Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Здравейте нова съм в темата, имам притеснения относно сина ми който е на 2 години и 9 месеца почти. Като беше на година и 8 месеца го водихме на невролог и детски психолог , като и двете лекарки бяха на мнение , че му няма нищо на детето , към момента притесненията ми бяха , че се обръщаше рядко на името си и като чели не правеше хубав очен контакт , също още не казваше думички. Към сегашния момент първа ще кажа нещата, които ме притесняват , а след това , което прави. Към момента той все още не говори , от съвсем скоро се научи на числата до десет на български и английски, и английската азбука. Казва само чао чао като маха с ръчичка , но го ползва не само за да каже чао на някой Ами примерно и като направи някоя беля директно си ми вика чао чао и ми маха, казва и не като маха отново с пръстче за не , мама , татко , баба ,бати не казва, казва мама само когато почне да плаче. С играчки много не се заиграва , в смисъл бързо му омръзват , обожава обаче да играе с батко си , да се гонят , да играят на криеница , да скачат по леглата. Започна да си реди играчките в права линия , но не е нещо което прави постоянно и все едно обсебващо , това си го обяснявам че може да го прави защото и ние така ги редим и броим, но е факт че го прави от време на време. Много ми е странно как като излезем на вън е запомнил абсолютно всички маршрути по които минаваме , знае всички възможни пътища до площадките , като излезем и ако не тръгнем по пътя кой той иска започва малко да се тръшка , но да кажем след минута му е минало. Много плаче и се разстройва ако нещо не стане на неговото или не получи това което иска , голяма драма настава Дакота не го получи , и в момента в който получи желаното все едно не е плакал. На името си се обръща вече без проблем , очен контакт перфектен , социален е обича много батко си и по големите дечица , явно защото е свикнал да играе с него. Като дойдат гости на батко му той веднага отива при тях в стаята. Баба му и дядо му като дойдат във вкъщи ги хваща за ръката и ги води директно вътре. Сочи с пръст към това което иска , или да ми покаже нещо. Разбира мисля почти всичко , което му казвам , ако му кажа да ми донесе нещо ми го носи но повечето пъти трябва да му посоча , знае частите на тялото си и може що годе да се облича и съблича. Говори се много и нон стоп но на негов си някакъв език всевъзможни комбинации които аз не мога да кажа дори. Имитира това което правим , каквото и да било то , интересно му е . Но да гледа книжки , да учи животни и подобни абсурд. На вън като излезем ми среща винаги върви за ръчичка , дори и да хукне като му викна спира и ме чака повечето пъти. Има дни когато си казвам ето разбира всичко , но има и такива в които се чувствам че грам не ме разбира. Гледа много детски от малък , другото което е че у дома се говори на 3 езика. Аз съм българка и съответно му говоря на български , баща му е турчин , но не говори български понеже не е от България , съответно той му говори на турски , а аз и баща му говорим по между си на английски. Съжалявам че стана страшно дълго , но съм много объркано вече и не знам какво да мисля и правя. На моменти съм. Ту си казвам че му няма нищо , ту в следващия момент прави някакви неща от спектъра и това че не говори и си казвам че има проблем , а никой не ми вярва. Ще съм много благодарна за мнения и съвети.

В двуезична среда ли живеете?
Сега ви прочетох. Триезичната ви среда ви е огромен проблем който трябва да преодолее те като семйство. Трябва да изберете един език, този на държавата в която живеете и да се придържат само към него. Иначе нещата никак няма да вървят.

В три езична , в ежедневието си той чува три езика всекидневно. А дали именно три езична среда е проблема ?

И да си обърнала и да не си ....това няма да промени нищо по отношение на крайната диагноза. От детски песнички аутист не се става, това пак е някакво погрешно разбиране. Нормално дете само ще си обогати речника. Раждат се и различни деца.....природа. Шарен свят...не можеш да го "излекуваш", а просто да извървиш пътя му заедно с него такъв какъвто е. В мига в който родителя го схване нито е депресиран, нито се лута да търси хапчета, паразити, електролити......и тн.

Точно.
Аутист е като дамга.

Аз имам приятелка с аутистичен син. Все и казвам, че детето има късмет: голяма част от нелицеприятните неща в живота въобще не му се отразяват, защото той не ги схваща.

Това специално го отчитам като сензорен проблем, не задължително аутистичен.
А относно песнички, детски и подобни - абсолютно на обратното мнение съм. Придава се огромна тежест на нещо, което реално може даже да не е фактор...

Това е по-голям проблем отколкото можете да си представите на първо четене. Не че детето няма някаква подплата, но това много силно влошава ситуацията. Заблуда е че проговаряне то на много езици е полезно за всички деца. Това не е за всеки мозък. И конкретно не е за възрастта на вашето дете и за начина по който работи в момента неговия  мозък. Ако очаквате че проблемът е именно в едно нещо ще останете разочарована. Именно едно нещо никога няма. Но да има силно влияещи фактори. И това е един от тях.

Не мога да се съглася напълно с горвнаписаното от Катрал и Азалея.
На три моят син беше с атипичен аутизъм. В момента, е с нищо. А на мен точно така ми казаха - нищо не може да бъде направено, състояние на духа. А ако си бях легнала на това ухо вероятно щеше да си остане в графата аутист без да е такъв (!!! Подчертавам аутист без да е такъв, диагностиран погрешно).
Съгласна съм че аутизъм не тррббва да е дамгосване, но с извинение лесно е да се говорят неща за "извървяване  на пътя"  когато децата се самообслужват и имат самостоятелност. Постигнато е някакво ниво, работно е за него. Пиша го защото има такива деца с аутизъм, че живи да ги оплачеш и родителите също.
Да, аутизмът е състояние на духа, но ако могат част от дефицитите да бъдат прводоляни, нивото на Сид коригирано, диагнозите облекчени, установено ниво на самообслужване, самостоятелност, някакво ниво на комуникация - то трябва да  бъде постигнато. Пък нека си остава със състоянието на духа. Нека всеки родител направи каквото му е по силите, а ресурса на детето да покаже докъде е възможно.
Пиша това за да може родителите на деца с прясна диагноза да не отпускат ръце, облягайки се на "нищо не може да бъде направено - състоянието на духа" . Работете. Пък докъдето стигнете.

На мен ми допада добротата, липсата на злоба, завист, пресметливост, подлизурство и така мога до утре да изреждам ...няма никакви негативни човешки качества. Не би те предал за нищо такъв човек.

Реге вашето просто не е било аутизъм. Аз мисля, че и оттам тръгва приказката за излекуваните. Поставянето на грешна диагноза е лоша работа и много обърква родителите.....не може като не са наясно какво му е да измислят думички като атипипен аутизъм. Или отговаряш на критериите ясно посочени при обследване или не...., Ако не просто не поставят диагноза и очевидно е нещо друго. Но ако си отговаряш на всички критерии и действително си с тази диагноза то си е с теб доживот. Аз не познавам излекуван от аутизъм, мисля че такива неща е вредно да се казват на родителите ....защото те очакват после същото, а няма как, защото тяхното може да е аутизъм, а не нещо сбъркано за такъв.

Ясно ми е, че някои случаи са много тежки. Виждам такива и не само на аутизъм има далеч по-кофти диагнози в които децата не се движат и са с тежки физически проблеми. Шапка долу на родителите им....аз не съм много сигурна щях ли да се справя, най-вероятно не.

Реге, аз не говоря за тежки форми на аутизъм.
Приятелското дете е високофункциониращ Аспергер. Въобще не му “личи”. На терапии ходи от години.

Аз не пропагандирам да не се работи с децата. Напротив.
С всички деца трябва да се работи да се задоволяват нуждите им, да им се помага да преодоляват дефицитите, страховете, травмите!
С всички!
Не само с тези с диагноза, каквато и да е тя!
Защото диференцира ли се между деца с диагноза и деца без, на първите се имплицира, че нещо не е наред с тях и трябва да бъде “поправено”.

Моите деца растат двуезични. Със сина говорех само на български. Проговори на 2.5г
Сега с малката много по-малко говоря, тя е по-напред от брат си.

Днес решихме да излезем на разходка в морската градина. Беше пълен кошмар , криви се и лева почти през цялото време , защото иска да ходим и вървим само където той иска , види ли площадка ако е подминем настава ужас , като ревне не те и чува и да искаш да му обясниш. Качихме се на моста рева , че не иска да се качи , после рева че не иска да слезе. Днес беше и от периодите когато хуква и ходи го стигай ти му викаш спри той се обръща смее ти се и продължава. Като се прибрахме друго дете, слуша като му кажеш нещо. Ще се побъркам вече от съмнения и вглеждане във всичко. В понеделник смятам да запиша отново час при детски психолог. Моля ако има момичета от Бургас да кажат ако имат наблюдения от добър такъв. Родителите ми днес се опитват да ми обяснят , че нищо му нямало само се бил пробвал да се налага и искал да става на неговото, но аз като майка имам вътрешното усещане , че нещата не са наред и се побърквам като всички все едно искат да си затворят очите за това и се пробват да ме убедят в обратното.

Имам син на неговите години.....и по-голям с аутизъм. Малкия също проявява на моменти характер, също се е тръшкал, особено ако са гладни, изморени, превъзбудени е логично да имат нажежени моменти, но разликата е огромна като сравня с брат му. 🤪 НО.....под дете в норма не може да се разбира не създаващо никакви проблеми. В този период всички карат бебешки пубертет, почват да се усещат като личности, а в това време имат незряла нервна система. Аз наистина не знам какво очаквате да прави дете под 3 години.....да се държи зряло като първокласник няма как да стане. Моя преди малко изрита една кола например, буен е на моменти, но за мен е тотално нормален то се усеща по реакции, общуване, разбиране, игра с деца, разум.... Ответност! Да знае от рано да отговаря и ползва да и не....моя големия от малък отговаряше с цяло изречение с леко изменение, всичко фразеологично и взаимствано без да има собствен построен език. Наблюдавай го сред децата тогава ще си проличи най-много има ли проблем.....

Колкото до езичната среда....виждам три езика. Принципно не следва да е проблем. Моя е в двуезична и се чудя как хваща английски повече от БГ при все че още не ходи на градина и у дома говорим на БГ. Но ти казва неща като - another car, more, water, there, come, go и тн доста думи все на английски. Иначе разбира на БГ....питаш го на колко си години ще каже - 2...ама на английски.😅 Какъв цвят е примерно балона пак на английски ще ти отговори. На български са му трудни някои звуци и примерно круша е - куш или куша, ябълка е акълка. Очила са чила....мисля че и с В има проблем казва Уиш, вместо виж...но постоянно блещи и опитва да блещи и то към човека за разлика от брат му.

[/spoiler]
А вие защо се опитвате да се убедите, че непременно му има нещо? Само защото не е послушно, като другото дете? На мен ми изглежда съвсем наред. Прегледали са го вече, казали са, че всичко е наред. Преди няколко дни едно момиченце ни взе топката. Майка му се скъса да вика след него, хич даже не се и обърна, нито пък изпълни каквото му казват.

niksha, аз съм от Бургас. Не бих си завела детето на психолог, защото точно психолог ми каза, че всичко е наред и детето е разлигавено. Само, че по-късно се появиха проблеми, които ме накараха да потърся детски психиатър. Ако искаш съвет - заведи детето първо на детски невролог, но само във Варна или София! Пътят до Варна не е чак толкоз дълъг и скъп. Второ - детски психиатър - отново Варна или София. От много места ми се предлагат много добри психолози, страшни професионалисти! Всеки предлага близък или познат. Посещенията са скъпи, а ефект - йок, дето се вика. Колко е голямо детето ти?
Сега видях, че е мъничък. Щях да ти предложа да ги срещнем с моя, той е много игрив и контактен. Но е на 8г, няма да им е интересно заедно.

Днес е свършила групата за хранене. Казват 100% успешно....и наистина май е дал шанс на доста храни там.



Има още снимки ама ми казва, че файловете са големи....та толкоз.🤪

Излекуване от аутизъм такова няма. Но има поставени доста грешни диагнози на килограм в бг. Подчертавам, че Катрал не е в Бг и там където живеят  си има методология на диагностиране. Съвкупност от признаци по няколко направления. Ако чуете че някой е надраснал или се е излекувал от аутизъм в бг, трябва да разбирате че това касае погрешно поставена диагноза, което се случва на деца с вербални дефицити и силни сензорни проблеми, но без куцане в социалната сфера. В началото наистина има видимо изоставане в социалната комуникация, но с преодоляване на вербалното и сензорното всичко си идва на място. . Въобще делене на сензорни, вербални и социални сфери на дефицити в бг няма. Всичко е мишмаш. И за родителя е трудно да дели нещата на важни и по-маловажни. От там и грешките които биват допускани.


За твоето дете вероятно не е. Все пак странен е начина по който правиш извод базирайки се само на своите деца. В крайна сметка всеки води своите битки, които намира за смислени и аз нямам намерение да доказвам нещо, което ще ви каже всеки читав специалист - многоезичнатаа среда не е за всяко дете и за всеки детски мозък в период на проговаряне.