Ако преди 10 години някой ми беше казал, че ще пускам тема в bg-mamma, много щях да му се смея. Напоследък обаче много чета този сайт, особено в раздела „Семейни и лични отношения“. Виждам, че хората пускат интересни теми и получават много адекватни съвети и мнения. Тъй като отчаяно се нуждая от съвет и от външен поглед на моята ситуация, реших и аз да си пробвам късмета тук.
Какъв е проблемът? Аз съм мъж на 50+ години, като много хора биха ме определили като сух и скучен, но пък други уважават чувството ми за хумор. Сигурен съм, че има много хора (колеги и приятели), които ме ценят, тъй като съм човек, на когото може да се разчита и по принцип не се съм (чак толкова) лош човек (или поне аз така смятам
). Не искам да изглеждам сух и скучен, обичам да се шегувам и си мисля, че с друг партньор до себе си мога да бъда и по-различен човек.
Имам добра работа, която е доста напрегната, но иначе се чувствам на мястото си. Позволява ми да си купя много материални неща, за които съм мечтал навремето. Това обаче по никакъв начин не ме прави щастлив, тъй като в личния ми живот положението хич не е розово. Имам две прекрасни деца, но съм женен за неподходящата жена. Не искам да давам подробности за нея, но смятам, че сме абсолютно несъвместими един с друг. Почти не общуваме – здравей, здрасти, някаква тема за децата и дотам. Убеден съм, че не ме обича, въпреки че твърди обратното. Интимният ни живот е пълна трагедия. Понякога минават 2, 3 и дори 4 месеца преди да правим секс. Насилвам се да я поканя в леглото, но не мога, защото в очите ѝ се чете, че не ме иска. Все пак ми е останало някакво себеуважение. Да, знам, че съм на 50+, но сексът страшно ми липсва. Още повече ми липсват обаче нормалните човешки взаимоотношения. Не минава и ден, през който да не си задам въпроса защо продължавам да живея с нея. Отговорът е много тривиален – заради децата.
Какви за вариантите за мен? Първият е да се разделим приятелски и да споделим грижата за децата. Преценявал съм хиляди пъти плюсовете и минусите, но не мога да си представя, че няма всеки ден да виждам децата си, тъй като наистина обожавам времето с тях. Те са в тинейджърска възраст и знам, че една раздяла няма да им се отрази добре. От друга страна съм наясно, че липсата на любов и студените ни отношения с жена ми също не им влияят добре и са лош пример. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля си, че с развода ще направя услуга и на нея, тъй като може да намери човек, с когото да е щастлива. Напълно осъзнавам обаче, че започване на нова връзка на 50+ не е никак лесно и няма никакви гаранции, че ще намеря подходящ партньор.
Другият вариант е да започна да ѝ изневерявам, като единственият плюс на това ще бъде, че ще продължавам всеки ден да виждам децата си (поне докато не разбере жена ми).
Третият вариант е да се опитаме по някакъв начин да си оправим отношенията – направо не го вярвам след толкова години заедно.
Всякакви съвети и мнения са добре дошли.
Какъв е проблемът? Аз съм мъж на 50+ години, като много хора биха ме определили като сух и скучен, но пък други уважават чувството ми за хумор. Сигурен съм, че има много хора (колеги и приятели), които ме ценят, тъй като съм човек, на когото може да се разчита и по принцип не се съм (чак толкова) лош човек (или поне аз така смятам
). Не искам да изглеждам сух и скучен, обичам да се шегувам и си мисля, че с друг партньор до себе си мога да бъда и по-различен човек. Имам добра работа, която е доста напрегната, но иначе се чувствам на мястото си. Позволява ми да си купя много материални неща, за които съм мечтал навремето. Това обаче по никакъв начин не ме прави щастлив, тъй като в личния ми живот положението хич не е розово. Имам две прекрасни деца, но съм женен за неподходящата жена. Не искам да давам подробности за нея, но смятам, че сме абсолютно несъвместими един с друг. Почти не общуваме – здравей, здрасти, някаква тема за децата и дотам. Убеден съм, че не ме обича, въпреки че твърди обратното. Интимният ни живот е пълна трагедия. Понякога минават 2, 3 и дори 4 месеца преди да правим секс. Насилвам се да я поканя в леглото, но не мога, защото в очите ѝ се чете, че не ме иска. Все пак ми е останало някакво себеуважение. Да, знам, че съм на 50+, но сексът страшно ми липсва. Още повече ми липсват обаче нормалните човешки взаимоотношения. Не минава и ден, през който да не си задам въпроса защо продължавам да живея с нея. Отговорът е много тривиален – заради децата.
Какви за вариантите за мен? Първият е да се разделим приятелски и да споделим грижата за децата. Преценявал съм хиляди пъти плюсовете и минусите, но не мога да си представя, че няма всеки ден да виждам децата си, тъй като наистина обожавам времето с тях. Те са в тинейджърска възраст и знам, че една раздяла няма да им се отрази добре. От друга страна съм наясно, че липсата на любов и студените ни отношения с жена ми също не им влияят добре и са лош пример. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля си, че с развода ще направя услуга и на нея, тъй като може да намери човек, с когото да е щастлива. Напълно осъзнавам обаче, че започване на нова връзка на 50+ не е никак лесно и няма никакви гаранции, че ще намеря подходящ партньор.
Другият вариант е да започна да ѝ изневерявам, като единственият плюс на това ще бъде, че ще продължавам всеки ден да виждам децата си (поне докато не разбере жена ми).
Третият вариант е да се опитаме по някакъв начин да си оправим отношенията – направо не го вярвам след толкова години заедно.
Всякакви съвети и мнения са добре дошли.
