Тема 4 - тема за обсъждане на корейски и китайски сериали, известна още като "Гоблин" ;)

Сега ще започна 11ти епизод.
И на мен ми хареса Kim Mi Kyung в поредната ѝ роля и я добавих в списъка си.
Сериалът е приличен, наистина малко бавно се развива, но като има добри гледки се трае.

Оооо, тя е разкошна! Особено в тази роля

И така, довърших Age of Youth - втори сезон. Нали помните колко се възторгвах от първия сезон и началото на втория? Май не трябваше да го казвам на глас, понеже след 5-6 епизод почна да става манджа с грозде... а толкова хубаво започна. Краен резултат - 7.5* (първият сезон беше с 9*).
Какво все пак ми хареса:
 - сисмансът - петте героини продължават да си пазят гърба, макар и на моменти да имат конфликти, в решаващи ситуации действат на принципа на мускетарите "един за всички, всички за един"
- това, че в сюжета (макар и доста меко) се опитват да засягат по-щекотливи теми - нестандартни двойки, несподелено хомо-увлечение, victim shaming, училищен тормоз, семейно насилие, педофилия... не са теми, които виждам често в сериалите (поне в този тип, които гледам).
- една от главните героини ("Jin Myung seonbae"), която беше доста интересен образ
- още една от главните героини ("Ji-Won"), която беше ексцентрично-забавна и която се разви интересно.
- както и два от мъжките герои (които се въртяха около героините) - те бяха стабилни и готини.

Какво не ми хареса:
- сюжетът от втората половина нататък - първият сезон, макар и да имаше по-драматични случки/сцени, имаше и достатъчно хумор и лекота, която да компенсират негативните преживявания. Във втората половина на втория сезон вкараха ужасно много черни краски и то стана направо тегаво да го гледаш.
- краят - не знам дали са предвидили трети сезон (понеже сериалът е от 2017-та), но краят беше дълбоко разочароващ за мен! Толкова е отворен, че е чак проветрив . Нахвърляха едни нещо като развръзки, ама без да оформят каквото и да било, сякаш е трябвало де приключат снимките и айде, чао! Може и да се били предвидили трети сезон (краят остава такова усещане), но поради някаква причина той да не се е състоял. Това би обяснило и нескопосания завършек.
- смяната на героините - една от основните героини от първия сезон се появява само в епизодични роли (обяснението е, че има нова работа и се мести в друг град), заместиха я с нов образ. Това поне се ядва, понеже новата героиня вкарва ново лице и интрига и е интересна за гледане. Но, запазиха една от старите героини, но смениха актрисата! Това ме дразнеше през цялото време. Двете актриси не си приличаха, и колкото втората се опитваше да играе като първата, не ставаше и не ставаше. Уж в сценария се опитаха да "обяснят" промяната във вида (прическата) и характера вследствие на случки от първия епизод, някак си "спойката" не стана. Още повече, че развиха и образа... ама в неприятна посока. В първия сезон девойката (тя беше най-малката от петте) беше една силно свита и срамежлива, във втория уж става по-отворена, но на моменти дребнава, лепкава до неприятност и често просто безкрайно досадна. Ако актрисата от първия сезон не е могла да се снима във втория, просто да бяха вкарали нов образ и да спрат дотук, вместо да се опитват да пренапишат стария.
- нямаше един от главните герои в първия сезон, който беше партньорът на сънбе-то - появи се само за 2 минути в последния епизод, през останалото време беше зад кадър и само си разменяха съобщения... което беше жалко, понеже тяхната история в първия сезон беше хубава и щеше да е интересно да я развият повече.
Извинявам се за дългия разбор, дано да не е бил много досаден.
Като цяло, не препоръчвам втория сезон, особено, ако не си падате по slice of life драми.

Докато се чудя кой корейски да започна, метнах да изгледам Page Turner (2016) - https://mydramalist.com/16002-page-turner
Три епизода са, ще го мина набързо

И понеже ми се гледаше нещо много розово и идилично, с хубав край, се обърнах към китайските ученическо-студентски сериали - Unrequited Love (2021) - https://mydramalist.com/32445-unrequited-love , който си бях отбелязала заради Hu Yi Tian . Засега върви по план-сценарий, но поне главната героиня е учудващо адекватна и не е от пискащо-подскачащия тип, йес!

За Чжи Чанук "Императрица Ки" е първият успешен проект, след това се е заснел в още три успешни и сума ти не дотам (за което не му пука много, той играе в театъра, там му е основната дейност всъщност). Ха Дживон не е имала успешни проекти след тая дорама. За останалите актьори - не знам, не ги следя. Понякога мяркам актрисите, които играха другите две императрици, май не са успешни актриси.

Liu Ying, Чжи Чанук в "Императорицата Ки" играе слаб дрисльо (не без основание: няма власт, император е само на думи, нищо не решава, постоянно са страхува да не го убият). Императрицата единствена се е взела да го защити и винаги е на негова страна, затова я заобича и се вкопчи в нея. Тя е неговата надежда да оцелее. Играе перфектно, това е най-добрата му роля на малкия екран. Е, в Хилъра също е много добър.

И все пак, това представяне на императора е само за филма. Историческата истина е по-друга.

Ще се гледа.
51 епизода, явно ще ги гледам бързо, че корейските исторически и то с политика не са ми любими, но актьорът е много добър, не само красив за окото.
Сега бързам да видя какво става в 15 ти епизод на Хилер - така го превеждат руснаците.
Обаче ако двамата спорят за момичето, ще смъкна оценката.

Така е. Мисля, че ако имаше екранна версия, по-доближена до историческите източници, щеше да е още по-интересно. Но тогава това щеще да е дорама на име "Тогон-Темур", а не "Императрица Ки".

Няма, няма.

Сега и аз да прегледам 15 епизод наново, какво му е особеното, хич не си спомням.

Всъщност Чи Чанг Ук става доста популярен в Корея с ролята си в Smile, Dong Hae. Споменавал е в интервю, че доста време след това, като го срещнат на улицата, аджумите му викали Донг Хе. След това участието му в Warrior Baek Dong Soo и Five Fingers го затвърдиха като едно от разпознаваемите лица на екрана. А с Императрицата и Хилъра вече съвсем се закотви между добрите млади актьори.

Две негови изпълнения от мюзикъла The days.

2в1 и цялата компания тук,  Момичето, което вижда миризми става ли за гледане, че постоянно ми излиза във вбокс-а в последно време.
И също да питам корейците и японците имат ли ваканция лятото в пускането на нови сериали. Нещо като пролетен и есенен сезон на тв компаниите?

bb6, гледала съм сериала, но за мен не е нещо, което бих повторила. Като цяло става за едно гледане, ако имаш време за губене и няма какво друго да гледаш или, ако си фен на някой от актьорите. Бих похвалила обаче играта на Намгунг Мин. Много добър беше като психопат. Шин Се Кьонг си има фенове, но има и доста, които не я харесват, а Пак Ю Чон си съсипа кариерата с няколко скандала и едва ли някога ще успее да се върне в шоубизнеса.

Азиатците нямат паузи в излъчването на сериалите. Евентуално, около някой по-голям техен празник може да отложат излъчването на епизод, но толкова. Или, ако има някакво извънредно събитие. Общо взето като свърши един сериал веднага започва друг на неговото място.

Точно заради Намгунг Мин съм си отбелязала "Момичето". Какво да правя, слабост си ми е той

Page Turner започва обещаващо, действието върви стегнато, няма излишно проточване... то и няма накъде, ако искат да разкажат последователна история в рамките на 3 часа. (То може и за 1 час, де, както в една от най-сърцераздирателните драми, които гледах, Timing )

Да,предимно заради Намгунг Мин и Джо Хи-бонг, който е голяма скица.
Азиатците нямат паузи в излъчването на сериалите?Азиатците нямат милост!Набелязала съм някакви по-стари и нови за гледане,надявах се да си вземат отпуск та да наваксам.

Гледам "Идеалната двойка"/The Perfect Match, тайванска дорама от 2017 година. Действието постоянно се прехвърля от обикновена история към гротеск и ирония. Тайванците обичат такива неща.
Актьорът макар и грозен, но играе много добре, удоволствие е да го гледаш. Актрисата е на 29, играе 20-годишна и добре се справя, почти не й личи. Но самата героиня не е интересна, за съжаление.
Сюжет: той е ресторатор, гениален готвач със собствен ресторант. Тя е продавачка (и готвачка) на улична храна на пазара. В един момент се пресичат, тя му напомня за покойната сестра, и затова той решава да я научи да готви за седмица. Тая шантава идея би трябвало изначално да ме отврати от дорамата, ама аз съм кьорава зрителка, закалена в боевете с латиносериалите и съм способна да гледам дори Тайланд, затова го отметнах като условност и си продължих. Героят се влюбва (и го осъзнава) на втория ден, а на четвъртия го приема. Героинята е сляпа кокошка, има двама влюбени мъже до себе си, но не разбира, че са влюбени дори когато й го казват право в очите. Само целувката (много готина, тайванците са много добри в това) я накара да прогледне за чувствата на героя.
Героят разбира, че това почти двойно по-младо момиче не го обича. Освен това си дава сметка, че тя е човек от друг свят. Затова  не я натиска и не я преследва. Той като цяло няма стремеж да се задоми.
Това е до средата. Доста шантава дорама. Тайванският хумор е много особен и трябва да му свикнеш. Ако изключим внезапните комедийни включвания сценарно сериалът е най-обикновена мелодрама.
Обаче! Има страшно много разговори за храната и всякаква околохранителна и не само псевдофилософия, което напомня повече на книга, а не азиатски сериал. Тия разговори дотежават и силно разтеглят действието. Има два варианта: от 22 и от 35 серии. Дори 22 за Тайван са много, те обикновено снимат 12-16. Та тези излишни 10 серии са точно размисли от типа на "Яж, моли се, обичай" или книгите на Коелю. Не съм любителка на подобно, затова се двоумя дали да изгледам дорамата докрай.

Naili, такива не ги гледам, но с удоволствие чета интересното представяне.
Моите са много телеграфни, нетипично за една Везна, но това е положението.
Изгледах Хилер, хареса ми, въпреки някои забележки, а покрай единия актьор сега пускам един фантастичен филм за гледане.
Natural City (2003)
Любов между човек и андроид.
За мен е много интересна тема, обичам да гледам такъв тип.
Тъжното е, че може би за някои от нас само такъв партньор би бил подходящ.

Казват, че българите сме индивидуалисти, може би е така, затова не сме и много щастливи.

Знам, че не си падаш по японските сериали, но в случая може би ще се прежалиш да погледнеш Absolute Boyfriend.