Дистанцирани отношения с близка приятелка

Така е, сама съм си виновна, че ми отне много време да си отворя очите… старите приятелства често се идеализират. И като се почне и с втикетите най-добри приятелки…  доооста време да разграничиш думите от действията. Освен че бяхме и три и това се набиваше. Аз съм слаба в това да се правя на непукист, когато някой ме дразни. Просто не желая да слушам как се опитват да се изтъкват за моя сметка, затова просто избягвам тези ситуации. В същото време, поканена съм на кръщене, не на гости да си ходя когато поискам. Още мисля и ще мине време докато реша как да постъпя. Исках просто да споделя, благодаря за съветите ви

Като се обажда, вдигаш ли? Явно да, щом знаеш толкова подробности какво се случва в живота й. Че и я изслушваш.

Блокираш я отвсякъде, на никакви опити за комуникация не откликваш. Планираш си заминаването при приятелката все едно тази не съществува. Ако и тя отиде и се опита да ти търси сметка, двигаш рамене, казваш, че си доста заета, и се отдалечаваш от нея. Всеки опит за цирк го приемаш с безразличие и се оттегляш. Такива хора нямат граници. Ти трябва да ги поставиш, и то категорично. Обясненията са безсмислени, просто режеш.

Защо не питаш човека дали е склонен да организира транспорт и за нея, ако да, настрой се, че тя ще е с вас. Докато пътувате просто не разговаряй с нея, отговаряй кратко и ясно без да разказваш и се обърни да говориш с шофьора или който е с вас.
Иначе кажи, че имаш работа "извини се" и,че не можеш да помогнеш.

До скоро нещата бяха в прилични граници, и без това живее в друг град и рядко говорим. Знаехме си я, говорила съм преди години с нея, за онази простотия с 200те лева (не й говорих няколко месеца тогава), за това че я няма като приятелка, а само като изпадне в нужда. Ок, поела си живота, аз моя. Но напоследък става все по-безочлива. Миналата година цяло лято седя при родителите си с децата, мъжа й в техния си град да бачка, говореше ми за финансовите им проблеми. Станах малко по-директна и й казах, че мъжът й е прав, да почва най-накрая работа, какво е това майчинство 8 години… заведе ме да ми покаже къде си пръска джобните за джунджурийки… отнесе се безцеремонно с мен на рожденния ден на щерка й, почна пак да ми се фука какви парцалки майка й й купила. Да ми пробутва един разведен с дете в разгара на семейни драми да ме нахендря. Пореден опит да ми натякне, че свестни мъже не били останали и съм била закъсняла. Да ми праща изневиделица иронични валентинки (никога преди това женска приятелка не ме е поздравявала за свети валентин, затова не схванах шегата…). А обичайното да не ме пита аз как съм или изобщо да чуе нещо свързано с мен, в началото го приписвах, че е заета с децата, но не ми се струва нормално пораснали деца да не откъсва поглед от тях и да ги дундурка до степен да изключва и прекъсва събеседника си, стана ми ясно, че това й е похват да не ме слуша, да ме прекъсне и да продължи да говори за себе си. Друго ми стана ясно, че явно вече има търкания с мъжа си, но по някаква причина я е срам да си каже, и вместо това си вири носа с глупости и ми набива на мен канчето. А иначе в единия момент ми се оплаче, че останала без приятели, в следващия момент само седмица по-късно се прави на много заета, като отново ме прекъсва на телефона, уж че видяла приятели на улицата, или качва снимки с някакви все различни хора… иди разбери. Аз по своя инициатива не я търся, защото отдавна ми е писнало да играя педиатър, фамилен терапевт или финансов консултант. Но напоследък взе вече доста рязко да ми влиза с включванията си и леко поизбеснях. Та, надявам се да не деля самолет с нея.

Zabraven profil, малко звучиш така, сякаш тя контролира вашите отношения. Уж ти си я разкараха, ама тя ти звъни, ти помниш всяк подробност от личния й живот. Защо комуникираш с нея? Кръщенето не е дошло още, а ти вече се напрягаш. Няма смисъл в такъв случай да ходиш. Малко по-уверено около такива хора. Тази е толкова елементарна, че си мисли, че я изслушваш защото си много възхитена от нейното съществуване. А ти защо й обръщаш толкова внимание, било то и негативно не е наша работа, но може би за себе си трябва да разбереш.

Точно това се опитвам и аз да разбера, защо толкова много се ядосвам, това наистина хаби енергия. Но без да прехвърлям отговорност, тя доста умее да влиза под кожата на хората. С други хора доста по-добре държа граници. Като добавим и че не съм злопаметна и като мине време до следващото обаждане, ставам по-благосклонна. Това, което каза - че тя контролира отношенията - ми беше много полезно. Макар че не е очевидно, на практика така излиза.

Понякога задържаме "приятел", защото не усещаме, че имаме друг истински, нещо като заместител. Но както и в любовта, по-добре сам, отколкото зле придружен. Прекрасно е истинското приятелство, когато двама души са заедно и в добро, и в лошо, без единия да демонстрира по-голямо его от другия, но не всеки има късмет в живота си да срещне такава сродна душа.

Все пак от малки се познавате, трудно се зарязват такива отношения, роля играе навика и познатото. Може би все пак тя има нещо с което да те задържа.  Много хора са така, отсрещния може да е истински боклук, но въпреки това са на първо място.

Винаги ми се е струвало, че хора в такива ситуации, чакат другият да се промени или осъзнае (с тяхна "помощ"), а то първо няма как да стане, второ те точно с вниманието, което му отделят, позволяват да продължава все така, защото го захранват. Все се очаква нормалнатата реакция да дойде, ама като насреща не стои нормален, няма откъде.

Аз мога да ти кажа, защо аз поддържах такива отношения - подсъзнателно усещах доминацията и всеки път при нова комуникация си обещавах, че този път аз ще изляза едни гърди напред. Никога не се случи, защото токсичните хора са празен съд - нищо не влиза, нищо не излиза. Тя се хранеше с моята енергия. Най-доброто за теб е просто да забравиш за нея. Забрави и да говориш за нея, да мислиш за нея и най-вече с нея. Тя никога няма да разбере, че те е третирала тъпо, тази битка също я забрави.

Точно това е!

Благодаря ви за съветите! Уау, аз в моите очи описвах замазване на личните проблеми чрез набиване на другите хора, и обикновен детински егоцентризъм, а вие дори това го нарекохте токсичност… явно наистина е така. И аз всеки път при конфронтация с нея си казвам, този път ще си пъча гърдите и няма да излизам капо. Наистина баш като енергиен вампир ми дрйства. Не си въобразявам, че ще я променям, или ще се боря да й показвам колко тъпо се е отнесла. Не съм такъв тип човек. Истината е, че многогодишното ни познанство и едва ли не изтастнахме заедно, си казва думата. Аз такива неща изобщо не допускам с други хора.

Zabraven Profil Значи е време да срежеш пъпната връв с приятелката от детинство / много години ...
И да се фокусираш напълно върху празника на другата ти приятелка, драмите ги остави тук ... По принцип ако нямаше още чувства към първата, нямаше да я отразиш просто, като далечна позната - здравей-здрасти щеше да е ..
И не е ок, да пренасяш проблема ви върху третата страна, тя няма отношение, а я въвличаш във вашите отношения директно, като малките деца ...
И още нещо - енергийните вампири надушват слабостта отдалеч, чист инстинкт е. Затова могат и да изглеждат обаятелни, а всъщност са открили ахилеса в отсрещния.
Към авторката - мисля си, че ако си истински приятел с някого, ще изясниш нещата помежду ви, които тежат на отношенията, наместо да се чудиш какво става ...