Дистанцирани отношения с близка приятелка

Според мен не е точно така.
Активност следва да прояви този, при когото са се променили обстоятелствата - в случая приятелката на авторката на темата. От нея се очаква да намери време и начин да запознае приятеля си със своята уж "най-добра приятелка"  - поне такава е била преди, според авторката. Щом не счита за нужно и не намира време да го направи - значи има причина за това, каква точно - тя си знае. Но ролята на "най-добра приятелка под прикритие" си е доста унизителна - поне според мен.
Поне аз не бих звъняла и настоявала за среща с приятелка, която явно е твърде ангажирана с мъж, на когото не счита за нужно да ме представи. Пожелавам щастие на влюбените и ... това е, всеки по пътя си.

Сетих се и за друга моя приятелка от детството, с която по подобен начин ни се разви приятелство. Бяхме най-добри приятелки в гимназията, поне аз й бях такава, но сега на тоя акъл осъзнавам, че въобще не ми е била приятелка, камоли пък толкова близка за колкото я имах. Бяхме навсякъде заедно, винаги бях насреща за нея. Тя беше голям чешит и се държеше арогантно с хората и ги отблъскваше. Заради тази нейна черта, покрай нейното държание изгубих много други приятелства, за да съм й зад гърба. Все искаше да изпъкне пред мен, опитваше се дори да ми насади комплекси. Това обаче вече го осъзнавам чак на тези години, които съм в момента. През годините винаги съм я търсила аз, за 5-6 години може би ме е потърсила няколко пъти. След като завършихме гимназия реших да спра да я търся, за да видя кога ще се сети за мен. Мина месец, два, накрая ме блокира навсякъде и разправяла пред общи познати, че приятелството ни приключило, защото не съм я търсила.
Минаха около 10 години от тогава и се сещам за нея и ме хваща яд, защото можех да създам много стабилни приятелства. Гледам често, че и хора от класа ни се събират, но след като не си станахме близки не ме канят. И ми е някак болно.

Между другото въпросната приятелка запознала ли го е с други приятели? Може би се притеснява от нещо заради него. Или той не си пада по срещи с изцяло женски компании. Но дори така да е, година е много, поне веднъж да ви беше запознала.
Ако бях аз отдавна да съм питала на майтап дали на сватбата ще се запознаем.
Каквато и да е причината обаче не е твой проблем.

Има хора, които тотално късат със света, когато са във връзка. И аз имам такива познати от детските и ученически години. Скъсат ли с поредния мъж, тръгват да възобновяват контакт, защото изведнъж се сещат, че няма с кого едно кафе да изпият. Затова като цяло не е добра идея според мен човек да губи собствения си кръг, интереси и занимания, колкото и да е влюбен и отдаден.

По въпроса на авторката: разбирам, че ти е криво, но виж да си намериш някаква друга среда. Приятелката ти, по една или друга причина, по-скоро е в графата добър познат.

Здравейте, надявам се тази тема да е подходяща да споделя. И аз имам опит с една такава “приятелка”, както сподели Джейн. Познаваме се от училище, и заради дългото ни познанство, винаги съм идеализирала отношенията ни. А сега си давам сметка, че е злобна и завистлива, и че само аз съм била приятелка, а тя не. Когато ходеше на купони морета, ходеше с други хора. Мен ме търсеше за слушател и съветник. Аз като имах приятел в гимназията, а тя не, завиждаше, и винаги ме излагаше пред него или ме настройваше срещу него, един вид се опитваше да набие клин помежду ни. Минаха години, гаджоса се, пак живота с други приятелки, а на мен по нощите ми звънеше само, като се скара с гаджето, с думите, че не искала да притеснява родителите си, а знаела, че мен може. После естествено, нещата като се оправяха, пак ме забравяше. После се ожени, роди деца. С отвратителната си кума ме унижаваха, че още съм неженена. После и те се скараха, и пак на мен се оплакваше. Замина да живее в друг град тихомълком и даже за едно кафе не се обади. И с пари ме набут веднъж по гнусен начин. Изобщо теглих чертата, но явно трябва нещо много драстично да направя от сорта на това да спра да си вдигм телефона и да я изтрия от фейса, за да разбере най-накрая посланието. Супер егоцентрична, обажда се веднъж на високосна година и почва историите, даже не пита как съм, удобно ли е… Каква ми е драмата. Имаме обща приятелка, която живее в чужбина. Кани ни на кръщене, най-накрая успя да замчене и да роди близначета. Обаче, наша мара не е летяла със самолет, разчита с мен да пътува. Отделно че хрантути на гърба на изтормозения си мъж за пълна издръжка и не хваща работа, та очеизвадно мъжът ще поема разход. Естествено, ако можело тя без него да пътува, че да си починела. Нищо че всяка година той й плаща почивка, дрехи, фитнеси, джобни… абе ужас… Като ми се обади днес пак, без да пита удобно ли е, как съм, почва да се фука - тя тъкмо се връщала от почивка пет звезди на спа, брат  й я завел по повод рожденния ден на баща им (?!). По принцип аз съм пътувала повечко и до страната на нашата обща приятелка също, и тя затова трябва с това да започне. Викмам, ама тя дъщеря ти нямаше ли рожден ден въпросната седмица, как ще я оставиш. И мъжа ти няма ли и той нужда от почивка. Вика, е аз пък имам имен ден на нейния рожден ден, а именният ден бил даже по-голям празник. А мъжът й от месец нямал работа и почивал. Викам, ама то мъжа ти не е добитък, да почива просто като не работи и седи вкъщи, човек е, и той малко живот да види. Ще се счупи накрая от толкова работа понякога две работи хваща, да я издържа с децата. А тя не само че не ще да почва работа, ми щяла на пиано да се запишела, да се учели с малкия, на още някакви курсове дето все купува, не завършва и накрая нищо не ги използва. Да падне греда да не може да пътува да й врътнат кранчето накрая, колкото и ужасно да звучи. Защото и не искам да обидя другата ни приятелка. Защото иначе просто няма да отида, защото отсега знам как ще почне пак да се надува, че само аз още нямам деца, и пак да ме сватосва с най-големите смотльовци от обкръжението си. Ох, излях се, но аман от такива “приятелки”.

Далеч от такива, точно са вампири и използвачи.Има хора, които нищо в живота не правят просто така от добро сърце, а само при интерес.Те не могат да бъдат приятели.

Хората се държат с нас както им позволим... Не го пиша с лошо. Аз съм безхарактерна и затова никой не ме уважава. Слагайте граници, хора, не премълчавайте, не прощавайте всичко, защото ви се качват на главата. Това съм установила, дано го и приложа, ама едва ли...

Блок отвсякъде и да не си посмяла да я караш. Повече самоуважение и такива нищо не могат да ти направят.

То не е да я карам с кола, ами тя не е пътувала със самолет, не знае как да се оправи, затова ми зависна за врата. Мога като нищо и сама да се организирам, но имаме общ познат, тя с него накрая ще се ирганизира. Та го мисля дали да ходя изобщо, общата ни приятелка много добре знае положението, предложи да ме настани отделно, и каза, че е отправила поканата формално, мислейки, че въпросната няма да има парите да пътува. Ама не е баш така, защото тя виси на врата на мъжа си и на майка си, втора трета работа ще хванат, майката ще се поболее вече пенсионерка, мъжа строител ще си потроши гърба, ама ще я уредят принцесата.

Аз не разбирам това човек защо си го причинява? Наистина такива хора не можете да ги отрежете ли?

Подобни не ги държа около себе си.

Аз като цяло си го имам тоя проблем с приятелките. Трудно ми е да сложа точка и търпя много от към приятелите. С тази въпросната приключихме отношения преди 10 години, но в интерес на истината и сегашните ми приятелки не са много стока. Просто вече се отказах да търся приятелки. Всички освен близките ми( майка ми, баща ми и ММ) са познати, с които си пия кафето. Много внимавам какво говоря, защото не знам в кой момент и тези познати ще се възползват от мен.

В случая мисля как да си уважа приятелката в чужбина, без да става драма. Не искам да й правя цирк заради онази. Как я държа… тя се обажда, когато иска нещо, аз не я търся. Познаваме се от малки, знаем си родителите, братята, сестрите. Каква друга дистанция да сложа, освен като не я търся и не я считам за част от живота си. В случая имаме колективна покана в чужбина с няколко дни престой, не е като да скочиш на парти в съседния блок, ослушвайки се кой кога дошъл.

Подбирайте си приятелите! Бъдете само с тези, с които се чувствате комфортно и тази хармония във взаимоотношенията трябва да е взаимна. (Вкл. и за роднини, напр. братовчеди - близки и далечни.) Приятелството е двустранно, иначе е нещо друго. Не разбирам как се поддържа такова, ако единият е използвач някакъв. В момента на разрив се води разговор и се поставят граници, за да няма бъдещи дилеми как да постъпиш с уж приятеля.

Не можеш ли да отидеш самостоятелно когато е удобно на канещата те приятелка?

Иди да уважиш приятелката си, гледай да си весела и се забавлявай заради нея. А тази използвачка гледай да игнорирай, доколкото е възможно, без да стават драми, отново за да е комфортно на твоята приятелка. На нейния празник само тя е важната.

Все пак виж, тази жена не ти се е качила сама на главата. Ти не си я отблъснала. И на мен ми се е случвало и съм се чувствала доста разочарована. Няма как, понякога трябва просто да разчистваме боклуците сред обкръжението си. Опитай се да погледнеш философски, за да си запазиш доброто настроение.