Чак за цял живот не е. 20-тина години.
- Публикувана: 22 март 2022, 16:52 ч.
- Последно мнение: 30 март 2022, 09:01 ч.
Време ли ми е за дете?
Съгласна съм, че не е задължително. Ама все пак да питам, ти имаш ли? Защото аз имах периоди в живота си, в които бях убедена и категорична, че не искам дете. Ама сега като го имам, и си знам, че не съм била в ред да си мисля, че не искам. И колкото и да ми се е променил живота след детето и завинаги, на 1000% си е заслужавало всичко.. всяка една трудност.. като имаш дете го разбираш.. безусловната любов..
Пп. Ама може и дае субективно. Понеже съм нарцистична и не бях изпитвала подобни чувства. Може и затова да ми е такава магия майчинството и да преувеличавам поради собствената си изкривеност.
Пп. Ама може и дае субективно. Понеже съм нарцистична и не бях изпитвала подобни чувства. Може и затова да ми е такава магия майчинството и да преувеличавам поради собствената си изкривеност.
Чак за цял живот не е. 20-тина години.
Чак за цял живот не е. 20-тина години.
Точно е за цял живот, ако на родителя му пука. До последния дъх.
Колкото и да ти пука, колкото и да ги мислиш, животът е такъв, че в един момент излитат от гнездото. Тогава ежедневието ти спира да се върти около децата.
Вярно е, че някои родители се впиват в децата си, но традиционно децата не се обгрижват до последен дъх. Колкото и да ги мислиш, колкото и да си им на разположение, не си 24/7.
Едно е да се чуваш с тях всеки ден, друго е всяка стъпка в живота си да съобразяваш с тях.
Вярно е, че някои родители се впиват в децата си, но традиционно децата не се обгрижват до последен дъх. Колкото и да ги мислиш, колкото и да си им на разположение, не си 24/7.
Едно е да се чуваш с тях всеки ден, друго е всяка стъпка в живота си да съобразяваш с тях.
Това противоречи на твърдението, че съобразяваш цял живот ежедневието си с тях.
Моите най-големи деца са на 1500 км. Имат си техен живот, техни семейства.
Чуваме се всеки ден, че и по 2-3 пъти и до там. Как точно се предполага да си съобразявам ежедневието с тях? С малките го съобразявам, разбира се. Храна не им пращам. Гостуват ни за празниците, ние на тях. Не си представям, заради своя егоизъм, да ги спра да живеят техния живот, че да са наблизо.
Моите най-големи деца са на 1500 км. Имат си техен живот, техни семейства.
Чуваме се всеки ден, че и по 2-3 пъти и до там. Как точно се предполага да си съобразявам ежедневието с тях? С малките го съобразявам, разбира се. Храна не им пращам. Гостуват ни за празниците, ние на тях. Не си представям, заради своя егоизъм, да ги спра да живеят техния живот, че да са наблизо.
Точно толкова щях да ги мисля.
При мен нямаше как да бъдат. По традиция, поне от няколко поколения, след училище децата в семейството ни стават самостоятелни. За което родителите дават начален старт, когато могат.
Близки да са поколенията, да. Но някой да виси на гърба на другия, без да е възпрепятстван физически или по друг начин, не.
Зависи какво визираш под съобразяване. Пълнолетните хора могат да си напасват програмите, за да се виждат в удобно за всички време, но не и да си съобразяват живота един с друг. Двустранно важи и за родителите, и за децата.
При мен нямаше как да бъдат. По традиция, поне от няколко поколения, след училище децата в семейството ни стават самостоятелни. За което родителите дават начален старт, когато могат.
Близки да са поколенията, да. Но някой да виси на гърба на другия, без да е възпрепятстван физически или по друг начин, не.
Зависи какво визираш под съобразяване. Пълнолетните хора могат да си напасват програмите, за да се виждат в удобно за всички време, но не и да си съобразяват живота един с друг. Двустранно важи и за родителите, и за децата.
За мен смисъла в този живот са именно децата!Никога не съм го възприемала като ангажимент.Вярно е че ти се променя начина на живот,но всичко си струва.Трябва да си голям егоист,за да ги възприемаш като ангажимент!Един всеотдаен родител винаги ще е подкрепа за децата си ,без значение помощта дали ще е материална или като съвет.
Съгласна съм, че не е задължително. Ама все пак да питам, ти имаш ли? Защото аз имах периоди в живота си, в които бях убедена и категорична, че не искам дете. Ама сега като го имам, и си знам, че не съм била в ред да си мисля, че не искам. И колкото и да ми се е променил живота след детето и завинаги, на 1000% си е заслужавало всичко.. всяка една трудност.. като имаш дете го разбираш.. безусловната любов..
Пп. Ама може и дае субективно. Понеже съм нарцистична и не бях изпитвала подобни чувства. Може и затова да ми е такава магия майчинството и да преувеличавам поради собствената си изкривеност.
Пп. Ама може и дае субективно. Понеже съм нарцистична и не бях изпитвала подобни чувства. Може и затова да ми е такава магия майчинството и да преувеличавам поради собствената си изкривеност.
Не знам мен ли питаш - ако е така - имам, да. Два броя. Отглеждаме ги на 99% сами. Понякога - 2-3 пъти годишно някоя баба ги взема да ги погледа - през другото време - при нас. Ако някой има работа, несъвместима с дете или пък му се излиза някъде - другият е вкъщи с децата.
Честно казано - тежи ми вече. Обичам си децата, но ми идва много липсата на време и пространство за партньорът ми и за връзката ни.
Миналият четвъртък успяхме да реорганизираме времето - едното дете при баба си, другото - при приятелка, че ние да можем да отидем на една вечеря като нормални хора... Да поговорим за различни от ежедневните битовизми, теми... Да се видим...
Това ми тежи. Завиждам на хората, които могат един път в месеца да оставят децата да преспят у баба си и да прекарат това време сами заедно.
И не сме се "оженили" веднага. 7 години минаха от началото на връзката до първото дете...
Sally в Бг мама ли ще решават дали си готова - ами помисли - щом питаш не си готоа , а реално според мен се чудиш за кой клон да се хванеш . Според мен търси друг клон , единият е малък и му се " живей " другият е " поживял " и сега гледа да се хване на от последните свободни клони защото някой на тези години се оказват само с добра външна кора " а вътре проядени
Фивър, защо основно говориш за висене на гърба и подобни? Децата могат да бъдат напълно самостоятелни и пак да ги мислиш и да им помагаш. Сега се сещам за Тръмп - той три пъти е фалирал и баща му му е давал по някой милион да започне наново.Сигурно е трябвало да не му дава с възпитателна цел. Едни дават милиони, а други левчета или някой буркан с лютеница.
Сега се сещам за Тръмп - той три пъти е фалирал и баща му му е давал по някой милион да започне наново.Сигурно е трябвало да не му дава с възпитателна цел.
Не всеки родител би го направил, обаче. Това, че бащата на Тръмп така е преценил, не го прави общовалидна истина. Колкото родители – толкова и модели на възпитание.