Грубо обслужване. В мен ли е проблемът?

Чудесен пример с момчетата в магазинчето, но всъщност не е на клиента вината, че системата не работи, а освен това не е и проверена навреме, така че в крайна сметка е причинила неудобство и ако клиентът погледне на ситуацията от по-различен ъгъл, за което може да има милион причини, не непременно заядлив характер, е напълно възможно да се оплаче или развика, вместо да си смени водата с усмивка. И след определен брой такива клиенти момчетата започват да гледат враждебно, особено ако шефа е склонен да бави заплати, например.

Аз работя над 25 години с клиенти в чужбина. Никога не може да се държиш с клиент нелюбезно, ако ще клиентът да е дяволът. Душата и парите на клиента се вадят с копринени ръкавици. Него не го интересува колко ми е заплатата, дали имам лош ден или съм болна. В институциите тук е същото, много са бързи и любезни. В интерес на истината, това изтощава емоционално и може би повечето хора работещи с клиенти дълго време, получават бърн аут. Имало е моменти, когато съм искала да ударя клиента с тигана, но той изобщо не е виновен. Просто прегаряне...Естествено, клиентът това не го е усетил. Та донякъде разбирам и двете страни.
Иначе в БГ аз подхождам навсякъде все едно са ми клиенти. Любезно и кратко и ясно обяснявам какво искам. В повечето случаи това работи безотказно. Хората също са любезни с теб, ако подходиш към тях културно и мило. Ако не сработи, мога да стана неприятна. Веднага се обаждам на шефа.

И аз се опитвам да бъда кратка и ясна, но много често, когато отиваш за някакъв документ, не си наясно какво да носиш и как да попълниш бланката. Случвало ми се е много грубо отношение от отсрещната страна или никакви обяснения и те хвърлят по допирателната да гониш Михаля. Един път, по погрешка съм подала документ с леко неверни данни. След това имах огромни ядове, без никой да ми каже нищо. Накрая изплюха камъчето. Обвиниха мен, а не техните колежки, които са приели документа, след като са го прегледали. Същевременно познат, чиято жена работи в общината нямаше проблеми с документа.

Аз даже не държа на любезност и усмивки отсреща, държа на компетентност! Да си разбира от работата, а не случайно да е попаднала там. тоест - да ми  свърши качествено работата, за която съм отишла там. Усмивки не искам, не държа....

Изхабени нерви.Аз съм дебелокожа, много малко неща ме дразнят, (всъщност много неща ме дразнят,но не реагирам) например като двумесечното къртене в апартамента над нас, но още не съм отишла да се разправям или поне да видя какво къртят с няколко машини два месеца.Мразя скандали.Предпочитам да накарам някой да се почувства неудобно с учтивост.Ако някой ме блъсне, аз му се извинявам, ако някой ми затвори врата под носа, отварям си и му благодаря,че ми е задържал вратата.И ги виждам как се чувстват неудобно.

Дъщерята пали от половин оборот, всички и всичко е против нея, за да я дразнят  и то  я дразнят нарочно.Прави скандали, дори без да е доразбрала какво са и казали.

Всичко е до очаквания и настройка.Аз не очаквам нищо и нищо не ми се случва, дъщерята излиза с такава настройка,че всички са против нея и ще я дразнят и така се случва.Като ходи да пазарува, винаги е лудница, всички се блъскат, всички ѝ дишат във врата, аз като отида с нея няма хора,  никой не се блъска, никой не ми диша във врата.

И аз не харесвам нелюбезно отношение от продавачи, сервитьори и изобщо хора, които работят с клиенти. Може би не си харесват работата. В такъв случай моге да се преориентират просто, не всяка работа е свързана с клиенти и хора.
Най се дразня на грубо отношение от хора, които работят на места, където отиващ да релаксираш или да си доставиш малка радост. Да отидеш на маникюр и фризьор, да си вземеш кафе в обедната от пит стопа, да отидеш на ресторант или сладкарничка. Това са малки радости в иначе стресиращото ежедневие и мисля, че е редно човекът насреща да е приветлив и да съзнава, че всъщност работото му е от значение и може да носи радост.

Много пъти съм мислила за това. Проблемът глобално е в манталитета ни. Не ни е в природата, не сме научени на приветливост и естествена вежливост. Не принудена и скована.
Не е нужно да се усмихваш с всичките си зъби. Просто да се освободиш от навъсеното изражение. Все още не ни се получава.

Качвам се в градския автобус преди време и се заглеждам навън, след 1 мин. някой толкова силно ме прасна по рамото, че чак подскочих, контрольорът - жена на около 40 год., дебела, едра и намръщена ми казва " билет, дай ми 80 стинки" 😀!
Казах и, " Бъдете благодарна, че съм в добро настроение, инак щях да ви ударя и аз"!

За контрольори взимат най-големите простаци, но и те не обръщат внимание на циганите без билети.
Интересно ми стана,че някъде все още  има кондуктори и  билета е 80 ст?Къде е това?

Това беше преди половин година!🙂

Понеже работя с хора основно, смятам, че проблемът вероятно е в авторката - странно е постоянно да изпада в подобни ситуации и не вярвам, че са предадени адекватно. Ако се отнасяш грубо с персонала, те инстинктивно се опитват максимално бързо да свършат работа с теб и може наистина в някое отношение да сбъркат и да не бъдеш обслужен добре.
В нашата работа клиентите са най-най-важни и дори най-големите крокозъбели се обслужват старателно и с усмивка, но само по вашите отговори към служителите мога да си представя колко е приятно обслужването в този случай. Тези хора не са роботи и са там по 8-9 часа на ден, имат пълното право на едни 15-20 мин да хапнат на спокойствие (вие доволна ли сте и усмихната ли сте, ако всеки ден докато обядвате някой ви тропа и ръга да си прекъснете хапката по средата?). Да не говорим как нашенския манталитет е, че Работно време: 20: 00 ч означава, че могат да влязат в 19:58 и да седят още 30-40 мин без да се замислят, че човекът, който е длъжен да ги обслужи работи извънредно, че може да си има ангажименти след работа или просто не му се седи по час отгоре през ден.

Пиша всичко това с уточнението, че едно 90% от хората, с които работим, са супер готини и усмихнати, и съответно получават отстъпки, усмивки, отношение и тн., а в редките случаи, в които някой се държи грубо и неадекватно, риска нещо да се сбърка по поръчката му е двойно по-голям. На мен ми се е случвало да опаковам грешен продукт на груби клиенти, които през цялото време едни сърдити, мърморещи, подбързващи "Айде айде, дай по-бързо" и в бързината съм сложила много сходен, но не точния артикул. После идват директно да крещят, че бяха звъняли и на шефа да му кажат колко некадърна съм била. Еми, ти се дръж като животно с обслужващия персонал пък после очаквай, че ще получиш западно обслужване дори при добри начални намерения на човека. И ела после и да му покрещиш. Слава богу, че тези случаи са мега рядкост и за няколко години вече на тази работа, се броят на пръсти (при мен лично са само 2).

Иначе, разбира се, че по начало при работа с клиенти трябва да си усмихнат. Аз съм любезна и винаги усмихната дори с най-неприятните клиенти, завързваме и разностранни разговори редовно, но монетата си има две страни. Когато по лична причина не съм в настроение, появата на готини клиенти, с които да си поговоря по работа, разсейва и оправя деня и на двете страни... а като ти дойде някой киселяк, може съвсем да ти съсипе настроението и колкото и да си приветлив и позитивен, това неминуемо се отразява на обслужването на следващия. Това е, като един ден машини заменят хората, няма да ги има тези ефекти.

Хич не ме интересува кой как е спал и с коя част на тялото напред е станал. Длъжен е професионално да се държи с клиента. Ако не може, да си стои вкъщи.
Както аз не пренасям пробремите си на работа с колеги и клиенти, така очаквам и отсреща да направят . Другото са оправдания.

Понеже и аз работя с клиенти, за щастие - не в корпоративна структура, ще си споделя моя опит: клиентите, които са учтиви и кооперативни, винаги са с предимство пред другите. Представете си следната ситуация: едновременно обаждане по мобилния или стационарния телефон - "киселякът" остава на изчакване; понякога продаваме стока с премиум качество на цената на такава със стандартно - отново "киселякът" гори. Ей такива дребни и не толкова дребни неща. В един друг свят може и клиентът да крещи какви права има и как вечно някой не му се усмихнал искрено, изразявайки недоволството си с каруцарски речник, но, когато получи протоколно извинение, не е ясно какво губи.

Е добре, не про4етохте ли, 4е тая авторка няколко пъти обясни, 4е първона4ално подхожда съвсем добронамерено, любезно и уважително?

Тя така казва, но заради начина по който описва случките (например как я посрещат с "уверен и нагъл" тон) на мен не ми звучи да е съвсем така. Според мен нейното държание/тон вероятно са по-неприятни отколкото си мисли.