Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Веднага след като осъзнах, че детето ми има проблем (на 2 г. 4 м.) спрях екраните - в нашия случай Бейби Тв. Докато го гледаше беше направо погълнато от образа и нищо от това, което се случва около него не му правеше впечатление, направо се зомбираше. Докато сестра му в норма, гледаше с внимание 5-10 мин. и след това се разсейваше с някаква игра. След като изгасих телевизора нямаше период на абстиненция, нито тръшкане от страна на детето и така 2 г. и половина, докато не дойде Ковида и не ни затвориха вкъщи. Почти беше съборило апартамента, а аз трябваше да уча дистанционно с по-голямата й сетра. Тогава извадих един таблет и общо взето до днес не съм го прибрала. Положителното от периода без екрани беше, че детето разглеждаше много книжки, играеше повече, но не съм забелязала отпадане на някакви аутистични симптоми. Екраните вредят на т.н. споделено внимание, което е основополагащо за нормалното развитие. Но според мен трябва да има предразположеност, за да се стигне до аутизъм. Кое дете обаче е предразположено няма как да знаем. Затова по-добре без екрани поне до 3 г. възраст.














9

За да говорим за абстиненция при дете/възрастен  трябва да има осъзнаване, разбиране какво е било загубено. От каквото съм чела от споделеното от теб, твоето дете , на 2 години 4 месеца е било на 1 година (може би година и половина) като развитийна възраст,  така че едва ли е осъзнавало какво точно му се случва за да протестира. Освен това съпротивлението би трябвало да е пропорционално на силата на пристрастяването, а тя пък зависи от времето прекарано пред екраните. Така че е комбинация. Едва ли след няколко месеца пред екран абстиненцията ще се равнява на същата за прекарано време от няколко години , както и фактора "изоставане в развитието" също играе своята важна роля.  


Това е важно като съждение, но обкръжението едва ли прави разлика между псевдо и натурален аутизъм . А е важно именно какво мислят околните за детето за да се избегне изолация, а не какво мислят знаещите. Кого го топли че детето му не е аутист, ако се държи като такъв и околните го смятат за такъв. Затова и термина "Псевдо".

Вредата от гледането на много телевизия си я има при всяко дете ( невротипично, невронетипично), но мисля, че е преекспонирана темата. Просто ми прави впечатление, че когато за пръв път посетим някакъв специалист и първия му въпрос е  “ Колко време прекарва пред екран?”
Когато кажа ( на 10г е) почти не стои пред екран (изобщо от 5 г нямаме телевизор вкъщи) са  някак разочаровани, че не са открили причината. При Везенков също сме били и реакцията беше такава- няма какво друго да е или са екраните или нещо емоциите на майката.  Все едно това е единствената причина. Никой не пита - правени ли са изследвания- хормони, минерали? Те дори да са правени повечето ендокринолози изобщо не са в час , какви стойности трябва да гледат,  съотношение между минералите и връзките едно с друго. Просто трябва да се търси причината. Да, екраните могат да влошат състоянието, но не могат да предизвикат Аутизъм. И когато се заговори за нещо твърде много , обикновенно е знак, че нещо важно се пренебрегва.

В този ред на мисли, оставям една покана от МУ Варна, за Варненки.

Естествено че ме топли повече реално какво става с детето ми, а не какво си мислят разни лелки, стринки и съседки. Не те работят с дребното, и могат да си измислят каквито искат диагнози и термини.
Ако "специалист" седне да ми тегли локуми за  времето на детето ми пред екран, тогава вече много ме бърка, и няма да се разберем.

А ако това са учителките в дг? Децата в дг? Родителите на децата в ДГ? "Остави го мама то не е добре, аутистче е..", "това дете си го дръжте вкъщи да не пречи".
А ако са учителките , децата, родителите им в училище? "Това дете е за индивидуално обучение и качествени оценки с това поведение..", "не искаме това дете в нашия клас! "
Дали тогава e все едно?

Последно, за странични случайни ли говорим, или за такива дето се предполага да разбират?

Надявам се учителите не са разни хванати от улицата случайно преминаващи, а обучени педагози. Определено не са "разни лелки, стринки и съседки". От учителите очаквам много, и го изисквам. За това такива като мен и теб обикалят по 50 училища преди да запишат някъде детето си.

По отношение на другите родители - не, не ми пука. Не са фактор в работата с дребните ми, или във възпитанието. Репликите дето си подала, всеки в тази тема е чул поне веднъж. Нямам идея другите как ги приемат. За мен и мъжа ми те са сигнал да се държим на страни от тези хора, цялото семейство. Всеки има право на мнение. Ние имаме право да игнорираме това мнение.

Ти и мъжа ти ще игнорирате тези хора, обаче детето как ще се справи с отношението на децата им. Ако родителите имат негативно отношение със сигурност ще го предадат на децата си, а някои от тях може да изискват от учителите да изолират детето от техните.

Рори, да изискват от училището щом ги влече, не ги спира никой. Пак казвам - игнорирам, и уча децата ми да не се бутат където не ги искат. С училището имаме доволно много срещи достатъчно често, ако има проблем все на една от тях ще го обсъдим и преценим за решение. Не е като за годините до сега да не сме имали "ситуации".

Здравейте. Трудно ми е като родител да ви дам някакъв адекватен отговор, ще си позволя просто да анализирам.
Поначало ранна диагностика се прави около година и половина - две, но и тогава  заключението на диагностичния екип не е доживотно. Той може да констатира че детето има проблеми, изоставане, дефицити някакви в нещо И дава насоки с какви специалисти и по какви направления трябва да се работи. След година две се прави реобследване, вижда се какво е наваксано и какво още изостава ( ако има такова) и  се продължава да се работи. По принцип  Вие си търсите специалистите и си работите за навксване И поведение .

НО докато това се случи ( имате още доста месеци -  просто гледате спрямо някакви възрастови параметри какви са проблемите на детето ( не какво прави спрямо връстниците си а КАКВО НЕ ПРАВИ!) и в какви насоки (сензо-моторни вероятно на тази крехка възраст) трябва с него да се занимавате.

С всичко това искам да кажа че поведението на дете от спектър не е присъда в момента, често деца се държат като спектрални без да са такива. Много дефицити продуцират подобно поведение и когато се работи по тях , странностите могат полека лека да отпаднат.

П.С. На първо четене съм загатнала къде виждам проблемите по сензорни канали и поведение , но е нужен по задълбочен анализ.



InaV, вие коментирахте коментара ми някак изваден от контекста затова се завъртяхме и стигнахме отново от където тръгнахме.

Учители предучилищна педагогика не минават курс приобщаващо образование , тези начална училищна имат курс един семестър с няколко лекции. Те се учат да са педагози като цяло а не педагози на дете с дефицити. Надграждането изисква желание и възможности, помощ от екипи и ресурсен. Не им влиза в комепетенцията на тези педагози да знаят и разбират какво му е на едно дете в класа им, а как да работят с него ( За това има специалност специалната педагогика, а за тях някакви пожелателни курсове). Те съдят по поведението на детето  /както и на децата с аутизъм както и на децата с псевдоаутизъм, както и на всички други деца с дефицити но с "невидими увреди". Даун, ДЦП са видими). Не те не са хванати от улицата, но да, те не са лекари, нито трябва да се интересуват или интерпретират какво точно му е проблемното на някое дете. Те съдят по външни белези- поведение. Ако детето се държи като аутист за тях то е аутист. Както и за родители и съответно за техните деца ба съоученици или деца от група. Не мога да го обясня по понятно , затова спирам до тук.

Относно екранният аутизъм. Близнаците ми са екстремно недоносени, родени са в 28г.с. по около кило. С всички "стандартни екстри" от недоносеността като кръвоизливи в мозъка 2 степен и БПД, без ретинопатия. И двамата блееха изключително много по Бейби ТВ, а аз не ги ограничавах, защото виждах, че им харесва. Хранехме се задължително пред телевизора. Той е с тежка форма на аутизъм, а тя е много будно и умно дете. Беше хиперактивна като малка, блъскаше си главата в земята с всичка сила и беше като фурия ( за разлика от него), но това го израстна към 5-6 годишна възраст и в момента е изключително разумно, послушно и отговорно дете.
Допълвам, че под плацентата на сина ми доктора намери парченце марля,  от която плацентата беше отлепена, а аз изхвърлях огромни съсиреци от 5-ти до началото на 7-ми месец, като накрая тръгнаха и децата. Съдейки от моя "скромен" опит и нарастващите случаи на аутизъм, причината е ясна - лекарски грешки, немърливо изпълнение на задълженията, неспазване на елементарни правила при медицински дейности, преумора (защото през дена работят по частните си кабинети, а вечер дават нощни дежурства), грешни диагнози и лечение. Защо нарастват случаите? Случаите нарастват успоредно с медицинските "грижи". И тук не визирам ваксините. Ние също сме бодени доволно и под строй, но едно време аутизъм в такива мащаби нямаше.

Една от причините за повишеното количество съвременни деца със спектралност , за която се говори повсеместно и което е официализирано като една от причините е И развитието и състоянието на медицината. Именно по причините по които коментираш НО И много други. Примерно дори с влиянието й върху естествения отбор.
Но разбира се че има за спектралност  и много много други причини. Освен псевдо екранния аутизъм, който обсъждахме в случая.

Много съм склонна да се съглася с Реге.Но добавям и цялостното развитие на човечеството в наши дни ,в частност информационният поток, който ни залива отвсякъде. Говорила съм с невролог по повод бума на друго заболяване - множествената склероза. Той смяташе така, комплексни причини на обществото , не грешки, не гени и предразположеност толкова, колкото информационното развитие на обществото и че някои неврологични състояния и болести са отговор на това бързо развитие. Да не говорим, че и околната среда се променя под наше влияние.  А този разговор го водих преди 15 години и като че ли всички виждаме резултата в наши дни.

Относно множествената склероза е много възможно да става въпрос за неправилна поставена такава диагноза. Знам за конкретен такъв случай с младо момиче. Излекуваха му инфекциите и симптоматиката отпадна, съответно свалиха диспансеризацията. Изследваха го, диагностицираха и лекуваха в Германия. Хронични и нелекувани лаймска и ко инфекции при лошото ниво на диагностицирането им в България се случва неправилно да бъдат диагностицирани като МС и други заболявания, защото лаймските инфекции могат да се маскират като други заболявания в т.ч. и състояния от спектъра. Това извън БГ се знае, диагностицира и лекува. Тук дори лечението не осъвременено спрямо лечението в другите държави.

За множествената склероза не съм запозната, но един от водещите детски невролози ми сподели наскоро, че се увеличават случаите на спинална мускулна атрофия.