Мъжете и бракът

Ааа, чакай ся, нали досега се дърляше със (други, не с мен ) съфорумки, че имаш право на мнение, въпреки че си дърт ерген при мама, обаче сега го обръщаш към мен... тц, тц Всъщност, моето мнение точно трябва да чуеш, защото аз съм жена, която все още няма деца и доскоро е избирала партньор, тоест, от тук пишещите би трябвало да съм ти най-близко до таргета (не аз буквално, не дай боже, но като положение ). Съответно хем съм най-близо да жените, които евентуално биха били подходящи за семейство, и техните желания и очаквания към парньора, хем знам какво предлагат мъжете, какво съм търсила и какво съм намерила.

Не искам задоволяващ ме отговор, искам твоя честен отговор. Ако приемем, че утре си намерил жената за теб, къде ще живеете, например ако тя няма собствен апартамент? Или ще търсиш жена с такъв? Ще имаш ли изисквания да е близо до мама? Как виждаш разпределянето на време и внимание между двете жени? Коя ще е приоритет? Това са базистни въпроси, на които всеки един човек трябва да си е отговорил преди да тръгне да се събира с някого, защото трябва да знае точно какво може и иска да предложи на партньора си. И изобщо не са всички важни въпроси.

ПП: Аз да съм се обидила? Туй пък отде дойде Някои хора сме на работа, все пак

Кой мой опит? Всичко си решаваме двамата,аз останах две години вкъщи също,а тук и майчинство нямаме и мъжът ми ни е издържал.
Пак не отговори на въпроса,ето Лъвица е дала още повече уточнения.

В реалността нещата не стоят така, когато двама души се съберат има компромиси и отстъпки и от двете страни, иначе връзката е абсурд да просъществува, не ми обяснявайте, че вие не сте направили някакви компромиси с мъжете ви и с неща, които те са искали, всичко зависи от двамата човека какви неща искат, за някой едни неща ще са важни за друг други и т.н. Когато се съберат двамата и решат, че искат сериозна връзка съжителство сватба и какво и да е, сядат и ги говорят, така предварително никой нищо не може да каже.
Защото ето фактите са такива ти си близо до 35, в сериозна връзка с мъж (значи и живеете заедно) и искайки дете (от все сърце ти го пожелавам ) но си неомъжена следователно си направила компромис с това, за сметка на нещо друго, може пък за жената която срещна това да е по-важното и да иска да се оженим преди идването на дете (примерно) и т.н. примери хиляди, и не се безпокой по никакъв начин не си ми и близо до таргета по абсолютно никакъв начин
И не е избягване от въпросите, просто са невъзможни за отговор, ти можеш ли да кажеш примерно ще се влюбя на еди колко си години, аз лично не мога, а пък бих се свързал само с жена, с която се обичаме.
Значи моята идея за бъдещето във финансов план (защото явно това най-много те интересува ) е да се развия до такава степен, че и аз и човека до мен да работим единствено за кеф, но при всички случаи да не зависим единствено от жалките пенсийки. Дали ще стане не знам, там вече имам план как да го осъществя, но защото този план освен външните фактори зависи единствено от моите действия и решения, докато при създаване на семейство, съвместен живот и т.н. зависи от действията и решенията и на двамата.

Ми не, той си говори за брак открито, аз се ослушвам засега С някои неща се правят компромиси, с други не.

И пак разбира се избягваш въпросите ми Иначе грам нямаш проблем да развиваш теории за хипотетични ситуации, но тук изведнъж изпадна в тежка нужда от конкретика. А ние пасем трева, да.

Ако свекървата няма личен живот-някакъв кръг хора с които да общува-приятелки,съседки,хоби,някакви занимания,тя се вкопчва в семейството на сина си и започва да се бърка във всичко.

Ние като съобщихме на свекъра ,че ще се женим и той пита мъжа ми ,,Ти смяташ ли,че си способен да издържаш семейство ,без значение жена ти дали работи?,,
Ми прав е бил човека .

За детето-ясла не се предвиждаше,аз го гледах вкъщи.

За да живее едно семейство самостоятелно не е важно да е само в отделно жилище.
Важно е също младите да са в състояние сами да си поемат разходите-сметки,храна...и сами да се справят с битовизмите.
Защото,ако тате плаща сметките,а мама пазарува,готви и им отглежда детето,те пак са зависими.

А защо се ослушваш нали ще правите бебе? И нали мъжът ти отговаря на всички твои изисквания? Или не съвсем. Едва ли искаш детето да израстне в съвместно съжителство.

На мен бракът ми е безразличен, честно казано. Не държа на него, не ми е необходим. Даже в тая ли тема спорихме със съфорумки, защото някои твърдяха, че жената задължително трябвало да иска Ми не. Не ми пречи детето да е в съвместно съжителство. Той пък иска, когато има дете, да има и брак. Мисля го, ще го говорим, и когато дойде моментът, ще го решим. Зор няма.

Как да няма зор, ако си на 35 примерно? Кога ще се реши? Аз моите дъщери ще ги съветвам да раждат разумно млади, по възможност. С брак, без брак, както си решат, там няма да успея да им се намеся

Ааа, не, за брака говоря Иначе, под 35 съм, но разбира се, няма да се моткам

Еми в същата тази тема, съфорумки обясняваха, че уж някои не искали брак, ама като дойдели приготовленията изведнъж осъзнавали, че искат и то много (дали е така не знам), а иначе един човек да не иска брак без значение мъж или жена ми се струва, че е просто несигурност дали е с правилния човек, защото без брак, каквото и да си говорим на човек като не му изнася нещо може много по-лесно да каже чао отколкото с брак, но всеки с неговите си липси, пожелавам ти прекрасен живот както и на всички останали.

Хубаво,всеки да прави деца Кигато е готов и с когото иска.
Жереми,какво стана,още ли уточнения искаш,за да отговориш как виждаш връзката ти с майка ти след като заимаш съвместен живот с жена?

Нито бракът ще ме спре да си тръгна от някого, с когото не желая да бъда, нито искам да е нещото, което би ме държало за него Пък и при толкова много разводи, явно тази му функция издиша. А за мен той просто не е фактор. Ключовият критерий, дали някой ме удовлетворява, е да пожелая да имаме общи деца. Щом това се е случило, другото е dust in the wind Иначе преди бракът е имал разни социо-културни, икономически и финансови причини за съществуването си, сега хората просто могат да изберат да бъдат заедно заради себе си. Но няма лошо някой да се ентусиазира, на мен хората, които се женят и имат желание за това, не ми пречат по никакъв начин.

Джерами обаче как измества темата към мен за да не отговаря на неудобни въпроси, тц тц Аз мисля, че си дадох своя дял, сега чакам да видя дали ще постъпи мъжки и ще отговори и той

Тук повтаряте, че Джерами бил дърт ерген на 40, може би е споменал възрастта си някъде по-напред и не съм видяла.

Аз исках само да кажа, че хора над - от мен да мине 23-24, защото смятам, че идеалното е по-рабо - ако имат възможност да си позволят собствено жилище и имат здрави родители, които не изискват грижи, не е добра идея да живеят с родителите си. Имам тук таме такива познати мъже, между 30-35, все са без гаджета, а не са лоша партия. Ами не изглежда от гледна точка на жената сериозно. Това е едното. Другото е, че винаги имам подозрение при такива хора, че не са свикнали да си готвят, чистят, подреждат, перат, ежедневната грижа за себе си и дома с една дума. Та едва ли не жена им ги поема от майка им.

За да не се изтълкува като някакъв двоен стандарт, еквивалентно ми е мнението за жени, които от баща си се прехвърлят на мъжа си да ги хрантути и дондурка и работа за 5 стотинки не могат да свършат самостоятелно. Такива лични познати от нежния пол обаче нямам, за разлика от такива случаи при мъже.

Има хора, които си живеят живота. И такива, които го философстват. Нямам нищо против вторите, напротив. Дано да има повече от тях, че има достатъчно конкуренция в реала.

Чудесно, твое право е. Ама ти си сам, пък аз съм омъжена. Разбираш ли разликата? Няма нормална жена да търпи мама-свекърва да е наравно с нея.
Няма какво да обяснявам как да живея с нея е абсурд, но това не значи, че ще е оставена на произвола на съдбата. Пък то не се знае - за ада ред няма, може да я изпреваря.

Добавям - това за живота заедно важи за и мама-свекърва, и за мама-тъща. А мъжът ми е съгласен с мен.