмет сред други – дреха в гардероба, учебник сред други, играчка сред другите играчки, продукт в магазина
Често губи мястото до където е стигнал при препис, прочит, решаване на задача по математика
Затруднява се да прави пъзели
Затруднява се да копира по образец
Затруднява се да повтаря по линии
Може да пише думите обърнати, след като вече ученик 3 или 4 клас.
Изпитва трудности да пише буквите еднакви по размер, да пише със съизмерими разстояние между букви, думи или  цифри
Има тенденция когато пише да кривва нагоре или надолу
Бърка ляво и дясно
Лесно се уморява по време на часовете.
Затруднява се при формиране на пространствени съотношения
Лесно се спъва, бута, удря заради липсата на преценка на разстоянията


 АУДИО ДИСФУНКЦИЯ  Дисфункция в обработката на вербалните сигнали

Аудио Вербална дисфункция
Не може да определи посоката, от която идва звука
Трудно идентифицира човек по гласа му
Не може да различи думи със сходно звучене
При общуване с някого, изпитва трудности да филтрира страничните шумове
Дразнят го високи, неочаквани, металически звукове
Трудно концентрира вниманието си върху четен и чуван текст. Трудно го разбира, трудно го запомня.
Често моли да му бъдат повторени още един път командите
Изпълнява обикновено едностепенна и двустепенна команди. Другите са му сложни
Преди да отговори да даден въпрос, търси одобрение от околните - несигурност
Изпитва трудности да формулира своите идеи ( устно или писмено)
Трудно чете, особено на глас. Може да има и дислексия.
Проблеми с артикулацията, говорът му трудно се разбира
След активно движение говорните изяви се подобряват

СОЦИАЛНА ДИСФУНКЦИЯ
ЕМОЦИОНАЛНА ДИСФУНКЦИЯ
ИГРОВА ДИСФУНКЦИЯ
ДИСФУНКЦИЯ НА САМОРЕГУЛАЦИЯ

1. Социална дисфункция
Трудно общува с връстници
Предпочита да играе сам
Игнорира опити за контакт от страна на възрастни или връстници
Не поддържа съдържателен диалог
Може да проявява агресия и самогаресия
Обкръжаващите изпитват трудности да разберат неговите намерения, нужди, емоции
Не търси контакт със семейството

 2. Емоционална дисфункция
Консервативност, трудно понася промени в рутината
Лесно се фрустрира
Импулсивност
Показва по-добри резултати по време на индивидуални уроци или уроци на малки групи
Променливо настроение
Склонност към емоционални всплясъци и истерики
Предпочита да седи и играе  леко встрани от групата или някъде в края й.
Понякога предпочита да е само наблюдател
Избягва очния контакт
Не умее адекватно да съобщи за нуждите си

 3. Игрова дисфункция
Трудности в имитацията (след годинка)
Движение без игрова цел, липса на стремеж за придвижване с цел изследване (след 15 месеца).
При игра има нужда от участие и ръководство на възрастен
Не умее на играе сам
Не играе с предметите, а манипулира с тях. Не играе с играчките по предназначение
Може многократно да гледа един и същи филм

 4. Дисфункция на саморегулацията
Колики при бебетата
Често има диария
Силно раздразнение от дребни неща
Не е в състояние да се успокоява с традиционни методи – прегръдка, целувка, биберон
Има нужда от допълнителна стимулация за да заспи ( на ръце, люлеене, в кола и т.н.)

 ИНТРОЦЕПЦИЯ -  Вътрешна регулация

Дисфункция на вътрешната регулация
По-бързо от другите хора му става топло или студено
Трудно поддържа вътрешната си температура
Обратното  - никога не му е нито топли нито студено
Изпитва затруднения, когато е прекалено студено или прекалено топло
Трудно му е, когато има преход от топло на студено и обратно (  да кажем зимата от топло да излезе на студено или лятото да е влезе в помещение с климатик или да излезе на горещо от помещение с климатик )
Дишането е прекалено често или прекалено рядко
Трудно му е да почне да диша по-бързо или по-бавно – според ситуацията
Сърцето му бие по-бързо или по-бавно от това, което налагат обстоятелствата.
След физическо натоварване тялото му се връща много по-бавно в нормален режим от другите хора
Може да демонстрира рязка смяна на настроението без причина, по няколко пъти на ден ( сърдит, щастлив)
Може да се превъзбуди неконтролируемо или обратно неконтролируемо да изпадне в апатия. Постоянни колебания между хипо и хипер стимулация в рамките на един ден, в зависимост от обстановката.
Чести запек и диария. Може дори в рамките на един ден.
Трудности в научаването да ползва гърне или тоалетна. Изглежда да не може да контролира тазово - резервоарните си нужди
Не е в състояние да регулира чувството си за жажда. Винаги е или много жаден или никога не е жаден. Трудно контролира тези усещания
Не е в състояние да регулира чувството си за глад. Или винаги е гладен или никога не е гладен. Трудно контролира тези усещания, не усеща нито глад нито насищане.
Не е в състояние да регулира апетита си. Или има апетит или въобще няма такъв.  Може да е много гладен и да не се нахранва с ядене.
Често има хранителни разстройства.
Забавяне в растеж и физическо развитие.

Край




Ние се в чужд манастир и трябва да спазваме неговите канони, Ние може би виждаме в това някаква полезност, но хора, които не са в "нашите обувки" не могат да ни разберат. Лили и човекът зад нея за нас биха били добър урок по много направления. Всеки разумен трябва да извлече полза.

Здравейте, аз съм Поли! 🙂 Реших да се включа и в тази група, понеже като гледам специалистите клонят към синдром на Аспергер като диагноза за детето ми, а и така ли иначе ще е полезно да съм тук. Само да кажа, че аз съм се свързала с много майки, който имат деца с аутизъм и познавам Лили и майка ѝ. Те също са ходили по много специалисти в България и чужбина. Виждам огромни прилики между нея и моето дете. На нея също проблема са ѝ го открили на по-късна възраст и е имала регрес на 15 годишна възраст. Моята дъщеря също е много умна и има таланти. Така че, мога да кажа, че има аутисти, като Лили. Моето дете е такова. Иначе напоследък е нещастна, защото е самотна и иска да се среща с други деца, но няма къде. Тя не ходи на училище, а много иска. Самостоятелна форма на обучение е. Нейните връстници вече си имат други интереси и се занимават с по-различни неща. Имаме две познати момиченца, но те са в София и не можем да се срещаме толкова често. Иначе аз мисля да я запиша на терапия, където да има други деца, понеже тя така иска. Записах я на извънкласни занимания, но на нея там не ѝ хареса, защото " не е същото като училище". Тя очаква на тези занимания, като в Пробвахме по психолози, но не става. Тя ми казва, че не ѝ харесва там, защото е сама, а иска да е с други деца. Обмислям да пробваме в психодраматична група за деца. Пише, че там децата подобряват социалните си умения, научават се как да си контролират поведението и емоциите, а на нас точно това ни трябва, Аз се обаждах на едно място, но ни казаха, че не работят много-много с деца с аутизъм, но все пак да дойдем за да видят детето и ще преценят дали ще може да го включат. Само да попитам, тази терапия подходяща ли е за такива деца? Казаха, че ако не стане може да ни препратят в център,  в който се занимават с аутисти. Аз и този вариант съм го мислила, в по-големите градове има центрове за аутисти, но ни е трудно да пътуваме 2-3 пъти в седмицата, а и не всички центрове са подходящи. В едни работят с по-малки деца, в други приемат само деца от града.  В ЦСРИПАС, където ходи Лили не мисля, че може, защото  предполагам, че си е само за хора от област София, но не знам. Така, че може ли да ми препоръчате място, където се провежда терапия в група и е подходящо за деца с аутизъм?

Поли, здравей! Ти си майката от темата "Тежък регрес на дете", нали? Чудех се откъде ми е познат ника ти и като прочетох за дъщеря ти се досетих. Последно, диагнозата аутизъм остана, така ли? Аз с голямо вълнение следях как се развиваха нещата при нея. След подобрението не си ли мислела да я върнеш отново в училище. Иначе аз никога не съм се съмнявала, че Лили е реално дете. Самият факт, че смяташе, че всички аутисти са като нея и не приемаше другата гледна точка е достатъчно показателен. И докато тя има извинение (състоянието й), то тук присъстващите нямаме особено. Ще ми е интересно да споделиш кои странности след регреса останаха трайно при детето ти и кои успя да преодолее.

Продължавам със

СЕНЗОРНА ДИЕТА

Автор: Lindsey Biel, OTR/L and Nancy Peske, foreword by Dr. Temple Grandin
http://www.sensorysmarts.com/sensory_diet_activities.html

КАКВО Е СЕНЗОРНА ДИЕТА?
По същия начин както всяко едно детето има нужда да бъдат удовлетворени неговите нужди за храна, сън и др, трябва да бъде задоволена и нуждата му от сензорни преживявания.
Терминът „Сензорна диета“ е създаден от Patricia Wilbarger (Квалифициран  Occupational Therapist - OT)  и представлява внимателно обмислен и структуриран индивидуален план от занятия и процедури, осигуряващи набавяне на сензорни стимули, необходими на всеки човек за да запазване нивото на концентрация и организация в рамките на целия ден.
Много хора използват някакви стийминги за същите цели ( дъвкане на дъвка, тропане с крак и др.). Децата също имат нужда от стабилизиращи и фокусиращи действия. Всеки би имал полза от индивидуална сензорна диета, без значение на каква възраст е. Всеки има и уникален набор от сензорни потребности.
Дете, чиято нервна система бързо реагира и в резултат на това бързо се превъзбужда и преварва, има нужда от успокояване. И съвсем обратното – дете, което изглежда отпуснато и уморено, има нужда от възбуждащи въздействия. Всеки квалифициран съвременен специалист (ОТ) може да прилага съвременните, доказали се чрез практиката методи за обучение и оценка на навиците и да разработи подходяща за вашето дете сензорна диета.
Добра новина е, че резултатите от подлагането на сензорна диета се получават незабавно и в цялостност. Въздействията които или възбуждат или успокояват вашето дете са ефективно не само по време на прилагането им. Те подпомагат в по-дълъг период  пренастройването на работата на нервната система така, че детето ви може да подобри следното у себе си:
    • Да почне да понася по-добре дразнещи нови усещания
    • да стане по-търпеливо в сложни ситуации
    • да регулира своята тревожност
    • да увеличи продължителността на концентрацията си
    • да ограничи стиймингите, с които се самостимулира сензорно
    • да понася всички промени с по-малко стрес и тревожност

КАК ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН ПЛАН ЗА СЕНЗОРНА ДИЕТА? КОИ СА НЕГОВИТЕ КОМПОНЕНТИ ?
Желателно е да се обърнете към ОТ, който специализира в област, свързана с проблемите на сензорната интеграция.
Един от най-сложните аспекти в корекцията на СИД (SPD) е разпознаването на това в каква област и в кой момент детето е ХИПО,  а в каква ХИПЕР сензитивно. Това поставя базата за структуриране на сензорни въздействия (стимули) , които трябва да бъдат осигурявани на детето в съответната ситуация на нужда  и така, с прилагане на „правилния“ стимул, детето да преодолява своите затруднения.


ОТ ТУК НАТАТЪК ПРЕМИНАВАТ КЪМ СЕТИВАТА ЕДНО ПО ЕДНО.

ПРОПРИОЦЕПТИВНО СЕТИВО

Подходът за въвеждане на проприоцептивните усещания (стави, мускули, съединителни тъкани – всичко което дава усещането за размер, граници и положение на собственото тяло в пространството) предполага дейности като
    • вдигане
    • тласкане
    • бутане
    • повдигане на тежки предмети включително собственото си тяло (стойка на ръце)
    • преместване на тежки предмети

Детето може да получи проприоцептивни усещания и когато извършва следните дейности:
    • сгъване на ставите  при бутане на нещо тежко
    • разтягане на ставите при висене или набиране с различни възможности : лост, гривни, шведска стена и много други)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ :

Малки деца до 7 години
Сандвич или Бурито
Накарайте детето да сгъне крака и да ги обхване с ръце. Плътно го завийте като с одеяло (подобно на Бурито). Друг вариант е да го притиснете от двете страни с възглавници като Сандвич.

Бутане и дърпане :
да дърпа собствената си количка, в която се вози.
Може да сложите в количката нещо тежко, за да затрудните дейността – примерно напазареното в магазин.
Ако детето е силно, може да бута или дърпа количка, в която седи други дете.
Носене на тежести (да бъде преценено теглото на тежестта обаче, нека не е извънмерна)
може да носи раница с вещи или играчки
Може да носи специален елек с тежести

За ученици
Скачане
Скачане при всяка възможност
скачане на батут, на дама, на ластик.
Може да скача и с фитнес топка ( трябват пружиниращи предмети)
Бутане и дърпане
прахосмукира влачейки след себе си прахосмукачката
да пренася книги
да почиства както вертикални повърхности ( прозорци, стени), така и хоризонтални ( бърсано на плотове и маси)
Може да помага, носейки мокрото пране до балкона или до сушилнята

Юноши и възрастни
Вдигане на тежести
умерено (без пренапрягане) вдигане на гирички;
почистване на сняг с лопата
пренасяне на умерено тежки предмети
Бутане, дърпане, носене
Почистване на листа с гребло
товарене на дърва в количка
лицеви опори с подпиране на вертикална стена
носене на раница ( не много тежка)
дърпане на пазарска количка с продукти
косене на трева с бензинова косачка
Дозиран натиск
използвайте специален елек с тежест (ако нямате такъв просто сложете някакви малки тежести в джобовете на рибарски елек)
използвайте тежести за крака или ръце (лечебни артикули)



ВЕСТИБУЛАРНО СЕТИВО

Вестибуларната сетивност е разпознаване на усещанията от движения, възприемани от вестибуларния апарат, който е разположен в средното ухо. Всеки тип движение би стимулирал вестибуларния апарат. Най-интензивни и най-продължителни като въздействие биха могли да бъдат – люлеене, въртене, висене с главата надолу.
Ако детето ви има висока вестибуларна чувствителност, то трябва да работи с добър сензорен ОТ, който ще е в състояние да разпознава симптомите на претоварване на нервната система.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ :

Малки деца до 7 години
Люлеене
на детските площадки да използва всичко, което се люлее или прави колебателни движения.
да сменя движенията, като ги редува (примерно напред назад, да се смени с нагоре надолу и т.н.)
Въртене
да се върти на офисен стол с колелца
да се води на въртележки
да се върти около оста си или да бяга в кръг
хванете го под мишниците и да го въртите около себе си.
Може да го държите и за едната ръка и единия крак, така то ще лежи хоризонтално. Последното е много подходящо за деца със слаб мускулен тонус.

За ученици
Нагоре с главата, надолу с главата
да виси с главата надолу на детските площадки
да прави кълбета напред или назад
да се вози на екстремни влакчета
Люлеене, търкаляне
Да се люлее колкото се може повече
скачане на батути
търкаляне по пода
нека се търкаля надолу от хълм или височина
Въртене
Водете детето на Лунапарк, нека се вози на различни въртеливи атракциони.
Използвайте и въртящ диск у дома.

Юноши и възрастни
Люлеене и въртене
използвайте хамак
возете се на въртележки
Движения на цялото тяло
правете кълбета във водата
плувайте
скачайте с различни приспособления
практикувайте лечебна езда
танцувайте


ТАКТИЛНО / ОСЕЗАТЕЛНО СЕТИВО

Осезателната, тактилната сетивност е разпознаване на леки докосвания, дълбок натиск, текстура, температура, вибрации и болка. Сетивата включват както кожата, която покрива тялото, така и лигавицата в устата. Повишената орална чувствителност може да способства избирателността към храната и различните хранителни проблеми при децата.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДЕЙНОСТИ :

Малки деца до 7 години
Храна и напитки
давайте за пиене чиста вода
Давайте и обикновена газирана питейна вода за да усетят балончетата в устата си. Можете да добавите към нея някакъв плодов сок
Игри с „цапане“
нека детето играе различни цапащи игри: с пясък, сапунена вода, крем и т.н.
да рисува с пръсти
да работи с пластелин
да „меси“ тесто ( твърдо като за хляб или течно като за кекс).
Да играе в пясъчника на детските площадки
да играе с кутии напълнени с кускус, боб, леща, ориз. Да закопава вътре малки играчки и да ги търси
Използвайте сензорен или кинетичен пясък
никога не насилвайте детето да пипа неприятни за него материали, дайте му пръчка, сламка първо да порови с нещото, което го отблъсква
Можете да използвате инструментариум и на системата на Монтесори
Преобличане
сменяйте дрехите на детето,
преобличайте го е необичайни забавни костюми.
Нека то усеща различния материал и кройка на дрехите.

За ученици
Храна и напитки
давайте замразени плодове и зеленчуци,
близане на сладолед на клечка.
Редувайте топла и студена храна ( примерно топла напитка с топка сладолед)
Контакт с природата
Поощрявайте детето да ходи босо навън – трева, пясък, асфалт.
Позволете му да се занимава със садене, пресаждане, окопаване, поливане и т.н на градински или стайни растения.
Игри с преобличане
Нека детето играе с детска и безопасна козметика – да гримира лицето си,
да се преоблича в костюми за сюжетни игри, постановки или видео заснемане.

Юноши и възрастни
Тактилни хобита
плетене (една кука, две куки)
бродиране
шиене
направа на кошници и макраме
работа с глина и с грънчарско колело
шкурене
създаване на различни художествени изделия от различни материали



СЛУХ

Сетивото слух отговаря за два процеса : КАКВО чуваме и КАК възприемаме! Слухът има пряка връзка с вестибуларния апарат. Приведени са и препоръки как да бъде успокоено слухово раздразнено от слухов дразнител дете или възрастен и как да се подобри слуховото възприятие.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
Слушане на различни живи звуци
Градски шум
дъжд
гръмотевици
Песни на птиците
Определяне къде е източника на чувания звука
Слушане на различни аудио звуци
Аудио звуци на живата природа
дъжд
море
река
пеене на птици
други
Аудио записи на музика
Игра за разпознаване на звуци
Детето и родителят се опитват да разпознаят кой издава чуваният звук ( автобус, врата на хладилник, вилица трака по чиния и т.н.) и къде се намира източника на звука
Родителят създава звукове на място където детето не вижда. Детето се опитва да разпознае кой премет еизточника на звуковете и от къде идват
Намиране на музика, която действа успокояващо или енергизиращо на конкретното дете или възрастен
Слушане на музика, която отпуска или подпомага съсредоточването. Музикалните предпочитания са строго индивидуални и трябва се съобразите с това. Подборът изисква експериментиране
Да бъде поощрявано музицирането
Дайте на детето възможност да разгледа музикални инструменти
Насърчете го да почне да свири на някакъв музикален инструмент
Понижаване тревожността с помощта на привикване към дразнещи звукове чрез техен контрол
Поощрявайте детето да пуска прахосмукачка за да свикне със звука
Направете аудиозапис на дразнещи за детето шумове (лай на кучета, водата в тоалетната, сирени, клаксони, прахосмукачка, линейка)  и чрез контрол на силата на звука, полека лека го карайте да привиква към тях. По този начин понижавате на нивото на дразнене.
Създаване на бял фонов шум
Подходящ е домашен аквариум, настолен флорентински фонтан.


Стана много дълго, в следващ пост ще пусна другите сетива!
Приятно четене!

Някой дали има телефона на д-р Гретчен от Св.Никола?
Бяхме на 10 октомври за поставяне на диагноза,казаха че след около месец ще се обадят да отидем,никой не звънна.
На 13 ноември се обадих ,но имам само телефона на рецепцията.Дамата не беше много любезна уж каза,че ще говори с доктора.
И още никой не се обаждал.

Продължавам с процесите на сензорна интеграция и проблемите при сензорна дезинтеграция
Пример за сензорна диета

ВИЗУАЛНА СЕТИВНОСТ

Визуалните дразнители често се оказват  много напрягащи за децата със сензорна дисфункция. Визуалната среда на всяко силно сензитивно дете трябва да бъде дозирана, с цел постигане от една страна на успокояващ, а от друга страна организиращ ефект. Ако детето  е вяло и отпуснато, то тогава, съвсем обратно трябва да бъдат добавени силни визуални дразнители за привличане на зрителното внимание.

Примерно, ако детето игнорира опитите за контакт, е възможно една ярка играчка или кутия да привлече вниманието му. Ако едно дете не може да забележи търкаляща се топка,  то нека топката мига и издава звук, вероятно така би могла по-лесно да привлече вниманието му.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
Да се избягват прекомерните визуални стимули (дразнители)
Скрийте нещата в кошници или кутии
Сложете неутрална  едноцветна завеса, която да прикрие част от дразнителите, така ще намалите визуалния хаос
Изберете шкафове с вратички. Ако нямате такива, прикрийте поличките с едноцветна завеса в пастелни цветове.
В стаята на детето използвайте едноцветни покривала в меки цветове
Постарайте се стените да бъдат едноцветни, в меки пастелни цветове
Избор на място за седене
Нека детето седи на място, където има най-малко визуални дразнители
В класната стая подходящ е първи чин
Нека мястото е далеч от прозорец
Има деца за които е подходящ последния чин. Те имат нужда да гледат какво правят другите деца и така тяхното постоянно въртене назад ще бъде избегнато.
Посъветвайте се с учителя, кое място ще е най-подходящо за детето според него.
Избор на цветове
Избягвайте да обличате детето в цветове, които го дразнят и превъзбуждат
Избирайте внимателно цветове за предметите които ползва – играчки, хавлии, постелно бельо.

ОБОНЯНИЕ
Обонянието е възприемане на миризми. Те преминават през носа и въздействат най-примитивната, емоционална част на мозъка.  Това, че детето ви реагира остро на някои миризми, не трябва да ви учудва. Някои аромати могат да стимулират, други да доведат до сензорно претоварване.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
Запълвайте „колекцията от аромати“, които познава детето
Изучавайте с детето различни аромати от обкръжението. Търсете тези които не го дразнят, а удовлетворяващите вашите цели – успокояват го или го правят по-съсредоточено или активно.
Помнете че всеки има своите предпочитания и един и същ аромат може да бъде възприеман различно от две различни деца
По правило успокояващи аромати са: роза, ванилия. За тази цел можете да използвате ежедневно ароматни свещи или пръчици, омекотители с аромат на ванилия, сапуни със същия аромат. При заспиване може да използвате ароматни масла с роза или ванилия, лосиони със същи аромат.
По правило възбуждащите аромати са: джоджен, мента, цитруси.
Избягвайте използването на масло от лавандула. Изследвания показват че могат да доведат до увеличаване гърдите при момченцата. Вероятно същия продукт е добре да се избягва и при момиченцата.
Използвайте ароматите за да се избавите от напрежението. Ако детето ви е напрегнато , дайте му да помирише нещо, което то обожава.
Играйте играта „Познай на какво е тази миризма!“ . Помолете детето да затвори очи и му дайте да помирише нещо и да познае какво е това – цитрусови, цвят, подправки и други.



ВКУСОВА СЕТИВНОСТ

Вкусовете се възприемат от нашия език, но това, как ги интерпретираме или какво изпитваме в следствие на нещо което вкусваме, силно зависи от нашето обоняние! Можете да направите опит: ако дъвчете дъвка до изгубване на вкуса й и след това помиришете лимон, дъвката ще получи вкус на лимон.

Помогнете на детето си да обогати вкусовата си колекция.  Търсете
    • Кои аромати то харесва;
    • Кои аромати то търпи, но не го отвращават;
    • Кои аромати го активизират и му помагат да преодолее апатията или неспокойството.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:
Даване на храни с наситен вкус преди въвеждането на нова храна
Наситените вкусове стимулират оралната сензитивност на дете с понижена такава, те ще го направят по-чувствително и готово да пробра храна с нови вкусове.
Примерно дете, което трудно консумира кисела или лепкава храна, би могло да бъде стимулирано да ги яде, като преди това му бъде дадена храна с  ментов или друг силен  специфичен вкус.
Игра на отгатване на вкусове
Ако детето ви не реагира негативно на прием на на рафинирана захар ( не става хиперактивно или обратното прекалено вяло), вземете бонбони или някакъв набор от мармалади/сладки. Казваме сладко, защото повечето деца по принцип обичат сладки неща.
Давайте му по едно парченце за да опитва и да се помъчи да познае на какво има вкус бонбона, сладкото мармалада.
Ако искате да направите същото но се налага да изключите захарта, ароматизаторите и оцветителите (присъстващи в повечето сладки неща)  - можете да опитате същото с парченца плодове или зеленчуци или някаква друга твърда или полутвърда храна по ваш избор.
Привлечете детето към приготвяне на храната
Децата са по-склонни да опитат нещо за пръв път, ако са участвали в приготвянето му.
Нека детето помага в градината за отглеждане на плодове и зеленчуци. Нека помага при планиране на седмичното меню , както и при покупките в магазина.
Давайте му възможност да избира дали желае риба или пиле, грах или боб, картофи или ориз.
Нека детето помага в измиване и почистване на продуктите, подреждането им в съда за готвене. След приготвяне на ястието, нека то ви помогне храната да бъде декорирана така, че да изглежда апетитно.
Храна, която изглежда различно.
Децата биха били по склонни да опитат броколи, ако е направено ако дърво, кренвирши с яйца, ако са направени то сърца, домати и яйца ако са направени като гъби, усмихнати лица направени от плодове или зеленчуци и т.н.


ПРИМЕР ЗА СЕНЗОРНА ДИЕТА

СУТРИН
Масаж (крака , ръце, гръбче) за събуждане

Слушане на музика, препоръчана за успокояване или активизиране, според сензорната диета предписана на детето
Почистване на зъби с вибрираща четка. С нея да се четкат и венци и език
Закуска- пълнозърнест крекер с плиове и някакъв белтък
Въртене – на стол, въртене на въртящ диск
Скачане на мини-батут
След училище
Игри на детска площадка – 30 минути
Да се  бута количка, камиончета и др.
Въртене в кръг или тичане в кръг
Скачане на мини-батут. Може по време на подскоците да се хвърля топка или мека играчка , като се цели попадение в кошница, кутия
Масаж на краката за разпускане, може да се направи „Сандвич“
Упражнения с топка
Музика препоръчана от терапевт
Работа за орална сензитивност :
    • Пиене през сламка,
    • духане на сапунени мехури,
    • ядене на жилава или хрупкава храна,
    • може да се дъвче дъвка

На обяд
Детето да помага при миене, рязане, смесване, късане, подправяне, приготвяне на храната като цяло
Детето да помага с приготвяне на масата, да я забърсва, постила покривка, слага салфетки, да носи неща в двете си ръце, балансирайки
Да се дава хрупкава храна или такава която иска дълго дъвчене


Вечерта/през нощта
Време със семейството – рисуване, работа с глина, конструиране или други занимания
Топла вана с ароматни успокояващи ефирни масла
По време на четене на приказки може да се прави  масаж

СЕНЗОРНИ ЗОНИ. ОПИСАНИЕ И ФУНКЦИИ
автор: Bill Nason, MS - Autism Parenting Magazine

СИСТЕМА, ОРГАНИ, описание, ФУНКЦИИ, ПРИМЕРИ

Тактилна
Кожа – това е съвкупност от сензорни клетки, разположени по цялото тяло. Областите с повишена концентрация на сензорни клетки са: устните, ръцете, половите органи
Осигурява на мозъка информация за околната среда, обектите и техните свойства ( тактилно осезание, налягане,  фактура, температура : студ или топлина, болка и др.)
1. Жителка или елек с допълнителни тежести
2. Пухено одеяло
3. Лифтинг крем за тяло
4. Антистресс играчките
5. Докосване на студено или топло
6. Рисуване на пясък


Вестибуларна
Вътрешното ухо, което бива стимулирано от движение/въртене, завъртане на глава, подпомага развитието на други функции, особено на зрителната
Осигурява информация за вашето местоположение и за местоположението на обектите, който се намират или движат около нас.
Информира за скоростта и посоката на движение на тялото, като изпраща импулси в мозъка.
1. Скачане на батут
2. Висене с главата надолу
3. Упражнения със голяма фитнес топка
4. Люлеене на люлка
5. Возене на въртележка

Проприоцептивна
Мускули, стави – активизирани след съкращаване  на мускули
Осигурява информация за конкретната част на тялото и нейното движение
1. Физически упражнения
2. Сутрешна гимнастика
3. Походи
4. Крос
5. Ходене на ръце когато някой ти държи краката ( като количка)


Визуална
Ретината на окото се стимулира чрез виждане на обекти при попадане на светлина върху тях
Осигурява информация за обектите и субектите, помага да бъде разширен ъгъла на виждане по време на движение
1. Очила
2. Шапка с козирка
3. Лазерен химикал
4. Тъмно помещение


Слухова
Звуковите вълни стимулират вътрешното ухо
Осигурява информация за звуковите сигнали от обкръжаваща среда ( силни , тихи, далечни, близки, високи или ниски звукове)
1. Тапи за уши
2. Слушалки
3. Музика
4. Камбанен звън
5. Интерактивни говорещи играчки.
6. Аудиозаписи


Вкусова
Вкусовите рецептори са разположени по повърхността на езика. Вкусът е тясно свързан с обонянието
Осигурява информация за  различните видове вкусове ( сладко, солено горчиво, кисело, люто)
1. Да се яде хрупкава храна
2. Да се правят балони при дъвкане на дъвка
3. Пиене на студена вода
4. Свирене на музикални инструменти


Обоняние
Обонятелните рецептори са разположени върху назалната мембрана и са тясно свързани с вкусовата система на човека.
Осигурява информация за видовете миризми ( застояла, силна, рязка, на гнило, на цветя, лютива и много други)
1. Лепенки с аромати
2. Моливи са аромати
3. Ароматни свещи
4. Тапи за нос



ПОМАГАЛО ЗА  ДЕТСКО СЕНЗОРНО РАЗВИТИЕ
автор: Bill Nason, MS - Autism Parenting Magazine

СИСТЕМА / А- ВЪЗБУЖДАЩИ ФАКТОРИ/ Б- ПОДТИСКАЩИ ФАКТОРИ


Визуална
А)
    • Цветове : червен, жълт
    • Ярък , неочакван, рязък поток на светлина
    • Райони на визуална концентрация в класната стая
    • Разноцветни папки за документи

Б)
    • Цветове : Син, зелен
    • Седене на първи редове в зала или стая
    • Индивидуално обучение – то значително понижава зрителното напрежение
    • Меко осветление
    • Почистено и подредено работно място
    • Работна зона- ограничена в ъгъл.

Слухова
А)
    • Силна, динамична музика
    • Говор с по-тих глас
Б)
    • Класическа музика
    • Чисти звуци
    • Метроном

Вкусова
А)
    • Студени напитки
    • Кисели продукти
    • Ментова добавка
Б)
    • Карамелен пълнеж
    • Храни с пълнеж


Осезателната
А)
    • Писане на ръка
    • опипване на различни повърхности,  като по този начин се сменя осезаемата повърхност. Примерно, долната страна на масата може да има различна повърхност от горната
    • търсене на обекти заровени с кускус, боб, грах и други
    • рисуване с пръсти
Б)
    • Гимнастика и масаж на дланите и пръстите
    • обличане на ръкавици преди да започне пипане или чистене ( за Хипер осезателно сензитивните)
    • антистресс играчки
    • пухено олекотено одеяло/завивка


Обоняние
А)
    • Мента
    • босилек
    • чушка
    • цитрусови
Б)
    • Ванилия
    • роза


Двигателна
А)
    • Нестабилност
    • неочакваност
    • внезапно ускорение
    • внезапно забавяне
    • упражнения с жабешки подскоци
Б)
    • Всичко трябва да бъде очаквано и планирано
    • Упражнение : „Стани-Седни“
    • Упражнение : „Назад-напред“
    • Разхождане на домашно животно
    • люлеене на люлка


Седяща
А)
    • Терапевтична фитнес топка
    • Табуретка
Б)
    • Меки табуретки тип ПУФ или Барбарон
    • люлеещо кресло
    • поставяне на различни ограничаващи правила, които не позволяват да се напуска помещението

Следващия път ще продължа за деца С ПРОБЛЕМИ В СЛУХОВАТА ПРЕРАБОТКА!

Здравейте, искам да попитам към кой да се обърна за обследване за дислексия? Синът ми е с диагноза Детски Аутизъм от св.Марина Варна високо функциониращ. Понеже двете състояния се презастъпват и до сега не сме мислили в посока дислексия. Но с годините започва все повече да отива натам. Интелекта се развива, но обучителния процес никак не върви. Вчера нашата музикотерапевтка го спомена, но искам да му се направят по-подробно обследване.

Здравейте, може би обучителния процес не върви най-вероятно заради начина на приемането и обработването на информацията в следствие на аутизма. Начините на обучение при тези деца е различен. Иначе за дислексия може да се консултирате с логопед.

Благодаря, ще направим консултация.До сега точно това смятахме, че се дължи на Аутизма трудното обучение. Но вече взе да излиза на преден план дислексията. И за това искам да се консултирам.