Ами поне да ѝ каже, че иска да се разделят. То ясно, че нещата няма как да се върнат както в първите дни, месеци и години с любовните трепети, пеперудите и т. н. Пък да видим тя какво ще каже...
- Публикувана: 18 апр. 2025, 18:59 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2025, 23:44 ч.
Раздяла или изневяра
Мъжете в женски форум са особена порода жалкари, с малки изключения.
Развява си мръсното бельо в женски форум, как жена му не искала да прави секс с него, а той какъв успешен бил. Ами ти, за всички тези години какви усилия положи да запазиш връзката ви? От ден първи ли беше неподходяща? Къде гледа като я взема?
Секса се случва първо в главата, особено при жените. Ако се държиш като льольо няма как либидото на жена ти да е в небесата.
Какви усилия положи да стоплиш отношения с нея, да я предразположиш? Говориш ли си с нея? Знаеш ли какво я вълнува какви проблеми има? Климактериум? Депресии?
Секса не чеклист - хоп три пъти седмично и ако не стане не ме обича. Динамиката в либидото може да варира заради психологични, физически и сто други причини. И да, ако изпитва презрение към теб наистина е свършено. Разбери има ли останала обич наистина.
Както ти казаха по-горе, сложи картите на масата. Покани я на среща, предразположи я, изложи добронамерено проблемите ви без да сочиш с пръст и да виниш. Предложи ти какво можеш да подобриш, да предложиш. Покажи грижа и обич. Децата след няколко години ще отлетят от гнездото и няма да искат да те виждат всеки ден, определено. Оставате вие двамата.
И след 50 какви жени точно ще размитат за теб, особено ако след развода се дели всичко на половина?
Развява си мръсното бельо в женски форум, как жена му не искала да прави секс с него, а той какъв успешен бил. Ами ти, за всички тези години какви усилия положи да запазиш връзката ви? От ден първи ли беше неподходяща? Къде гледа като я взема?
Секса се случва първо в главата, особено при жените. Ако се държиш като льольо няма как либидото на жена ти да е в небесата.
Какви усилия положи да стоплиш отношения с нея, да я предразположиш? Говориш ли си с нея? Знаеш ли какво я вълнува какви проблеми има? Климактериум? Депресии?
Секса не чеклист - хоп три пъти седмично и ако не стане не ме обича. Динамиката в либидото може да варира заради психологични, физически и сто други причини. И да, ако изпитва презрение към теб наистина е свършено. Разбери има ли останала обич наистина.
Както ти казаха по-горе, сложи картите на масата. Покани я на среща, предразположи я, изложи добронамерено проблемите ви без да сочиш с пръст и да виниш. Предложи ти какво можеш да подобриш, да предложиш. Покажи грижа и обич. Децата след няколко години ще отлетят от гнездото и няма да искат да те виждат всеки ден, определено. Оставате вие двамата.
И след 50 какви жени точно ще размитат за теб, особено ако след развода се дели всичко на половина?
Коментарът Ви не е особено ласкав за мен, но съзнавам, че може да има голяма доза истина. Приемам все пак, че искате да сте полезна, и ще се опитам да се вслушам в съветите Ви. Както казах и по-горе, разбирам, че жените няма да се избият за мен
То е ясно, че всеки си говори от неговата камбанария, но няма как да се знае какви точно са отношенията. Ако наистина сте само на здравей здрасти, липсата на интимност ти е най-малкия проблем. Липсата на комуникация и всичко последвало от това, е отворила така пропаст, че и Рила да я напъхаш няма как да се затвори, при това както сте и на 50+, на тия години тепърва ще се променяте... как ще стане това? Както се казва, котката като е изскочила вече от чувала, ходи го завръзвай. Най-вероятно и ако е запазена си е намирала разнообразие навън. Хора всякакви. Вкъщи интроверти, навън екстроверти и обратното. Кой къде е сбъркал и къде са се "счупили" нещата вече няма значение, всеки ще си намери оправдание. Това, което не знаеш е какво ще стане децата като се изнесат. Т.е. какво поведение ще се получи. Ти също. Като се изнесат децата, с нея ще разминавате като кораби в морето ли?
Моят съвет е да опитате да спасите брака си, да работите с терапевт, да положите усилия заедно и поотделно.
Не бива с такава лекота да се слага край, когато има дългогодишни отношения, деца, дом, а и всъщност не пишете за нищо критично и крайно, няма агресия, пороци, изневери.
Всички сме по течението, така е по-лесно, дава комфорт, успокоение, но когато усетим, че сме се отдалечили прекалено от началната точка ни се вижда необратимо.
Звучите интелигентно и осъзнато, такива партньори имат капацитет поне да опитат да върнат нещо, което си е било тяхно.
Не бива с такава лекота да се слага край, когато има дългогодишни отношения, деца, дом, а и всъщност не пишете за нищо критично и крайно, няма агресия, пороци, изневери.
Всички сме по течението, така е по-лесно, дава комфорт, успокоение, но когато усетим, че сме се отдалечили прекалено от началната точка ни се вижда необратимо.
Звучите интелигентно и осъзнато, такива партньори имат капацитет поне да опитат да върнат нещо, което си е било тяхно.
Така, като ви чета, усещам, че никога не е имало истинска любов. Били сте на годинки, създали сте семейство, защото времето е изтичало и още от началото не сте си били близки, колкото и лудо да звуча. И 5 деца не изграждат партньорската близост, друго чувство е просто. И сега вече съвсем се е понатрупала не любовта и е станало още по-сложно. Според мен, раздяла. Също забелязвам, че и вие, и други хора нещо много обръщате внимание на финансите. И един милиард не могат да създадат химия между двама души, не могат, може да си купите секс, това е всичко. А хората имаме нужда и от привързаност и обич. Аз не виждам кск като разговаряте, как ще се появят уважението, любовта, привързаността, ако ги няма.
Ако преди 10 години някой ми беше казал, че ще пускам тема в bg-mamma, много щях да му се смея. Напоследък обаче много чета този сайт, особено в раздела „Семейни и лични отношения“. Виждам, че хората пускат интересни теми и получават много адекватни съвети и мнения. Тъй като отчаяно се нуждая от съвет и от външен поглед на моята ситуация, реших и аз да си пробвам късмета тук.
Какъв е проблемът? Аз съм мъж на 50+ години, като много хора биха ме определили като сух и скучен, но пък други уважават чувството ми за хумор. Сигурен съм, че има много хора (колеги и приятели), които ме ценят, тъй като съм човек, на когото може да се разчита и по принцип не се съм (чак толкова) лош човек (или поне аз така смятам ). Не искам да изглеждам сух и скучен, обичам да се шегувам и си мисля, че с друг партньор до себе си мога да бъда и по-различен човек.
Имам добра работа, която е доста напрегната, но иначе се чувствам на мястото си. Позволява ми да си купя много материални неща, за които съм мечтал навремето. Това обаче по никакъв начин не ме прави щастлив, тъй като в личния ми живот положението хич не е розово. Имам две прекрасни деца, но съм женен за неподходящата жена. Не искам да давам подробности за нея, но смятам, че сме абсолютно несъвместими един с друг. Почти не общуваме – здравей, здрасти, някаква тема за децата и дотам. Убеден съм, че не ме обича, въпреки че твърди обратното. Интимният ни живот е пълна трагедия. Понякога минават 2, 3 и дори 4 месеца преди да правим секс. Насилвам се да я поканя в леглото, но не мога, защото в очите ѝ се чете, че не ме иска. Все пак ми е останало някакво себеуважение. Да, знам, че съм на 50+, но сексът страшно ми липсва. Още повече ми липсват обаче нормалните човешки взаимоотношения. Не минава и ден, през който да не си задам въпроса защо продължавам да живея с нея. Отговорът е много тривиален – заради децата.
Какви за вариантите за мен? Първият е да се разделим приятелски и да споделим грижата за децата. Преценявал съм хиляди пъти плюсовете и минусите, но не мога да си представя, че няма всеки ден да виждам децата си, тъй като наистина обожавам времето с тях. Те са в тинейджърска възраст и знам, че една раздяла няма да им се отрази добре. От друга страна съм наясно, че липсата на любов и студените ни отношения с жена ми също не им влияят добре и са лош пример. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля си, че с развода ще направя услуга и на нея, тъй като може да намери човек, с когото да е щастлива. Напълно осъзнавам обаче, че започване на нова връзка на 50+ не е никак лесно и няма никакви гаранции, че ще намеря подходящ партньор.
Другият вариант е да започна да ѝ изневерявам, като единственият плюс на това ще бъде, че ще продължавам всеки ден да виждам децата си (поне докато не разбере жена ми).
Третият вариант е да се опитаме по някакъв начин да си оправим отношенията – направо не го вярвам след толкова години заедно.
Всякакви съвети и мнения са добре дошли.
Какъв е проблемът? Аз съм мъж на 50+ години, като много хора биха ме определили като сух и скучен, но пък други уважават чувството ми за хумор. Сигурен съм, че има много хора (колеги и приятели), които ме ценят, тъй като съм човек, на когото може да се разчита и по принцип не се съм (чак толкова) лош човек (или поне аз така смятам
). Не искам да изглеждам сух и скучен, обичам да се шегувам и си мисля, че с друг партньор до себе си мога да бъда и по-различен човек. Имам добра работа, която е доста напрегната, но иначе се чувствам на мястото си. Позволява ми да си купя много материални неща, за които съм мечтал навремето. Това обаче по никакъв начин не ме прави щастлив, тъй като в личния ми живот положението хич не е розово. Имам две прекрасни деца, но съм женен за неподходящата жена. Не искам да давам подробности за нея, но смятам, че сме абсолютно несъвместими един с друг. Почти не общуваме – здравей, здрасти, някаква тема за децата и дотам. Убеден съм, че не ме обича, въпреки че твърди обратното. Интимният ни живот е пълна трагедия. Понякога минават 2, 3 и дори 4 месеца преди да правим секс. Насилвам се да я поканя в леглото, но не мога, защото в очите ѝ се чете, че не ме иска. Все пак ми е останало някакво себеуважение. Да, знам, че съм на 50+, но сексът страшно ми липсва. Още повече ми липсват обаче нормалните човешки взаимоотношения. Не минава и ден, през който да не си задам въпроса защо продължавам да живея с нея. Отговорът е много тривиален – заради децата.
Какви за вариантите за мен? Първият е да се разделим приятелски и да споделим грижата за децата. Преценявал съм хиляди пъти плюсовете и минусите, но не мога да си представя, че няма всеки ден да виждам децата си, тъй като наистина обожавам времето с тях. Те са в тинейджърска възраст и знам, че една раздяла няма да им се отрази добре. От друга страна съм наясно, че липсата на любов и студените ни отношения с жена ми също не им влияят добре и са лош пример. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля си, че с развода ще направя услуга и на нея, тъй като може да намери човек, с когото да е щастлива. Напълно осъзнавам обаче, че започване на нова връзка на 50+ не е никак лесно и няма никакви гаранции, че ще намеря подходящ партньор.
Другият вариант е да започна да ѝ изневерявам, като единственият плюс на това ще бъде, че ще продължавам всеки ден да виждам децата си (поне докато не разбере жена ми).
Третият вариант е да се опитаме по някакъв начин да си оправим отношенията – направо не го вярвам след толкова години заедно.
Всякакви съвети и мнения са добре дошли.
Пак препрочетох първия ти пост. Въпросите, които изникват от болднатото:
Тази "неподходяща жена" не си ли я избра ти, без да те принуждават?
Ако след толкова години, около 15-20 да кажем, и 2 деца, разбираш, че сте абсолютно несъвместими един с друг, как мислиш да намериш друга подходяща партньорка, с която да сте съвместими?
Защо казваш, че почти не общувате, а само здравей, здрасти.. коя е причината? Не вярвам да е само секса, който липсва.
Защо мислиш, че не те обича, а твърди обратното?
Казваш, че се насилваш да я поканиш в леглото. Задай си въпроса защо. Ако в очите й се чете, че не те иска, трябва да има причина. И то много сериозна.
Защо казваш, че ти липсват не само секс, но и нормалните човешки отношения? За това трябва да има някаква причина, не може да е само секса, макар че е много важен.
Нещо минирано има във връзката ви..
По любов ли се оженихте или по др причини?
Ако е толкова лоша или неподходяща жена, защо премисляш, че не е лесно на 50+ да срещнеш друга? Означава, че избираш да я търпиш, за да не останеш сам. Това не е мъжко поведение, нито пък достойно.
Струва ми се (дано да греша), че помежду ви не е имало чувства, симпатия.. И е станало нетърпимо.
А така ми се струва, защото не спомена за тази жена нито едно хубаво качество.. а би трябвало да има.
Учудват ме две неща.
Изневярата изобщо е вариант.
При раздяла няма да си виждаш децата всеки ден.
И двете са лично твое решение, което отказваш да признаеш. И това не е инертност, а неприемане на отговорност. Според мене жената отдавна е осъзнала тази твоя черта, а жените бързо разлюбваме такива мъже. Кофти е, когато това се случи след децата, както е станало тук.
Пак според мен, причината да не искаш да говорите е, че всъщност тя ще вземе наистина да се навие на раздяла и ти внезапно ще се окажеш инициатора на това драматично събитие, а не искаш. А изневяра - блага история. Хем ти намазваш, хем жена ти ще е одумвана, че не се е постарала да си щастлив, хем ще е тъпо да иска тя развод, щом ти не си.
Така де, накратко съм за раздяла и да си поемеш последствията.
Изневярата изобщо е вариант.
При раздяла няма да си виждаш децата всеки ден.
И двете са лично твое решение, което отказваш да признаеш. И това не е инертност, а неприемане на отговорност. Според мене жената отдавна е осъзнала тази твоя черта, а жените бързо разлюбваме такива мъже. Кофти е, когато това се случи след децата, както е станало тук.
Пак според мен, причината да не искаш да говорите е, че всъщност тя ще вземе наистина да се навие на раздяла и ти внезапно ще се окажеш инициатора на това драматично събитие, а не искаш. А изневяра - блага история. Хем ти намазваш, хем жена ти ще е одумвана, че не се е постарала да си щастлив, хем ще е тъпо да иска тя развод, щом ти не си.
Така де, накратко съм за раздяла и да си поемеш последствията.
Всички много дълги връзки имат спадове и пикове. С възрастта и рутината, натрупани в годините дребни дразнители, характеропатии правят изместване на траекторията и всеки тръгва в отделна посока. Това понякога става много бавно, с много преглъщане, стискане на зъби и липса на общуване.
Хиляди двойки живеят така в тихо отчаяние, но или не могат да си позволят развод или другия им е удобен.
Противно на всички тук, аз вярвам в любовта. Вярвам, че нещата са поправими, ако се полагат усилия. Една жена като види старание и напън, последователност сърцето ѝ омеква.
Но обичайно има огромно ЕГО. Никои не иска да отстъпи и милиметър и най-лесното е да се пръсне панаира.
Нова мода е това.
Навън е цветя и рози. Пълно е с емоционално здрави, финансово независими, необременени партньори. Няма да поправяме счупеното, ще търсим имагинерното идеално.
И също така, интимността не е само секс. Много повече е. Да има физически контакт, емоционална близост. Да се интересуваш искрено от добруването на партньора ти
Да искаш да го разбереш, как мисли, защо мисли така. И аче винаги може да подадеш молбичка за развод и да си пробваш късмета.
И също се благодари, че сте здрави, че децата ви са добре.
Хиляди двойки живеят така в тихо отчаяние, но или не могат да си позволят развод или другия им е удобен.
Противно на всички тук, аз вярвам в любовта. Вярвам, че нещата са поправими, ако се полагат усилия. Една жена като види старание и напън, последователност сърцето ѝ омеква.
Но обичайно има огромно ЕГО. Никои не иска да отстъпи и милиметър и най-лесното е да се пръсне панаира.
Нова мода е това.
Навън е цветя и рози. Пълно е с емоционално здрави, финансово независими, необременени партньори. Няма да поправяме счупеното, ще търсим имагинерното идеално.
И също така, интимността не е само секс. Много повече е. Да има физически контакт, емоционална близост. Да се интересуваш искрено от добруването на партньора ти
Да искаш да го разбереш, как мисли, защо мисли така. И аче винаги може да подадеш молбичка за развод и да си пробваш късмета.
И също се благодари, че сте здрави, че децата ви са добре.
Ако преди 10 години някой ми беше казал, че ще пускам тема в bg-mamma, много щях да му се смея. Напоследък обаче много чета този сайт, особено в раздела „Семейни и лични отношения“. Виждам, че хората пускат интересни теми и получават много адекватни съвети и мнения. Тъй като отчаяно се нуждая от съвет и от външен поглед на моята ситуация, реших и аз да си пробвам късмета тук.
Какъв е проблемът? Аз съм мъж на 50+ години, като много хора биха ме определили като сух и скучен, но пък други уважават чувството ми за хумор. Сигурен съм, че има много хора (колеги и приятели), които ме ценят, тъй като съм човек, на когото може да се разчита и по принцип не се съм (чак толкова) лош човек (или поне аз така смятам ). Не искам да изглеждам сух и скучен, обичам да се шегувам и си мисля, че с друг партньор до себе си мога да бъда и по-различен човек.
Имам добра работа, която е доста напрегната, но иначе се чувствам на мястото си. Позволява ми да си купя много материални неща, за които съм мечтал навремето. Това обаче по никакъв начин не ме прави щастлив, тъй като в личния ми живот положението хич не е розово. Имам две прекрасни деца, но съм женен за неподходящата жена. Не искам да давам подробности за нея, но смятам, че сме абсолютно несъвместими един с друг. Почти не общуваме – здравей, здрасти, някаква тема за децата и дотам. Убеден съм, че не ме обича, въпреки че твърди обратното. Интимният ни живот е пълна трагедия. Понякога минават 2, 3 и дори 4 месеца преди да правим секс. Насилвам се да я поканя в леглото, но не мога, защото в очите ѝ се чете, че не ме иска. Все пак ми е останало някакво себеуважение. Да, знам, че съм на 50+, но сексът страшно ми липсва. Още повече ми липсват обаче нормалните човешки взаимоотношения. Не минава и ден, през който да не си задам въпроса защо продължавам да живея с нея. Отговорът е много тривиален – заради децата.
Какви за вариантите за мен? Първият е да се разделим приятелски и да споделим грижата за децата. Преценявал съм хиляди пъти плюсовете и минусите, но не мога да си представя, че няма всеки ден да виждам децата си, тъй като наистина обожавам времето с тях. Те са в тинейджърска възраст и знам, че една раздяла няма да им се отрази добре. От друга страна съм наясно, че липсата на любов и студените ни отношения с жена ми също не им влияят добре и са лош пример. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля си, че с развода ще направя услуга и на нея, тъй като може да намери човек, с когото да е щастлива. Напълно осъзнавам обаче, че започване на нова връзка на 50+ не е никак лесно и няма никакви гаранции, че ще намеря подходящ партньор.
Другият вариант е да започна да ѝ изневерявам, като единственият плюс на това ще бъде, че ще продължавам всеки ден да виждам децата си (поне докато не разбере жена ми).
Третият вариант е да се опитаме по някакъв начин да си оправим отношенията – направо не го вярвам след толкова години заедно.
Всякакви съвети и мнения са добре дошли.
Какъв е проблемът? Аз съм мъж на 50+ години, като много хора биха ме определили като сух и скучен, но пък други уважават чувството ми за хумор. Сигурен съм, че има много хора (колеги и приятели), които ме ценят, тъй като съм човек, на когото може да се разчита и по принцип не се съм (чак толкова) лош човек (или поне аз така смятам
). Не искам да изглеждам сух и скучен, обичам да се шегувам и си мисля, че с друг партньор до себе си мога да бъда и по-различен човек. Имам добра работа, която е доста напрегната, но иначе се чувствам на мястото си. Позволява ми да си купя много материални неща, за които съм мечтал навремето. Това обаче по никакъв начин не ме прави щастлив, тъй като в личния ми живот положението хич не е розово. Имам две прекрасни деца, но съм женен за неподходящата жена. Не искам да давам подробности за нея, но смятам, че сме абсолютно несъвместими един с друг. Почти не общуваме – здравей, здрасти, някаква тема за децата и дотам. Убеден съм, че не ме обича, въпреки че твърди обратното. Интимният ни живот е пълна трагедия. Понякога минават 2, 3 и дори 4 месеца преди да правим секс. Насилвам се да я поканя в леглото, но не мога, защото в очите ѝ се чете, че не ме иска. Все пак ми е останало някакво себеуважение. Да, знам, че съм на 50+, но сексът страшно ми липсва. Още повече ми липсват обаче нормалните човешки взаимоотношения. Не минава и ден, през който да не си задам въпроса защо продължавам да живея с нея. Отговорът е много тривиален – заради децата.
Какви за вариантите за мен? Първият е да се разделим приятелски и да споделим грижата за децата. Преценявал съм хиляди пъти плюсовете и минусите, но не мога да си представя, че няма всеки ден да виждам децата си, тъй като наистина обожавам времето с тях. Те са в тинейджърска възраст и знам, че една раздяла няма да им се отрази добре. От друга страна съм наясно, че липсата на любов и студените ни отношения с жена ми също не им влияят добре и са лош пример. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай. Мисля си, че с развода ще направя услуга и на нея, тъй като може да намери човек, с когото да е щастлива. Напълно осъзнавам обаче, че започване на нова връзка на 50+ не е никак лесно и няма никакви гаранции, че ще намеря подходящ партньор.
Другият вариант е да започна да ѝ изневерявам, като единственият плюс на това ще бъде, че ще продължавам всеки ден да виждам децата си (поне докато не разбере жена ми).
Третият вариант е да се опитаме по някакъв начин да си оправим отношенията – направо не го вярвам след толкова години заедно.
Всякакви съвети и мнения са добре дошли.
Пак препрочетох първия ти пост. Въпросите, които изникват от болднатото:
Тази "неподходяща жена" не си ли я избра ти, без да те принуждават?
Ако след толкова години, около 15-20 да кажем, и 2 деца, разбираш, че сте абсолютно несъвместими един с друг, как мислиш да намериш друга подходяща партньорка, с която да сте съвместими?
Защо казваш, че почти не общувате, а само здравей, здрасти.. коя е причината? Не вярвам да е само секса, който липсва.
Защо мислиш, че не те обича, а твърди обратното?
Казваш, че се насилваш да я поканиш в леглото. Задай си въпроса защо. Ако в очите й се чете, че не те иска, трябва да има причина. И то много сериозна.
Защо казваш, че ти липсват не само секс, но и нормалните човешки отношения? За това трябва да има някаква причина, не може да е само секса, макар че е много важен.
Нещо минирано има във връзката ви..
По любов ли се оженихте или по др причини?
Ако е толкова лоша или неподходяща жена, защо премисляш, че не е лесно на 50+ да срещнеш друга? Означава, че избираш да я търпиш, за да не останеш сам. Това не е мъжко поведение, нито пък достойно.
Струва ми се (дано да греша), че помежду ви не е имало чувства, симпатия.. И е станало нетърпимо.
А така ми се струва, защото не спомена за тази жена нито едно хубаво качество.. а би трябвало да има.
Много благодаря за тези въпроси. Вижда се, че искате да помогнете, което го оценявам. Ще се опитам да отговоря максимално честно.
Да, аз избрах жена си, като твърдя, че тогава се обичахме. Никога не съм обвинявал никого за моя избор. Знам, че грешката е изцяло моя и се дължи най-вече на скромния ми опит с жените. Естествено, че няма никаква гаранция, че ще намеря по-подходяща за мен жена. Все пак съм натрупал някакъв житейски опит, който би трябвало да ми помогне.
За съжаление проблемът не е само в липсата на секс, а и в отчуждението, което не ни позволява да поддържаме нормална комуникация. Разбира се, че за да се стигне дотук, вина имам и аз.
Не ме е страх да остана сам, по-скоро не мога да се разделя с децата си, тъй като много ги обичам. Това е различно. Старателно избягвам да споменавам както положителни, така и отрицателни качества. Няма смисъл да влизам в такива детайли, тъй като разбирам, че всичко е много субективно, а и аз не съм безгрешен. Нарочно избрах термина "неподходяща", защото е напълно възможно с друг мъж тя да се държи по съвсем различен начин и да бъде съвсем друг човек.
Причината да не иска секс с мен най-вероятно е, защото ме презира, не я привлиичам и т.н. Причината да казва, че ме обича, поне според мен, е, че също като мен я е страх от промяната и не иска да остане сама.
