Бързи въпроси и отговори деца - 2

  • 35 796
  • 778
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 3 471
Не, не го задържах. Положих много усилия да не се чувства така, истината е, че си прецаках неща с бебето заради това, а така или иначе не можеш да го избегнеш, детето трябва да мине през тези нови емоции по свой си начин. Направи това, в което вярваш за себе си, но моето мнение е, че търкане, нервни моменти и регреси ще има, каквото и да решиш. Успех!

P. S. Колко е разликата между децата? При моите е 3 години, но при колежки с 5-6 години разлика уж твърдят, че е по-добре.

# 196
  • София
  • Мнения: 20 235
При моите е 6 г. Спрях го за около 10 дни, не е имало проблем. Завършване 4 група и си има изисквания.
Нямахме проблем, макар и разнополови имат  силна връзка.

# 197
  • Германия
  • Мнения: 3 506
Аз нямах планове да задържам каката от градина, щеше да си ходи нормално. Разликата им е 3г и малко. Обаче дребния се роди май 2020, точно по време на локдауна и градините не работеха така или иначе. Почна пак да ходи от юли месец, значи месец и половина си бяхме тримата вкъщи. Ревност нямаше, тя много си обича братчето и много му се радваше
Не знам как щеше да е ако не бяхме принудени да останем всички вкъщи 🤷🏻♀

# 198
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Малката се роди на първи, на седми започна детскта градина и го пуснах веднага. Спрях го с настъпването на зимния сезон, тъй като тепърва ни предстояха ваксинации, а и имаше голяма Ковид вълна. Това бяха моите съображения. След празниците си го пуснах отново. От психологическа гледна точка проблем не е имало. А и като се замисля, май детето ще се чувства по- добре в градината, тъй като новородените изискват доста внимание и грижа.

# 199
  • Мнения: 4 281
Разликата им ще бъде 2 години и 9 месеца. Каката тепърва свиква с яслата, но бавно и лека-полека се получават нещата засега. Дано да се задържи тенденцията и след 2 месеца вече да ходи с желаение. И дано от психологически, въпросът не стане на "бебето лепва всичко от каката, ще я спирам" Unamused

# 200
  • София
  • Мнения: 20 235
Въпросът е в началото, докато се напасне те с бебето, колко внимание ще отделят целодневно на каката. И ще съумяват ли да се справите.
Аз лично нямаше да я спра, най-малко на мен ще ми е по-лесно

# 201
  • Мнения: 3 471
Аз наистина не си представям как ще стане с новороденото и дете около 3 едновременно вкъщи. Реално голямото уж ще е с Вас, ама не съвсем, защото сигурно в половината ситуации, когато Ви повика, ще трябва да му кажете "не сега", а това може да го изнерви повече от ходенето в градината. А за лепването на вируси, ами да, бебето е на 7 месеца, 2 или 3 пъти е имал хрема, донесена от баткото, но нищо сериозно. Но аз съм казвала и в други теми, че явно имам голям късмет, защото и баткото ми изключително рядко боледува, и то не сериозно. Откакто съм родила той си е ОК, но аз през няколко седмици съм с хрема или ме боли гърло, така че не само бебето прихваща, умората и изтощеният организъм си казват думата. От няколко познати съм чувала и теорията как покрай голямото бебето е боледувало, но пък за сметка на това е било много по-стабилно, като е тръгнало на ясла/градина, защото вече е карало част от вирусите. Така че общо взето си говорим, идеален вариант няма и единствено бих Ви посъветвала да не си слагате излишен стрес върху себе си, каквото и да решите. Всичко се напасва в един момент. 😊

# 202
  • Мнения: 4 281
Засега съм с големите амбиции вниманието да е насочено към голямото дете, а бебето между другото Joy Най-вероятно очаквания и реалност ще се разминат, но ми попадна мнение на психолог, което много ми допадна. Че вниманието към децата трябва да е по реда на появяване. Звучи ми логично, все пак най-големите са най-осъзнати и много лесно може да се почувстват отритнати. Защото макар и по-големи, все пак са си деца. Но най се надявам да си ходи на ясла Joy

# 203
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Физически човек няма как да се разцепи на две и хем да кърми и преобува, друска, оригва бебе, хем да обслужва тодлър. Пък ако малкото има силни колики (което не ви го пожелавам), нещата съвсем ще излязат от контрол.
Хич не ми харесва мисълта на този психолог. Значи, да пренебрегваме нуждите на новородено и да насочим вниманието към тодлър, защото е по- голями? Логика? Няма! Истината е, че след появата на бебето сами ще си напаснете ритъм, който да покрива нуждите на всички налични деца и ще осъзнаете каква глупост е казал тоз психолог.

# 204
  • Мнения: 3 471
Благодаря за последното мнение, това имах предвид. Вместо да се бондвам с новороденото и да си следвам ритъм на кърмене, правех невъзможното да не променяме ама изобщо ежедневието на големия. Изпитвам ужасна вина към малкото си дете, което се самоотглежда в продължение на няколко месеца и неговите нужди винаги бяха някъде там на опашката ако някой се сети за него. Прецака ми се кърмене, измъчвам се и за какво? И изобщо не отварям тема за чисто битовите неща като неспане, колики, преобуване, хранене и т.н. Със сигурност психологът има някакви мотиви да изказва това твърдение, но то за мен е пагубно за майката.

# 205
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Ами то, напоследък, всеки се кичи със званието психолог и съответно можеш да чуеш какви ли не теории, а това не абсолютна материя. Така че, вече не приемам подобни изказвания като тежест. Със сигурност би се намерил някой "колега", който да оспори това.

# 206
  • Мнения: 8 194
Странно мнение,не бих го следвала мъничето е беззащитно и винаги ще търси мама да го гушка,докато на голямото може да се обясни и ще разбере.
Но ще видим някой ден 😁

# 207
  • Мнения: 4 281
За мен пък беше интересна гледна точка. Дете на 2-3 години също си търси мама. Особено като се появи друго бебе, с което трябва да дели вниманието на родителите си.

И освен това, никой не говори за пренебрегване на нуждите на бебето. За мен едно дете на 2-3 има много по-големи нужди от едно новородено. Имам слинг и раница и мисля да ги ползвам активно.

# 208
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Разбира се, че има нужди 2-3- годишното, но чисто физически, ако нямаш помощ, нещата понякога не се получават.
За момента може би мислиш така, защото бебето все още е нещо субективно, още не е част от ежедневието ви като същество със своите нужди и потребности.
Времето, в което го бях спряла от градина, бяха най- трудните за мен, а той беше на 5, не толкова малък.
Бебето пищи пт колики, аз се чудя как да я гушна, че да я успокоя, а баткото си запушваше ушите. После дойде периодът, в който заспиваше трудно и се изнервяше много, плачеше, чудех се как да я приспивам. Искаш, не искаш, малкото излиза на преден план, защото някои неща не търпят отлагане.
Сигурна съм, че ще намерите най- правилния начин, който да ви пасне. Ние тук споделяме нашите лични преживявания. Просто по- голямото дете има нужда и от някакъв социален живот, занимания и т.н., а с малко бебе не винаги е възможно да ги осигурим, затова на помощ идват детските заведения. А и  не на последно място- психическото и физическо натоварване за майката ще са огромни и ще се трупат с времето. Това е другата гледна точка Simple Smile

# 209
  • Мнения: 4 281
О, да, на мен и сега ми е трудно, бременна в жегите с дете на 2 години и половина. Ходи 3-4 дена на ясла и седмица-две-три си е вкъщи. И като е на ясла, успявам да почистя, сготвя, че и да си почина даже. Но не това ни е основният мотив за градина, а по-скоро социалният контакт.

Иначе аз съм много черноглед човек с ужасна тревожност. Но по отношение на бебетата винаги съм оптимист и все не става така, както съм си го мислила Joy Проблеми със съня (не бях спала над две години нормално заради чести будения), мрънкащо и кисело бебе, трудности със захранването, и т.н. Сега пак съм оптимист и знам, че пак ще ми се докаже, че бъркам и най-вероятно ще е много тегаво. Времето ще покаже Blush

Общи условия

Активация на акаунт