Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Аз съм човек, който вярва единствено в работата и то в дългосрочен план. Един месец не е дългосрочно. Моето дете в норма /почти/ му трябваше 1 година ерготерапия за да понаваксаме. Нещо, което е струпано в малко време, е стресиращо дори и за възрастен, пък какво остава за малко дете и то от спектъра.
Да си кажа и че АЗ не вярвам в барокамери, диети, хапчета, тежки метали, да не се ваксинира, генетични изследвания и така нататък. АЗ не вярвам, може и да работят, не знам.
За работа с детето /може и да греша/ първо трябва да влезете в неговия свят, да играете с него, до него. Така с времето да вместите задачите, които искате, в играта. Примерно ако сте навън, отидете на пясък, сложете багерчета, покажете как вървят, как загребват пасък. Вижте къде може да се срещнете с интересите на детето. Поне при моето да пъхна фулмастер и да подам лист не работеше. За приказките - не просто четете, измисляйте истории, когато разказвате показвайте със знаци. Аз имах и още имам нябор от приказки в рими, които бях наизустила, така можеше да контактувам с детето докато разказвам. Ако харесва музика пуснете песни на български, танцувайте, пейте с песните. Ако се пее за зайче, показвайте зайчето и т.н.

ако аз, през опита си, трябва очертая базата на работата, от която да започне работата с едно дете с дефицити и задръжки в развитието -  то тя ще се състои от следните важни неща.

1. Навици за самообслужване и навици за някаква самостоятелност
2. Навици за споделено внимание и трениране на задължителен макар и кратък очен контакт
3. Работа върху поведението (авторитети, изпълнение, тревожност, търпение) въз основа на Приложния поведенчески анализ
4. Работа върху сензорната интеграция
5. Елементарни Навици за комуникация които включват съобщаване на нужди и желания по какъвто и да е начин
6. Помощ на детето в справяне в ежедневието с помощта на различни визуални помощни средства

Казвам база , защото за мен това е началото и най-важното. Защо е важно ли - пояснявам се.

Нека почнем по първа точка и да направим една дискусия, кой какво мисли и е прилагал.


Много често, когато почна да разпитвам някого ( родител) за това какво детето не прави, почват да ми обясняват разни неща, като винаги ми разкават какво прави , като не си дават отчет че по-важното е какво НЕ ПРАВИ ДЕТЕТО по сравнение а връстниците си, и продължават   ама той сортира, брои на английски, разделя малки от големи вилици, чете ( имах и такъв случай на четящо дете на памперс)  и прочие, обаче не ми казват че не е с регулирана нужда ( малка или голяма), че не може да обуе гащите или обувките, не може да яде с вилица, ако трябва да избира дали да е облечен с тази или тази блузка засича и край. Родителите, някак мислейки как детето да не изглежда като бавноразвиващо и бързат да го научат да сортира,  забравят, че има едни други, много важни неща, които децата не правят. И затова Децата живеят като някакви зомбита а родителя прави всичко за и вместо тях и се опитва с все сили да се догади какво точно иска детето и прави всичко вместо него като прикачен съпътстващ мозък.  Важно е да се знае, че за разлика от децата в норма, децата от спектъра нямат стремеж да са самостоятелни. Те не се интересуват от света и стига нуждите им да са задоволени ( което прави един родител и да се гордее че може да чете мислите на детето според това как детето гледа и колко му е повдигната веждата) друго не ги интересува. Когато едно дете започне да бъде оставяно  да се справя само, когато родителя се прави на приятно разсеян и детето трябва само да се измие, само да избере дрехи, само да се нахрани, родителят в началото може да му показва, да го насочва но в един момент трябва вече да е само наблюдател - вярвайте ми то добива едно съвсем различно самочувствие защото то може само, може да се справи, трябва да се справи.

Аз самата бях изключително протективен и в някакъв аспект обсебващ родител. Правех всичко предусещайки нещата в движение. Гордеех се с това. Бях като лява ръка, дясна ръка... И май-важното че не виждах в това нищо нередно. Просто на моето дете му беше трудно и аз като една любяща майка правех всичко вместо него, за да му е лесно. И на него и на мен.
Бях опитвала многократно да махнем памперса, но явно не съм била достатъчно настоятелна. Във всичко не съм била достатъчно настоятелна. Е намериха се хора, да ми отворят очите. Почнах да бъда неможеща, глуха, неразбираща,  за да може той да почне да се справя и да почне а прави неща, които все някой трябваше да прави за него.

Трябва да осигурим поле за самостоятелност , да възпитаме самостоятелност, да помогнем на детето да усвои н максимална самостоятелност, това е най-важното.

Ре-ге, за пореден път моля за помощ.
Освен мама, тата и баба моя вагабонтин няма други думи в речника. Всичко останало е срички или дори звуци /чичо Гошо е О/. Вода е бо. Добре е, че ги употребява систематично, включва и знаци. Често налучкваме какво иска с въпроси на които отговаря с ДА или НЕ. Но се чудя как да изкарам повече срички/думи. Днес пробвах да се правя, че не разбирам и почна рев. Знам, че е глезен, знам, че получава много и когато не го получи реве, но не знам как да спра цикъла. При теб кое подейства, какви неща си приложила. Не ми пречи да реве, ММ и свеки няма да го оставят да реве, но поне аз ще работя. Има и друго - наистина не мога да разбера дали не може да каже или не иска или има друг проблем.
Иначе доста наблюдава и копира хората и си комуникира с други деца. Играе паралелно, споделя играчки. Дори се сприятели с момиченцето на кръстницата и играят заедно, търси я. Вчера даде 5 на човек, който вижда за пръв път, без да го подканяме.
На ясла бяхме на 12 юни последно. Там го бяха извели на пясъчника и си играеше, вътре е плакал. Пуснаха ми го за малко и изглежда, че е неговия "инатлив" плач, с който да получи нещо - да си тръгва вероятно. Този негов плач е винаги когато му се откаже нещо, се забавиш с нещо, което иска, когато е някъде, където не харесва или има друго, което не харесва.

Аз не мога да определя моето дете какво е ,вярвайте ми не мога. Вярно трудно е с лъжицата с вилицата ,тук грешката е моя ,защото аз не настоявам,но хора повярвайте ми детето ми говори ,но говори "врели не кипели "не знам как да го обясня. Знае всичко и знае как да си иска ,но винаги е " ика вода " "сипи сок " от скоро е взел да си вкарва и името, по картинки къде е ябълката , всичко показва ,но виж ябълка ,виж банан ,точно както съм го казала аз , ика качиш ,ика вземеш ,никога аз .Понякога виж количка 100 пъти може да го повтори , но никакъв диалог ,питам го нещо ,няма отговор , каквото и да питам просто е тъмна Индия ,и направо вече не знам ,одеве спря тока и аз з казвам спят тока и той вика спря тока , хубаво ама ако му кажа гладен ли си няма не, няма да. Говори си глупости "ще вземем колелото по бТВ плюс, рзпонава от рекламите ама всичко ,но навън сме много, много зле, пускам го тича по скоро подтичва ,исках да попитам и за това ,понеже много странно подтичва и това ли е симптом ? всичко е с интонация и всеки предмет се крие , не подрежда в редица но всичко е в шкафове ,под дивана

Колко е голямо детето?

2г и 1 месец

Продължавам по темата.
1. Навици за самообслужване и навици за някаква самостоятелност
2. Навици за споделено внимание и трениране на задължителен макар и кратък очен контакт
3. Работа върху поведението (авторитети, изпълнение, тревожност, търпение) въз основа на Приложния поведенчески анализ
4. Работа върху сензорната интеграция
5. Елементарни Навици за комуникация които включват съобщаване на нужди и желания по какъвто и да е начин
6. Помощ на детето в справяне в ежедневието с помощта на различни визуални помощни средства

Разбрахме се за самостоятелността.
Сега продължавам по точка 2 - споделено внимание и очен контакт.

и двете - или по скоро липсата им е характерен белег на децата от спектъра, но не само спектралните го демонстрират. това е симптоматика и на Сензорна дисфункция.

Какво е споделено внимание? Това е нещо на което обръщат внимание и двамата ( или колкото са на брой) събеседници.  Споделено внимание е когато на улицата се чуе клаксон и всички се обръщат да видят какво е станало, или когато учителката на дъската говори, а всички я гледат и слушат. Или когато вие говорите на детето и то ви гледа, слуша възприема мисли и реагира. Вие ще кажете - то може да ме слуша без да мен гледа. Да де, но ние говорим за начален етап на развитие, когато този очен контакт и споделено внимание свързва детето с родител и това което се случва наоколо. При по-големи деца навикът на споделено внимание от оттрениран естествено. При децата от спектъра е съвсем различно.  
Деца от спектъра те често не чуват не гледат, те са потопени в свои свят, от който ние можем и трябва да ги извадим. Как да стане? ами като няма естествен очен контакт или естествено споделено внимание- ще ги тренираме, какво друго. И трябва да ви кажа че доволно успешно това може да бъде постигнато, дотолкова че да има очен контакт такъв че да може детето да е подобно на невротипичните в поведението си.

Защо се случва това. Защо те рядко гледат в очите и защо нямат споделено внимание. Двете неща са взаимосвързани. КАто не ви гледат в очите как да има споделено внимание. Ако им кажете " Гледай заек!" къде да погледнат. По принцип детето в норма  гледа накъде гледат очите ви или накъде сочите ( акт на споделено внимание). Обаче като очен контакт , споделено внимание и освен това заека въобще не го интересува ...

Така че при поставяне на базата при децата от спектъра след автономия идва важността на споделеното внимание и очния контакт. Разбира се се започва от споделено внимание . Родителя трябва да направи всичко възможно за да влезе в полезрението на детето и да захване неговият поглед. Трябва да седне на земята, да се опита да влезе в полезрението на детето, да вземе играчка интересна за детето, за да може то да я погледне,  да посегне към това, с което играе детето, да почука потропа, да помага играчката пред очите на детето.  В момента в който детето и родителят гледат един и същ предмет, играят с един и същ предмет вече имате споделено внимание. Не оставяйте детето само с неговият свят. това не е полезно. Захващайте вниманието му, стремете то се да се заинтересува какво става наоколо, пък дори в началото и да не иска да бъде част от него, поне само д аму хвърли поглед, после да позадържи погледа си върху него.

Очният контакт е част от всичко това. Спектралните не гледат в очите заради силната сензорна дезинтеграция. Прякото получаване на сензорна информация ( гледането фронтално на предмет примерно или на човешките очи ( които са най-изразителнотоо в цялата човешка физика) много силно ги натоварва сензорно. Виждали сте как те обичат да гледат предмети с периферно зрение, да махат с ръце отстрани, гледайки това махане някак косвено. това е самостимулация и израз на сензорна дезинтеграция. Която знаем че може да бъде наблюдавана не само при спектрални деца.
И така очния контакт трябва да почне да се тренира. Първо детето трябва да почне да задържа поглед дори не в очите а в областта на устата или брадата само за секунда. Когато иска нещо и вие му го подавате , обезателно го сложете точно пред устата си и не му го давайте докато не вдигне поглед и погледне към брадичката ви/устата ви/предмета. Избройте 1-2-3 ( секунда) докато то е фиксирало поглед там и тогава му го дайте. А ако то само вдигне очи и веднага ги свали не му го давайте. Само и единствено ако задържи поглед на 1-2-3. И понеже вие ще държите нещо което то иска то детето ще го направи обезателно. И въобще изисквайте да вдига поглед към лицето ви всеки път когато му давате нещо или иска нещо или му казвате нещо, може да не ви глед апрез цялото време но за тези 1-2-3 да гледа нагоре към брада/очи зависи на кой етап на формиране на очен контакт сте.

Виждала съм упражнение на маса, когато терапевта слага някакво любимо нещо на масата пред детето (бонбон, играчка, детето силни ги желае!)    и то ще го получи след като вдигне поглед към терапевта. То посяга към бонбона, но терапевта прикрива бонбона, не го дава  и чака очния контакт. Когато детето все пак вдигне поглед и го погледне в очите , терапевта задържа погледа му отброява на ум колкото трябва ( миля че секунда две ) и едва тогава разрешава на детето да вземе бонбона и да го изяде.

Родителят и тук не трябва да бъде зомби робот без поглед и комуникация, без споделено внимание и очен контакт  - удобен слуга, обслужващ нуждите на детето, докато то витае някъде в своя удобен свят. При всяко начало на комуникация, споделено внимание, трябва да се осъществява първоначален очен контакт  ( 1-2-3 задържане )  и това упорито, докато  детето не го усвои като навик. Както и при приемане предаване на предмети ( вземане от мама даване на мама) също очен контакт 1-2-3. В началото предмета пред устата за да няма потрисане заради погледа в очите ( моят син даже се криеше за да не гледа в очите, гледаше ме иззда врата, саксия, крака на баща си) . По-нататък подхващате погледът му със своя - 1-2-3 и детето може да отклони поглед а вие му давате/ вземате предмет, правите нещо заедно. Когато привикнат да осъществяват очен контакт дължината му не е от кой знае колко голямо значение и съответно може да се поразтегли до комфортните 2-3 секунди.

Като извод? когато имате дете от спектъра вие целите да го извадите то неговият свят. Защото ако то може да се самообслужва но си е в неговите си мисли, цикли си в негови си преживявания и нищо друго наоколо не съществува и не го интересува, не споделя внимание, няма общи комуникационни моменти - все още не сме направили всичко за да може да видим доколко има заложби да се приближи максимално в поведението си до невротипичните. Очният контакт и споделеното внимание са базата ( заедно със автономията-самообслужването ) . Заложите ли ги и тях,  от там нататък по-лесно ще преминем към урегулиране на поведение, терапевтични сеанси ( които пряко се основават на споделено внимание и очен контакт) и разбора се като краен етап някаква комуникация ( знаци, картинки, думи).

Чакам да се включите в дискусията, съгласни ли сте не ли, какво сте забелязали,

_re_ge, включвам се с коментар по последния пост. Аз пиша в съседната тема ("Трудно проговаряне"), но следя и тази, защото ми е безкрайно полезна.

Искам да кажа за споделеното внимание. Това беше най-мощният анти-симптом, за който да се хвана и да повярвам (лично за себе си), че дъщеря ми не е в спектъра, а тя беше с цял куп аутистични маркери (от 2,5 до 4-5 години). Най-вероятно породени от СИД, задържани примитивни рефлекси. Дори още не е изчистено всичко, но отдавна имаме 100% споделено внимание и напредваме с бавни стъпки в останалите сфери (писала съм много в другата тема). Все още няма нито потвърдена, нито отхвърлена диагноза, просто не сме правили официално обследване, защото има значителен прогрес през последните 3 години. Консултирала съм се с клиничен психолог, който ми вдъхна голяма доза оптимизъм.

Та да кажа за споделеното внимание. Още от бебе я наблюдавам, правила съм ѝ десетки тестове, всичко в норма, докато след 2 годинки забелязах, че загуби очен контакт. Като я снимах умишлено извръщаше поглед от камерата. Но след малко идва и ми дава паднали листа, кара ме да ги хвърлям нагоре, а тя се "къпе" под тях, след което търси моя поглед. Носи ми неща да ги видя. Имаше жеста на посочване (макар и рядко). Не говореше нищо, след 2,5 имаше звукоподражание (на животни), а чак след 3г. започнаха думичките. Тя много бързо научаваше да казва и разбира нови думи, но свързаната реч не я разбираше. И все още  е така с по-сложната реч. Ако някой отстрани я наблюдава, ще каже, че е аутист - най-вече учителките в детската градина (особено тогава, сега вече не толкова). Обаче споделено внимание винаги сме имали. Каквото и да правим вкъщи, тя идва при нас, иска да участва. Когато има някаква трудност, винаги търси помощ. Доскоро ни караше да ѝ рисуваме, а тя ни гледаше. (Сега вече тя сама рисува и става все по-добра, овладя координацията око-ръка.) Като отида в другата стая, тя идва с мен и ме изчаква търпеливо, гушка ме и ми се радва. Като влезе някой в стаята, проследява го. Казваме азбуката, броим, като се редуваме. Казваме стихчета, песни, пак като се редуваме (1 ред аз, 1 ред тя). Като я питам нещо отговаря веднага. Иска да играем заедно. Задава ми прости въпроси (изключително любопитна). Идва да ни закача и съответно очаква ние да ѝ отвърнем и тя да се смее. И още неща, за които не се сещам в момента. Наблюдавам я как се държи с децата - все по-адекватно, търси ги и иска  да е с тях. Лицето ѝ буквално грейва. Просто още я има бариерата с разговорите, нейното ниво на изразяване е много по-бедно и тя го усеща.

Въпросът ми е, права ли съм, че когато детето винаги е "тук и сега", не се вглъбява, не се изолира, това изключва да е в спектъра? Има спонтанна реч, любопитство, няма тесни интереси, вълнува я всичко, което вълнува децата в норма. Не изпада в истерии, ако ревне- много бързо се успокоява. И винаги е било така.
Това, което ме притеснява е единствено, че все още (на 6г.) ѝ е трудно да разбира сложната свързана реч. Което понякога се отразява на поведението ѝ (изглежда по-незряла от връстниците ѝ). Примерно учителката в градината като говори нещо, ако не отиде до нея да ѝ каже направи това и това, тя нищо няма да направи от общата инструкция. От друга страна разбира сюжета на детско филмче и се натъжава, когато някой от героите е в беда.
Работим усилено с логопед, психолог, специален педагог, ерготерапевт. Забелязвам, че когато видя прогрес, в същото време терапевтите ми казват, че е преодоляла задържани рефлекси.

1. Навици за самообслужване и навици за някаква самостоятелност
2. Навици за споделено внимание и трениране на задължителен макар и кратък очен контакт
3. Работа върху поведението (авторитети, изпълнение, тревожност, търпение) въз основа на Приложния поведенчески анализ
4. Работа върху сензорната интеграция
5. Елементарни Навици за комуникация които включват съобщаване на нужди и желания по какъвто и да е начин
6. Помощ на детето в справяне в ежедневието с помощта на различни визуални помощни средства

Мис Чичи
Отговарям сега защото въпросът ти се отнася до точка 3 в това което съм изброила като база.
Вие имате преди всичко поведенчески проблем и докато той не бъде регулиран работата ви няма как да бъде особено ефективна. Докато ти се мъчиш да го накараш да повтаря срички а той реве в очакване нещата да се размият няма как да постигнеш нещо целенасочено.  Вие не работите в този случай. Всеки дърпа своята черга. Работа означава детето да приело авторитета на този, който работи с него, да разбира какво се иска от него и да е готово да изпълнява защото има мотив заради стимула, който ще получи. При вас няма нито едно от всичките неща. Т.е то повтаря защото е добро настроение пожелало е да го направи и може, а не защото ти искаш да го научиш на нещо. кой в случая е авторитета и управлява, командва, решава?

Както казах нито точка 1 нито 2 са неща които присъстват на дневен ред не само при спектралните деца. Навиците за самостоятелност липсват и при силно глезените и прекалено обгрижвани деца. Сензорната Дисфункция пък продуцира липса на очен контакт, вглъбяване, липса на споделено внимание. - като чрез всичко това едно дете със сензорна дисфункция се спасява от силните сензорни дразнители , които го атакуват отвсякъде.

Сега стигаме до поведението. Поведенческите проблеми също не са на дневен ред само при децата от спектъра, има ги и при силно обгрижваните , капризни, разлигавени деца, на които им е позволено всичко. Поведенческия проблем не е проблем само на децата. Това е проблем на родителството. Родителят панически се страхува да не е лош. Той иска да е демократичен, той иска детето да не плаче, той иска всичко да стане с добро. Обаче това няма как да стане. Децата имат нужда то граници и родителите са тези които трябва да ги поставят. Децата трябва да се опитат да прескочат тези граници за да проверят докъде им е позволено, а родителят трябва ясно да очертае какво може и какво не може.

Все повече се говори че поведението е начин на комуникация. Разглеждаме детето на мис Чичи. Някой си иска то да работи над някакви задачки, обаче то не иска, защото му е сложно. По-добре му е никой с нищо да не го занимава. То е открило, че понеже не може да каже - "мамо не искам да повтарям" и че не може да се спаси от този " тормоз" по друг начин за да си се занимава  с неща, които на него му харесват -  най-добрият вариант е да реве. Тогава всички застават в поза мирно и то си получава каквото си иска. Някои деца за да получат каквото искат са открили начините да го постигнат най-бързо и лесно с агресия или автоагресия. Ох как бързо ги оставят намира тогава.


Според принципите на Приложения поведенчески анализ, в този случай се правят няколко неща.

1/ Щом нямаме агресия и автогаресия то плачът се игнорира. И трябва да се игнорира от всички на които го прилага с цел да избегне нещо което не му харесва. В противен случай, вариативната реакция на плача ( един път я игнорираме, друг път му угаждаме)  ще доведе до по-дълго реване, защото детето ще е запомнило че ако е достатъчно търпеливо да реве, ще постигне своето. Вариативната реакция на този рев е най=лошитя вариант. тя ще удължава агонията.

2. Детето трябва да се научи на начин по който да съобщава нещата с думи, жест, мимика. Дори едно просто Не ще е достатъчно. То трябва да разбере че една дума разходва много по-малко енегрия от половин час рев и ще доведе до същото последствие. Разбора се ако нямаме вариативност детето ще е запазило енергията и пак няма да е станало на неговото.

3. Поощрение трябва да има на поведението "аз не плача щом не става на моето " или поощрение "на изпълнение на някакви команди/инструкции/задачи ( срички звуци думи) ". Аз на теб ти бях казвала във вашия случай с играчката, когато ме пита тогава, че това не е вашия мотив  и не трябва да ползваш такив амотиви за изпълнение на задача но ти не ме разбра . Затова ще поясня пак. Мотив е нещо което детето силно желае ( играчката която ти искаше да му дадеш и с която да играе не беше за него мотив защото не желаеше да изпълни това , което си беше поставила за цел. Което няма как да се случи ако играчката, храната е много силно желана от него) . Когато и ако детето изпълни това, което има по команда - то ще получи стимула веднага след като изпълни задача, а стимула лежи на масата пред теб, но ще го дадеш веднага след изпълнение на задачата. Понеже сте на начален етап, ще трябва да мотивираш всяко произнасяне ( но без тези с корекция. Ако не е произнесено правилно ще го поправиш, но няма да даваш стимул. Иначе детето няма да разбере кога произнася правилно и кога не) . Не знам дали сте се консултирали с логопед. Може да има някакви проблеми с произнасянето на някой звукове и затова да не му се получава. Ако обаче МОЖЕ да произнася всичко, но не иска, тогава само методиката- команда, изпълнение, стимул ще го накара да произнася след теб. Ако реве - игнор и отново на масата пред теб най-силния стимул за него за да го кара да се мъчи да произнася, да разбере че няма да го получи (!) докато не опита да каже искането  по възможно най-правилния за неговите възможности начин ( както казах ако нямате звукопроизносителни проблеми ) .

От там по поведението по принцип.
Родители запомнете. Наказването е архаичен метод. вие не наказвате , вие лишавате детето от нещо което детето много иска и го вижда (във вашите ръце, на масата пред вас.) при деца с по-високо развитие може да се използват "отложени мотиви" - ще отидем на цирк в неделя. Но само след като  детето което разбира какво е неделя. Иначе стимулът е тук и сега, веднага след изпълнение. . Вие не  слагате детето в ъгъла, не го пляскате. Вие не му давате нещо което то много иска и би получило ако изпълни даденото от вас задание.  Когато то НЕ ПОЛУЧИ стимула, понеже не е направило еди си какво то това ваше поведение му казва " ти постъпи грешно! ако следващия път направиш това което иска мама , ще получиш ето онова дето лежи на масата пред нея!"
Ако на детето не му пука за  лишаването от това дето сте ги приготвили, значи вие сте допуснали грешка. И това което мислите че е силен стимул всъщност въобще не е  въобще, което значи не сте подбрали мотива правилно. ТРябва отново да го понаблюдавате и да анализирате кое е това което то много силно иска. КАто всеки 3-4 месеца отново преразглеждате стимулите, защото детето е пораснало или се е пренаситило. Може на дневен ред да са дошли други стимули. трябва да разберете кои.

Благодаря много, Ре-ге
Ще работя повече да вкарам поне опити да каже нещо. Не знам дали има проблем с произнасянето, да и не ги казва отчетливо, но други срички не. Ела е примерно ля Следващия месец ще запиша час за логопед. В града има няколко и се чудя дали не е по добре да обиколим повече, да видя какво ще кажат. Имаше една към социалните, която учтиво ни отряза.
Другото, което е че повтаря като му напомниш, но не се сеща да използва сричка. На водата казва бо, но все още сочи, когато иска, а не казва нищо. Нуждите и желанията си ги комуникира лесно или поне за нас, защото сме му свикнали. макар че си е поискал ябълка в яслата.
Лошото е че ММ и свеки категорично отказват използването на храна като мотивация, защото било насилие над детето. И не става въпрос за ядене, манджа, а по скоро за хрупки и залъгалки, които и даже е по добре да не яде. Играчките като мотивация не върви.

ППА не е измислен от мен , АВА също. Това е наука с много стабилна основа, една от най-развиващите се в момента  и много успешните , предназначени не само за деца с дефицити в развитието. това е възпитателна наука в чист вид. Мога да кажа единствената работеща наука с деца от спектъра с голяма успеваемост,  научно и практически доказана (  за справка Ловаас, Сандерс, Шрам, Мелешкевич и Ерц руската школа) – потърсете и  вижте сериозните процентите деца излезли от спектъра след като са били подложени на интензивна поведенческа терапия) . Щом науката казва че така се прави и аз съм го виждала с очите си и през опита си значи именно така става. Няма лош мотив стига да не е опасен за живота на детето, той е лош в очите на родителя защото е обвързан с предразсъдъци , но човек може да си позволи предразсъдъци само когато му е широко около врата и си мисли че има варианти или достатъчно време да отлага. Но  когато видиш че нямаш друг изход, съгласен си  да опиташ каквото и да е. Понякога обаче вече е късно и сензитивния период се е затворил или се е стабилизирал неприемлив модел труден за разбиване. Но всеки сам може да си прецени баланса, кое му е ценно и спешно -  тази или онази мярка.

Децата в норма имат т.н. социална мотивация. Много бързо от материалната те преминават социална. Мама да ме прегърне, татко да ме похвали, аз съм голямо момченце. При децата с дефицити това не се случва естествено и съответно тяхното поведение става начин на комуникация.  за тях социалния мотив няма особена стойност. Тръшкам се рева, получавам всичко. Мигвам с очи и всички ми угаждат, за какво да се напъвам.  Социалната мотивация може ако не бъде естествен то да бъде ъзпитана но винаги се започва с материален мотив , после се прилагат материален и социален заедно ...и едва след това, ако детето има възможността става само социален. Всичко разтеглено във времето.

Всъщност да може въобще едно дете да прогресира с него трябва да се работи. За да се работи с  него -основата - базата - елементарни навици като очен контакт, споделено внимание, спазване на авторитет на учителя, изпълнение на инструкции – всичко това е сфера на дейност на ППА. Всички родители творят тази наука. Но запитайте  се защо едни успяват а други не.  Защото да си родител на дете с дефицити е напълно различно. Принципите са хем еднакви в базата , хем се различават в надстройката, защото и нивото на развитие на детето  в самото начало на терапията и нерядко и много по-късно ( говорим за детето с дефицити, със специални образователни потребности )  , възможностите му и начинът на работа на мозъка му много се различава, ниско функционално е нивото и ако не се работи ще се понижава още повече, защото днес ако то е на 3 години но  с вербална възраст да кажем 11 месец, то утре може да е 5 с когнитивна възраст 2 години и половина. Лавиннообразно става изоставането. Мъъъничко на 2-3 години и пропаст на 6-7 . Тъжно но факт.  
 

 "Нуждите и желанията си ги комуникира лесно или поне за нас, защото сме му свикнали. "
Това е напълно грешна стратегия. Вие няма да сте до него да разпознавате желанията му по косвени признаци. Вие искате да изградите самостоятелност. Самостоятелност може да има когато  всеки а не само отбрани разбират какво иска детето по един или друг начин – с жестове, посочване, назоваване, ПЕКС.

Днес може да се каже, че за пръв път се опълчих на детето. Сутринта като излизахме го накарах да каже вън, произнася го нън или дън, но все пак опитва. Вечерта обаче не. Не иска и това е. Казах му, че искам да каже вън и тогава ще излезем. Почна рев, почна мрънкане. Горе долу 1 час. Около 25 минути пореваваше, после само лежеше на леглото. Явно разбра, че с рев няма да стане. Накрая както си лежеше просто каза нън. Знам, че не е правилно произнесено, но поне опитва, това беше договорката ни, да опита и излизаме. Навън нямаше проблеми да си казва нън. Голям инат, голямо нещо...
Все още не знам дали има проблем с произнасянето, затова ще се задоволя с нън. Като минем през логопеда, ще видим какво ще каже.

Браво за твърдостта! и на детето че е разбрало кой е авторитета в момента.  Казах че не е проблем да го каже грешно, стига да опитва и да не се получава. Звуците имат едни деления- ранни лесно за произнасяне, средни и късни . Ето една примерна таблица

Онтогенетична периодизация на артикулацията (По Ц.Ценова):

*онтогенеза – индивидуалното развитие на всеки индивид.

Ранна онтогенеза -  0-1.5 г. -  м, п-б

Средна онтогенеза -  1.5- 2г. -  н, т-д,ф-в, й , х

Средна към късна  -  2 -3г. - к-г, с-з, ц-дз

Късна онтогенеза  3-4-5г. -  ш, ж, ч, дж, л,  р

"н" и "в" са към средната отногенеза до 2 г. и щом имате проблеми с проговарянето а и сте много малко над 2 - значи е възможно да имате затруднения с "вън". Нън също става! Това е заместване, когато звука е труден за изговаряне. Но НЪН Голяма Стъпка. Само не позволявай вариативност в отношението си към рева. Както видя не се е счупил защото е трябвало да направи нещо което е за негово добро и полза във всеки аспект! Следващият път ревът може да е по-малко. Ако позволиш вариативност ревът може да бъде повече. А може да има и т.н. "взрив" .

На 2 години децата изпадат в истерии. Мен лично това не ми се струва нещо необичайно. Това е родителството за жалост, повечето, ако
знаехме....щяхме да си седим без деца.

Моя малкия също има проблеми с произношението на български. Заради това все повече предпочита да се изразява на английски. А както и живеем зад граница.... Сложно изобщо да се заеме някой с този проблем. Но пък разбира и двата езика, което е много приятен факт за мен.

За момента аутистичния спектър ( МКБ 11 искам да кажа а то ще дойде съвсем скоро) има два симптома в диагностика та
1. Социализация
2. Консерватизъм, стереотипия.

Аз лично бих махнала и второто ( но кой съм аз ) , защото това е възможно да бъде  поведение провокирано от тревожността която пък е следствие от неразбирането. Искам да кажа че всеки спектрален обича ритуали, но не всеки обичащ ритуали е от спектъра. От тази гледна точка е видимо че едно единствено нещо е спектрален главен признак според мен и това е нежелание и неумение за социализация. т.е. консервативността е признак но ако го има детето може пък и да не е от спектъра. Като извод доста от спектралната симптоматика  би могло да отпадне с добре подбрано терапевтиране и ако възможностите на детето позволяват. Дори социализацията може да заучена в някаква степен, доза. Няма да е естествена, но децата могат да се държат адекватно в някакви ситуации, не защото им е естествено а защото така трябва. Аз не го намирам за минус. Ние всички спазваме някакви правила, демонстрираме очакваното поведение макар не винаги да го намираме за естествено и харесвано.

Що  касае за споделеното внимание. То според мен е проблем на сензорната дезинтреграция и ако детето се стреми да минимизира и контролира дразнителите разбора се че му е ок да е като глухо. . С това искам да кажа че дори да няма споделено внимание това не значи че детето е "за боклука". Дори може да не е спектрално. За споделено внимание се работи по АВА/ППА и много наистина много успешно.

Това което обаче е важно е,  че фактът че детето не е спектрално не значи че всичко е цветя и рози. Има много адекватни спектрални деца и деца извън спектъра примерно с умствени дефицити, с дефицит на внимание или ХАДВ, с диспраксии ( казват че СИД ако не  отведе едно дете  в спектъра ще го отведе при диспраксиите , нали виждате съизмеримост извън контекста) . При тези с Интелектуалната Недостиг се пръсни през гърба имаш лимит, който не може да бъде надскочен. При другите обучението повярвайте ми е много трудно не защото нещо а защото трябва да намерена най-адекватната и ефективна патерица - то да бъде адекватно индивидуално, изисква постоянна промяна и това Е изключителен творчески педагогически процес, в който най-добре е да бъде активно намесен И родител.  

Аз съм престанала да се успокоявам с това че детето ми не е спектрално.  Е да, не е, обаче образователните дефицити си бяха дневен ред в училище, изискваше се много работа за да бъде всичко поднесено по начин по който да го усвои еквивалентно на връстниците му , защото по слух нещата не влиза по-най-оптималния начин. Имала съм уроци които съм префасонирала по няколко пъти за да ги направя не само разбираеми за него а и лесно запомняеми по неговата логика. Докато се научи да "чува" учителката" От каквото е чул по -логика да допълва каквото не е чул ... Едва последната година виждам доста изравняване но го виждам като резултат от компенсаторни механизми а не защото е почнал "да чува" -по добре. И да,  моментите на "изключване" на слуха ги има, но с този СИД, той така си минимизира дразнителите, които страшно много го натоварват.

Дали отговорих на въпроса?


За тези задържани рефлекси на волеманова, това е такава боза (  извинявам се на вярващите!) , толкова се спекулира в последно време с тях . Близка, много много моя близка ми съобщи че била на обучение и понеже ги карали и те да правят каквото там като упражнения, половината от участниците ( възрастни) били с такива задържани рефлекси. Изводът някак сам се формира ...