Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Време ли ми е за дете?

  • 7 285
  • 219
  •   1
Отговори
# 210
  • София
  • Мнения: 62 609
Много родители го правят. Като цяло не хващам вяра на приказки как родителите не помагат никак.

# 211
  • Мнения: 1 295
Моите не ми помагат - никак. На 32г съм. В първи курс втория семестър ми казаха, че не могат да ме издържат. Наложи ми се да започна работа. От 2009г до днешна дата имам само разпокъсано 7 месеца на борса и две години и половина майчинство. Сама се издържам от тогава, нито един лев не са ми дали. Това по финансовата част.
Относно другата помощ - нито един ден не са гледали детето ми, което е на 2.5г. Нито един час, пардон. Камоли ден. Никой НИКОГА не е гледал детето ни, ние сами с мъжа ми се справяме. Помощ НУЛА.
Та, на чуждия гръб и сто тояги са малко Wink

# 212
  • Sunshine state
  • Мнения: 10 641
Това защото не искат ли е? Ако е така, то това е изолиран случай, не е масово.

# 213
  • Мнения: 1 295
Това защото не искат ли е? Ако е така, то това е изолиран случай, не е масово.

Ами… Никога не са ми предлагали да го гледат, да ни помогнат, да ме питат имаме ли нужда от помощ. В малкото пъти, в които аз съм молила за помощ - не съм я получавала, винаги има оправдания. Видях, че на сила хубост не става. Повече не ги моля за помощ, справяме се сами. Трудно е много, но.. На моите приятелки родители им взимат децата я за уикенд, я за нвщо. Не мога да си го представя дори това. Тъжното е, че и детенцето губи по този начин. Но такъв ни бил късмета Simple Smile

# 214
  • София
  • Мнения: 62 609
Може да го смятат за учене на самостоятелност и както често тук се казва - родителите не са длъжни след пълнолетие на детето. При това с гордост го казват. Ето сега и обратната страна.

# 215
  • Мнения: 1 295
Може да го смятат за учене на самостоятелност и както често тук се казва - родителите не са длъжни след пълнолетие на детето. При това с гордост го казват. Ето сега и обратната страна.

Не е това. Имам малла сестра 98 набор, която я издържат вече 5 години да учи в София. Макар че им в супер трудно финансово. Майка ми ходи понякога при нея. Не искам да навлизам в подробности, но бях длъжна да напиша, че за жалсот не е това, което предположихте Simple Smile

# 216
  • София
  • Мнения: 62 609
Наистина е жалко, че така ви делят. От такива неща най боли.

# 217
  • София
  • Мнения: 8 483
Андариел, аз правя разлика между помощ и отглеждане, пък и примерът с Тръмп е в разликата с милионите.
Не сме си оставили децата без помощ, когато са имали нужда, но наистина съм горда, че могат да се справят сами, без да чакат наготово.
Не сме ги изхвърлили и заключили след тях. Докато си намерят стабилна работа, плащахме квартирите им. Помагаме за таксите в университета, докато си получат стипендиите и студентските кредити. Баща им подари кола, за да не пътуват със самолети по време на пандемията. В България имат отстъпено от нас жилище, където могат да идват по всяко време, вкл. изкараха 1 цяла учебна година, докато учеха дистанционно в разгара на короната в Италия. Не живяха у дома, защото не смятам, че е редно да се разминавам сутрин в тоалетната с половинките им, които не са ми никакви реално. Ако имат нужда след някоя и друга година, може да помогнем и с децата, което не си го представям на 1500 км как ще се случи.
Сега вече си работят по специалността, имат си партньори, сами се издържат. Просто не се сещам как точно можем да им помагаме в ежедневието при това положение, когато нямат нужда. Постоянното досаждане с непоискана помощ не е точно помощ по моите разбирания. Затова сме си насочили грижите и вниманието към по-малките ни деца, а с големите отношенията ни вече са на съвсем друго стъпало.
Това, което написах, беше с идеята, че родителите не си съобразяват целия си живот с порасналите си деца. Съобразяват го с непорасналите, защото те искат физически грижи и живеят у дома. Големите не изискват да си напасваш ежедневието по тях цял живот. Поне ние не си съобразяваме ежедневието, защото не се разминаваме по коридорите. Не им пазаруваме, не им готвим, не им даваме тон как да живеят. Не сме им в домакинството, нито те в нашето. Убедена съм, че се усеща разликата в това, което обяснявам.
Защото съм давала и пример с наши познати, които гонят 50-те, но живеят с родителите на единия, които готвят, чистят, пазаруват, гледат им децата, перат им гащите и т.н., а от родителите на другия чакат земеделска продукция и чиста храна. Не по финансови причини го правят.
Това е разликата. И също е нещо важно, което човек трябва да помисли, когато преценява има ли намерение да става родител или няма. Иска ли цял живот да е от родителите тип подлоги или иска да изгради с децата си зрели отношения.
Повтарям, че коментарът ми беше към твърдението, че имането на деца изисква цял живот да си съобразяваш ежедневието изцяло и само с децата до последен дъх. Нищо друго. Дори и с малки деца не е нормално всичко да се върти около тях и родителят да забравя, че е човек, камо ли с големи.
Любовта, грижата, притесненията, желанието на родителя да е съпричастен с проблемите на детето си и др. нямат общо.

# 218
  • София
  • Мнения: 62 609
Значи все пак помагате "при нужда", което е съвсем различно от това, което написа в началото.  А какво означава "при нужда" за всеки е различно. За едни е пране на гащите, а за други няколко милиона.
Да, съобразяваш си ежедневието. Щом мислиш дали и как можеш да им помогнеш, спестяваш пари или правиш сладко или гледаш деца "при нужда", значи се съобразяваш.

# 219
  • София
  • Мнения: 8 483
Не е различно. В началото написах, че съобразяването на ежедневието с детето не е за цял живот, а то в един момент започва собствен живот. Ти намеси помощ, буркани с лютеници и т.н.
И не, не си съобразявам ежедневието. Ежедневие предполагам знаеш какво означава. Ставам, ям, разхождам се, спортувам, спя, ходя по театри, концерти и почивки и т.н., без да се съобразявам с големите ми дъщери. Съобразявам се с малките ми деца, защото те трябва да стават за училище или да ходят на тренировки или човечето в корема ми трябва да бъде прегледано с ехограф. Всичко друго е "според възможностите и потребностите".
Да го опростя до бурканите със сладко - когато правя за себе си, не ми коства усилия или допълнително съобразяване да сложа продукти за още 2-3 буркана, които да изпратя за децата.
Разбира се, знам колко трудно ще ме разбереш ако си от типа майки, които нямат друг личен живот и единствено стоят на стенд бай кога децата ще поискат нещо.

Общи условия

Активация на акаунт