Сигурна съм, че всички богослови, монаси, свещеници са Христови воини с молитвите си, с примера си и с това допринасят за разграничаването на Църквата от сектите. Тя да не бъде надвита, да не бъде зацапана с примесите..
Относно уязвимостта, мога да ти кажа, че и аз се сугестирам.. но когато човек работи със себе си и когато уповава на вярата си.. призовава Бог, получава помощ! Получава сили, маловерието му се изменя и придобива усилване във вярата. Казвам го от личен опит.
Имах и аз един колега, с който се разбирах..... С него можехме да говорим на духовни теми и с него срещах разбиране.. но се оказа, че той съвсем преднамерено иска да ме приобщи към Свидетелите на Йехова. Аз в началото не знаех , че той е към тях.... и си говорих за моят опит, за моите четива, за иконите и т.н. Търсих отговори.. питах го... Но споделяйки, разбрах, че той не уважава иконите и така лека полека се ориентирах..... в крайна сметка, аз като православна, продължавам да търся отговорите в православието, а той не знам.. дано се осъзнае...обстоятелствата ни разделиха, не знам какво стана с него.
Аз имам един въпрос.
Откъде идват душите ни? Ясно е, че тялото е временна обвивка.
Ясно е, че православието ни учи, че душите ни са ценни, че тепърва им предстои живот в бъдещия век, че те са спасени от Господа Иисуса Христа... че ние определяме тяхната вечна участ чрез мисли, дела, покаяние, упование, вяра.
Но- чудя се. Първо, нашите души са различни. Т.е. имат различни наклонности, различни характеристики, таланти и пр. И второ- от къде идват?
Ако идват от Господа, защо идват зацапани от първородния грях?Нали той е изчистен от кръстната смърт?
Защо сме толкова немощни и не можем да не грешим, та ние се оказва, че сме мъртви в прегрешенията си.
(Ясно е, че сме спасени само и единствено по Божия благодат. А не защото заслужаваме.)
Това знам и аз, че те са много опитни оратори и умело се промъкват, усещат си плячката. Радвам се, че не ти е навредил.
Може ли да се направи корелация :
