И аз мисля, че за спермограмата не е належащо. Но не пречи, поне ще е отхвърлено едното изследване.
- Публикувана: 13 ноем. 2006, 11:24 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2008, 01:05 ч.
За всички, които искат бебе, но трябва да чакат след спонтанен аборт
777,
колкото и да се възстанови психически следващата бременност пак ще я е страх поне докато не мине критичния момент.. Аз много се стараех да не изпадам в кризи, но докато не мина 9тата г.с. (тогава стана спонтанния ми аборт) не се успокоих.. Също имах безпроблемна бременност и изведнъж я загубих, а по време на бременността си с Ади ми ставаше много лошо, а гърдите ми бяха меки като мекици.. така че всяка бременност сама по себе си е много различна и не правете грешката да сравнявате симптомите с предишната, за да не си създавате излишни притеснения и главоболия.. казвам го от опит, защото тези сравнения донесоха много притеснения на мен..
Мерси
колкото и да се възстанови психически следващата бременност пак ще я е страх поне докато не мине критичния момент.. Аз много се стараех да не изпадам в кризи, но докато не мина 9тата г.с. (тогава стана спонтанния ми аборт) не се успокоих.. Също имах безпроблемна бременност и изведнъж я загубих, а по време на бременността си с Ади ми ставаше много лошо, а гърдите ми бяха меки като мекици.. така че всяка бременност сама по себе си е много различна и не правете грешката да сравнявате симптомите с предишната, за да не си създавате излишни притеснения и главоболия.. казвам го от опит, защото тези сравнения донесоха много притеснения на мен..
Ей, Трекс, липсваше ни да ти е живо и здраво паячето 
да ти е живо и здраво паячето Мерси
777, ако се налага, изчакайте малко с опитите за бебе. Зная какво е да броиш дните 
Нека докторът да ви каже кога е безопасно. Аз много се надявам да чуя, че организмът ми е възстановен вече, но...ще видим какво ще е мнението на доки като отида на преглед в сряда или четвъртък. И очаквам да чуя, че дава зелената светлина, но за съжаление са минали едва 40 дни от спонтанния ми аборт. И колкото и да искаме ново бебе, ще трябва да се пазим поне до Нова година /по принцип трябва до края на февруари, но аз съм оптимист /. А дотогава ще трябва да спонсорираме лабораториите за изследвания и да пазим лекарите от рак на джоба. Защото няма да допуснем това да се случи пак. И което зависи от нас, ще го направим. Колкото и да ни е страх от неизвестното 
Нека докторът да ви каже кога е безопасно. Аз много се надявам да чуя, че организмът ми е възстановен вече, но...ще видим какво ще е мнението на доки като отида на преглед в сряда или четвъртък. И очаквам да чуя, че дава зелената светлина, но за съжаление са минали едва 40 дни от спонтанния ми аборт. И колкото и да искаме ново бебе, ще трябва да се пазим поне до Нова година /по принцип трябва до края на февруари, но аз съм оптимист /. А дотогава ще трябва да спонсорираме лабораториите за изследвания и да пазим лекарите от рак на джоба. Защото няма да допуснем това да се случи пак. И което зависи от нас, ще го направим. Колкото и да ни е страх от неизвестното
Мелита наистина очаквам с нетърпение зелената светлина на лекарите,защото моята съпруга е решена,че ще подновим опитите едва когато има разрешението на лекарите,а щом тя така иска,значи и аз искам така 
.
Ние също смятаме да направим доста изследвания за да сме спокойни,че поне сме направили всичко възможно този ужас да не се повтори.За страха както при теб,така и при нас все още е доста осезаем и може би няма да отмине докато не мине една добре завършила бременност.
трекс точно това казва съпругата ми,че всеки път ще се чуди като не и е лошо,защо не и лощо да не би нещо да не е наред,а всеки път когато и е лошо ще се чуди да не би сега да става нещо и затова да и е лошо.знам,че ни предстоят 9 месеца изпълнени със страх и лоши опасения,но нямам търпение.готов съм да ги посрещна и да бъда опора на бъдещата мама.
.Ние също смятаме да направим доста изследвания за да сме спокойни,че поне сме направили всичко възможно този ужас да не се повтори.За страха както при теб,така и при нас все още е доста осезаем и може би няма да отмине докато не мине една добре завършила бременност.
Също имах безпроблемна бременност и изведнъж я загубих, а по време на бременността си с Ади ми ставаше много лошо, а гърдите ми бяха меки като мекици.. така че всяка бременност сама по себе си е много различна и не правете грешката да сравнявате симптомите с предишната, за да не си създавате излишни притеснения и главоболия.. казвам го от опит, защото тези сравнения донесоха много притеснения на мен..
трекс точно това казва съпругата ми,че всеки път ще се чуди като не и е лошо,защо не и лощо да не би нещо да не е наред,а всеки път когато и е лошо ще се чуди да не би сега да става нещо и затова да и е лошо.знам,че ни предстоят 9 месеца изпълнени със страх и лоши опасения,но нямам търпение.готов съм да ги посрещна и да бъда опора на бъдещата мама.
трекс точно това казва съпругата ми,че всеки път ще се чуди като не и е лошо,защо не и лощо да не би нещо да не е наред,а всеки път когато и е лошо ще се чуди да не би сега да става нещо и затова да и е лошо.знам,че ни предстоят 9 месеца изпълнени със страх и лоши опасения,но нямам търпение.готов съм да ги посрещна и да бъда опора на бъдещата мама.
Няма да бъдат цели 9 месеца.. ще видиш че страха ще отшуми след третия месец.. после ще бъде просто леко притеснение, което го има при всички.. смея да кажа, че на мен много ми помогнаха момичетата от форума по време на бременността.. както и докторката при която почнах да ходя.. много е важно да намерите лекар, на който имате доверие и който да ви успокоява по време на бременността.
Според мен много зависи от това, кога и каква е била загубата.
За спонтанния аборт критични се водят първите 14 седмици.
За нас, загубилите човечетата си на по-късен етап - до раждането на живо и здраво човече.
На майчетата, загубили дечицата си, над които са бдяли и които са част от спомените им - страхът е за цял живот. Последните са моите героини, които ми дават сили, когато се залутам в себе-съжаление.
За спонтанния аборт критични се водят първите 14 седмици.
За нас, загубилите човечетата си на по-късен етап - до раждането на живо и здраво човече.
На майчетата, загубили дечицата си, над които са бдяли и които са част от спомените им - страхът е за цял живот. Последните са моите героини, които ми дават сили, когато се залутам в себе-съжаление.
Според мен много зависи от това, кога и каква е била загубата.
За спонтанния аборт критични се водят първите 14 седмици.
За нас, загубилите човечетата си на по-късен етап - до раждането на живо и здраво човече.
На майчетата, загубили дечицата си, над които са бдяли и които са част от спомените им - страхът е за цял живот. Последните са моите героини, които ми дават сили, когато се залутам в себе-съжаление.
За спонтанния аборт критични се водят първите 14 седмици.
За нас, загубилите човечетата си на по-късен етап - до раждането на живо и здраво човече.
На майчетата, загубили дечицата си, над които са бдяли и които са част от спомените им - страхът е за цял живот. Последните са моите героини, които ми дават сили, когато се залутам в себе-съжаление.
Ронче, съгласна съм напълно с теб.
Според мен много зависи от това, кога и каква е била загубата.
За спонтанния аборт критични се водят първите 14 седмици.
За нас, загубилите човечетата си на по-късен етап - до раждането на живо и здраво човече.
На майчетата, загубили дечицата си, над които са бдяли и които са част от спомените им - страхът е за цял живот. Последните са моите героини, които ми дават сили, когато се залутам в себе-съжаление.
За спонтанния аборт критични се водят първите 14 седмици.
За нас, загубилите човечетата си на по-късен етап - до раждането на живо и здраво човече.
На майчетата, загубили дечицата си, над които са бдяли и които са част от спомените им - страхът е за цял живот. Последните са моите героини, които ми дават сили, когато се залутам в себе-съжаление.
ами в момента който ни казаха,че бебето вече го няма беше 14 седмица,така че сме били на границата на тези критични седмици.от друга странна бебето е починало доста отдавна за да притъпи т.н обратно развитие,но за нас то съществуваше тези 14 седмици.
не мисля,че при следващата бременност критични ще бъдат тези 14 седмици,а за съжаление си мисля,че цялата бременност ако не критична,то поне ще бъде доста неспокойна,но я чакам.
777, дано аз да се окажа права и да нямате поводи за тревога.
Спомням си, че когато тази тема беше преместена от друг подфорум при Родителите, преживели загуба, няколко момичета отказаха да пишат тук. Тук се чувстваха зле и не влязоха повече. После започнаха да отпадат едно по едно момичетата. Някои се задържаха, докато и мина критичната седмица на бременността.
Може би така наистина е по-добре заради спокойствието на бъдещите майчета.
В дни като този се питаш струва ли си цялата тази борба.
Спомням си, че когато тази тема беше преместена от друг подфорум при Родителите, преживели загуба, няколко момичета отказаха да пишат тук. Тук се чувстваха зле и не влязоха повече. После започнаха да отпадат едно по едно момичетата. Някои се задържаха, докато и мина критичната седмица на бременността.
Може би така наистина е по-добре заради спокойствието на бъдещите майчета.
В дни като този се питаш струва ли си цялата тази борба.
може би някой се подтискат,защото тук има такива истории който биха трогнали и камък,но повечето от хората тук са достатъчно силни не само за да ги опишат,а и за да покажат на останалите,че въпреки всичко са успели да продължат напред.
мога смело да заяви,че се чувствам по добре откакто пиша тук и поне засега не смятам да спирам,а дали ще го направя в бъдещето само времето ще покаже.
Рони надявам се да си права
мога смело да заяви,че се чувствам по добре откакто пиша тук и поне засега не смятам да спирам,а дали ще го направя в бъдещето само времето ще покаже.
Рони надявам се да си права
здр.
вчера най после излязоха резултатите от токсиплазмозата и се оказа,че не се крие там причината за загуба на нашето бебе.Ходих ме при гинеколога и той каза,че може още сега да действаме с гените изследвания,но е категорично против да правим други макар,че ние искаме.Той каза,че само ако има нещо което да го усъмни в гените тогава ще пусне други.Още по неотстъпчив е за периода който трябва да изчакаме за подновим опитите.Държи този период да е 6 месеца.Упорит човек ей.Щом е казал ще чакаме,а и като гледам моята съпруга не е готова все още,не че съм очаквал че ще е готова само по малко от месец след случилото се,но тези оставащи 5 месеца ми се струват адски дълги,но ще прояви търпение.
Днес ще видим какво ще каже и лекарката извършила кюртажа,а и най после епикризата и хистологията трябва да се готови.Тя още отначало беше казала 4 месеца да чакаме преди да опиаме отново да си имаме бебе,но мисля,че е най добре да послушаме гинеколога.
Днес най-после свършва за мен "черния октомври" и се надявам от другия месец да имам повече добри новини и повече поводи за оптимизъм. Както за нас така и за всички вас.
вчера най после излязоха резултатите от токсиплазмозата и се оказа,че не се крие там причината за загуба на нашето бебе.Ходих ме при гинеколога и той каза,че може още сега да действаме с гените изследвания,но е категорично против да правим други макар,че ние искаме.Той каза,че само ако има нещо което да го усъмни в гените тогава ще пусне други.Още по неотстъпчив е за периода който трябва да изчакаме за подновим опитите.Държи този период да е 6 месеца.Упорит човек ей.Щом е казал ще чакаме,а и като гледам моята съпруга не е готова все още,не че съм очаквал че ще е готова само по малко от месец след случилото се,но тези оставащи 5 месеца ми се струват адски дълги,но ще прояви търпение.
Днес ще видим какво ще каже и лекарката извършила кюртажа,а и най после епикризата и хистологията трябва да се готови.Тя още отначало беше казала 4 месеца да чакаме преди да опиаме отново да си имаме бебе,но мисля,че е най добре да послушаме гинеколога.
Днес най-после свършва за мен "черния октомври" и се надявам от другия месец да имам повече добри новини и повече поводи за оптимизъм. Както за нас така и за всички вас.
) да се похвалите с две чертички.