На прошки при кумовете за пръв път

  • 4 378
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 514
Всъщност всеки човек може да реагира, както си иска. Какво значение има факта, че някой може да го счете за проява на лошо възпитание.

# 31
  • София
  • Мнения: 23 128
Въпрос на гледна точка. За мен лошо възпитание е да подариш икона на човек, който е далеч от всякакви религии. Предпочитам тиган пред икона.

# 32
  • Мнения: 5 742
Кумовете обикновено са приятели и би следвало да се познават поне малко, че да не е проблем изборът на подарък.
Ако подаръкът е проблем какво остава за общуването?
Аз също предпочитам да не ми подаряват икона, защото съм преценила кои и колко да си купя.
Повече няма къде да изложа, а да ги затворя в шкаф не ми се връзва.
Всъщност бих питала какво да изберем за подарък за дома, или ще предложа два, три варианта за избор.

# 33
  • София
  • Мнения: 3 543
Ние сме вярващи с ММ, но не чак да спазваме всичко. Имаме подарена икона, не е осветена, абсолютно няма къде да я сложим, дори вече не знам в кой шкаф е сложена.
Като ни осветяваха апартамента, свещеникът каза къде да сложим малка икона (преди 2г), още не сме. Не мислим, че е нужно да има в апартамента. После човекът почука на дърво и се прекръсти, защото аз съм бременна в 8м, а нямахме брак с ММ. Не се предполага да вярват на суеверия каквото е почукването.
Иконата за мен никога не е била приемлив подарък. Камо ли пък за нов дом. Много млади са далеч от това да си слагат икони в дома, много не са вярващи, а и да са в интериора избягват всякакви неща, които не им се вписват.

# 34
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 121
Аз имам икони в двете детски стаи на светиите от които си измолих децата-на големия Св.Иван Рилски,на малкия-Св.Мина.На показ държа също Св.Йоан Кръстител,Св.Михаил и една Богородица Троеручица.И в шкафа сигурно поне още 20-тина,които в стария апартамент си имаха място,но тук ММ не дава да слагам в хола и неговата стая.Вярваща съм,но не точно както тези ,които всяка неделя ходят на църква.Знам че има сила,която ни помага и никога не бих отказала подарък икона.

# 35
  • Мнения: X
Добре, че приятелите ни познават и не би им хрумнало да цъфнат с икона. Не сме особено вярващи, кръстени сме като бебета и ядем сарми на Бъдни вечер. Аз не би си окичила икона, нито има къде да я сложа, нито ще ми се впише. Така че икона не седи добре във всеки дом и не всеки иска да си прави олтар в хола.

# 36
  • Мнения: 2 514
Пиша за последно по темата с иконите- не разбирам защо непременно трябва да си вярващ, че да ти се подари икона. И всъщност кой какво влага в тази дума? По тази логика защо се кръщаваме и си кръщаваме децата, а е неподходящо да подарим или да ни подарят икона?
И аз като Елислава имам икони в детските стаи на децата.
През ум не ми е минавало никога дали иконата "се връзва" с интериора на стаята. Просто защото иконата не е някакъв аксесоар или мебел, чиято мода може да отмине.

# 37
  • Мнения: 6 825
Е ако не си вярващ, за какво ти е икона Thinking Иначе хората явно са вярващи - имат брак, имат кумове, спазват някакви традиции "прошки" което аз за пръв път чувам, а те чак се.чудят какво се носело, ритуал какъв бил и искат да спазват. За мен са вярващи, религиозни, значи става икона за.подарък.

# 38
  • Мнения: 5 742
Нищо подобно. Не е нужно да са вярващи.
В Благоевградско я има тази традиция.

Какво се хванахте за иконата, подарък като подарък на едни ще хареса на други не както и всички други възможни опции.

Учудвам се колко хора не са чували за тази традиция при положение, всяка година Фейсбук прелива от постове и "умнотии"за изскане на прошка, а и почти всички телевизии го отбелязват в новините.
Струва ми се въпрос от обща култура тази традиция, независимо дали се спазва.

# 39
  • ...живея на последния етаж...
  • Мнения: 719
И за мен в случая няма връзка между вяра и традиция. В Габровско преди около 40 години беше задължително да отидеш на кръстник на гости за Заговезни с торта и на Великден с яйца и козунак. Поне от тогава са ми ясните спомени. И едва ли тогава хората са били по-вярващи, отколкото са в момента. Даже напротив. Но беше хубава традиция да се почерпят, да се видят и поговорят. С годините нещата отшумяват, и все по-рядко това се спазва. Примерно ние имахме три семейства кумци, единият мъж почина, другите две двойки се разведоха. Пак се виждаме, но не е същото. Но при нас не сме влагали точно смисъл да се опрощаваме, а да се съберем на маса. Но си бяхме близки приятели.

# 40
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 121
ММ е от Севлиево,кумовете ни също.Точно традицията за Великден я спазваме все още.

# 41
  • Мнения: X
Факт, че на "Прошки" фб гърми от картички и глупости, но аз не съм знаела това с кумовете. Родителите ми не го спазваха, а и мисля, че техният кум млад е починал, аз не го познавам дори.

Някой по-нагоре обясни, че едно време са избирали по-възрастно семейство да за кум и кума, но днес това не е така.

Икона е ок ако вярваш до някаква степен, аз като не съм нито религиозна, нито познавам кой светец "за какво е отговорен"...

# 42
  • Мнения: 227
Аз не бих подарила икона на никого, защото смятам, че всеки сам си преценява дали да има такава вкъщи. Вярващ съм, спазвам повечето традиции и ходя на черква, когато усетя, че имам нужда, но въпросът не беше за иконите изобщо.
Както казах, подарихме им сервиз чинии за торта и занесохме торта. Почерпи хме се, постояхме у тях 2 часа и на тръгване им поисках е прошка. Това беше.

# 43
  • София
  • Мнения: 19 419
Само дето Прошка (Сирни заговезни) предстои. На 27.02 бяха Месни заговезни
Скрит текст:
Тази седмица се нарича Сирна седмица. През този период има множество забрани за работа. Примерно във вторник и в петък жените не бива да перат, не бива да чукат с бухалки, да простират бяло пране, за да може да се предпазят от градушка през лятото.
Най-богатата обредност е концентрирана, разбира се, в самата Сирна неделя. Тогава младоженците отиват на гости на кумовете, на своите родственици, на родители, братя и сестри. Те трябва да целунат ръка, да поискат прошка, защото вечерта, когато всички седнат около трапезата да заговеят, т.е. да похапнат последните ястия, в които има млечни продукти, следва да са се помирили и простили с всички свои роднини, близки и приятели.
Изричат се думите: „Прощавай” от страна на по-младите. Навеждат се да целунат ръка на възрастните. Съответно възрастните следва да ги благословят със словата: „Господ да прощава”, „Простен да си”.
В различни региони словата са различни, но смисълът им е един – молба за прошка и получаване на опрощение. Вечерта всички се нареждат около трапези, на които се подреждат ястия от риба, баници със сирене и яйца, мляко и разбира се неизменната бяла халва.
За най-малките членове на семействата е най-интересен и любим така нареченият обичай хамкане. Взема се едно парче халва, сирене или варено яйце, което се връзва с дълъг червен конец на гредата на тавана, а другият край се разклаща през седящите деца, които трябва да държат ръцете си зад гърба и се стремят да захапят парчето с уста.
Всичко това превръща този обред в една много забавна игра. След това бабите трябвало да запалят конеца. По начина, по който гори се гадае каква ще бъде годината - дали ще е плодородна, дали ще има много домашни животни и дали младите членове на семействата ще се задомят. Пепелта от този червен вълнен конец задължително се пази като лек.

# 44
  • София
  • Мнения: 14 820
Цялата седмица се ходи на прошка по оня край. То си трябва и технологично време да отидеш при твоите кумове, а после да посрещнеш кумците като кум. В неделя, на Сирница, са другите мурафети - хамкането и паленето на огньовете. 😃

Общи условия

Активация на акаунт