Приятелствата като всички други връзки се основават на потребности, интереси и приоритети. Което не е лошо, макар леко да звучи така. Човек обикновено страда, когато за другия обстоятелствата са се променили и вече няма същата потребност от отношенията ви. Гадно е. Аз съм я играла тая игра с поне трима много близки и дългогодишни приятели. Съвет не мога да дам. Само знам, че всяка връзка трябва съзнателно и волево да се поддържа и от двете страни. Ако не, аз съм чао от такива отношения.
- Публикувана: 17 март 2022, 00:18 ч.
- Последно мнение: 30 март 2022, 16:09 ч.
Дистанцирани отношения с близка приятелка
Да не запознае приятелка в истинския смисъл на думата с гаджето си една година е мноооого голяма червена лампа за проблем между двете. Няма как да приема това нещо, освен ако гаджето не е някоя интернет любов в Америка. Егати тактичността, направо граничеща с изолация. А това да търсиш някой само за да се оплакваш си е чист енергиен вампиризъм и използвачество.
Напълно възможно е да не споделя хубавите неща, защото се притеснява да не я нарани. Прави ми впечатление, че авторката няколко пъти подчертава - бяхме сами, аз съм сама. Вероятно и за нея това е нещо, което я кара да се чувства не много добре. Може да не иска да споделя колко е щастлива, притеснявайки се да не се почувства приятелката ѝ зле, че още е сама.
Иначе за мен е напълно нормално да се виждат, когато имат време и възможност. Не са деца, които след училище могат да си играят всеки ден. От написаното се вижда, че и двете са отказвали, защото имат други планове.
За това, че други приятелки ги познават от празник на едната, въпросът ми към Adaline е, ти канила ли си ги двамата на твой имен или рожден ден? Ако веднъж е отказала, бих го приела за нормално, случват се извънредни неща, но ако е повече от 1 път, тогава вече си е явно дистанциране.
Иначе за мен е напълно нормално да се виждат, когато имат време и възможност. Не са деца, които след училище могат да си играят всеки ден. От написаното се вижда, че и двете са отказвали, защото имат други планове.
За това, че други приятелки ги познават от празник на едната, въпросът ми към Adaline е, ти канила ли си ги двамата на твой имен или рожден ден? Ако веднъж е отказала, бих го приела за нормално, случват се извънредни неща, но ако е повече от 1 път, тогава вече си е явно дистанциране.
Мисля,че дългите и постоянни контакти малко са те заблудили за качеството на приятелството ви. И на мен ми се е случвало и, честно казано, дори не се сърдех. Може би, защото и аз съм същата. Обичам мъжете повече от приятелките. Не, че няма истински приятелства, но повечето са за запълване на времето и вашето не е било изключение. И ти сега се втренчваш, защото си нямаш гадже. Работи по въпроса с гаджето.
Явно тя не ти е приятелка. Познавате се от 4-5 години, били сте без гаджета и сте си излизали, колкото да не сте сами, понеже около вас всички имат партньори. Сега тя има гадже и ти си излишна. Просто не е било приятелство, а взаимна изгода.
Приятелите ти остават такива, дори когато си женен, с деца и тн. Променят се срещите, променят се местата, на които се виждате, но прителите остават, ако са истински.
Моя приятел, например, има голяма компания, приятели от деца в квартала. Аз много ги обичам и винаги ме е водел от самото начало на срещите. Понеже съм по-млада от тях, бях студентка, излизах с тях с голямо удоволствие, имах много свободно време за по бира. Е, да, вече някои са с деца, но какво от това? Ако седнем в събота по традиция да пием кафе, взимат и децата. Сядаме на едно кафе с дворче и е ок и за тях.
На рождените дни ако се събираме, децата са при бабите си, а родителите идват с нас.
Моите приятелки не са се задомили съвсем, но пак като се събираме с деца, без деца, идват, ако могат. Никой не очаква да зарежат болните деца и да тръгнат на бар, нали. Вече и гаджетата ни се сприятелиха и никой не се чувства излишен, ако сме на рожден ден или просто някакво излизане.
С тези думи искам да ти кажа, че ако приятелството е истинско, ще издържи във времето. Вашето не е било приятелство още в началото.
Приятелите ти остават такива, дори когато си женен, с деца и тн. Променят се срещите, променят се местата, на които се виждате, но прителите остават, ако са истински.
Моя приятел, например, има голяма компания, приятели от деца в квартала. Аз много ги обичам и винаги ме е водел от самото начало на срещите. Понеже съм по-млада от тях, бях студентка, излизах с тях с голямо удоволствие, имах много свободно време за по бира. Е, да, вече някои са с деца, но какво от това? Ако седнем в събота по традиция да пием кафе, взимат и децата. Сядаме на едно кафе с дворче и е ок и за тях.
На рождените дни ако се събираме, децата са при бабите си, а родителите идват с нас.
Моите приятелки не са се задомили съвсем, но пак като се събираме с деца, без деца, идват, ако могат. Никой не очаква да зарежат болните деца и да тръгнат на бар, нали. Вече и гаджетата ни се сприятелиха и никой не се чувства излишен, ако сме на рожден ден или просто някакво излизане.
С тези думи искам да ти кажа, че ако приятелството е истинско, ще издържи във времето. Вашето не е било приятелство още в началото.
Имах една приятелка, която периодично я прихващаше да си разчиства приятелките. Тази не била искрена, онази само я използвала, ей такива. Та, това ми прилича на разчистване: едни са преминали цедката и се познават със заветното гадже, авторката е оставена извън кръга на избраните.
Честно, аз бих се обидила.
Честно, аз бих се обидила.
В контекста на темата, имам следния въпрос. Имам приятелка с която се познаваме от години, но аз почти не я търся да се видим и да поддържаме контакт, а почти само тя го прави. Комуникацията с нея е така да се каже трудна. Не за друго, а защото тя е доста свита, говори много „академично и деликатно“, плаха и тиха. Някак напрягащо ми е. Единствено ако някоя от нас има да разкаже някоя случка, която е по-интересна, тогава е по-разтоварващо. Не мога дори да се отпусна, а не съм човек който прекалява с разговорите и емоциите. Обаче когато ми се обади да се видим и ходя, защото знам, че освен мен няма много приятелки, които да са искрени. Повечето се възползват. В същият момент е страшно красива, направо почти модел. Трябва ли да се обвинявам, че нямам особено желание за комуникация с нея? Не мисля. Трябва ли тя да бъде обвинявана за това, че е такава? Абсолютно не. Не знам.. просто да споделя.
Шерилин, направо е супер необвързан човек да тръгне да излиза по кафета и паркове само с двойки около него.
Шерилин, направо е супер необвързан човек да тръгне да излиза по кафета и паркове само с двойки около него.
Моята най-добра приятелка от гимназията прекъсна от раз контакти с мен, докато караше магистратурата. Търсих я, търсих я, никакъв отговор, нищо. Иначе сме се засичали 3 пъти оттогава (това са 12+ години) в родния град и все ох, загубихме контакти... И така и не ги подновяваме. И тя живее в София. Омъжила се е, деца не знам дали има. Разменили сме си телефоните, аз не я търся, смятам, че топката е у нея отдавна. Тя също не ме търси. С много твърдо впечатление съм, че за 'на село' пред мама и кака охка и ахка, когато се засечем на улицата, но не желае реален контакт. Честно казано, нямаше да ми прави впечатление, ако не беше това демонстративно охкане и ахкане кой къде се е загубил. Сори, аз не съм се изпарила, къщите ни 'на село' са буквално през една пряка и знае, че съм в София. Като няма желание, поне да има очи да не прави театри.
Това, което ви е свързвало, е било общата ситуация - моми в компанията на оформени двойки. Имали сте сходни проблеми, сходни желания - били сте си подкрепа и сте си прекарвали времето заедно - доколкото мога да преценя от описанието ти е било приятно с нея. Сега се разминавате и това е част от жизнения цикъл на едни отношения - дори и между роднини и съпрузи има по-близки и по-дистанцирани периоди. Дали ще се стоплят отношенията между вас отново няма как да се предвиди, но в никакъв случай не е изключено, стига да не се натрупа помежду ви твърде много огорчение.