Мъжете и бракът

Разбира се, Анди, но да не го изкарва като единственият възможен за всеки вариант. Той си е възможен само за него. Не е общовалидно. За мен не е, значи не е. Нека си живее иначе, без да дава акъли. Точно неговият не ми е нито нормален, нито валиден въобще за нормалните връзки.

Ами, Джерами, ако всичко е нормално във връзката, няма да има нужда от компромиси, душа, как да ти го обясня...

Тоест, твоят вариант по който ти живееш е нормален и валиден за нормалните връзки за да даваш ти акъл така ли да разбирам? Ако отговора ти е да може ли един личен въпрос тогава?

Ма питай. Няма проблем. Ако искаш на лично, ако ти е неудобно...

Хммм, не ми сменяй така в движение въпросите, ако обичаш.

Не на мен нищо не ми е неудобно, просто питам предварително, защото ще го приемеш като заяждане, но единствено ако смяташ, че варианта по който ти живееш е нормален и валиден за нормалните връзки за да даваш ти акъл. А аз и друг пък съм казвал, че не съм живял преди и не бих живял и за вбъдеще с жена, освен ако не сме само двамата (защото както никоя жена не ще да живее със свекърва, никой мъж пък не ще да живее с тъща).

А защо твоят вариант да е нормален и общовалиден?!
Моят не е, абсолютно не е. Винаги когато стане въпрос за домашно насилие или нещо подобно, аз съм против. Това, че на мен ми се е случило, не означава, че е нормално.
Аз знам кое е нормално, мили ми Джерами, това, че в моето семейство не е било нормално, не означава че не знам. Затова давам акъл. Защото знам кое НЕ е нормалното положение. Капиш?

Тук всеки дава акъл, иначе трябва да закрият форума.

Мне аз щях да те питам, за това, дето мъжът ти не иска да се ожени за теб в продължение на 30 години, въпреки, че сте се сгодили, и ти си го искала дали е нормално, защото за мен не е, а относно насилието не го знаех (въпреки, че леко го подозирах, защото има няколко жени тук с подобни проблеми държащи се по сходен начин на твоя), и не смятам, че съществува нормален човек, който би го приел за нормално, обаче това, че баща ти те е биел, не означава, че всички мъже са такива, за да си го изкарваш на всеки такъв, аз никога през живота си не съм удрял жена и никога няма да го направя.
Само не разбрах, кое в моите разсъждения относно една връзка не ти се струва валидно или нормално? Но моля те бъди конкретна.

Много от разсъжденията ти са невалидни и ненормални за качествените,самоосъзнати и образовани жени,но ей това тук е най-най-най големия червен фар-да слагаш живеенето заедно с мама и изобщо мама да ти е част от семейството,наравно с жена ти и децата на една нога с грижата.Това не е грижа,това е залепяне за мамина пола.А един ден ще ставам свекърва.
Страховито направо...

Моят мъж иска да живеем с майка ми, обажда и се всяка събота и неделя и ходи да я вижда без мене. Води я на екскурзии без мене. Майка ми не иска да дойде да живее с нас.

С свекърите бих живяла, живеем у тях по 1-2 месеца, понякога, но и те не искат да дойдат тук. Не ми пречат.

Допреди децата не исках живот с родители, ама като се роди второто, присъствието им беше безценно.

Аз не исках да се омъжа за него, поради някакви причини, които никога няма да разкрия публично. Аз, а не той. Него ако питам, сигурно още иска да се оженим, макар че не съм го питала и не искам да знам отговора. Моята история не е нормална и не искам да я давам за пример. Разбираш ли, в това е разликата. Някакви конкретни случки за конкретни хора, това не е животът. Да, това е моят живот, но това не е принципно животът.
Нека всеки да си живее неговия живот, както намери за добре. Аз моят няма да го дам за пример, напротив, обратното на моя може евентуално да е пример за нормален съвместен живот. Не си мисли, че давам моят живот като пример, не, далече, ама мнооооого далеч съм от тази мисъл. Ако някоя жена преодолее насилието и всичко, което аз съм преживяла, само мога да се радвам за нея.

Така е, права си. А жените имат право да не харесват такива мъже.



Допреди децата не исках с родители, а след като се родиха второто и третото се оправихме и без тях. Сега децата са самостоятелни - съвсем не ми се искат родители да живеят с нас.

Майка ми (понеже е сама) от време на време ме пита кой ще я гледа, като очаква аз да живея с нея. Честно казано изтръпвам при мисълта. Не знам защо очакванията са към мен, защото съм жена, а към брат ми няма очаквания. Тоест знам защо, риторичен въпрос.

Жените имат право да не харесват каквито мъже си искат, както и мъжете имат право да не харесват каквито жени си искат. Това не е причина за отправяне на обиди.

БютифулМ, ти може да разсъждаваш какво е нормално или не само за себе си. Аз лично не виждам проблем в това един мъж да живее с майка си, ако тя има нужда от грижи или ако в момента това и двамата ги устройва. На чужди хора угодия няма, особено на такива във форума - все на някого нещо не му изнася чуждия живот дори когато този някой си е ок с живота си. Джереми не е казал да има проблем в живота си, така че ти няма защо да пренасяш свои неща върху него.

Тоест искаш да кажеш, че ти очакваш от сина си, като си намери жена изобщо повече да не те погледне така ли? Ти твоите родители сега въобще ли не ги поглеждаш? Честно не мога да ти разбера логиката, ако е възможно да ми го кажеш по друг начин, така, че да разбера точно какво имаш предвид? Когато човек създава семейство разбира се, че се концентрира върху него, но без никога да забравя и родителите, които са го отгледали и това за мене е нормалното. Другото просто го смятам за абсолютно ненормално.
И на тебе ти казвам, не прави заключения, които нямат нищо общо с реалността, относно това жените кого предпочитали, напротив жените винаги са ме харесвали и покрай мен винаги е имало драми без никога да съм ги търсил, включително и в момента, но това е друг въпрос (живота ми винаги е бил като латиноамерикански сериал още от първото ми гадже на 14, през студентските ми години пък се е случвало подобно на това https://www.youtube.com/watch?v=Bi6maMj7jL4 (е тогава, изобщо не беше смешно де), после па с омъжени включително и сега и т.н.). И съм изключително успял човек във всяко едно отношение, напълно съм убеден в това, особено, когато миналата година отново трябваше да започна от нулата и къде стигнах само за година. Разбира се далеч съм от това, което искам да постигна, ама времето е пред мен.
Виж сега ти си специфичен случай, защото умело боравиш и със статистики и с директни примери и с тебе и споровете са интересни, но повечето жени не са такива.
А какво е принципно животът? Нищо друго освен низ от препятствия, които трябва да се преодоляват за да се върви по пътя (някои се преминават по-успешно други не толкова, но винаги трябва да се преодолеят за да се върви напред), аз пък съм имал други трагедии и проблеми произтичащи от това, но пък именно заради това съм много горд от всичко, което съм постигнал въпреки тях.
Мен па жените винаги са ме харесвали и винаги ще ме харесват, но неминуемо по-различни от такива като теб , защото това дето не чувстваш никакво задължение към човека, благодарение на който въобще си се появила на тоя свят, си е лично твой проблем и в моите очи пък говори изключително много за теб но не в положителен аспект, аз такива жени не ща и да ме харесват, въобще не ща и да се доближават до мен. Само, че никога не забравяй, че всички отиваме натам, и един ден ще е тегаво ако твоите деца реагират така.

Има огромна разлика между “да не го поглеждаш” и “ще живеем с мама” или “мама е пълноправен член на нашето семейство” и подобни идеи.
Моите родители са самостоятелни хора,живеят собствения си живот и се виждаме за да прекараме хубаво време заедно.Същото е и със свекърите (с някои изключение,но пак не се бъркаме).
Ти тук защитаваш тезата,че ако Мама не е залепена за семейството,значи е оставена на произвола.
Искам детето ни да има собствен живот,аз имам моя.Искам детето ми да си построи семейния живот както иска и в никакъв случай аз да се меся там и да съм и яз част от неговото семейство с бъдещия му партньор.Аз живот си имам.
Вече като стигнем до там да не можем да се гледаме сами с мъжа ми,детето ни ще вземе решенията,но в никакъв случай не искам да се съсипва и да си съсипва семейството като ни взима у тях.В моментна още не е на дневен ред,но ще спестяваме с тази цел за добър хоспис.
Родителите ми мислят същото.
Всъщност ти как си представяш един бъдещ семеен живот с жена и майка ти,отвъд дали ще живеете заедно?

Надявам се, че синовете ми ще си поемат пътя, когато навършат пълнолетие. А кога и дали ще си намерят половинка, това вече е техният живот и те ще си решат. Тогава, живот и здраве, ще съм млада 50 годишна бабка и ще се кефя на живота.