Раздяла или изневяра

Понеже познавам мъжката психика прекалено добре, най-лесно ще ми е да ти предложа да си намериш една любовница и евентуално да преминеш към нея в даден момент когато децата са по големи.

Реално погледнато може да си поговорите с жена ви преди това, защото след като тя не те иска може и тя да предпочете да си намери някой. Така може да избегнеш скандалите.

Ако започнеш развод сътресението може да е прекалено голямо, децата да го изживеят зле.

Мои познати се разделиха точно когато децата направиха 19 и 17 и се заизнасяха от къщи. Това беше тежък удар за жената, тя си го обичаше, но беше нужно за мъжа защото тя го изморяваше с постоянните си проекти, а той искаше свобода.

И друга двойка така се раздели когато тя беше на около 48 и децата бяха попораснали - едното на 20 а другото на 13тина. Той искаше да се махне от нея, бяха се изчерпали. На нея и беше мъчно но ми каза че като се изнесъл направо процъфтял.

Прецени си.
Как би реагирала жена ти ако и кажеш че искаш да си намериш любовница защото се разминавате като пътни знаци?

И аз си мисля, че е по-добре автора да започне да се оглежда на първо време. "Мир вкъщи и любов навън" не са само думи. Защо да се развежда? Защо разговори и драми, за толкова години заедно всичко е казано вече.

Абе да има разговор, защото ако си намери а тя не очаква и започне да драматизира, може да започне да тероризира любовницата и да му развали връзката, пак ще стане супер скандал. Може да настройва децата срещу него. А ако подготви почвата, може да се размине скандала. Ако на нея не и пука за него ще и е все едно, обаче често такива партньори хем не те обичат хем не искат ти да си щастлив някъде другаде. За пари става дума и че ще си даваш заплатата на друга.
Въпроса е децата да не страдат.

Криза на средната възраст.

Седнете и поговорете с жената, опитайте се да оправите отношенията си.

Отчуждението никога не идва изведнъж, а малко по малко. Ще седнат, ще изговорят нещата и какво, ще се влюбят пак един в друг ли? Този мач е свирен вече, резултата е ясен.
Идеята е да поддържат нормални взаимоотношения и да се грижат заедно за децата, като семейство. А личното щастие, щом не може заедно, би следвало всеки да потърси отделно.

Цитат:
Много благодаря за тези въпроси. Вижда се, че искате да помогнете, което го оценявам. Ще се опитам да отговоря максимално честно.

Да, аз избрах жена си, като твърдя, че тогава се обичахме. Никога не съм обвинявал никого за моя избор. Знам, че грешката е изцяло моя и се дължи най-вече на скромния ми опит с жените. Естествено, че няма никаква гаранция, че ще намеря по-подходяща за мен жена. Все пак съм натрупал някакъв житейски опит, който би трябвало да ми помогне.

За съжаление  проблемът не е само в липсата на секс, а и в отчуждението, което не ни позволява да поддържаме нормална комуникация. Разбира се, че за да се стигне дотук, вина имам и аз.

Не ме е страх да остана сам, по-скоро не мога да се разделя с децата си, тъй като много ги обичам. Това е различно. Старателно избягвам да споменавам както положителни, така и отрицателни качества. Няма смисъл да влизам в такива детайли, тъй като разбирам, че всичко е много субективно, а и аз не съм безгрешен. Нарочно избрах термина "неподходяща", защото е напълно възможно с друг мъж тя да се държи по съвсем различен начин и да бъде съвсем друг човек.

Причината да не иска секс с мен най-вероятно е, защото ме презира, не я привлиичам и т.н. Причината да казва, че ме обича, поне според мен, е, че също като мен я е страх от промяната и не иска да остане сама.
[/quote]

Разбирам за синтезираното писане, без детайли. Трудно обаче  може да се разбере отстрани. Мисля, че за да има презрение, е имало някакво събитие, нещо се е случило. Вероятно, свързано с децата или с поведението ти към тях. Това предизвиква по-силна реакция у една жена, отколкото друго събитие към външни хора - в службата например, финансови игри или др  подобни). Друга причина, за да те презира е, евентуално, ако си силно манипулируем мъж, от майка си например.
Иначе не виждам защо се страхуваш, че ще загубиш децата си - тинейджъри при развод могат спокойно да стигат и сами при баща си, да го посещават често и да прекарват много време заедно. Освен ако децата ти не приемат развода като продължение на друго "неподходящо" поведение от твоя страна.

Ако е така, по-добре потърси пътя назад, към жена си и децата. Виж отчуждението на какво се дължи, вината си и се опитай да залепиш счупеното, ако е възможно. Иначе дори да намериш подходяща партньорка, децата ще ти липсват много.
Хареса ми това, че обичаш много децата си и мислиш за тях.

Отчуждение, ако има, трябва да има и причини за него. Няма как да го излекувате, ако не положите усилия и двамата, ако не го искате.
Материалното също е анестезия за човешките отношения понякога. Човек се отпуска, не му се напряга. Мързел и рутина се явяват. Погрешно е да мислиш, че с нова партньорка всички проблеми ще изчезнат.
Както казваше баба ми, колкото и далеч да стигнеш, имаш ли проблем, не можеш да избягаш от него, върви си с теб, където и да идеш. Не те оставя, докато не го разрешиш.

ПС. Ако си вярващ, на ден като днешния, разпети петък, не предприемай важни неща.

Ако не беше тъжно, щеше да е мега смешно.. мъж на 50+, приемащ се за успешен, да не обмислиш варианта да поговори с жена си?? Това сериозно ли? Аз все още не съм в тази възрастова група, но ако нещо подобно ми се случи, ще си плюя на кофти избора.. а пък за децата това ще е невероятен пример от какъв партньор да бягат с 200… След толкова години да чака съвет от форум да говори с жена си? Не харесвали били един и същ филм? Нямал бил житейски опит и заради това така се бил прецакал с тази неподходяща жена? Господине, според мен или ви тресе критическа, или сте пропилял живота си с незрели решения (очевидно и този на жена си). Мога веднага да ви кажа, какво бих направила, ако вие ми бяхте мъж и попадна на тези излияния - с кеф бих ви освободила от дилемата.

Много хора говорят за "кризата на средната възраст", "критическата".
А не ви ли минава през акъла, че може да си млад човек преди критическата, а да се чувстваш като мъртвец и заключен в брака си, и очакването да е, че имаш още към 35 - 40 години да се чувстваш така, след което да умреш я от рак на панкреаса, я от рак на незнам си какво от токсичната обстановка в която живееш. Еми на 50+ ще да е същото.

Като го погледнеш от математическа гледна точка, просто разбираш, че трябва да действаш да промениш нещо. Много е лесно да съдиш другите без да си били в тяхната ситуация.
 Как си харесал мъжа си/жена си - няма значение, някак си сте се залюбили, въпроса е какво се случва сега. Тровиш ли се, всеки ден, с депресивни мисли. Би ли продължил така още 25 - 35 години.

Абе то хубаво, ама след толкова години да не са седнали да поговорят? Въобще не съдя ничий избор, само дето от прочетените разсъждения на автора, мисля че много спешно трябва да спаси и себе си и нея от тази “връзка”.
И за жалост ми звучи като човек, който стои там не само от любов към децата, а и от страх от самота. Ясно е, че е човешко чувство, но не ми харесва, ако един ден се случи на мен/с мен.
Вместо да го приемаме за мъченик, нека бъдем реалисти - на тази възраст, след години неудовлетворение, ако чак сега сядаш да говориш с партньора си - това много ли е зряло, приятно и смислено?

Ей тука съдиш. Все някога идва времето, в което се замисляш за качеството ти на живот. Може да е седял защото се е надявал, че ще проима секс, или защото децата са били малки. Или се е разсейвал с работа. Всичко може.

Звучиш ми като идеалистка на 20+, която не е стояла пред трудни избори.

Изобщо не смятам, че е мъченик просто съм била в неговото положение и знам какво е да се чудиш кой път да подхванеш за да има най-малко поражения.
На жена му не и пука за брака след като секс не му дава пък седи с него 13+ години... сигурно иска да го разкара вече иначе щеше да дава колкото да му замаже очите.

Първо, не съм 20+ за жалост 😅 А ако съм идеалист, защото очаквам от партньора да говорим, когато има проблем…

Презрение е много силна дума. Защо според теб жена ти те презира?!

И като си тръгне авторът към тази лелеяна свобода, жена му ще остане вързана с 2-ма тинейджъра?
Да се бори с променливите им желания, докато авторът търси себе си.

Друго си е авторът да вземе децата, за да остане жена му сама и да има време за себе си. Може и тогава да погледне с други очи на ситуацията.

Щеше да е много хубаво и лесно ако премахването на един човек от картината можеше да промени целият живот на човек към по-добро. Казвам това към автора, който нямал чувството, че живее. Като разведена мисля, че за подобна крачка се иска доста повече от опит да се избяга от монотонното ежедневие. Какво ще промени разводът в случая? Авторът ще си живее по същият начин, но сам. Трябва тази жена адски да му къса нервите, за да тръгне да се изнася, другото ми се струва като писано от жена в ПМС. Кога ще съм щастлива, той не ме харесва, някой ми е седнал на опашката. Пък направете нещо заедно, пътувайте. Сега може почти за без пари да се лети до половин Европа. Спомни си защо сте се събрали изобщо някога, кога пък спряхте да имате общи интереси и предпочитания? С две деца в пубертета сигурно имате теми за поне 2 часа дневно разговори само по тях.

Точно защото сме за любовта ги пишем тези неща. Няма по-гнусно нещо двама души да не могат да се гледат и да стоят заедно. И ние сме с доста години брак и тийнейджър, но такива нещо при нас не е имало никога, екип сме и си я има страстта, близостта и те ни движат напред, защото на всеки му пука за другия. Израснали сме в разбити семейства и няма по-отвратително от това -  да гледаш двама души, които не се искат на всякакви нива, да трупат ненавист. В крайна сметка връзките са отговорност, всички, то не е само да кажеш имам мъж/ жена, имам деца. Всеки ден ти носиш отговорност за семейството, иначе какво семейство е това, някакъв цирк. Децата не заслужават подобно нещо. Когато няма смисъл, раздялата е най-логичното нещо. По принцип не съм за раздяла, но се лепи нещо счупено, то при тях въобще нищо няма, как да лепиш нещо, което въобще го няма, те не се засичат нито в духовното, нито във физическото, не е нормално това нещо. Даже са закъснели с раздялата.