АВГУСТ 🤱🏼2022 🌸 (ТЕМА 9)☀

Преди да родя първото бях напълно убедена, че не искам помощ. Не исках никой да идва. Бяхме в гарсониера и то и място нямаше. ММ беше човека, който каза, че е добре бабите да дойдат за малко да помогнат. Да съм проявява благоразумие поне веднъж и да не се запъвам като магаре на мост. Първо дойде майка ми, тя спеше в сестра ми, после дойде свекърва ми, тя си спеше в тях. Да, пренаредиха ми кухнята, но ми готвеха и аз имах време да си се занимавам само с детето. И бях достатъчно луда да не им оставям бебето дари и за минута за да ида до магазина поне. Все ме беше страх да не стане нещо, знам звуча лудо, при положение, че бабите сигурно го гледаха много по съвестно от мен. И двете баби са го къпали. В началото си ме беше страх да изкъпя такова малко човече. А бях и секцио и ми беше по лесно те да го изкъпят, чак да не повярваш, че съм им позволила като с доста предразсъдъци им давах да го разнасят. Не съм ги лишавала обаче от това да му се радват. Беше на 6м като си сецнах кръста, бях при мойте родители и буквално една седмица те ни гледаха, май тогава почна да ми идва акъла в главата. Сецнах се точно преди ММ да дойде да ни вземе и той реши, че е по-добре за всички да си останем тук, защото има кой да помага. Сега ходи да седи самичък и при едните и другите баби. Преди при свекърва ми го оставяхме за по няколко часа, но като вече беше на 4г, че преди това не искаше. ММ го караше сутрин и вечер го вземаше. Сега почти всеки уикенд е там.
Като се роди малката вече ми беше дошъл акъла и като бяха бабите да помагат им я оставях будна ли е съвсем съзнателно и аз обръщах внимание на себе си. Те дойдоха повече заради баткото. Свекърва ми идваше вечер или късния следобяд, готвеше ни и си играеше с децата. Баткото беше една седмица вкъщи, тогава баба му идваше по обяд. После като тръгна на градина идваше по късно, ако баща му го няма да мога да си го взема и сутрин да го заведа, като малката оставаше при нея. Така не ми се налагаше да разхождам новородено в студа. После баткото се разболя от варицела и свекърва ми идваше всяка сутрин и си ходеше вечер, като основно се занимаваше с него за да няма контакт с бебето. Майка ми също дойде и така се получи, че тя си замина и моето хвана варицела. Вече сме по голям апартамент и си спяха вкъщи. И двете са къпали и малката, щом искаха не виждах проблем, но съм си ги обличала и двамата само аз. Бях благодарна за помощта нищо, че ме изнервяха. И двете ги отрязах за съветите, че ако ми трябват ще им поискам. ММ също много режеше майка си по този въпрос и си трееха, чак да не повярваш, и двете. Само имах разногласие за шапката вкъщи след баня и дали да гладя дрехите. И на двете им казах те да си сложат шапка и да спят с нея и че ако искат да се гладят дрехите да гладят те. Аз гладя само веднъж след първото пране, преди да ги наредя в скрина.
Сега свекърва ми пак ще помага. За майка ми не знам, че едната ми баба е с тежка дименция и е на легло, но до тогава има и много време.
Свекърва ми с големия ходеше на работи още, но вече е пенсионерка. Свекъра ми от сега я е главил да идва да помага за големите, че да мога на спокойствие да си гледам бебето или да остава при бебето, че да водя големите на училище и градина. А да мога и да си почивам. Свекърва ми е чишит, майка ми също и от двете има страшно много оплаквания, но през годините се научих да се възползвам от тях и да не се дразня за глупости. Чак ми се смешно като се сетя за какви работи се притеснявах с баткото, то си е и нормално. То и аз съм чешит и съм сигурна, че и те имат много оплаквания от мен.

Аз мога да споделя само каква помощ съм давала на моя много близка приятелка. Тя загуби родителите си предната година и като роди на съпругът и излезна проект, който беше безумие да откаже, но трябваше да работи много. Ходих у тях след работа, пазарувах, стоях с бебето докато тя готви. Пратих и жена да помага с чистенето, защото аз просто нямах време. Когато се налагаше през работното ми време да ходи някъде я возеше моят мъж, тя няма кола и книжка. След 2-3 месеца тя влезна в час, но в началото не знаеше къде се намира. Аз нямам никакъв опит с деца, не съм сменяла памперси, не съм приспивала бебе. Помагах за къпането и най-вече морално, защото тя беше на косъм от депресия. За мен не беше трудно и не бих си преписвала заслуги, тя ми е много близка. Предполагам майка ми би ми помагала по същия начин, тя не е по даването на съвети, но се притеснява много. Проблемът е, че морално ми е трудно да живея с други хора, но ако видя зор ще трябва да си преглътна егото.

И на мен ми е трудно да живея и да се съобразявам с други хора. От 13 годишна съм по квартири и се научих да се оправям сама. Много трудно се нападнахме отначало и с ММ, той направи повече отстъпки от мен. И все още се напасваме, въпреки, че минаха 9г.

Както съм ви казвала и друг път, аз съм мързелива майка. Пак ще ги ползвам бабите. А за да мога да ги оставям на спокойствие трябва да са сменяли пампрс, хранили и вс пред мен, за да ми е по- спокойно.
Миналия път майка ми я къперше в началото понеже аз не можех, защото имах прещипаб нерв и левия крак го тътрех от средата на 7 месец до след 40 ден след секциото и имах ужасни болки в кръста.

Появата на детето без значение номер 1 или 2 е освен щастие и сериозен прът в колелото на връзката между двама.
На по-късен етап оставяхме бебето, за да излезем само двамата на вечеря, да идем на спа уикенд, аз да ида на фризьор или маникюр или да се видя с приятелки, за да не изперкам съвсем покрай грижите за бебето и отделянето ми от околния свят.
Беше на 1 годинка, когато я пратих с майка ми и леля ми на спа почивка, а ние с мм отидохме на море.
Най- много оцених помощта на една приятелка, когато бях с гнойна ангина с 40 градуса и бях жив труп, а трябваше да гледам 8-9 м пълзящо и пипащо на всякъде човече. Тогава тя дойде да я гледа, а аз просто си лежах и се борех с бацила в другата стая. А мм беше в командировка тогава, бабите много заети. Та има ли помощ не я отказвам. Чистачка си имам, за това не смятам да ползвам бабите, хем няма да съм доволна, хем няма да мога да мрънка.  🤣
Всички сме различни и по различен начин ще си гледаме децата. В процеса на отглеждане много от нещата и възгледите ни ще се променят. Не се впрягайте на коментарите на другите. От където можете вземете си нещо полезно, другото поднинете с усмивка. Прекрасен ден момичета! 🌞

Ох това с гнойната ангина и аз го преживях. Вдигнах 40⁰ температура малко преди да сложа баткото да спи. Добре, че спеше по 4-5 часа след обяд. ММ беше дежурен 24ч тогава.  Звъннах на свекърва ми да дойде, тя работеше като готвачка в един хотел и беше до 14ч, за мой луд късмет я задържаха до 17ч почти, защото някакви бяха останали и за вечеря. Обаче дойде долу горе като се събуди малкия. Нахрани го и го заведи на площадка. Вечерта си тръгна към 21ч като вече беше време да го слагам да спи, като тя се занимава през цялото време с него, а за да отиде на работа ставаше в 4ч, защото от 5ч беше на работа. На другия ден ММ се грижи за малкия

Аз съм от близо 10 год по квартири. Да не казвам че се прибрах от чужбина с дете и 3 евро в джоба. В България да гледаш сама дете и да си на квартира не е много леко. Аз нямах подкрепа от нокой дори и от родителите ми,но съм им простила. Не ми се навлиза в подробности. Сина ми съм го оставала при леля ми,за да мога да изкарам пари и за да може да му осигуря всичко необходимо. Нищо не му е липсвало може би малко повече аз,но нямаше начин. За да си позволя квартира и нормален живот за детето се и искало яко работа по 12,14 часа.Аз нямам старт в живота с някаква помощ от родителите ми. На сегашния етап всичко е което сме си купили  с ММ за 6 години е с труд.На квартира сме обзавеждането е наше ч,имаме кола е не уау,но имаме и сме дали над 15000лв за да стигнем до успешна бременост. Не се оплаквам всяка си има драма в живота. Аз в момента съм щастлива. Може би един от най- хубавите периоди за мен въпреки притесненията да не се обърка нещо с бебето,както и сина ми ще кандидатства в др училище.Всеки си решава как да гледа и възпитава децата си. Аз не искам моето да е залепено само за полата ми и ще посещава баба и дядо за почивните дни през няколко месеца,но разбира се когато му дойде времето и е по-голямо.Все пак и ние с мъжа ми ще имаме нужда да оставаме понякога насаме и да се развличаме.Отсъствеието на децата за ден,два не смятам че ме прави не толкова добра майка. С 6 работни дни в седмицата смятам че и аз ще имам нужда за отдих. Майка ми или леля ми ще идват в началото едната 10 дни,после другата да ми помагат. След първото секцио бях мн зле,сама в чужда държава. Сега ще имам възможност да ми помогнат и няма да откажа помощта

Ние поне вече не сме под наем. Баткото беше на около годинка като решихме, че е по добре да плащаме заем отколкото наем. Родителите ми са земеделски производители и точно лятото преди да си намерим жилище изкараха относително добри пари и ни помогнаха. Свекърите ни също помогнаха с колкото можаха. Ние изкарахме късмет и с апартамента, защото го взехме след ремонт, обзаведен, старите собственици бяха на зор. Въпреки помощта пак сме с голям заем, но пък благодарение на същата помощ успяхме да вземем толкова голям апартамент. Бяхме си направили сметката как ще се справяме с наличните финанси, не очаквахме помощ, но ни дойде много добре. И навреме явно се ореантирахме да купуваме, защото после цените на жилищата почнаха да скачат. Но само на две заплати в трудно и ММ има допълнителен доход, който обаче отнема голяма част от времето му и се налага почти постоянно да се оправям сама с децата. Това лято се наложи най сетне да се науча и да карам и да вземем и втора кола, защото иначе нямаше как да водя децата на ДГ и да ходя на работа. Бяхме го обсъждали, но уж все имаше време докато един ден не ме информираха, че работното ми време вече е от 7.30ч, а не от 8ч. И нямаше никакъв шанс да заведа децата, да хвана автобус и да ида навреме на работа, имам 2км пеша след като сляза от автобуса, а и той е в 7.20ч. аз и с колата закъснявам, но поне само с 5-10мин и то не всеки ден. Сега с три деца ще ни е още по трудно, но решихме, че ще се справим. Много хора ме питат как така сме се решили на трето на 42г при положение, че имаме 2 малки деца, че са и момче и момиче. Ами де да знам как, сигурно сме луди. Родителите ни са възрастни, на 60+ са, всъщност те бяха първите дето ни обвиниха, че сме луди. Да не говорим, че майка ми направо ми каза, че според нея трябва да го махна, големи драми беше. Но за нас то си ни е късметчето и чудото така, че няма начин да го махна. И като си помисля, че бях на 26-27г като един лекар ми каза, че няма никакъв шанс да забременея нормално, а аз бях отишла на профилактичен преглед.

Връзка с бабите, социализация, гледане на дете с преспиване и тн нямат нищо общо с това, за което говоря - помощ в самото начало, едва ли не изземане на ролята на майката, за да може бабата да дондурка бебето. Съжалявам, просто не е моето нещо. Плюс това, за мен не е помощ после да трябва да си пренаредя апартамнта (Болибон, нищо лично, просто не ми хрумна друг пример) и съвместно съжителство с когото и да е другиго най-много да ме вкара в следродилна депресия. За нас оставянето на дете с бабите за 2-3 часа не е опция, живеем в различни градове, може би затова сме свикнали да се оправяме сами.
И двете ми деца са супер адаптивни, самостоятелни и никога не са били залепени за полата ми, така че гледане от други хора не е единствен фактор в случая.

Момичета, пожелавам на всяка една от вас спокойна, безпроблемна и успешна бременност до края!
Сигурна съм, че всички ще бъдете/бъдем прекрасни майки със или без помощ от други хора.
На мен ми харесва групичката ни - като цяло няма грозни нападки и мисля, че всяка се старае да е по някакъв начин толерантна с мнението на другите.

И аз смятам да се възползвам максимално от помоща от бабите, просто не искам да съм изнервена, супер недоспала и детето да е свикнало само с мен. Естествено че може и да не е така, и дори и само да си гледате децата да не се чувствате така, просто аз мисля да го направя по този начин, всеки си преценя. Тук не говоря за изземане на родителската функция, говпря за помощ в готвене, чистене, което само по себе си е достатъчно, но няма да откажа някой да гледа бебето за 1 час докато се изкъпя/ разходя кучето/ свърша някаква работа. Или пък като порастне малко да идем някъде с мъжа ми само двамата.  Може би и защото и майка ми и свеки са ми под ръка и са прекрасни хора, иначе не знам как щях да мисля. А и да не се заричам много, че аз кучето не ми дава сърце да го оставя, не знам с детето как ще е.😂😅

Орехче исках да питам за лампата облаче, имаше ли я други цветове, или само в розово? Много ми хареса!  💕

Имаше и синьо облаче и бяла звездичка , светят много сладко и доста силно , дори са подходящи  за нощно кърмене(гледам ,че се обсъждаха лампи в друга тема).
Само не знам дали ще е удобно да се светва , защото отзад при батериите има едно чопче он и оф и реално за да го смениш трябва да я отместиш от стената.Качвам снимка и светеща.

С първото дете имах прекрасни свекита и помагаха доста, бях след секцио и беше супер, с второто се оправяхме сами с мм, просто настоящите ми свекър и свекърва са възрастни и сме с доста различен мироглед, сега синът ми е на 1.10г и понякога го оставям при тях за няколко часа уикенда, за съжаление ми коства доста нерви това упражнение, обличат го много, тъпчат го с храна и тем подобни, та гледам да е рядко, много е важно какви са хората всъщност, сега с третото ще си се оправяме сами, ако някой иска да помага, няма проблем, за чистене и готвене винаги има нужда

Аз нямам щастието мама да ми помага, починала е като съм била бебе, баба ми ме отгледа, но и тя почина преди почти 4 години. Моя мъж е със същата ситуация с разликата, че неговата майка не е починала, но пък пие, играе хазард иска му постоянно пари и тн. Общо взето нямаме близки 🤷‍♀️ малката си я отгледахме сами, на 2 годинки и нещо я оставих за преспиване за една вечер при една приятелка, която ми помага като сме на зор и това беше.
Хубаво е да има на кой да разчиташ, когато ти се наложи. Аз като получавах жлъчни кризи и ходех по доктори, развлачвах и бебето на 30 дни с мен не е много яко.
Да разведря темата, първата ми бебешка покупка от аутлета на Уайкики.


За мен си купих розови къси гащи за бременни, една тениска и нощница за кърмене - лятна, а от Лидл си взех два потника за кърмене

Нещо налитам на жълто напоследък! Добри покупки си направила! Аз си взех 2 чифта дънки за бременни от H&M, много удобни. Обаче все още не съм носила едните и като се замисля, по-добре да ги върна и да си взема някакви летни панталонки.

Замислих се, че ние също не си оставяме кучето на никого. Ходим на почивки, на сватби с него. Не че няма физически на кого да го оставим, просто нямаме доверие на никого. А и тя, е супер привързана към нас и като сме я оставяли за няколко часа в къщата при свекъра и свекървата, място което тя познава безкрайно добре (през лятото почти всеки уикенд сме там), тя не пие вода, не яде..само лежи и чака да се върнем. Представям си повече ако остане каква драма ще е.
Нещо много се отклоних от темата. Ама и за децата…кой знае как ще е. Сега мисля едно, а ситуацията може да наложи друго.

Групичката ни е супер!

Аз също много харесвам жълтите неща, за сега обаче имам много малко от тях.


Иначе темата с помагането ми е малко болна, понеже мама почина преди близо 2 години, а свекърва ми, ми е доведена всекърва. Няма деца и малко „вятър я вее на бял кон„ милата. Не вярвам да иска пък и да може да се оправи с малко дете. Та само двамата с ММ ще се справяме.