С какво ви дразнят мъжете /тема №11/

  • 44 707
  • 761
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 18 357
Работата е там, че тя хем се в признала за единствен родител, хем си обещава да не го търси, хем го търси и се ядосва после. Баща е на сина си, който е на 18 и няма нужда мама да се меси, дори на бал, сватба или каквото щете, освен ако не си търси поводи да му звъни и вижда.
Аз ли? Ми аз не работя като съдия или  адвокат на мъжете.
Wink

# 616
  • Мнения: 8 469
Да, но той трябва да прояви инициатива и в сметката, а не тя да го кани, като гост.

# 617
  • София
  • Мнения: 19 680
В интерес на истината и аз на бившия ми не съм звъняла за завършването на детето, даже не мисля, че изобщо е имал представа кога се е случило събитието.
Но не знам дали съм била права, наистина не знам, че толкова категорично да сритам Рози, само защото й е хрумнала супер нормалната мисъл да провери дали родител 2 ще се мерне на бала.

# 618
  • София
  • Мнения: 3 108
Глупости… бил на 18 и мама нямала право да се меси. Ако ще и на 100 да е, майката е майка и съвсем разбираемо е сърцето ѝ да я боли за детето ѝ. Да е сватба, разбирам, но за абитуриентски бал -има право да се меси то много!

# 619
  • Мнения: 4 257
За съжаление много мъже развеждайки се със жена си си вземат сбогом не само с нея, но и с детето си от нея. И затова получават етикети като "боклук" например. Жената си остава майка за детето винаги. Тя има друга връзка с него, доживотна. Много рядко са жените, които не са така. Защо го казвам, защото мъжа-боклук е решил, че ще започне живота си на ново след развода. И занулява брояча - съпруги нула, деца нула. Ако има да плаща издръжка - това е разход, но не е връзка с детето. Да не казвам колко често мъжа-болкук няма търпение да му изтече "присъдата" и да не плаща повече. Така, че ако бившия ви съпруг е бил един от тези мъже-боклуци не очаквайте да се вълнува от "кога е рожденния ден на детето...  кога е абитюренската... кога е сватбата". И не очаквайте да "помъдрее" един ден. Може и да стане някога, но трябва да е останал някъде сам като галош, да го е наритал живота и един ден самия той да е разбрал, че е бил боклук.
Ако сте имали "късмета" бившия ви да е свестен човек, то той сам ще звънне когато трябва, сам ще дойде без да сте го поканили, ще бъде до детето си без дори да го забелязвате понякога.

# 620
  • Мнения: 4 017
"Адвокатствайки" откъм страната на детето: Рози, постъпила си много добре. Ако не се появи, поне си опитала. Ако се появи, детето няма да се е почувствало пренебрегнато и няма това да му тежи цял живот. Загубила си малко нерви, а детето ти може да спечели много.
Казвам "дете", макар вече да е мъж, защото в емоционално отношение, във връзката с бащата, това момче е уязвимо. То на 30, на 40 години човек е уязвим към болката от пренебрегването, какво остава на 18.
Честит ти абитурент, Рози! По трудния път към успеха, му желая щастие и радост. Flowers Four Leaf Clover

# 621
  • Мнения: 428
И аз малко да се пооплача от моя мъж. Все му мрънкам, че никъде не ходим, не правим нищо различно. И двамата попринцип сме домошари, но скоро карахме ковид и бяхме заедно под карантина 10 дни, после той още не се чувствал добре, айде още 1 седмица почивка... аман.. все вкъщи, по цял ден на дивана, играе компютърни игри, с триста зора го измъквам навън. Когато резервираме почивки, винаги аз избирам хотели, къде да ходим, резервирам (вярно че съм капризна), ама понякога имам чувството, че аз съм мъжа в къщата. При вас така ли е? Ние сме вече 11 години заедно, нямаме деца, просто сме много как да кажа незрели може да се каже, нямаме и собствено жилище, живеем под наем, отделно и затова му мрънкам, но цените станаха толкова високи, че вече дори не можем да си позволим освен в някой краен и забутан квартал. Изобщо ми е писнало за всичко да го юркам и все аз да отварям теми за жилища и развитие.. той ако зависи от него ще си прекара живота от работа вкъщи и да играе фифа и да гледа мачове. Изобщо няма потребност за нещо повече... обичам си го и е много мил с мен, помага в домакинството, готви, пазарува, утешава ме, опора ми е в тежки моменти, но просто като мъж е много пасивен... все за всичко трябва да го побутваш Smile Confounded
Вашите мъже такива ли са?

Последна редакция: нд, 08 май 2022, 03:01 от angelika_

# 622
  • Швейцария
  • Мнения: 2 786
Да, ММ е такъв. Все аз бутам.

# 623
  • Мнения: 8 100
Повечето мъже имат нужда от побутване, по мои наблюдения. Важното е да поддава на побутвания в правилната посока, че при някои и това не действа. Аз го приемам от гледаната точка, че ми е дал свободата да случа нещата, както искам. Дали ще е организиране на почивка, купуване на апартамент, обзавеждане и тн., имаш възможността да наклониш везните към решението, което ти искаш, т.е. да побутнеш правилно. А това е много добре, според мен Sunglasses

# 624
  • Мнения: X
Не. Не мога да се занимавам да бутам възрастен човек.

# 625
  • Мнения: 8 100
Е, всеки с предпочитанията си. Свят шарен. Важното е двамата в двойката да си паснат.

# 626
  • Мнения: 29 074
И по мои наблюдения в повечето семейства жените са по-активните. То има и вицове на тази тема – кой за какво отговаря в семейството.
Важното е мъжете да вървят в посоката, в която ги побутват. Защото има и инати – ни се водят, ни се карат, сакън да не кажат аверите по чашка, че е мъж под чехъл. Там вече е зор.
Другото – това с почивки и вземане на решения – е бял кахър.

# 627
  • Мнения: 18 357
Не ги бутате, вдъхновявате ги. Уважамата дама, която се оплаква от мъжа си, всъщност  казва - нямаме деца, незрели сме. ЗАщо, тя нали е зряла и бута? Санким детето се гледа само в собствено жилище, под наем не дават отгоре.
За една година мъжът ми направи промени в живота и навиците си, каквито никой никога не си е помислял.
Не разбирам, какво толкоз не ви харесва да сте двигател на семейството.

# 628
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 977
Абе натежава след n години да се занимаваш с всичко.

Вече два месеца нямам фурна, защото казах, че този път няма да съм аз човекът, който да се занимава с техници, въобще с мъжките неща.
След поредното напомняне мъжът каза - ами значи няма да имаш фурна...

# 629
  • Мнения: 351
При нас ММ е двигател. Той в повечето случаи инициира промени, ремонти, пътувания. Не че аз съм съвсем пасивна, но определено той е по-активен.
 По темата - в момента ме дразни, защото е настинал, има хрема, кашлицата и леки болки в гърлото, но се държи така, все едно е тежко болен. Три дена вече ходи само по пижама, лежи завит на дивана, пие лекарства нон стоп и естествено нищо не пипва вкъщи. Най вече ме тормози сутрешната разходка на кучето, по принцип е негова отговорност.

Общи условия

Активация на акаунт