Кюретаж и забременяване след това - тема 87

  • 36 030
  • 735
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 2 635
И аз ще се включа, моята история е същата спонтанно забременяване, точно когато ме бяха отписали и подготвяхме нещата за инвитро. Сега 1 година по късно не е настъпила бременност. След проверка на тръбите и приема на всевъзможни добавки, витамини и поддържане на инсулин и щитовидна всичко в норма но няма бременност.
Уточнявам, че психически все още не съм добре. И на мен ми казваха, че така тялото се е подготвяло и щом веднъж е станало пак ще стане но уви. Този месец теглих чертата и казах, че не искам опити да следя овулация с лентички и да се надявам,пробвах не стана пускам се по течението и каквото кажат докторите ще се прави. Трудно е, много особено в моя случай.
Лотер ще мине време, съжалявам за загубата. Дай си, колкото е нужно. А това, че времето лекува донякъде е вярно, до някъде не. Аз от време на време още си поплаквам, няма как. Кураж ❤️

# 526
  • Мнения: 657
Аз колко намразих това изречение: "Щом веднъж е станало, пак ще стане" няма да ви казвам....направо вече се агресирам като го чуя. Ама борбата продължава, няма как. Просто вече се усещам,че успокоителните "клишета" ми действат по-зле от мислите. Почва да ме избива на яд.

# 527
  • Мнения: 5 551
Аз преживях доста лесно аборта, също бях с близнаци, но едното така или иначе не се развиваше. Няколко дни и бях със старата усмивка. Пък тогава разбрах и че наши близки чакат бебе,но не ми стана гадно, радвах се за тях. Но аз от години си правя хороскоп при моята астроложка и тя ме беше предупредила,че тази година е изключително тежка и лоша за дете, даже да внимавам да не забременея случайно , защото няма да имам успешна бременност. Е,аз не знам с кой акъл забременях и то умишлено .. Може би затова бях примирена, защото знаех кога е хубавият ми период и сега си чакаме него. Не я послушах ,но все си казвах, че това е Божа работа..ама именно -като не е писано и когато е писано тогава. Пиша всичко това, защото искам да ви успокоя , че си има периоди и време,когато е дадено да износиш едно здраво бебче и всичко да мине добре. Писала съм за моя случай в астрологичната тема,знам че за много хора това е измислена наука, но за мен е важно,че ми помага. Дори да не вярвате в тези неща, вярвайте в съдбата и че тя ни дава нещо,когато сме готови за него и то ще е добре за нас и него. Както и АГ ми каза - ако се беше родило с увреждания,по-добре ли щеше да е.. щом един плод не е оцелял, има причина да не се е справил. Не тъжете, рано или късно бебето ще се случи и всичко ще е наред!

# 528
  • Sofia
  • Мнения: 7 593
И аз се успокоявах всеки път с това - щом не е успяло да се задържи, е много вероятно да е било увредено по някакъв начин.
Да, първите месеци беше тегаво заради хормоните, самия шок и т.н. Но с времето нещата се напасват. А докато се напаснат трябва да се разсейвате с каквото можете (работа, хоби, първо дете ако имате, изследвания...).

# 529
  • Мнения: 327
Лотер, съжалявам за загубата ти. Дай си време, включвам се в мненията на момичетата нагоре - потърси нещо да те разсейва - работа, хоби, разходки с приятели... Аз съм с две загуби. След първоначалния ужас след случващото се, мислех, че съм го превъзмогнала, но напоследък осъзнавам, че не е така. Всеки път, когато някоя приятелка каже, че е бременна, сърчицето ми се свива и тайничко се свивам в черупката си да си тъжа. Предполагам, че следващите две черти на теста ще бъдат панацеята, която всички ние чакаме Simple Smile Пожелавам ти успех със следващата бременност, не унивай Simple Smile

# 530
  • Варна
  • Мнения: 440
Благодаря ви момичета за окуражителните думи. Имах нужда от тях Heart Знам, че не ви е било лесно да пишете и да се връщате отново към тези моменти. Дано скоро всички имаме късметът и щастието да сбъднем мечтата си Heart

# 531
  • Варна
  • Мнения: 3 478
И според мен на организма му трябва повече време. При мен са минали вече 7 месеца след загуба в 18та седмица и още не сме започнали с опитите. Ходих при АГ на 31ви август и той пък взе, че намери задържан фоликул и пак ми каза да изчакам и да отида след месец. От април досега да имате вече 3 неуспешни опита, ми се вижда много раничко да сте започнали, все пак не е мисед в 7-8ма седмица.Подкрепи организма, виж има доста съвети в темата с добавки.

# 532
  • Мнения: 1 106
Съжалявам за загубата, Лотер. При мен минаха само 2 месеца от загубата (17 г.с.) и не сме почнали опити, дори и не си го помислям към момента, затова ми се струва, че наистина малко раничко сте почнали, въпреки че има доста противоречиви мнения за чакането след аборт.
Иначе, нещото, което ми помага на мен в момента - Поднових си функционалните тренировки. Физическата активност много помага за възстановяването на маточната лигавица, защото по този начин я снабдява с кръв.. Освен това, не мисля, че има смисъл да изброявам ползите от спортуването като отслабване и тонус, но на мен много ми помага да се стегна и психически. Бонус точки - редовната физическа активност помага за фертилитета.
Освен това, не съм спирала да пия витамини, дори добавих някой добавки като колаген, омега 3 и прочее.
А да, гледам да не го мисля най-вече.... От много мислене, кел файда?

# 533
  • София
  • Мнения: 12 304
То най-важното е след загуба човек да си даде време, за психическо и физическо възстановяване. Ситуацията тук не е "клин-клин избива", иска се време. За мен лично,  едно от най-добрите решения които взех е да посещавам репродуктивен психолог, след втората загуба тази година минах доста по-леко благодарение на нейната подкрепа, с вече установени начини за справяне и как да ги разпознавам.

# 534
  • Варна
  • Мнения: 440
На мене АГ ми каза, че всичко изглежда супер - много дебела лигавица, ЯР и т.н. на прегледа след първата редовна М. (не кървенето след кюретажа) и края на юли започнахме опитите. Често казано нямах търпение да започнем, ама със всеки изминал месец и ентусиазмът ми спада.
Кюретажа беше в 11 г.с., но двата плода бяха спрели да се развиват около 7-8 г.с. (ако това има значение).

# 535
  • Мнения: 1 106
Мисля, че има значение кюретажа.. Мене пък повече ме притеснява психическата част, не толкова самото забременяване. Може да прозвучи странно, но имам едно чувство все едно предавам загубеното си дете.... Ще мога ли пак да се отпусна и да се зарадвам... Дори не мога да го опиша. Някой чувствал ли се е така?

# 536
  • Варна
  • Мнения: 3 478
Аз по-скоро имам чувството, че ако даде Господ и се получат нещата, няма да мога да се отпусна и да се насладя на бременността, а ще умирам от страх във всеки един момент Sad

# 537
  • София
  • Мнения: 12 304
Мисля, че има значение кюретажа.. Мене пък повече ме притеснява психическата част, не толкова самото забременяване. Може да прозвучи странно, но имам едно чувство все едно предавам загубеното си дете.... Ще мога ли пак да се отпусна и да се зарадвам... Дори не мога да го опиша. Някой чувствал ли се е така?

Toва е едно на ръка, аз докато бях бременна със сина ми, след 2 загуби бях постоянно с паник атаки, ама ужасни, изкарах 9 месеца в рев. Сега хубавото е, че легендите че от тревожни майки се раждат тревожни деца не се оказа вярна, имах спокойно и все още спокойно дете, второто се успокоих на 100% след като се роди, поревах само първия ден след изписването вкъщи, не за друго че го виждам пред мен жив и здрав. Сега с психоложката като си говорим осъзнавам че аз още една толкова тревожна бременност не бих понесла и няма да си причинявам, за това подчертавам че репродуктивен психолог помага многоо! Онези съвети "успокой се" не работят... Иска се работа, трябва както си лекуваме физическите болежки, така да си лекуваме и душата

# 538
  • Мнения: 1 106
Или "Спокойно, ще имаш деца" също не действа никак успокояващо. Да не казвам изнервящо. Хората не разбират, че проблемът не идва от това, че няма да родим на датата на термина, ама... гледам да не съдя строго Simple Smile

# 539
  • Sofia
  • Мнения: 7 593
Аз по-скоро имам чувството, че ако даде Господ и се получат нещата, няма да мога да се отпусна и да се насладя на бременността, а ще умирам от страх във всеки един момент Sad
Аз бях така след като забременях след миседа. Постоянно търчах по доктори и изследвания, за да се убедя, че всичко е наред или ако има нещо, да го хванем възможно най-рано. Трудно ми беше да се зарадвам и бях на тръни до последно.

Общи условия

Активация на акаунт