Трябва ли бебето да спи в отделна стая!

Да, като порастнат и  да искаш няма да спят при теб!Аз ще си го оставя при нас докато навърши 2 годинки !

Личното ми усещане е, че когато детето е готово за отделяне, само ще го покаже. Не държа непременно да спи в своето легло след като това и причинява дискомфорт. Затова и сме тримата на спалнята. Безспорно това има своите негативи, но аз мога до посоча и доста позитиви . Детето ми и аз се чувстваме изключително спокойни и това е най-важното в този момент. Отделянето ще се случи така или иначе. Иска ми се да е възможно най-безболезнено.

забравих да кажа, че бебефон ползвах само първата вечер, побърках се, шуми, стряска ме без причина и повече не го включих
държа вратите отворени и разчитам на инстинкта си. Малена спи изключително спокойно от самото начало, заспива към 7.30 и се събужда в 7.30. Може би защото е сама. Аз не исках тя да диша от нашите пари. В нейната стая си мирише само на Малена и това е. Чувствала съм се съвсем спокойна. Също както се чувстват майките, чиито деца спят при тях.
Така както никой не е в състояние да ме убеди, че има някаква възраст, в която да го отделя, така й аз не мога да убедя другите майки в противното

Разбира се, че никой не робува на моди, простъпваме така, както ни подсказва сърцето.

Ако има отделна стая, не виждам защо не. Моят син е на 6 месеца и смятаме скоро да го преместим в отделна стая. На мен не ми пречи детето, но ние му пречим, когато лягаме по-късно го будим, през деня, докато спи не може да влезем в спалнята, има си неудобства. А ако стаите са наблизо, може първоначално да се спи на отворени врати и детето ще се чува.

Да-трябва от първият ден, когато се роди вторият ми син след като се върнахме от родилния дом отиде при брат си в стаята.
Всеки трябва да си прецени, но за мен е важно детето да си знае стаята. Големият ми син е научен от мъничък,че си има стая и легло. Стои там, играе, четем приказки НО всичко в неговата стая много рядко идва в хола да играе.

Спи в нашата стая

Да,трябва и то от първия ден.Съжалявам,че за моето дете нямах тази възможност,но това стана година по-късно.

Ами, не смятам. Мисля, че по-добрият вариант и за детето, и за родителите, най-вече за майката, е да спят в една стая. Така се създава по-голяма близост и връзка, опознават се навиците на детето по-отрано.

До 4-тия месец спяхме в нейната стая, след това се преместихме в нашата спалня. Взимаме си бейбифона и всичко е о.к. Иначе не можехме думичка да си кажем вечер като легнем, нито пък да гледаме телевизор без звука, а аз бях изморена и исках да си легна в леглото, а не да заспивам на дивана в хола. Стаите са близо една до друга и не ми представлява трудност ставането през нощта. В детската стая също има спалня, лягам при нея, кърмим се, връщам я в леглото си и аз в спалнята. Смятам, че разбуждането ми е еднакво.

И аз съм за отделната стая , но пък ако е научено детето да спи на по лек шум не виждам проблем както е при нас . Василена заспива на телевизор и на наши приказки . На мен ми е по удобно като е при нас особено когато е болна и с Т , постоянно си я наблюдавам. И въпреки всичко ми се искаше да си има отделна стая , сега като е по голяма вече сама изявява интерес за такава 
Имам приятелка която има 7г дъщеря която спи при тях на спалнята още  вече имат второ дете а каката още е при тях  . Затова си мисля колкото по рано толкова по добре за всички

Аз още спя с децата ми, защото се будят по 3-4 пъти на нощ всяко. Ако не отида навреме, после става концерт на два гласа и ми е по-трудно да ги приспя. Синът ми се захласва от рев и затова ме е страх да го оставя в другата стая просто да си реве нощно време, а и сърцето ме се къса като ги слушам, така че предпочитам да си спя при тях за момента. Ако живот и здраве стигнем до момента, в който няма да се будят през нощта, с удоволствие ще се пренеса обратно в спалнята, но засега това ми се струва далечно бъдеще.

А тези неща за невъзможножността да се самоидентифицира и да има проблеми с общуването в по-късна възраст ми се струват абсурдни, без да искам да обидя никого. Аз съм израснала в една стая с майка ми, баща ми и сестра ми, така до 4-ти клас. Никога не съм имала проблем с общуването или със самоидентификацията, напротив, била съм изключително контактно дете, толкова контактно, че съм се запознавала с деца на улицата и съм отивала на гости без да се обадя. Мъжа ми също е израстнал в пълна къща с хора, а елате да го видите сега - не можеш да го спреш да говори по телефона, срастнал се е с ухото му, по цял ден контактува с хора, събота и неделя задължително събира тайфа народ в някой ресторант на обяд.

И тъй като нямаме повече от 2 спални вкъщи - една за децата и една за нас, какво излиза, че така или иначе децата ми като спят заедно няма да са общителни и ще имат проблем със самоидентификацията. Да, обаче те още от сега се самоидентифицират чудесно и ако се занимавам само с единия другия надава вой до Бога, очевидно от ревност.

Това е смешно.

 не е смешно а истина имам приятелки и е така.до ден днешен и 2 те спът с децата си а на едната детето е на 4 и на другата е на 4 и половина.Мъжете им спът сами на широки спални

Да съгласна съм,че 4 години да спиш в различни стаи със съпруга си е лудост, но смешното ми е, че веднага след родилния дом, ако детето ви спи във вашата стая, не може да имате нормален сексуален живот и видиш ли мъжът хуква по изневери.Вече 9 месеца детето ни спи в нашата стая, в неговото си легло и сексуалния ни живот е ненакърнен от този факт.Ако след раждането на детето първата ти мисъл е съпруга ти да не ти изневери, за какво говорим.....?????Това ми е смешно, не друго