Публикувана: 13 ноем. 2006, 11:24 ч.
Последно мнение: 3 юли 2008, 01:05 ч.

За всички, които искат бебе, но трябва да чакат след спонтанен аборт

44 936
461
1

Гост

# 405 22 март 2008, 14:58 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

мили момичета, може ли да ви питам един въпрос - извинявам се но съм в ремонт и не мога да чета, а гинеколога ми нищо не каза по въпроса - кога може след аборт да се прави секс отново
благодаря ви предварително

# 406 23 март 2008, 00:04 ч.

Мнения: 434

На мен ми забраниха 20 дни.

# 407 23 март 2008, 00:24 ч.

София
Мнения: 3 127

на мен ми казаха 1 месец,но по принцип казват след първата менстуация.

# 408 23 март 2008, 10:45 ч.

Мнения: 3 166

И аз знам, че трябва да се изчака да мине първия цикъл, за да не се почи инфекция.

# 409 23 март 2008, 15:51 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

благодаряя ви много

# 410 24 март 2008, 19:32 ч.

Мнения: 120

Върнах се на работа след абразиото.
Беше ужасен ден, добре че бях пила валериан преди да тръгна.
При нас вестите се разпространяват бързо, но май не толкова, защото днес една колежка даже ми честити радостната вест Cry

Вие как се справяте?

# 411 24 март 2008, 22:51 ч.

Някъде там...
Мнения: 4 949

Аз се погрижих колегите да разберат преди да се върна на работа... Да не ми се налага да го казвам очи в очи. Казваш на няколко човека, а новините се разпространяват, особено ако кажеш на когото трябва. Rolling Eyes

Първите дни и седмици беше неловко - някои те избягват, други те гледат съжалително. Време трябва.

# 412 25 март 2008, 09:17 ч.

Мнения: 656

Legeo,мила,наистина връщането на работа не е леко,но и този момент ще отмине.Разбира се,повечето хора са добронамерени.Когато се върнах на работа преди една година,всички се изредиха да ми честитят и да питат кой гледа бебето ,за да се върна аз на работа толкова скоро след раждането.Пиех хапчета и се чудех къде да се скрия.Изпадах в ужас ,когато някой влезе в офиса,защото знаех какво ще каже.После пък те изпадаха в неловка ситуация и се чудеха накъде да погледнат.Започваха да се извиняват или да се чудят какво да кажат.Година и четири месеца вече минаха,а още има хора които не са разбрали,не във фирмата,други познати,които ме питат как е бебето,расте ли.
Най-нелепата ситуация-срещам позната ,сега наскоро,пита ме какво прави бебето,на което аз отговарям ,че съм го изгубила и нямам бебе.А тя ми казва-ами,да,аз бях чула,да,но си мислех че нещо може да се е оправило.Това е най-жестокото нещо,което съм чувала.Толкова бях шокирана ,че дори не я попитах какво може да се е оправило.Всъщност тя много добре е знаела,но ровеше за подробности.И всичко това пред дъщеря ми,която е достатъчно умна,за да започнат да се въртят в главичката и някои неща.Това е-хора всякакви.

Последна редакция: вт, 25 мар 2008, 09:40 от мерри

# 413 25 март 2008, 12:33 ч.

Мнения: 226

Legeo,

прегръщам те мила!
Наистина е най-добре да кажеш на някоя приятелка, която да каже на другите колко си чувствителна сега и че не искаш да говориш за проблемите си.
Трябва да мине време, за да се справиш с болката. Аз споделях много с мъжа ми и той ми помогна да изляза от дупката.
Всъщност ходих и на доктор, който ми предписа успокоителни за около месец. Но и емоционалната подкрепа от най-близките е важна - някакси на тях не трябваше да обяснявам че ми е мъчно, че искам да се разсея, да не мисля само за това ... въпреки че не успявах.
Една година след това все се сещам, но поемам дълбоко въздух и сама се успокоявам - и това премина, и други неща преминаха ...
А ти пиши и по-дълго тука - на мене в началото и това ми помогна - обличам в думи чувствата си и знам, че има кой да ме прегърне, макар и виртуално, има на чие рамо да поплача, ако вкъщи ми казват че вече е минало достатъчно време и не трябва да се разстройвам повече ...
Още веднъж те прегръщам!

# 414 25 март 2008, 13:34 ч.

Мнения: 7 348

legeo, колкото повече хора са знаели за бременността ти, толкова по-голяма е вероятността някой да зачекне болезнената за теб тема. Hug

Не можеш да очакваш, че всички ще са разбрали какво се е случило.
Hug

Може би с времето ще се научиш да отговаряш механично, че вече няма бебе. А отсрещната страна ще е тази, която ще се чуди къде да се дене.
Била съм и от двете страни - и питаща, а по-късно и питана. Peace

# 415 25 март 2008, 13:43 ч.

Мнения: 1 369

Много е трудно в началото да отговаряш на този въпрос. С времето свикваш с него и се научаваш да отговаряш механично, защото ако вложиш емоцията, която носи ровенето в тая тема, трябва да плачеш пред всеки втори срещнат... Много хора научават бързо,други изобщо не знаят и питат съвсем човешки... Даже наскоро- 2-3 седмици преди да родя Бела, видях една позната. Тя ме погледна с огромни ококорени очи... и ми вика "Ти май си решила да преизпълниш плана". Последно ме беше виждала бременна предния път. Наложи ми се да навляза в подробности, нямаше как. Та така- и след години ми се налага да отговарям на въпроси..
Дано скоро бъдеш пак бременна, та отговора на въпроса да ти носи една идея по-малко болка...

# 416 26 март 2008, 22:40 ч.

Варна
Мнения: 1 008

legeo много добре знам как се чувстваш. Когато на мен ми се случи, съобщих на няколко близки хора и колежки и помолих да разпространят новината, защото не искам никакви въпроси. Така и стана, когато се върнах на работа всички бяха изключително толерантни, някои се опитаха да ме посрещнат с усмивка, повечето много внимаваха как се държат с мен. Но понеже работя с клиенти имаше някои неуместни въпроси, на които трудно ми беше да отговоря и да си сдържам сълзите.

# 417 28 март 2008, 20:24 ч.

Мнения: 3 016

legeo, съжалявам за случилото ти се .На мен също ми беше мн трудно да отговарям на въпросите от сорта :Как сте ? Какво роди ?Растете ли? Но така е устроен живота .Да се сблъскаме с трудностите и да ги преодоляваме. Само обаче ние знаем как .

# 418 3 апр. 2008, 10:40 ч.

Мнения: 170

Здравейте!
Преди няколко дни преживях спонтанен аборт в 15 с. В деня на сватбата си, която трябваше да е най-прекрасния ден в моя живот започна всичко. Веднага щом получих болки отидох до болницата, там ме прегледаха и казаха, че почти цялата околоплодна течност е изтекла. Бебето имаше сърдечен ритъм и аз им се помолих да направим опит да го задържим, колкото и минимален да е шанса. Пратиха ме с линейка до Берн, където живея и там отново ми направиха ултразвук и казаха същото. Странното е как беше цял плодния сак, а водите бяха почти изтекли. Не искаха общо взето нищо да направят. През нощта кръвта почти спря и спряха и болките. На другия ден ми направиха отново ултразвук и бебето още беше живо. ПОсле започнаха с разни тестове, взеха ми урина с катетър и започнах пак да кървя, този път по-обилно. Дойде друга лекарка и отново направи ултразвук и каза, че бебето вече не е жизнено. Предизвикаха раждане като ми вливаха някакво лекарство, което предизвиква контракции. След това веднага ме вкараха в операционната и ми направиха кюртаж. НИкой не ми каза каква е причината, предполагат инфекция, но не ми казват какво може да я е причинило. Преди малко освен кръвта установих, че беше излязло и нещо друго, което не беше кръв. Какво може да е причинило това, което ми се случи? Всичките ми изследвания дотогава бяха наред, дори няколко дни преди това бях при тях на преглед. За какъв срок се развива въпросната инфекция?

# 419 3 апр. 2008, 11:18 ч.

София
Мнения: 1 098

tonita.bg, съжалявам за загубата ти, ужасен е този момент и периода след него.
Относно въпросната инфекция, трябва да се установи каква е и тогава да се пита за нея.
Не са ли ти взели материал за микробиология преди това? Според мен инфекцията
се е развивала преди това още, но това трябва лекари да го кажат.
Ако имаш някакви резултати от изследвания в теб, погледни ги ... би трябвало да
има информация там.

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: