П.П. Моето мнение е, че пътят към вярата е нещо много лично и е трудно. Човекът е казал неща, за които се знае, но не се говори, така е. Но все пак не се хващайте за думата му като закон. Който иска да ходи на църква, ще ходи, нищо не може да го спре. А какво могат да направят "обикновените" хора относно покварените лидери на църквата или монасите? Нищо. То е същото като с политиците. Все пак църквата е власт, дори да е с отслабена мощ в последния век.
И аз бях шокирана от хиляди неща, когато започнах да водя религиозен живот, но вече с времето и опита, не се учудвам и просто приемам нещата (разбира се, не с радост и равнодушие). Гледам себе си и така.
Освен това православната църква постоянно предупреждава да не би да се отдадем на секти, а много от нейните членове често се държат супер крайно и сектантски.