АВГУСТ 🤱🏼2022 🌸 (ТЕМА 8)☀

Както казах баткото като се роди малката го оставих вкъщи една седмица. Беше ноември, беше студено и не сме и излизали. Оставих го с идеята да свикне с бебето и да не се почувства изолиран. Много и се радваше и постоянно ходеше да я гледа какво прави. Само той успяваше да и натика в началото залагалката, защото седеше и я подпираше с пръст да не я изплюе, обаче тя се научи въпреки неговия пръст пак да успее да в избута и преключихме със залагалката. Обаче явно е имал други нагласи за бебето, че ще си играят например и беше страшно разочерован, че освен да спи, яде и реве друго не прави. Като я хранех си седеше при мен докато му омръзне. Почти по цял ден си бяхме само тримата вкъщи и на него му беше много скучно. Накрая сам си каза, че иска на ДГ за да си играе, защото сестра му не ставала за игра. Като си дойдеше ММ обикновенно излизаха, но то в студа по площадките няма никой. И като се върна на градина беше обяснил на всички колко скучни са това бебетата. Сега лятото е казал, че ще е при бабите и дядовците. Щял да си дойде като бебето се приберяло в къщи. И нали има опит с малки бебета пита дали може после ако иска пак да иде при баба си и дядо си за да е на спокойствие. Снощи го слушах като обяснява пак на сестра си, че ще имаме бебе обаче да не си мисли, че ще си играе с него, защото бебетата били много малки и нищо не правели. Затова било по добре да си ходи на ДГ за да си играе с децата. Не знам на нея колко и са ясни тези обяснения. Но от нейна страна съм сигурна, че ще има ревност.

Не искам да разочеровам момичетата, на който ще им е първо, но се подгответе, че плановете, който сте си направили за след раждането сигурно ще се провалят. Обикновенно нагласите, който имаме за гледането на бебето и това, което става после се разминават. Това се отнася и за второто. Баткото беше на режим и ми беше страшно лесно. Мислех си, че и малката ще бъде на режим и през свободното време, когато тя спи ще си играем с големия. То добре, ама тя не спеше. Някакъв режим си направи тя чак към 3м, дотогава беше просто малък ужас. И после започнаха да избиват зъби и режима отиде в канала. Много бързо открих, че гледането на едното дете няма нищо общо с другото дете. Сега надежда, че новото бебе ще е като батко си нямам, втори път едва ли ще изкарам такъв късмет, ама се надявам да е поне нещо средно между двамата, че ако е като кака си ще ми се вземе акъла.

Имам въпрос към момичетата, който чакат трето. Само аз ли не се вълнувам чак толкова много? Не, че не се вълнувам, че ще имам бебе, но сякаш вече съм претръпнала и няма нищо общо с вълнението предните пъти.

Нашата кака е записана на ясла още септември, но покрай боледувания, ковиди, ходи изключително малко. Сега се опитваме да я водим по-редовно да се социализира малко, а и може би ще е по-добре да е свикнала с яслата/градината като се появи бебето. В един уебинар казаха, че по-голямото дете не трябва да се спира от градина, защото си има своите нужди. И на мен ми се струва правилно, но ако бебето почне да боледува още от началото... Много ме е страх. Каката допреди да тръгне на ясла е боледувала точно 2 или 3 пъти, без хрема, без кашлици и усложнения. Но никой не й е мъкнал бацили...

Колкото до подаръците, мисля, че е доста финансово обременяващо да се носят подаръци на всички деца в семейството. Я си представете три деца, три рождени дни и всеки път да се носи по нещо за всички... А и голямо разглезване ми се струва, че е... Мисля да обясняваме на каката как сега бебето се е родило и затова сега то получава подаръци. А на нейния рожден ден, подаръците ще са за нея. Покрай Коледа даже скрихме някои подаръци и ги вадихме след време. Шоколади и сладки неща даваме, но в много малки количества, гледа се и съдържание, така че хич няма да ни е кеф някой да връчи такова нещо в ръцете на детето

На мен най-удобни ми бяха ромпърите. Врът детето наляво, врът надясно, 3-4 копчета и то облечено Ританките и блузлите ми бяха кошмар. Докъм 6-тия месец това дете беше денонощно с ромпъри

Значи аз съм с нагласата, че като синът ми беше ревливо и неспящо бебе, това ще му е противоположност. Нали няма две еднакви деца и се надявам да сме ги омешали 🤣.

А за подаръците - на познати и близки с две деца, като сме ходили на празник на едното, винаги сме взимали и нещо за другото. Естествено, не е равностойно като цена, ама дори лакомствата са нещо. Не знам как ще е. Ние и нямаме много роднини и близки, които ще идват на празниците, в последните години доста се изолирахме поради една или друга причина. Предателствата станаха прекалено много, ама това е съвсем друга тема .

Обаче ми е криво, че нямам бременна приятелка около мен. Не за сега, а за после като започнат разходките с количките. Ще си обикалям сама сигурно 🤣

Неизвестна, аз винаги съм се оплаквала, че дъщеря ми е много кисело дете, снощи за първи път за 2+ години спа непробудно Та, и със съня е зле работата, и с яденето. Обаче не смея така оптимистично като теб, защото имам опасения, че "винаги може и по-зле" и си представам второто още по-кисело и плачещо, още по-злоядо и още по-неспящо И че си казвам за каката "Ейй, какво добро дете е било, ама не съм успяла да го оценя навреме"

Барбалена и моята дъщеря докато тръгне на ясла се беше разболявала 2-3 пъти. Батко й си беше на градина, но той боледува 2 пъти в годината. Не е от децата, който като повее нещо и да го хване. Не съм ги изолирала един от друг освен като той беше с варицела, а тя беше на 30 и няколко дни. Обаче като тръгна на ясла от втората седмица нататък кой какво прави тя е със хрема и кашлица, без температура. По Коледа по и антибиотик за първи път, тогава вдигна 39⁰, подозирам, че докторката се съмняваше за Ковид, защото я прати на изследвания кръв и някакъв протеин за възпаления. Изследванията бяха добре и каза, че явно е само от гърлото, нищо сериозно. Обаче направих пътека до лекарката. Единия път и викам, довиждане и дано скоро да не идвам пак, че аз за две години не съм идвала толкова колкото за 2м. Докторката каза, че и тя се надява, но сигурно ще дойда поне още веднъж. Да не съм се притеснявала, детето не е починало да боледува повече, а покрай адаптацията в яслата и стреса имунитета им падал и първите 2-3 месеца било така. Сестрата в градината ме успокояваше същото. Позна лекарката, наистина ходих още 2-3 пъти. Обаче от средата на януари дъщеря ми е без прекъсване на ясла и не се е разболявала. Единия ден като си я вземах ми казаха, че има обилна хрема, взех мерки и сестрата на другия ден ме пита какво съм и дала, че за по малко от 12ч хремата почти тотално е изчезнала. Каза направо бях шашната като баща й я доведе и видях, че наистина има само минимален бистър секрет, който до обяд изчезна, а вечерта ви я върнах с толкова обилна гъста хрема, че чак не можеше да диша. И твоята ще се адаптира и ще спре да боледува щом досега не е боледувала, но си иска време за адаптация. Аз много се изнервях честно казано.

Аз съм против имуностимулаторите, но при нужда давам домашен сироп от черен бъз или сироп Апетон, на него и двете му действат доста добре. Пу пу, поне от болнавост не мога да се оплача. Иначе започна да спи като му избиха последните кътници на около 2 и половина мисля. Не беше готино. Отказала съм се от съня от 2017 🤣.
Барбалена, аз смятам да си живея с тази илюзия още малко. Не стига, че ме е шубе от раждането, не искам да мисля и другото от сега 🤣

Аз давам витамини Алайв и на двамата. За деца над 2г са. Един приятел на ММ му ги каза. Тяхната баба била детска учителка и преди да тръгне внучка и на градина питала родителите на децата, който не боледуват дават ли нещо и какво и така стигнахме да тези витамини. Докторката ми също ги одобри и каза, че са много добри. Давам 20 дни и после 10 дни почивка, обикновенно само зимните месеци, от октомври да март. Може би на малката трябваше да почна да ги давам малко по-рано, но аз чаках да стане на 2г, въпреки, че докторката беше казала, че не е проблем щом може да сдъвче хапчето да започна и 1-2 месеца по рано. Ама докато се наканя стана ноември.

Bolibon, нека не звуча заядливо, но нека всеки сам си прецени какви очаквания / планове има с първо, второ, че и трето дете и дали са се покрили очакванията или не.
Затова в коментарите си пиша моят опит на принципа проба- грешка пък всеки сам си решава кое и как.

И аз моя си опит написах. Но имам познати, който изпаднаха в депресия, защото видиш ли те си представяли едно, като по филмите, а тя действителността била съвсем друга. Едната стигна до там, че отказа да се грижи за бебето, защото то само плачело и искало да спи, не можела да излиза, защото трябвало да се съобразява с него и други подобни. Знам, че нейния случай е изключително рядък, но семейството и се видя в чудо тогава. Не мога да кажа, че беше и много малка тогава, бяхме на по 27-28г, така че не беше от възрастта и детето беше желано и дълго чакано. Това при нея продължи може би около месец, поне аз за толкова знам. Мога да кажа по мой наблюдения, че сега е страхотна майка, не знам как се справя сама. След първото има второ с около 2г разлика, а след това има близнаци, който в момента са в 3гр. Гледат си децата сами с мъжа и. Тогава може би изпадна в следродилна депресия и сега си казва, че ако не е било семейството и и от нейна и от на мъжа и страна, и ако мъжът и не я е подкрепил не знае какво е щяло да стане.
  Сигурно звуча като дърта свекърва ама от сега съм почнала да се упражнявам според ММ.

Барбалена при теб е ниско ТСХ. Това означавава че ако почнеш хормон ще падне още. Почти никой ендокринолог няма да се навие да ти изпише доза. При мен ТСХ е 1.4
При мен моя син ще прави 14,но като разглеждам разни неща за бебка и малко му виждам физиономиите,има размисли и страсти.Аз съм му обяснила,че той винаги ще си остане първото и най-важно нещо за мен. Гледах го няколко години сама и никога не му е лиспвало нищо. Мъжа ми се грижи за него като за свое дете. Ще гледам максимално да не се чувства излишен,но то на наго това му трябваше и ме изнуди за рождения ден нов Айфон😆понеже ще има за бебка неща и го питах той какво иска,но нали е скромен😆и отсече това.Пубертета е чудо в денешно време 🤔

Нещо подобно е и при мен аз също приключвам 22 седмица и днес сутринта и на мен ми се стори по голям корема, замислех се дали не си внушам, но очевидно не .

Винаги трябва да има нещо за притеснение и мислене.
Докато се притеснявах, че не усещам бебчо по няколко часа. Например сутрин малко, цял ден нищо и вечер малко, или само сутрин.
Нормално ли е от вчера сутринта да не  спира? Имам чувството, че не е спал цял ден и цяла нощ. Голяма игра, корема ми не спира да се издува, мести се, рита си. Нали трябва и да спинкат повече.
Няма угодия мойто ... Не рита, не рита, сега защо не спира

Моята е същата от 3,4 дни ми спира тока. И незнам как се е завъртяла,но от два дни рита долу и на моменти ми е дискомфортно,чак ме боли.Мести ли се незнам. Снощи заспах към 2,не спира да шава.Като беше обърната с главата на долу и риташе към пъпа,като мърда там нямам проблем,но ниско долу си  е доста неприятно. Сега предполагам ще се кротне някой ден и ще почне филма пак защо не е активна🤷♀

И аз се притеснявам вече, но защото не съм усетила малчо още в края на 18та седмица. Отдавам го на предната и ниска плацента...
Magic, предполагам не прекаляваш с кафе и шоколад?

Мами, насочете ме за бебешка количка... въобще не знам откъде да започна да ги гледам, многообразието е огромно. Не ми е възможно да изчета всичките 50 теми за колички, вечно съм уморена, през деня на работа, уикенда докато си погледна къщата и семейството и малко да реанимирам...
Иска ми се да е 2в1, маневрена и не много тежка и да е подходяща за високи хора. Вероятно ще взема втора употреба до 500лв., за да е по-висок клас, надявам се това да значи качество и здравина.

Във Варна къде ходите да разгледате? Знам за Рая и ми препоръчаха някакъв магазин под Бизнес хотела.

Мен не ме боли, но се притесних, и аз незнам от какво... Приятни побутвания, и въртележки, чак се чудя какво ще е да боли, сега е толкова хубаво.
Като ми е за първи път и незнам колко е нормално да риткат.
Въпреки,че преди няколко дни като четях други теми, една мама беше казала, че почти цяла бременност не е усещала бебока. И така не искам, че ще психясам.


Кафе, едвам изпивам 1 сутрин (и следобяд така, само ги правя и хвърлям) . Ние сме с автоматична машина и го правя на минимум зърна, и много малко вода и мляко... Шоколад почти не ям, не ме влече вече. Кола пийвам 2 - 3 глътки, като си отвори мъжа ми. Страх ме е от кофеина като цяло, а пиех по 6 кафета на ден, и редбули и какво ли не....
В дните в които ядях шоколад, за да го усетя, не помръдваше