Дистанцирани отношения с близка приятелка

Мерилин, аз не съм спряла да си общувам с необвързаните приятелки, защото имам приятел от сума ти години. Нямам деца, но и много от приятелките ми също нямат.
Човек трупа контакти от много нови места, които посещава и нови хора, с които се среща. Аз си правя приятелства и от работата, например. Ако запишеш курс, магистратура, пътуваш или имаш хоби също можеш да намериш приятели, които ти пасват.

Обвързаните хора също имаме нужда от приятели и честно казано не ми е хрумвало да спра да комуникирам с тях, защото имам гадже.

В случая от темата просто контактите им вече не са толкова често, което е съвсем нормално.
Иначе пише, че и въпросната приятелка се обажда и предлага да се видят, не само чака да бъде потърсена. Авторката пише, че понякога не може и отлага. Но пък ѝ е неприятно, когато приятелката не може. Според мен очакванията ѝ са тя да е на разположение по всяко време, както преди. Но няма как.

Аз си мисля,че част от нещата,които е запълвала с теб,вече не са й нужни.Може би си знае,че приятелят й няма да те хареса.
Понякога пътищата се разделят,много хора имат твърде големи дефиците и понякога им е по-лесно да прекъснат контакт,отколкото да си признаят къде ги стяга чепика.

Приятелката я търси само като ѝ се реве и има проблемчета.

Имах "приятелка" от ученическите години, която през няколко години сменя гаджетата. Когато си хване гадже, той автоматично й става мъж по нейни думи. От първия ден заживяват заедно, променя се изцяло заради мъжа, готова е на абсолютно всичко, всякакви компромиси, за да му се напасне. Спира контакт с мен, с роднини и близки и "мъжа й" става център на вселената. А когато случайно се засечем, тя ми показва негови снимки и го обожествява буквално.
 И така, докато ония не се окаже поредния психопат, да реве, да звъни на всички, случвало се е да я приютявам. Ако някой от роднините й откаже съдействие или разговор, защото само преди няколко месеца го е отсвирила, става най-черният. Това момиче се върти в този омагьосан кръг от 12 години. Мен ми писна още след 2-3 нейн "мъж" и приключихме. Такива отношения не са за мен.

За тази цел има специализирани лица -психолози.Значи да си излее душевната помия и кой откъде е.Не става.Не е вариант. Както казах по-горе горя моста и продължавам напред.

Веднага ти казвам- страх я е, че ще й го вземеш.

Случвало ми се е и на мен, много е неприятно, не са ми близки вече. И аз съм имала гаджета постоянно последните 10 години, никога не съм зарязвала приятелки. Винаги на нова година, на рождени дни, взимала съм ги с мен навсякъде като част от мен и никога не съм ги игнорвала. Но с времето като видях, че не получавам и 1/3 от това, което съм давала тотално се отказах. Сега има въпроси защо съм все заета и не излизам с тях. Ами излизам с хора, на които им пука за мен, толкова е просто. Осъзнаха се, че нещата не стават така (споменавали са го), но е късно, аз не се чувствам по същия начин привързана и обичаща ги.

Първо, явно не сте толкова близки приятелки, щом не споделяш с нея открито всичко, което си писала тук. Тя ще ти даде отговор. Малко ми е странно, че сякаш си се вкопчила в това приятелство и очакваш конкретно отношение и действия от нейна страна.
Аз имах една много любима приятелка в училище, с която бяхме заедно по цял ден и споделяхме всичко. После и още други две-три в университета, с които имаме прекрасни спомени, после в работата други нови приятелства... Някак си се случва, че се отдалечаваме от едните, за сметка на другите, вече сме в друг кръг - служебен, семеен... Това не значи, че не сме приятелки повече с тази от училище например, но пътищата ни са се разделили, не е същото. Не сме се чували с години. Която и да е моя приятелка от всичките ми периоди, няма да ми направи впечатление, че не ме е поканила на нова година, а ще потърся вариант за себе си в приятна компания. И няма да я обвинявам, така влизаш в роля на жертва. Мисля, че залагаш прекалено много на приятелството по принцип. Един живот живеем, всеки миг ни е важен и имаме приоритети с кого да бъдем в различни етапи от живота си. Това не означава, че ти не си вече важна за нея, но има друг - по-важен.

Случка: ще излизаме по женски, но на едната приятелка мъжа й го зарязали неговите приятели в последния момент, затова и тя не идва, да не е сам горкият една вечер. )) Според вас нормално ли е?

Аз разбирам авторката, не бих го правила на въпрос, но бих го споменала ако следващ път тръгне да звъни при проблем. Отдалечаването на приятели е нормално по най-различни причини, но да минаваш от 0 внимание до 8 часа разговор на ден е друго.
Аз ценя приятелите си, не ги ползвам за запълване на времето докато си намеря мъж.

Благодаря на всички за коментарите! Беше ми полезно да видя нещата от всички гледни точки.

За себе си си давам сметка, че да, имам някакви очаквания към нея или може би към приятелството акто цяло, които може би не трябва да имам, защото това вреди само и единствено на мен. Направих си извод и че винаги съм била на разположение за нея, дори с цената на компромиси към мен самата - отлагала съм мои ангажименти, пренебрегвала съм работата си,  винаги съм била готова да се видим. Аз бях повече на разположение за нея, отколкото тя на мен,. Даже е имало случки, в които съм виждала,  че е приемала моето присъствие за даденост.Това го отчитам като моя грешка, явно трябвало да поставя граници в приятелството ни, за да има повече уважение.

Относно въпросът защо не съм споделила с нея това, което съм написала тук - чувствам някакъв дикомфорт. Бяхме много близки и сме си споделяли много неща, ни никога не сме говорили открито, ако има някакъв казус между нас.
В момента, а и откакто разбрах за връзката й, аз не съм много активна - нея търся както преди, не й пиша толкова често, нито пък я разпитвам. За мен беше съвсем нормално срещите ни и комуникацията да става по-рядко вече. Поведението ми в момента отива към пасивно. Рядко я търся. 

Най-много ме разочарова, че една година не ме запознава  с него и срещите ни са все в обедната почивка, а когато имат проблем звъни по всяко време и ако може, сега веднага да се видим. Имала съм няколко приятелки през годините, които са се задомявали, но винаги са ме запознавали още първите месеци. Продължавали сме да се виждаме по-рядко, разбира се, понякога по женски, понякога са взимали и мъжете си. Явно тук има нещо, което я притеснява, за да ме приобщи към новия си приятелски кръг, или все още е фокусирана върху това тя самата да се адаптира в него.  Може би все още се чувства несигурна, иска цялото му внимание върху себе си. А може и вече да няма потребност да се виждаме.

За моя изненада не страдам толкова. Даже това ме кара да се мобилизирам. Все още я чувствам близка, но я свалям от пиедестала "Най-близка приятелка" и я слагам наравно с другите. Гледам напред и се фокусирам върху себе си, виждам се с други приятелки, спортувам. Но си имам едно наум и смятам да поставям моите приоритети над нейните нужди.

“В момента, а и откакто разбрах за връзката й, аз не съм много активна - нея търся както преди, не й пиша толкова често, нито пък я разпитвам. За мен беше съвсем нормално срещите ни и комуникацията да става по-рядко вече. Поведението ми в момента отива към пасивно. Рядко я търся.  ”
А дали тя не е изтълкувала погрешно това ти поведение? На практика излиз, че първата дистанцирала се си ти. Тя просто следва твоето поведение. Вероятно си мисли, че ревнуваш или дори завиждаш, затова ти спестява детайли от ежедневието им и не ви запознава.

Adaline,няма да те цитирам,че поста ти е .голям.Приятелка в лицето на тази особа вече нямаш.Освободи се дори от мислите си за нея и си живеи живота.

Нямам представа. Споменах го, защото си дадох сметка, че и аз съм се дистанцирала. Възможно е  да усеща липса на интерес от моя страна.

И двете сте еднакво “виновни” за създалата се ситуация. Ако мислиш, че си струва усилията, сядаш и говориш с нея. Ако го смяташ за загубена кауза, затваряш страницата и си търсиш нови приятелства.