Спомням си как миналия ноември нашите партньори се страхуваха да кажат думата Javelin. Самата идея за прехвърляне на смъртоносни оръжия в Украйна, дори отбранителни, предизвика страх в очите на събеседниците.
Спомням си, че през април ни казаха: "Артилерия? Страните от НАТО никога няма да доставят тежки оръжия срещу руските сили. HIMARS? Забравете тази дума."
Спомням си как през май ни казаха, че Украйна е Европа, но няма да можем да получим статут на кандидат за ЕС, защото има държави, които никога няма да го подкрепят. От съвета „приемете и се примирете” до положителното решение на Съвета на Европа не мина и месец.
Същите истории могат да се разказват за SWIFT, петролното ембарго, лендлийз, модерните зенитно-ракетни системи и много други неща, които вече са станали ежедневие.
Днес украинците пишат история на живо, променяйки реалността със собствените си ръце: всеки войник в окопа става субект на геополитически процеси, а всеки дипломат влияе върху създаването на нов световен ред.
Всеки разговор, изявление или съобщение в Twitter програмира информационна програма, определя дебата и променя реалността, като променя позицията на западните елити.
Президентът Зеленски и украинската дипломация доказаха, че в украинските учебници по международни отношения няма думи „не“ или „никога“. Има думи "кога" и "как".
Предстои ни дълъг и труден път, но пътят винаги е постлан за този, който върви. Няма да мине много време и Украйна най-после ще получи американския Ейбрамс и немския Леопард . Ще имаме бойни машини на пехотата Marder в нашия арсенал и изтребители F-16 в небето. Украинският HIMARS ще унищожи руската логистика в дълбокия тил с помощта на ракети ATACMS, а нашите градове ще бъдат надеждно защитени от IRIS-T, NASAMS, Hawk и C-RAM. Съвременните системи за борба с дронове ще затворят завинаги пространството от дронове на иранските терористи, превръщайки ги от неприятност и заплаха в реклама в папката „Спам“ на пощата.
Днес на някого може да се стори, че освобождаването на териториите, военното поражение на Русия, трибуналът срещу руските престъпници, руските репарации или пълното присъединяване на Украйна към НАТО са далечни и непостижими цели.
Но това не са само цели - това е план.
И ние го следваме, предсрочно.
Тази война ще приключи толкова бързо и внезапно за мнозина, колкото и започна, но най-трудната част от пътуването тепърва предстои.
Зимата е близо. Чака ни дълга и тъмна нощ. Но зората определено ще я последва.
Украинска зора.
Михайло Подоляк
Спомням си, че през април ни казаха: "Артилерия? Страните от НАТО никога няма да доставят тежки оръжия срещу руските сили. HIMARS? Забравете тази дума."
Спомням си как през май ни казаха, че Украйна е Европа, но няма да можем да получим статут на кандидат за ЕС, защото има държави, които никога няма да го подкрепят. От съвета „приемете и се примирете” до положителното решение на Съвета на Европа не мина и месец.
Същите истории могат да се разказват за SWIFT, петролното ембарго, лендлийз, модерните зенитно-ракетни системи и много други неща, които вече са станали ежедневие.
Днес украинците пишат история на живо, променяйки реалността със собствените си ръце: всеки войник в окопа става субект на геополитически процеси, а всеки дипломат влияе върху създаването на нов световен ред.
Всеки разговор, изявление или съобщение в Twitter програмира информационна програма, определя дебата и променя реалността, като променя позицията на западните елити.
Президентът Зеленски и украинската дипломация доказаха, че в украинските учебници по международни отношения няма думи „не“ или „никога“. Има думи "кога" и "как".
Предстои ни дълъг и труден път, но пътят винаги е постлан за този, който върви. Няма да мине много време и Украйна най-после ще получи американския Ейбрамс и немския Леопард . Ще имаме бойни машини на пехотата Marder в нашия арсенал и изтребители F-16 в небето. Украинският HIMARS ще унищожи руската логистика в дълбокия тил с помощта на ракети ATACMS, а нашите градове ще бъдат надеждно защитени от IRIS-T, NASAMS, Hawk и C-RAM. Съвременните системи за борба с дронове ще затворят завинаги пространството от дронове на иранските терористи, превръщайки ги от неприятност и заплаха в реклама в папката „Спам“ на пощата.
Днес на някого може да се стори, че освобождаването на териториите, военното поражение на Русия, трибуналът срещу руските престъпници, руските репарации или пълното присъединяване на Украйна към НАТО са далечни и непостижими цели.
Но това не са само цели - това е план.
И ние го следваме, предсрочно.
Тази война ще приключи толкова бързо и внезапно за мнозина, колкото и започна, но най-трудната част от пътуването тепърва предстои.
Зимата е близо. Чака ни дълга и тъмна нощ. Но зората определено ще я последва.
Украинска зора.
Михайло Подоляк
