В момента чета ... 75

Имам всички книги на Светлана Алексиевич (Молитвата не е най-тежката, но тя ми беше първата, продължих с Войната не е с лице на жена и Последните свидетели.... Е няма такава мъка!!!). Особено актуални са в нашето време. Но ги пазя, искам един ден и децата ми да ги прочетат, за мен е важно да знаят. Силно ги препоръчвам на всички, които се чувстват нещастни от живота си (след тях човек би преосмислил дори собственото си нещастие). Цитат от" Реквием" на Роберт Рождественский "Беше седмият ден от войната. Започнахме да отстъпваме. Скоро се обляхме в кръв. Имаше страшно много ранени, но те бяха толкова кротки, толкова търпеливи... Всички искаха да доживеят до победата. Чакахме: аха да свърши. Спомням си как всичко по мен се просмукваше с кръв...Гуменките ми се скъсаха, вървях боса. Какво видях? Близо до Могильов бомбардираха една гара. А там беше спрял влак с деца. Взеха да ги изхвърлят през прозорците на вагоните, мънички дечица - три-четиригодишни. Наблизо имаше гора и те тичат към гората. Точно тогава се появиха немски танкове и почнаха да газят отгоре им. И помен не остана от дечицата...От тази гледка и днес можеш да се побъркаш. Но през войната хората издържаха, побъркваха се след войната. Боледуваха след войната. А през войната стомашните язви заздравяваха. Спиш в снега, шинелчето ти е вехтичко, а на сутринта нямаш дори хрема... Пред очите ти умира човек...И ти знаеш, виждаш, че с нищо не можеш да му помогнеш, остават му броени минути. Целуваш го, галиш го, говориш му мили думи. Сбогуваш се с него. С нищо друго не можеш да му помогнеш...И сега още тези лица са в паметта ми, виждам ги - всичките момчета, всичките. Години минаха, а поне някого да забравя, поне едно лице. Никого не съм забравила. Всичките ги помня...Всичките ги виждам..."

Toра наистина не блести като характер, и се чудя защо Ирса е избрала да бъде такава. Тора има доста трески за дялане, и някои черти от характера и са определено несимпатични.
Много е лежерна като майка, например, и това ми направи впечатление и в "Trapped"- голяма слободия при отглеждането на потомството. Може би исландците виждат нещата по друг начин.

Ирса обаче наистина пише добре, оглежда случая и заподозрените от всички страни, не бърза и не претупва. Всяка книга засяга определена социална тематика, и подчертава професионализма на полицията. В тази четвърта поред книга се разглеждат алкохолизма и тормоза на работното място.
Клиентът този път е банка, и Тора заминава отново в терен (отново с немеца Матю/Матиас?), но този път в Гренландия.  В комбинация с невероятен гренландски пейзаж, мрак, студ и буря, стряскащи ловци облечени в тюлени кожи, кръвосмразяващи легенди и изчезнали в снега хора, се получава много увличащо четиво. Противният хлапак, който настоява да му се изпратят пари веднага, за да иде в Испания докато майка му се опитва да се съвземе от появата на поредния труп е по-скоро комичен похват за разсейване на напрежението.
Беше ме страх някой да не изяде секретарката Бела. Другите 2 жени бяха коментирани като твърде кльощави и неподходящи. (не е спойлер)


Гренландски демон тупилак:

Благодаря за новата тема, Миж.
Прочетох "Грехът на Малтица" - прекрасна,  но много тъжна.
Започнах "Тайните убежища". На около 20% съм, но да тук не ме грабва - доста блудкава ми идва, но продължавам в очакване да се променят нещата.

Прочетох "Хана сама вкъщи". В общи линии ми хареса, макар че на места ми доскучаваше. Леко нереалистично поведение и изказ от страна на тригодишно, ама карай. Обаче въпросната странична линия отново не се разплете, даже напротив - завърши с намек, който не е особено позитивен. А други преведени книги няма. От поредицата са 8 според Уикипедия, написани преди 10-на години, на бг са издадени само 2 и то доста отдавна. Много ме е яд на нашите издателства.

Приключих със Свекървата. До към средата ми беше 50/50 след това малко повече ме грабна. Хареса ми образа на свекървата - желязната лейди , която имаше съвсем нормални отношение със снаха си😄 даже незнам защо заглавието е свекървата... Честно казано ми беше предвидима и края беше едно от двете ми предположения. Малко претупано стана с полицията и случая остана неразрешен. Като цяло интелигентно написан роман но може би една идея останах леко разочарована. В никакъв случай не съм залагала на трилъра и затова някак очаквах отношенията между жените да са акцента в книгата но и там нещо куцаше(особено майка-дъщеря).

Коко милк, заглавието вероятно е за заблуда. И аз съм си го мислила.

Снощи прочетох за първи път книга на Елиф Шафак, а именно "10 минути и 38 секунди в този странен свят". Много обнадеждена тръгнах, защото чувам само хубави отзиви за авторката. Книгата тръгна много силно, даже толкова ме заинтригува в началото, че тръгнах да си слагам отбелязки на неща, които ме разтърсиха като моменти, а и хем да проследя как после ще се отразят на главната героиня и дали ще имат значение за историята. Е, накрая нито една отбелязка нямаше значение. Елиф Шафак ми остави вкус в устата като женския Паоло Коелю. Не знам дали всички книги са ѝ така и дали има смисъл да давам втори шанс. Не знам защо очаквах малко да ми е като Мураками. Знам, че е неуместно сравнението, но аз изключително много обичам Мураками (извън начина на писане де), защото много умело успява да въведе читателя в японската култура и ценности, без да те отегчава до безкрай и без да ги усещаш натрапени. За съжаление при Шафак с мен не се получи така. Не знам и аз какво очаквах точно. Иначе се чете леко и приятно. Пише увлекателно.

Захващам се с поредицата Неаполитански романи на Елена Феранте. Тягостна любов ми хареса изключително много и доста ме разтърси. Много е особен начина ѝ на писане, но толкова ми харесват силните женски персонажи, които гради, че не мога да се спра. Даже успях да намеря италианския филм по книгата и тия дни мисля да го гледам. Италианците са голяма работа.

Misery., Шафак харесах с "Любов" и "Черно мляко". "Копелето от Истанбул" четох също, но не ми допадна. Оттогава все се чудя дали да посегна към авторката, но неособено ласкави отзиви за следващите й книги ме възпират. Иначе харесвам много авторката като личност, изявите й в TED - също.

Ален мак, на мен ми създава едно много лошо усещане за невъзможност за интегриране на турската действителност с настоящето и малко поамериканчената ни култура и от там ме губи. Напомня ми много на Паоло Коелю за нещастие, но него пък съм го чела последно като тийн и ми е много далечен като теми на писане. Нямам против да се преплитат в четивата ми екзистенциализъм и философски теми, имам против сякаш как са въведени и изложени.

И аз подходих с големи очаквания към Шафак, защото има реклама около името й: обясняват ни, какъв международен талант е обаче винаги ни напомнят, че е от нашия регион.
"Любов" ми беше харесала, защото я четох в период, когато имах нужда точно от литература на такава тематика. Има добри идеи, но според мен, проблемът е в техниката на писане на Шафак.

Прочетох "Скитащите сенки" на Паскал Киняр. Каквото и да напиша, ще е нищожно незначително. Поезия и философия във формата на непретенциозни бележки. Хайку в проза за европейци. Това е един от най-добрите живи автори. (Случайно разбрах, че книгата е спечелила "Гонкур".)

Дочитам още една книга и ще чета Анна Политковская.

Благодаря за мнението, Миж!  Аз, обаче, социални тематики в точно този жанр не търся. Тези книги ги чета главно с цел escapism вечер.

Ще потърся първия в поредицата за Тора--Last Rituals--по-късно. Описанието звучи интересно.

П.П. Тетралогията на Феранте много ми допадна. Сериалът е много добър също. Добре са се справили с описанието на квартала, героите, и тези невероятни лазурни брегове.

Другите книги на Феранте не ми харесаха, за съжаление.

Приключих Камък, ножица, хартия.
Хареса ми, без да е нещо изключително. Историята е интересна и те кара да четеш нататък.
Ще опитам отново с Quo vadis. Веднъж я започнах и оставих, но често ми я препоръчват и ще й дам шанс.

Благодаря за темата!
Приключих с Пиранези, но не съм сигурна, че тя е приключила с мен Влюбих се в Дома, в атмосферата… в усещането, че си там. Някъде срещнах, че е фентъзи, а за мен е магически реализъм, много философски при това. 5/5*

Започнах Невидимият живот на Ади Лару, защото ми се чете нещо неангажиращо след работа, приготвила съм си и Силата на кучето, ако не се разберем с първия ми избор

Харесвам на Маас поредицата, в момента съм на "Двор от криле и разруха", доста разтоварващо ми идва.
След нея съм си приготвила поредицата на  Ю Несбьо. Хубави отзиви чета и слушам за него.

Всъщност, и "Джонатан Стрейндж", подобно на "Пиранези" е много приземена - става дума за магьосници, елфи и подобни неща (които са централни за сюжета), но усещането е като от исторически роман със странности. Направо мога да повярвам, че това се е случило наистина, но поради някаква причина е било заличено от колективната памет на човечеството. 

За "Ади Лару" писах преди, че може да се каже, че ми хареса, с уговорката, че не харесвам никой от персонажите (а най-много не харесвам Ади).

Снощи дочетох "Възмездието" на Агата Кристи и мисля да започна "Анонимният подател", която е много по-ранна (харесва ми да ги чета разбъркано). "Възмездието" ми хареса - беше много различна от екранизацията (нямаше монахини, пилоти, изнудвачи, нямаше го и Реймънд - общо взето напълно различен сюжет от сериала). Обаче екранизацията ме насочи към убиеца (има някои общи характеристики); не знам дали щях да се досетя кой е, при нормални обстоятелства. Затова пък в "Трупът в библиотеката" бях изненадана (в сериала бяха сменили убиеца) и това ми се стори интересно решение; развоят на събитията в книгата ми допадна повече