В момента чета ... 75

Здравейте група…някой чел ли е книгата Птиците умират сами на Колийн Маккълоу🤷
И ако да какво ви е мнението за нея 😊

Какъв Оруел! На Паулу Коелю ми напомня Гунел по-скоро.
Да , силна е книгата на Мешчанинова - книга-чистилище. Забележително е , че и с хумор може да погледне в миналото си на дете на нефелна майка , перверзен пастрок и абсурден социум.
Аз чета "Пътуващият труп" на  Себастиен Жапризо ,криминале с френски привкус , няма брутализми,  повече психологизъм от скандинавците. Харесва ми. Изданието е обаче от 1991 г. , с много дребен шрифт , но ще потърся и другите  книги на автора.

Аз - преди около 20 г. Много ме беше очаровала, но и според други отзиви знам, че си е един вид класика...

Също преди много години съм чела “Птиците умират сами”, тогава я харесах, днес - не съм сигурна.
Nabia , ще се опитам да споделя още впечатления от ”Гардеробът”, доколкото ми е възможно да събера малко разпилените си идеи.
Прочетох и останалите два разказа от сборника. Мога само да кажа, че след това още повече харесвам Олга Токарчук.  Историите не са такива, които да подлежат на обичайното резюмиране- на пръв поглед се описват съвсем тривиални действия, а зад тях стои нещо различно- значимо и надхвърлящо обикновеното ежедневие, навеждащо към съзерцание и размисъл.  Излизат извън рамките на обичайно възприеманата действителност.
Ще се опитам да поясня какво имам предвид с цитат от “Стаите”, втория разказ, представен през погледа на една камериерка в хотел (който от своя страна пък е описан като друг вид на съществуване):
Прочетох разказите не като истории, които представят дадени събития, свързани с дадени герои. Усетих ги като пътеки, водещи ме към вътрешни размисли, към взиране в мислите ми , собствения “аз” и света около нас. Парченца от идеи, навеждащи към твърде лични усещания и възприятия, но и по някакъв начин - общовалидни за всеки един човек, колкото и да е различен, защото е общ с останалите именно посредством човешката му същност.

Намерих и нещо общо между тези привидно различаващи се разкази - във всеки един от тях, освен особения начин, по който “оживяваше” неодушевената материя- гардеробът, стаите в хотела, компютърът, присъстваше и музика (или мелодия), макар и бегло спомената. Като нишка, която по магичен начин, едва забележимо ги скрепява помежду им. Едва загатната, но съществуваща в историите, за да подсили усещането за необикновената атмосфера на всеки от един от трите разказа.
Това е моят прочит, така видях и почувствах чудатия свят, през който ме поведе Олга Токарчук.
Ще ми бъде интересно да споделите и вашите впечатления, ако изберете този сборник за ново четиво.

И малко “техническа” информация- първият разказ е от 1987г, вторият от 1989, третият не е датиран в книгата, като в Полша илизат първо през 1997 г, а изданието, по което е правил чудесен превод Крум Крумов изглежда, че е от 2005.

Втората ми любима книга след Отнесени от вихъра. Чела съм я 5-6 пъти, може да се каже че израстнах с героите.
Книгата си има от всичко - семейна сага, любов, драма, действие, описание на живота в Австралия.
Всеки персонаж е пълнокръвен. Историята е четивна и запомняща се.
Завиждам, че Ви престои да я четете за пръв път! ❤️

И аз свързвам Гунел с Коелю.

И аз много харесах "Птиците умират сами". Отдавна я четох, тъжна и хубава.

Да
Много дълго й се дърпах на тази книга и много противоречиви емоции събуди в мен.
Първата половина ме дразнеха много отношенията между героите, но от средата нататък ме спечели напълно. Заслужава си според мен, така че пробвай

На Токарчук много ми хареса първата нейна книга, която прочетох, а тя беше "Правек и други времена". И тъй като бях много впечатлена, се засилих през глава да чета "Бегуни", която изобщо не успях да схвана като идея и след няколко заспивания по средата на страницата, я оставих да отлежава за някакъв по-подходящ момент и настроение.

"Птиците умират сами", "Отнесени от вихъра" и "Вечната Амбър" - винаги ще свързвам тези книги с гимназиалните си години Много ме бяха впечатлили навремето
Както и "Дървото на Юда", "Ню Орлеанс", "Чарлстън", "Сбогуване с Чарлстън" ... Каква романтична душа съм била

Ананас, би ли снимала някоя страница от книгата на Жапризо, за да преценя дали ще мога да я чета?
Набелязала съм си го този автор след няколко положителни отзива за него

За трети път вече чета "Захир" на Паулу Коелю.
Има някакво необяснимо усещане на спокойствие и хармония, което носят книгите му.
Просто наистина понякога ми трябва в ежедневието ми - например, в обедната почивка малко четене ми идва наистина идеалния начин да се усетя отпочинала.

ananas,
Може да пробваш Любимецът на жените и Капан за Пепеляшка. Жапризо има особен, но много характерен стил. И двете заглавия са интригуващи.

Не знам дали създава представа :Изглежда на снимка  като, че ли по-добре  отколкото е действителност. От Столична библиотека е и е в лошо състояние , пожълтяла, хвърчащи страници. Но за мен си заслужава четенето.
 Да , ще потърся и другите му книги . Хареса ми Жапризо.

Първо четох на Олга Токарчук “Чудати разкази”, които ми харесаха, от “Чувствителният разказвач” съм чела само откъси, попаднах и на откъси от “Гардеробът” и реших, че това е следващата книга, която искам да прочета, но и да остане в моята библиотека за препрочитане. Вероятно нещо в момента ме влече повече към по-абстрактни творби, подканящи към размишления, а не готово поднесена история, която минава като на филмова лента пред очите, докато се прочита. Сигурно затова много харесах и Калвино “Ако пътник в зимна нощ”.
 “Правек и другите времена” е в списъка ми, в който вече така почнаха да си сменят първите места книгите, които искам да прочета, при все че и почвам напоследък едновременно две-три книги, но в крайна сметка една взема превес, и се надявам все пак да стигна и до тази книга скоро. А и начинът, по който пише Лиляна Михайлова (от първите страници на “Грехът на Малтица”) толкова ми допадна, че се чудя кога и как да я сместя заедно с останалото за четене (хем искам да продължа с “Момичето от Бруклин”, хем ми дразни любопитството “Сестрите от Монмор”, непреведената нова книга на Лубри, ами не стига това, а искам да прочета и “Култ” на Лекберг-Фексеус, заради съавторството с Фексеус, чиито книги също съм набелязала. И има и още….
Изглежда, че ако искам всичко да прочета скоро, трябва да се науча да не спя и денонощието да стане 48 часа  😅🤯)

Допълвам и за “ Скарлет” (по повод коментара на Margo, a няма как като ново мнение) - много големи фантасмагории беше това продължение, отделно, че е в различен стил, на мен не ми хареса тази книга и не бих я препоръчала. Някак обезличава характерите, изградени в оригиналната книга.

"Птиците умират сами" четох преди 30г. Хареса ми разбира се, но ще я пробвам и сега на тази възраст, защото не я помня.
 "Отнесени от вихъра" чета сега/и нея съм чела преди 30г/ и съм на втората "Скарлет" на Александра Рипли. Не е лошо продължението, но стила на писане е различен и краят е доста претупан.

Започнах да чета Фонтани на мълчанието на Рута Сепетис. Все още съм съвсем в началото. Стилът на писане ми допада. Увлича. Все още не съм навлязла в сюжета, за да дам мнение и за него.