Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

  • 125 569
  • 1 059
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 16 123
месец след това го пуснахме на ясла. Там тотално спря да говори , беше на ясла 10 дена. Не искаше да слиза от колата , не искаше да припарва до други деца.
някои деца не са родени за ясла, звучи странно но е факт. Тя ги дърпа назад вместо да ги побутне напред.

Да вмъкна също, че си има и по малко братче от което ревнува.

това е много сериозен фактор, за съжаление за момента нещата трябва да са едното за сметка на другото и то малкото за сметка на голямото.

Видимо изостава от връстниците си. Бяхме на психиатър на 3тата минута той ни постави диагноза аутизъм. Дори не искаше да ни чуе през какво е минало детето.

Той този много скоростно поставя диагнози на такова малко дете.

# 661
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
И на мен ми се струва много скорострелна тази диагноза. То че тук отнема време обследването, отнема, ама при вас пък направо е било вместо "Здравейте" Flushed
Второ мнение?

И само да питам, ? В какъв контекст знае думата? Имало ли е неприятности с други деца в яслата?

# 662
  • Мнения: 2
И на мен ми се струва много скорострелна тази диагноза. То че тук отнема време обследването, отнема, ама при вас пък направо е било вместо "Здравейте" Flushed
Второ мнение?

И само да питам, ? В какъв контекст знае думата? Имало ли е неприятности с други деца в яслата?

Ами думата шамари я знае понеже един път в който пак се тръскаше му казах "шамари и го пляснах по дупето" и от тогава когато някой не му дава нещо или се удари някъде казва шамари и почва да бие.

# 663
  • Мнения: 739
Еми браво на вас

# 664
  • Мнения: 16 123
Ами думата шамари я знае

ще трябва да поработите за да се изкорени този навик.

# 665
  • Мнения: 219
Здравейте!
Много благодаря на всички, които се включиха по темата с ресурсното подпомагане!
Все още не съм взела окончателно решение. Трудно ми е. Трупам информация, сондирам мнения... Повечето са в полза на допълнителната подкрепа. Но все пак са от различни специалисти, а не от родители. Единствено психологът, който работи с детето, изказа по-особено мнение...
От друга страна много се притеснявам за отношението към детето в градината. Учителките са много внимателни и предпазливи и сякаш не смеят да споделят какво точно се случва. И от какво естество са трудностите, които им създава едно такова дете в групата. Но пък ме пратиха да разговарям с логопеда на ДГ, която извикали, за да види сина ми. И уж многократно се повтаря, че решението си е само мое, но след срещата с логопеда, живо се поинтересуваха какво ще предприема. Директорката по-рано ме увери, че когато и АКО реша, мога да подам заявление за ресурсно. Логопедът повтори поне десетина пъти, че не ме притискат, но... аргументите в полза на ресурсното бяха настоятелно изложени също толкова пъти. И хем тя ще работи с детето, ако успее да го намести в графика, хем, ако е на ресурсно, работата с него е гарантирана...
А учителката каза сега да се съглася поне на единя вариант, цитирам: „...за да избутаме някак тази година”, а за догодина да си мисля...
Естествено аз съм много чувствителна по темата, но от всички специалисти, виждали и работили досега с детето ми, в грдината чух най-неласкавите думи по негов адрес... макар да са пестеливи в изказванията си.
Наясно съм, че работата в група е съвсем различна от индивидуалните занимания. Разбирам и, че в същността си учителската професия е изключително трудна. Особено, ако се налага в и без това големите групи да се работи и с някое по-специално дете... И хем казват, че той много неща може и знае, хем усещам, че няма да ме оставят на мира, докато не подам документите за ресурсното.
Днес дори започнах да си мисля да го преместя в друга ДГ (не, че е толкова лесно)... А бях убедена, че е на най-доброто място. Сегашната му градина е с чудесни отзиви, а и от години познавам директорката.
Не знам. Много ми е тъжно. И съм доста объркана.

Последна редакция: ср, 22 фев 2023, 22:48 от lilli

# 666
  • Мнения: 16 123

Наясно съм, че работата в група е съвсем различна от индивидуалните занимания.

Само едно не разбрах. Вие ли смятате че ресурсен  ще работи в групата с детето или така ви казаха. Или аз не разбрах
 казаното и така го изтълкувах...
Аз дето си знам правата и съм много бодлива , две години се борих за това с детето ми ресурсен да работи в групата  и накрая се преборих само на занятията с едната госпожа по-младата  и то защото тя беше супердушица. Възрастната госпожа ми вгорчи живота обаче. Така, само едно занятие седмично имаше  в групата другото беше индивидуално.
Аз, честно казано  в крайна сметка, след толкова години опит не знам дали това беше ли плюс и струваше ли си борбата...

Или може би ви тълкувам неправилно а вие имате предвид че е трудно госпожата да работи с 30 деца едновременно. Ами винаги е добре децата да са научени на всичко и въобще е ДГ е такава летаргия че ужас ме обхваща. Никой не прави даже елементарни усилия с невротипичните, пък какво остава ако детето изисква индивидуален подход. Но ресурсното е Същата боза. Ходи сега из нета една статия за приобщаващото образование и каква пародия е то.

Последна редакция: ср, 22 фев 2023, 23:46 от _re_ge

# 667
  • Мнения: 1 529
Четох я аз тази статия, но проблемът далеч неже само с приобщаващото образование. За да стигнем до него трябва първо да има човешко и нормално образование за масата, тоест са децата в норма. Тези със здрава психика не издържат, а какво да кажем за нашите деца. Голямата ми дъщеря, която е в норма, отличничка, с приятели в класа и т. н, уж цветя и рози завижда на малката, която е в спец. училище, защото ходи на разходки в гората, в солната или сензорната стая, сади цветя, прави сладки и изобщо много практични и интересни неща, а тя цял ден е закована на чина и после у дома на бюрото, за да пише домашни.

# 668
  • Мнения: 621
Здравейте. При нас госпожите още първия месец директно ми казаха, че според тях детето има лек проблем и е хубаво да има ресурсно подпомагане, за да наваксва и да настигне по-бързо връстниците си. Да ви кажа честно, изключително съм доволна, че бяха директни и без заобиколки. Не е приятно, даже е стресиращо първоначално. Но вече забелязвам напредъка със всеки ден и се радвам, че не губих време и се съгласих. В яслата имаше детенце като моето, което не говореше. Там госпожите пришпорваха майката да вземе мерки, понеже то и странеше от децата. На мен ми казваха, че моето играе с другите деца и просто е от по-трудно проговарящите и няма нужда да го водя никъде.  Другата майка мина през всички възможни специалисти и сега след 2г. ходене на логопед детето си говори съвсем като връстниците. А аз понеже ги послушах да изчакам си блъскам сега главата...

# 669
  • Мнения: 219

Наясно съм, че работата в група е съвсем различна от индивидуалните занимания.

Само едно не разбрах. Вие ли смятате че ресурсен  ще работи в групата с детето или така ви казаха. Или аз не разбрах
 казаното и така го изтълкувах...
Аз дето си знам правата и съм много бодлива , две години се борих за това с детето ми ресурсен да работи в групата  и накрая се преборих само на занятията с едната госпожа по-младата  и то защото тя беше супердушица. Възрастната госпожа ми вгорчи живота обаче. Така, само едно занятие седмично имаше  в групата другото беше индивидуално.
Аз, честно казано  в крайна сметка, след толкова години опит не знам дали това беше ли плюс и струваше ли си борбата...

Или може би ви тълкувам неправилно а вие имате предвид че е трудно госпожата да работи с 30 деца едновременно. Ами винаги е добре децата да са научени на всичко и въобще е ДГ е такава летаргия че ужас ме обхваща. Никой не прави даже елементарни усилия с невротипичните, пък какво остава ако детето изисква индивидуален подход. Но ресурсното е Същата боза. Ходи сега из нета една статия за приобщаващото образование и каква пародия е то.

С горното изречение имах предвид, че, когато детето е в групата и имат т.нар. „ситуации”, той не може да се справя. Сигурна съм, че въобще не отчита задачите и обясненията, които учителката отправя пред всички. И не би изпълнил нищо.
Когато се работи индивидуално с него, се постигат някакви резултати. Но трябва вниманието му да се насочва към конкретната задача, картинка, обект и т.н. Освен това той има затруднения с фината моторика и още е много далеч от очертаване по пунктир, свързване на картинки, оцветяване... Дори не може да държи молив правилно и да рисува. Има някаква слабост и не успява да упражни натиск върху хартията. Когато работя с него, му държа ръката и заедно изпълняваме задачите. Ползваме и специални държачи, но и с тях не може сам, точно защото не натиска.
Моите наблюдения съвпадат напълно с мнението на специалистите, които работят с него. Дори сега, във връзка със заявлението за ресурсно подпомагане, от градината ме помолиха да взема някакви становища от тях. И всъщност текстовете са доста позитивни. Отразили са, разбира се, слабите му места и всичко, с което не се справя, но и доста знания и умения.
Логопедът на ДГ също ги отчете, макар да наблегна върху нещата, с които детето не се справя. А според учителките той знае и може доста (установили са го при опит за индивидуална работа), но никога не се включва в общите занимания.
Та в този ред на мисли - в ДГ няма как да се случват нещата.
А иначе директорката ми каза, че ресурсната ще влиза с него в групата два пъти седмично. Също и психологът.
Не мога да съм сигурна, че ще бъде така. Не съм го и изисквала. Но ми изглежда, че случващо се по този начин, ще има смисъл...може би...

# 670
  • Мнения: 1 292
Имате ли наблюдения или съмнения дали някакви дефицити през бременността като витамин Д и Б12 не са оказали влияние върху това детето да има разстройство от спектъра?

# 671
  • London
  • Мнения: 6 888
На мен малкия като чуе, че от септември е на градина и лошо му става. Казва, че не иска да ходи.... И аз усещам, че ще е забавно в началото.  Stuck Out Tongue Winking Eye

# 672
  • Мнения: 3 236
Как намирате енергия, тези от вас, на които децата са много активни? Помага ли ви някой? Нашият става в 6:30-7 всеки ден и не се спира за секунда, елементарното ходене до магазин е тичане или крясъци да не тича, така е вече четири години и няма изглед да се промени. “Леко “съм изтощена.

# 673
  • Мнения: 727
Как намирате енергия, тези от вас, на които децата са много активни? Помага ли ви някой? Нашият става в 6:30-7 всеки ден и не се спира за секунда, елементарното ходене до магазин е тичане или крясъци да не тича, така е вече четири години и няма изглед да се промени. “Леко “съм изтощена.

Здравей , аз съм с близнаци на 4 години които хвърлиха количката когато бяха на една година. За да спят на обяд си правим разходка от близо 10 километра. Много ми помага наличието на батут у дома, когато е лошо времето правим много упражнения в къщи . Никакво изтощение !!!! Вредно е за теб и околните. Гледай да пиеш много течности, хапвай често импо малко . Гледай на нещата от светлата страна - мега тяло направих покрай децата . Включвай таткото активно и гледай да си набавяш осем часа сън .

# 674
  • Мнения: 1 529
Как намирате енергия, тези от вас, на които децата са много активни? Помага ли ви някой? Нашият става в 6:30-7 всеки ден и не се спира за секунда, елементарното ходене до магазин е тичане или крясъци да не тича, така е вече четири години и няма изглед да се промени. “Леко “съм изтощена.
Радвай се, че поне през нощта спи. И аз се чудя от къде намират енергия тези деца. Моето и не яде, а е като Перпето мобиле. Аз пък съм с хронична умора. Разковничето, според мен, е да го гледат няколко човека - всеки за по 3-4 ч.

Общи условия

Активация на акаунт