С какво ви дразнят мъжете /тема №11/

  • 44 721
  • 761
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 18 357
Бившият ми съпруг кат почна с направи си, купи си, плати си, получи здравословен шут в задника. Е, подкрепих го за бизнеса, значи излезе напред 🥳
Такива солови изпълнения в двойка не признавам аз.

# 631
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Вашите мъже такива ли са?
Бившия ми беше такъв. Много свестен и "послушен" мъж, но абсолютната липса на инициатива и поне някаква амбиция ме влудяваха. Както Аида писа, в началото е ок, но с годините натежава ти да си единствен двигател в семейството. Една от причините да приключим с него...

# 632
  • Швейцария
  • Мнения: 2 787
Ние вече 17 години сме така. Свикнала съм да казвам какво трябва да се направи. Ако протестира, казвам няма да дискутирам и това е. Такъв доминантен като мен не би ме изтърпял, така че съм си добре с послушен.

# 633
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Бутам,в моята посока която аз съм избрала.По мой вкус и стил на живот.Не винаги харесвам неговата посока, затова бутам.За почивки бясно се вихря ,абсолютно моя територия е това ,организирам ,плащам понякога с неговата карта и съобщавам кое ,какво и  кога хващаме пътя за летището.Голям адреналин ми е.Та бутам си.

# 634
  • Мнения: 8 469
И аз съм за всичко, особено за децата. Но, поне разчитам на него вкъщи да прави ремонти, подобрения, с колите се занимава.
Общо взето не се оплаквам, че върша повечето работи сама. На принципа съм " Ако искаш да се свърши качествено си го направи сам "

# 635
  • Мнения: 4 791
И аз малко да се пооплача от моя мъж. Все му мрънкам, че никъде не ходим, не правим нищо различно. И двамата попринцип сме домошари, но скоро карахме ковид и бяхме заедно под карантина 10 дни, после той още не се чувствал добре, айде още 1 седмица почивка... аман.. все вкъщи, по цял ден на дивана, играе компютърни игри, с триста зора го измъквам навън. Когато резервираме почивки, винаги аз избирам хотели, къде да ходим, резервирам (вярно че съм капризна), ама понякога имам чувството, че аз съм мъжа в къщата. При вас така ли е? Ние сме вече 11 години заедно, нямаме деца, просто сме много как да кажа незрели може да се каже, нямаме и собствено жилище, живеем под наем, отделно и затова му мрънкам, но цените станаха толкова високи, че вече дори не можем да си позволим освен в някой краен и забутан квартал. Изобщо ми е писнало за всичко да го юркам и все аз да отварям теми за жилища и развитие.. той ако зависи от него ще си прекара живота от работа вкъщи и да играе фифа и да гледа мачове. Изобщо няма потребност за нещо повече... обичам си го и е много мил с мен, помага в домакинството, готви, пазарува, утешава ме, опора ми е в тежки моменти, но просто като мъж е много пасивен... все за всичко трябва да го побутваш Smile Confounded
Вашите мъже такива ли са?
Моят е същия. Инертен и пасивен до дупка. Поне готви и пазарува, мие чинии, работи, но за друго не го търси. Живее в свой собствен свят, в който нищо няма значение. Имам чувството, че и тавана да му се срути върху главата няма да предприеме нищо. На моменти адски ме дразни това, опитвам се да го приема, но е трудно. Като го помоля нещо по-различно да свърши “да, скоро” и минават месеци, ръчкам го нонстоп, все бил забравил, мрънка, че съм била мрънкала. Как да стане?

# 636
  • Мнения: 17 116
Пък ние сме като морето, на приливи и отливи. Едни пет тухлички трябва да се залепят от вече не знам колко години, то вече стана като археологически обект Rolling Eyes За други неща обратното,  като му щукне нещо и трябва да се направи на минутата, ама буквално. Седим си кротко в интернета, чаткаме си клавишчета, по едно време той обявява че в 11:10ч ще излиза да градинарства, и в 11:09ч вече е на крака, айде. Ама аз като тамън съм насред някоя тема дето са изписали 225стр от вчера до днес сутринта, няма как да скокна без да си довърша. А докато си дочета той вече се изградинарствал, и тамън се връща за кафе. Пък на мен вече не ми се пие кафе, градинарства ми се. Обаче докато изпием кафето пак сме в начална позиция. Обявява, че ще излезем в 12-без-15, но като стане толкова часа аз пак съм насред нeщо друго и историята се повтаря ¯\_(ツ)_/¯ Като каже в еди-колко-си часа, и ме хваща стрес.

# 637
  • Мнения: X
Не разбирам, какво толкоз не ви харесва да сте двигател на семейството.
В моето семейство двамата движим нещата. Харесва ни. Който иска да е двигател, който иска и на космическа ракета да се изобрази. Все ми е тая.

# 638
  • Мнения: 8 101
Нещо пак в битовизмите сте забили. Аз по друг начин разбрах въпросът. Аз на ежедневна база изобщо не бих се занимавала да карам някой да си свърши неговата част. Да ходя подире му, да дудна, да подканвам на шест месеца да напомням и тн. Абсурд! Ще го заровя накрая Joy
Аз разбрах, че ставаше въпрос за някакви големи житейски крачки като купуването на апартамент, смяна на работата, повишаване на квалификация, избор за име на детето и тн. За такива неща, бутам, да, т.е. не бутам, а убеждавам кое как и колко е важно за семейството и натискам нежно и леко към решението, което искам.

# 639
  • София
  • Мнения: 3 109
Не подценявам и не обучавам мъжа си кое как се върши. Всички важни решения взимаме абсолютно по равно. Например той избира кола, но се допитва до мен дали съм съгласна да отделим еди-каква си сума. За много неща е много по-активен от мен. За мен е важното е, че дърпаме в една посока. Иначе дудна за дребни неща вкъщи, защото просто забравя какво му казвам и се налага да повтарям, но това не ми е дерт.

# 640
  • Варна
  • Мнения: 2 064
Моя преди 25 години си каза-колкото повече ме караш една работа, толкоз повече ми отщява. Сега си знам или трая 6м до 3 години или демонстративно викам някой познат да я свърши - хваща го дявола и набързо отмята и други залежали неща

# 641
  • София
  • Мнения: 44 949
Минавам да се оплача от обичайните скандали, когато се върне от чужбина. Една седмица мина, всеки ден се заяжда. Изтощена съм. През седмицата поне излизам по-рано за работа, ама в почивните дни не знам къде да се дяна.

# 642
  • Швейцария
  • Мнения: 2 787
ММ пък го оставих сам в Швейцария от 5 дена, защото майка ми се разболя тежко от Корона и долетях по спешност в БГ. Той веднага успял да катастрофира. Сега на целите ми проблеми за капак ме кара да се занимавам да пиша обяснителни писма за застраховката му и за полицията. И да стоя с него на Скайп да давам инструкции как да си сготви. Толкова по повод оправен мъж.

# 643
  • София
  • Мнения: 44 949
Аа, моя нон стоп ми се мазни да му оправям документи, билети, телефони тъй като знам езици. Тази сутрин му оправих трансферите от летището до едно загубено градче. Аз му купувам всички билети. Последно на връщане отказа да му купя и се набута в мега гадно приключение.

# 644
  • Швейцария
  • Мнения: 2 787
Моят не се мазни, а направо ми праща по Скайп протоколите. Той щом има гражданство знае немски, но му е много удобно аз да съм му секретарка. Изобщо не си прави труда да прочете какво пише и да вникне в текста.

Общи условия

Активация на акаунт