Православието като начин на живот - 9

Хем ми се ще да го направя този пост, хем хич не съм мотивирана.

Кое е по-различното при теб от другите пости?
То и аз нещо... Отбих детето и би трябвало да си постя пълноценно, не само от месо както до сега, ама нещо... Не ми идва музата.

Най ми е любим Богородичният пост. Защото ми е най- лесен. Коледният ми е тежък, защото след работа предпочитам да мина да взема нещо готово от магазина и ми е трудно в избора. И тогава започвам да се саморазубеждавам с мисли от типа на: Коледа е време на радост и веселба, не на доброволно причинено страдание. Ей такива ми ти работи.

Богородичния пост е малко по-строг спрямо Рождественския, защото той (с изключение на Преображение господне) изцяло е без риба. При Рождественския риба не се яде първите няколко дни, последни дни от 20-ти до 24-ти декември и в сряда и петък. Християните винаги са се подготвяли за големите празници с пости. Що се касае до доброволното причинено страдание това е ... хайде да се въздържа от изказване.

Не се въздържайте, кажете си го. Все пак страданието е в основата на християнството.

Любовта, прошката, смирението и възкресението са в основата на христянстото, а не страданието.
Страданието просто си го има, другите неща зависят от нас.

много ми хареса тази мисъл.
Стигнах до подобно разбиране.... че страданието е част от пътя ни, а християнството/православието ни учи как правилно да се справяме със страданието и изброените от теб неща са верните помощници за това.

Да се похваля, че вече два дни изкарах от поста без проблем. Явно наистина нещата са си до нагласа. Мислех, че ще ми е много трудно, направо невъзможно, но засега нещата вървят гладко. Това физическата страна на нещата. При духовната… незнам. Мисля че и там е ОК, но да не се възгордявам, за не чуе дявола, да вземе да ми се изпрати някое изпитание. Пу- пу- пу.

Поздравявам ви с тези прекрасни песни, каква дълбочина.... великолепно, много успокояващо.
 

Леки пости на който пости и хубав уикенд

ДУШЕВНИЯТ СМУТ Е ОТ ДЯВОЛА

- Отче, има миряни, които водят духовен живот, но когато вечер се върнат изморени от работа, затрудняват се да прочетат повечерието и се притесняват от това.
- Когато се връщат късно вечерта от работа и при това са изморени, никога да не насилват себе си с душевна тревога, но винаги любочестно да си казват: “Ако не можеш да прочетеш цялото повечерие, прочети половината или една трета”, и да гледат друг път да не се уморяват толкова през деня.

Нека се подвизават любочестно колкото могат и да възлагат с доверие всичко на Бога, и Бог ще се погрижи. Нека умът винаги да е близо до Бога. Това е най доброто духовно занимание.

- Отче, а как гледа Бог на прекомерната аскеза?

- Ако се извършва поради любочестие, тогава и човекът се радва, и Бог се радва за Своето любочестно чедо. Ако човек насилва себе си от любов, тогава мед капе в сърцето му.
А ако насилва себе си от егоизъм, себелюбие, тогава се измъчва. Един човек, който се подвизаваше от себелюбие и насилваше себе си с душевна тревога, казваше: “Христе мой Много тясна си направил вратата! Не мога да премина!” А ако се беше
 подвизавал със смирение, щеше да премине. Които се подвизават егоистично с пости, бдения и т.н., измъчват себе си, без да получават духовна полза, защото бият въздуха, а не демоните. Вместо да гонят изкушения, срещат още повече изкушения и е естествено да се сблъскват с големи трудности в своята борба, да се чувстват потиснати от безпокойство. Докато онези, които се подвизават много, но с голямо смирение и с много надежда в Бога, чувстват сърцето им да прелива от радост и душата им да се окрилява.

В духовния живот е необходимо внимание.
Когато духовните хора действат от тщеславие, остават с една празнота в душата си. Няма я тази пълнота, няма го окрилението на сърцето и колкото повече нараства  тщеславието им, толкова повече нараства и празнотата в тях и още повече се измъчват. Където има душевна тревога и отчаяние, там духовният живот е бесовски. Никога не се поддавайте на душевен смут.

Тревогата идва от дявола. Където виждате тревога и душевен смут, знайте, че там дангалакът си е бутнал опашката. Дяволът не действа противно на устроението ни.
Ако у човека има някаква склонност, там ще натисне и той,за да измъчи и заблуди човека. Например той прави чувствителния човек свръхчувствителен. Когато имаш разположение да правиш поклони, дяволът те подтиква да правиш повече, отколкото можеш да издържиш, и ако силите ти са ограничени, в душата ти се създава една нервозност, защото не можеш да издържиш докрай.

После пробужда в теб тревога с леко отчаяние в началото и след това продължава... Спомням си, когато бях млад монах, за известно време, щом лягах да спя, изкусителят ми казваше: “Спиш ли? Ставай! Толкова хора сега се мъчат, толкова имат нужда...”

Ставах и правех поклони, и каквото друго можех.
Щом лягах да спя, отново започваше: “Другите страдат, а ти спиш? Ставай!” И ставах отново. 
Докато се стигна дотам, че да кажа:
“Ах, колко хубаво щеше да е да ми се парализират краката! Тогава щях да имам оправдание за това, че не правя поклони”.

През един Велик пост едва издържах, понеже насилвах себе си повече, отколкото ми бяха силите.

Когато в своите подвизи и борба почувстваме душевна тревога, нека знаем, че не сме близо до Бога. Бог не е тиранин, че да ни мъчи. Всеки трябва да се подвизава любочестно според силите си и да развива у себе си любочестие, за да се развива и любовта му към Бога. Тогава ще насилва себе си от любочестие и подвизите му, т.е. многото поклони, многото постене и т.н. няма да са нищо друго освен изблици на любовта му, и той ще напредва с духовна смелост.

Т.е. човек не трябва да се подвизава с болнава педантичност, а след това да се задушава от душевни тревоги,борейки се с нападащите го помисли, но да опрости своя подвиг и да се надява на Христа, а не на себе си. Христос е изцяло любов, доброта и утеха и никога не задушава, но дава изобилно духовен кислород, божествено утешение. Едно е внимателната вътрешна духовна работа, а друго е болнавата педантичност,която задушава човека със своята вътрешна тревога, породена от безразсъдното външно насилие над себе си, като предизвиква и цепещо главоболие.

- Отче, един човек, който по природа мисли твърде много и измъчва ума си, как трябва да се отнася към нещата, тъй че да не се уморява много?

- Ако човек действа просто, не се изморява.

Ако обаче в действията му се примеси макар и малко егоизъм,тогава се страхува да не допусне някоя грешка и се уморява. Няма страшно, нека направи някоя и друга грешка, пък нека му се и поскарат малко. Това, за което говориш, може да бъде оправдано например за някой съдия, който постоянно е изправен пред решението на трудни дела и се страхува да неби да отсъди несправедливо, и да се превърне в причина дабъдат наказани невинни души. В духовния живот се появява главоболие, когато човек носи отговорност и се намира в безизходица, защото трябва да вземе едно решение, което ще е неблагоприятно за някого, а ако не го вземе, ще бъдат онеправдани други. Т.е., когато съвестта постоянно бива насилвана за нещо. Ти, сестро, внимавай в това да вършиш духовните занимания не с разсъдъка, а със сърцето. А също и когато вършиш нещо, винаги смирено се доверявай на Бога, защото в противен случай ще се тревожиш, ще изморяваш и ума си, а душевно ще се чувстваш зле. Обикновено в многото тревоги се крие безверие. Но човек може да се тревожи и от гордост.

Старецът Паисий Светогорец

Здравейте, как мога да се ориентирам в кои дни от седмицата (освен неделя) се дава причастие? Ето сега се надявам в сряда да се изповядам и в четвъртък да се причастя. Но миналия път отидох за изповед в понеделник и отеца ми каза, че няма да ме причасти във вторник... чак в сряда. Не мога да намеря подобна информация, за да планирам спокойно дните за изповед и причастие. Моля за съвет. Благодаря ви.

Причастие се взима само ако в храма се отслужва Света Божествена Литургия. В някои храмове това става само в неделя и в някои голями празници. В катедралите и в някои по-големи хамове се отслужва литургия всеки ден. Понякога един свещеник обслужва няколко селища и затова не винаги в неделя и в големите празници в съответното село се отслужва литургия.

Най-добре питайте изповядващия Ви свещеник.