На прошки при кумовете за пръв път

  • 4 380
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 227
Разбира се, че се пита кога е удобно. Ние никога не отиваме не поканени.

# 16
  • Мнения: 5 749
От старо време се счита, че кумовете се почитат като наставници на новото семейство, оттам идеята, че са по-възрастните, от които се иска прошка, макар че реално може да не е така.

# 17
  • SF
  • Мнения: 21 564
В различните краища на България е различно.
Ние - София - казваме на празника "Прошка". Иска се прошка от по-възрастните - родители и роднини.
Във времена, в които най-много общуваме с шефа си и с колегите по света и у нас, не се спазва масово. Повечето хора, както се вижда и от форума, не са и чували за Поклади, Сирни заговезни, Прошка... - различни имена, с които празника е популярен.
Всъщност това е последният ден преди дългите пости, когато може да се ядат продукти от животински произход.
Вероятно сте чували за т.нар. "хамкане" - на конец се връзва парче халва или яйце, семейството и гостите се нареждат в кръг. Бабата върти конеца с халвата с една пръчка над главите им и кой ще го хапне.
Това никога не сме го правили в семейството и не мога да си представя това яйце, което обикаля устите на всички, опитващи се да го захапят. По телевизията съм гледала този обичай.
По селата палят огньове и младите момчета трябва да ги прескачат, за да се оженят (???), за да впечатлят момите (???). Естествено, че и това не се прави в София.
Аз се обаждам по телефона и искам прошка на хората, с които общувам. На приятели и колеги не звъня. На хора, с които нещо сме се разминали в отношенията си, също не звъня. Правя го фиктивно, за да се помсеем и да отбележим телефонно празника.
Когато бях малка, вкъщи се купуваше халва с ядки.

# 18
  • София
  • Мнения: 14 852
И хамкането с яйца, и огньовете по Сирница още се практикуват в родния ми град. Македонско.

# 19
  • SF
  • Мнения: 21 564
В малките градчета, където хората общуват почти ежедневно, ежеседмично, е нормално.
В големия град от години не ходиш никъде, без да си се обадил поне 2 пъти за уточняване и за лека промяна на часа и мястото.

# 20
  • Мнения: 1 732
Традицията едно време е била да се избира по-възрастно семейство да наставлява младото, така са си избирали кумовете. И затова са им искали прошка, тъй като по-младите искат от по-старите. Сега масово си избираме кумовете на приятелски начела. Ако толкова държите да си искате прошки, може би само по телефона е най-удачно

# 21
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 140
Ние никога не сме правили такова нещо...Само по Великден ходехме на гости на кумовете ни,но 2020-та заради ковида го пропуснахме,а миналата година те дойдоха у дома...За тази незнам,че за кръстница на бебето поканихме сестра ми,а не кумата и макар тя уж да не е сърдита нищо не се знае...
За нов дом знам,че се носи някакъв подарък,но и това не сме правили,абе изобщо никакви традиции не спазваме,а си измисляме наши...

# 22
  • SF
  • Мнения: 21 564
За нов дом само не носете икона!
Освен, ако хората са ви близки и са ви подсказали, че си нямат икона, а биха искали.

# 23
  • Мнения: 227
Днес се уговорихме, че ще отидем утре вечер. Ще отнесе торта и алкохол за обичая.
А за новия им дом избрах комплект чинии, които се надявам да харесат.

Благодаря!

# 24
  • SF
  • Мнения: 21 564
Но утре вечер не е Прошка.

# 25
  • Мнения: 2 514
За нов дом само не носете икона!
Освен, ако хората са ви близки и са ви подсказали, че си нямат икона, а биха искали.

Леле, замислих се. Защо така? Все съм си мислела, че една икона стои добре в абсолютно всеки дом.

# 26
  • Мнения: 1 732
За нов дом само не носете икона!
Освен, ако хората са ви близки и са ви подсказали, че си нямат икона, а биха искали.

Леле, замислих се. Защо така? Все съм си мислела, че една икона стои добре в абсолютно всеки дом.
Защото иконата е много личен подарък. За да подариш икона трябва да си сигурен, че хората са вярващи и наистина биха си я сложили в дома. Като цяло трябва много добре да познаваш човека, чак до духовните му виждания, за да направиш такъв подарък.

# 27
  • SF
  • Мнения: 21 564
Логично е кръстниците да изповядват източно-православна религия. Ако са вярващи, а не само кръстени като бебета и всичко  религиозно, което спазват, е да ядат сарми на Коледа, вече си имат икони.
А и е много шик при покана за нов дом всички да се изтупат с по една икона.

Иконите като декорация не се вписват във всеки интериор.
Особено, ако по стените има графики на голи тела и статуетки в стил съвременно еротично изкусво. И не, не е кич!
Има и други стилове, които мога да изброя, на които иконите не пасват.

# 28
  • Мнения: 2 514
Доста често подарявам икони, изхождайки от следното - вярващ, невярващ, иконата пази дома на всеки. Никак не съм съгласна, че е личен подарък. Още по-добре е според мен, ако името на получателя е име на светия. Сещам се, че на доста известни личности или политици се подаряват икони. Едва ли хората, които ги подаряват са им толкова близки.

# 29
  • София
  • Мнения: 23 130
Леле, замислих се. Защо така? Все съм си мислела, че една икона стои добре в абсолютно всеки дом.
И кое е толкова чудно?
Ако някой ми подари икона, ще го помоля най-любезно да си я вземе обратно. Не сме религиозни.

Общи условия

Активация на акаунт