Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Сама казваш , повечето. Което не значи всички. Така че малко по спокойно. Нашето дете е на 10 години, абсолютно не вербален , хиперактивен и не може нищо да прави сам . Как да го питаме кой спорт харесва?

Направих анализ и според начина по който пише Лили и информацията която споделя стигам до извода че е възможно тя да  не български ползвате, а чужбински такъв, комуникиращ чрез гугълтранслейт. Мкб 11 не е въведено в Европа, пък в БГ съвсем, разстройството от аутистичния спектър е валидно за Щатите за нас е все още в процес на превод и адаптация за много европейски държави. За Autism Speaks и Reddit важи същото. Щатите си имат Dism от 2013 с тази промяна. Мисля че Лили търси хора с нейната диагноза за комуникация а попада на група развълнувани майки като нас.

Не е вярно, българка съм си!

Чудесно е че си българка и тогава че можем очакваме една добре дискусия по повод има ли аутисти в бг след тяхното пълнолетие дори ако всички "могат да разсъждават" както твърдиш някъде горе.
Също така Би ли коментирала поста ми, цитиран горе ? Интересно ми е да чуя какво мислиш!

Както и  това - Докато в бг не бъде въведена мкб 11, което ще стане може би 2025, няма   Разстройство от аутистичния спектър, няма невроразвитийни разстройства. Има Разстройство в развитието със съответна диагноза  - нозологична единица  към мкб 10. А щом е така, а вие сте на19,  вие вече не сте нито аутист, нито аутистичен човек. Вие сте или човек в норма или човек с друга диагноза. Правилно ли разсъждавам?

Чакай, как така вече не съм аутистичен човек? Не разбирам какво става! Ти какво не признаваш моята диагноза ли? Естествено, че има възрастни аутисти. Имам един приятел от Враца. Също е диагностициран на 11 годишна възраст, като мен. Ето статия за него.
https://bnr.bg/horizont/post/101446678/roni

Тъй като много свободно цитираш DSM и МКБ, разстройство от аутистичния спектър и че не се "казвало аутисти", с каквото напиша ще ти демонстрирам, че си противоречиш. Просто за да ти дам гледната точка на  другата стран.
Била си на лекар на 11 г. Господина от снимката, която постваш също. Той ясно е написал "СИНДРОМ НА АСПЕРГЕР, ЛЕКАТА ФОРМА НА Аутизъм" , т.е. явно е напълно в час че има високо и ниско функциониращи спектрални.

Това, че са ти поставили диагноза на 11г.,  не означава че като отидеш сега на 19 години отново  ще ти поставят отново РР Синдром на Аспергер както на 11г. Не могат, защото в Мкб10 в графата Разстройства на развитието където са аспергерите, попадат деца до 18-19 (при тях има развитие,затова е Разстройство в развитието). Като станат пълнолетни няма аутизъм, няма Аспергер. Пиша това за да разбереш., че цитирайки ми нозологични кодове и настоявайки че няма високо и ниско функциониращи, гледаш света в черно и бяло просто защото ,това е вашият "дефицит", вашата специфика. Вие виждате себе си но трудно забелязвате другите. Високоспектърните и Аспергерите, след пълнолетие стават бездиагнозни в България, няма нозологична единица , която да ги описва, те преминават в нормата ( както пише на снимката качена от теб - "лека форма")  и си комуникират където и с когото си пожелаят. Пърхат си с ръце, наслаждават се на високите дадености. Но другите деца аутисти, ниския спектър, вие тях не ги виждате ( както и обществото като цяло)  защото към 4-ти клас, когато вас, аспергерите ,току ви диагностират, тези деца вече трудно постигат ДОС, минават на индивидуални планове, на неприсъствена форма, изпадат от училище. А след  18-19 г. са с диагнози, които даже ме е срам да напиша. Но не, след 19 те не са аутисти, както и вие и  затова за вас и останалата България, света - не съществуват, те са по центрове, докато високоспектърните са тези, които остават сред нормата като странни. Те са забележими, другите ги няма

Сега продължавам за другите майки. С въвеждане на мкб11 което не знам кога ще стане, ще обединят всички в РазстройствО от аутистичния спектър ( в единствено число, разстройствО) и всички ще са там на един куп - и  аспергери и генерализираните разстройства и ранния детския аутизъм и атипичния аутизъм . Не че е голямо утешение, но вече невидимите няма да изчезват , кактоима високи така ще има и ниски, вкупом.

Лили
Все още не сте ми отговорили на това

Започнах да чета статията за момчето с Аспергер и още в началото има изречение, което изисква уточнение. Високо функциониращ аутист и синдром на Аспергер не е едно и също. Когато обследваха моето дете на 6г. лекарката каза, че го определя като ГРР високо функциониращ с много висок IQ (не колкото на Лили). Тъй като психоложката с която работехме го беше определила като Аспергер попитах лекарката в Св. Никола това същото разстройство ли е и тя каза, че моето дете не е съвсем Аспергер и затова са го диагностицирали така. И двете с психоложката ми казаха, че очакват че ще се справи само в училище защото е много умно и ме съветват да не споменавам, че е обследвано и има епикриза с такава диагноза, защото вместо да му бъде от помощ ще създаде погрешно впечатление за него и няма да получи възможност да реализира потенциала си. И бяха напълно прави. В същото време в старото у-ще имаше дете с малко по-малко IQ, но с друга диагноза и получаваше ресурсна помощ за което знам и че имаше затруднения с ученето, но при него имаше много късно проговаряне, докато моето в началото на 7м. каза мама, а на 1г. и 4м. с кратки изречения от по 2-3 думи разказа на баба си и дядо си какво му се е случило в болницата и успя да задържи на телефона поне 5 мин. човек сбъркал номера преди аз да взема слушалката и да изясня на човека, че говори с 1г. дете. В същото време това дете няма никакъв усет за самосъхранение и много трудно разпознава шега или успява самото то да се пошегува, а е вече на 16г. Не е имало никога различна от 6 оценка в т. ч. и в МГ, която учи в момента, но не може да съобрази/усети някои съвсем елементарни ситуации на житейско ниво. Затова няма как да се правят обобщения на база 1 случай (случаят на Лили или приятелят й). Преди време в тази тема някой беше написал, че ако човек познава един човек с аутизъм, то той познава точно и само един аутист. Затова Лили, ако искаш да бъдеш полезна разкажи ни за себе си без да обобщаваш, че твоите мисли и чувства, твоите успехи и проблеми, твоят начин да се справяш с предизвикателствата в живота важат за всички деца и възрастни с аутизъм, а ние ще вземем това което би било полезно за нашите деца.
Моето иначе много умно дете имаше голям проблем с рязането на нокти още от кърмаческа възраст. Реге сподели техния опит с решаването на този проблем, а аз взех основното и го приложих творчески така да се каже и лека полека решихме този проблем. Преди години в тази тема имаше и други потребителки като Реге които съумяваха да дадат много практични съвети чрез личния си опит с техните деца и това ми беше много полезно за справянето с някои текущи проблеми с детето. Затова смятам че това е начина да си бъдем полезни в тази тема.

По новото МКБ 11 всички ще са на едно място. Целият "спектър" на спектъра - от аспергери през високо до ниско функциониращи . Тук трябва да се уточни, че често ,неофициално, от всички нас неспециалистите - Аспергер и високофункциониращо се слагат в едно множество - обединени под високофункциониращи , защото те са точно другия край на пръчката, опозиция на нискофункциониращи. По принцип няма високо и ниско функциониращи, това е неофициално делене. Правят го хора от практиката защото така е по-лесно да си представиш за какво става въпрос ако кажеш - еди си кой е високоспектърен, еди си кой е нискоспектърен. Това обхваща едно голямо множество от специфики които не е необходимо да бъдат изказвани, те следват логиката. Да, има разлики между Аспергери и високофункциониращи , но на нас, като обикновените родители за какво са ни тези детайли. Едните се справят сами, другите не се справят сами - това е делението, което на всички нас ,които не сме някакви научни кадри ни е понятно.  

Според новото МКБ Всички  ще са наедно  обединени под шапката на невроразвитийни разстройства. Симптомите за спектъра се свеждат до два базови (социални взаимодействия  И стереотпии и консерватизъм) . Всичко друго като симптоми  може да присъства може да отсъства. Така едните от групата РАС ще са с очен контакт с ниска степен неприемливо поведение,  но ще са при другите,  които се самостимулират, невербални са  и не могат да покрият ДОС)

П.С. Рори Аспергерите ги диагностират когато вече са ученици, сега това става някъде около 1-2 клас, преди десет години ставаше по-късно а понякога и никога. Затова твоето дете се води високофункциониращ а не Аспергер. Но понеже деленето, разликите спецификите се преливат и  става все по трудно разграничаването сега ще ги сложат на едно място всички. Което според мен не епо-добрия вариант , но трябва да се види през годините това обединение ще носи повече ползи или повече вреди.

Зравейте,

опитах се да проследя темите, но ми е доста трудно и затова реших да попитам тук. Имам братче с аутизъм и се интересувам от "звуковата терапия на Томатис". Прочетох доста по тази тема и в книгата "Мозъкът лекува" и ми се иска да опитаме тази терапия. Имам няколко въпроса:
1. Някой пробвали ли е терапията и ако да какви са ви наблюденията?
2. Може ли да ми препоръчате добри специалисти, от които сте доволни и се занимават с метода?

Много благодаря!

Естествено, че има диагноза аутизъм след 18 годишна възраст. Аз наскоро пак ходих на консултация при лекар и пак ми поставиха същата диагноза. Имам приятели аутисти, които са над 18 и си се водят със същата диагноза. Също ЦСРИПАС ( Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър) е посещаван от деца, юноши и ВЪЗРАСТНИ аутисти. Моята приятелка Цвети, която е на 31 години посещава този център и според документите е със синдром на Аспергер! Също така и моя приятел Антонио, който е на 21 години
Ето статия и за тях!
https://www.dw.com/bg/%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC-%D1%85%D0%B … %D1%8F/a-59677186
Тази компания предлага работа за възрастни аутисти в България
https://bnr.bg/sofia/post/101881404/it-kompania-predlaga-platen- … za-hora-s-autizam
Така че, не говорете измишльотини ,че нямало диагноза аутизъм след 18 годишна възраст!

Лили, интересно ми е имаш ли приятели аутисти, за които не са написани статии.

Интересно ми е, аутист, който има приятели, общува нормално с хората, бори се за справедливо отношение, какъв аутист е? Иначе странности си имаме всички. Но кое би ни определило като аутисти? Има интровертни хора, с разни мании, които могат да покрият голяма част от симптомите. Достатъчно ли е?

Пълни глупости пишете. И не са глупости, "защото сте аутист". Не сте аутист. Не вярвам и да имате тази диагноза, но все пак, ако я имате, едва ли е поставена от сериозен психиатър. Може да имате някакъв бърнаут, едва ли е лесно цял живот да се доказвате във всички сфери като най-добрата,  но нямате аутизъм. Писнало ми е псевдо-аутисти да се гаврят с нас и с нашите деца. И изобщо не е вярно, че рядко аутизма върви с нисък интелект. Напротив, рядкост е аутизъм с интелект в норма.

В момента плача и не мога да спра. Защо ми отричате диагнозата?! Вие изобщо знаете ли през какво съм преминала?! Вие не знаете моята история! Диагностицирана съм в детската клиника Свети Никола в Александровска болница след обследване. Ходила съм на много специалисти и всички са потвърдили диагнозата.

d@indi
Това, че имам приятели не ме прави по-малко аутистична. Ние, аутистите също можем да създаваме приятелства, просто ни е малко по-трудно и се изискват повече усилия от наша страна. Моят приятел Рони има много приятели ( аутисти и невротипични), но това не го прави по-малко аутист. Той е много общителен и добър човек. Съвсем нормално си общува с хората. Обича да се шегува и да разказва за себе си. И между другото моите приятели, които изброих са само аутисти. Доказано е научно, че аутистите общуват много по-лесно с други аутисти. Ето тук е записана тази информация.
https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/1362361320908976
Аз нямам невротипични приятели. И изобщо не мога да общувам нормално с хората! Истината е, че изобщо не знам как да общувам с други хора. Мога само донякъде да общувам с други аутисти, но иначе с невротипични абсурд! И какво е лошо в това, да се боря за справедливо отношение. След толкова години тормоз, подигравки и дискриминация е нормално да искам добро отношение към мен. Просто, искам да живеем в свят, в който няма нищо лошо в това да си различен. Защото всички сме различни. Няма двама еднакви човека. Нашите различия са това, което ни правят себе си. Ние аутистите също см

Моята история
Още от ранна възраст не бях, като другите деца. Майка ми казва, че като малка буквално плачех 24 часа и нищо не можеше да ме успокои. Изпадах в страшни кризи, при които проявявах страшна агресия към себе си и към другите. Разстройвах се от всяко едно нещо. Също така нямах очен контакт, не си играех с играчки, не проявявах привързаност, отбягвах другите и предпочитах да съм сама. Също така и до ден днешен имам огромни трудности с общуването с други хора. Като малка винаги, когато се опитвах да общувам с другите ме мислеха за луда и странна. Това е, защото аз общувам по по-различен начин от тях, които не е общоприетия и затова те не го разбират. Също така, аз приемам всичко буквално. Например, когато някой се шегува с мен, не разбирам, че е шега и го взимам много насериозно. Например, когато я бях в 3 клас едно момиче от класа плачеше, защото се беше ударило ( не плачеше наистина, просто се правеше, защото знае за моите трудности) и понеже аз не можех да разбера дали плаче или се смее си помислих, че може би сигурно се смее, защото преди това с него бяхме играли на игра и аз също се засмях. Съучениците ми ме нападнаха за това как може да се смея на чуждото нещастие и не след дълго нещата ескалираха и момчетата от класа ме набиха, понеже тя дружеше с тях. Имам автостимулации още от раждането. При силни емоции си клатя тялото напред-назад, жестикулирам с ръцете си и ходя на пръсти. Имам по-особена походка и стойка от другите хора. Родителите ми ме заведоха на специалист, когато бях на 11. Тогава ми поставиха диагнозата " Синдром на Аспергер". Диагнозата бе поставена от д-р Здравка Янева, която е детски психиатър. След това за потвърждение ни прати в детската клиника в Александровска болница. Тогава най-после разбрах защо съм различна от другите.
 След това започнах да посещавам ЦСРИПАС ( Центъра за социална рехабилитация и интеграция на лица от аутистичния спектър). И точно в този център си намерих първите приятели. Допреди това никога не съм имала приятели. Там за пръв път видях хора, които са като мен. И това ме накара да почуствам много щастлива, защото най-после бях част от някаква общност. Най-после принадлежях някъде. Най-после бях сред хора, които ме приемаха такава, каквато съм и не ме съдеха, заради различията ми. Най-после бях в място, където няма нищо лошо в това да си различен и си свободен да бъдеш себе си. Целият ми живот винаги съм се чувствала различна от другите. Просто още от малка усещах, че има нещо, което ме прави по-различна от другите, но не знаех какво. Никога не успявах да се впиша никъде. Винаги бях аутсайдер. Според вас, ще ме допуснат ли в този център, ако не съм аутистка?! Преди да започна да ходя там също са ми направи обследване и са преценили, че поставената диагноза е правилна. Ако, не ми вярвате посете центъра и ще ме срещнете там.

Лили, здравей. Аз имам два въпроса към теб.

Защо си някак негативно настроена към хората тук? Това е група за взаимопомощ и всички са добронамерени. Никой не те обвинява или критикува, какво остава да ти поставя или отрича диагнози. Говорим си, споделяме си и се опитваме да си помагаме взаимно. Няма лошо отношение към теб, напротив.


Това, което искам да те питам, понеже не го разбирам, е как високофункциониращите аутисти осъзнават всичко перфектно, а не могат да го прилагат на практика. Например, влизаш в магазина и много добре знаеш, че не е ок да ходиш на пръсти, но го правиш - защо? Защото навалицата и шумът те напрягат и ходенето на пръсти те успокоява, това ли е? Или просто желанието да го направиш е по-силно от теб?
Това, което d@ndi коментира - всеки човек си има неговите странности, въпросът е да може да умее да ги контролира - аз вкъщи ходя по гащи, но не излизам така на улицата. Това те питам и аз, каква е причината хем да осъзнаваш даден проблем, хем да не можеш да му противостоиш?