Вашите начини за справяне с агресивните кучета

Това, че кучето било виждало някаква заплаха в теб и затова те напада е такава глупост, че даже и не си струва да се обсъжда.
Стоенето на едно място и вдигането на шум с ръчички може и да върши работа в някои случаи, но не и когато си обграден от глутница големи кучета. За съжаление ми се е случвало. За щастие не бях сама иначе щях да съм от тези "оглозганите" в новините.
Моето пазене от такива кучета е просто да не минавам пеша там, където са и те. Нямам друго решение

Аз нямам страх от кучета в нормална ситуация и не реагирам панически, когато видя куче. Но един път, когато вървях през квартала видях две кучета, които се гонеха. Нямаше никакви индикации за опасност. Изведнъж едното хукна към мен, подскочи и се опита да ми ухапе ръката. За щастие не успя, леко гризна ръкава на палтото и побягна пак. Така че, никога не може да се предвиди какво ще им дойде наум. По едно време в нашия квартал имаше много бездомни кучета, сега не съм виждала от доста време. Мислех, че този въпрос е решен в Сф, но като ви чета, явно съм се лъгала.

Едно време, минути преди да ме разкъса побесняла глутница , ме спаси сандвич с наденица, който носех в чантата си. В последният момент се сетих за него. Дотогава само се въртях към всяко куче приближаващо краката ми. Бяха поне 20 , никога няма да забравя този ужас !

Съжалявам за ужаса, който си изпитала.
Аз си нося вече от тия лакомства в чантата, ама те не ядат. Постоянно са сити. Едното изчезна, според мен го гръмнаха, но онзи ден бяха 4 пред входа...

А само днес, разхождайки се, видях 3 броя каракачанки!!, очевидно изхвърлени. 2 от тях бяха с обечки за кастрация. Едната до мол София, другата на Руски паметник. Страшно е из София... Нищо не правеха, но една жена си гушна коргито в ръце и го пусна чак когато се отдалечи.

Когато бях студентка, ме нахапа едно голямо черно куче. Бях тръгнала към жп гарата да се прибирам за изнасянето на 40 дни от смъртта на баща ми. Тогава изобщо не бях на себе си и със сигурност не реагирах адекватно на ситуацията. Минавайки покрай един двор, кучето без да лае, излезе от една дупка в оградата и директно се нахвърли. Аз стоях в ступор и не помръдвах, докато то редуваше да хапе ту единия ми крак, ту другия. Бях с едни много здрави дебели дънки, но успя да ги продупчи и да ми направи рани. По едно време му писна и се прибра обратно. На покрива на съседната къща имаше работници, които просто гледаха, а единият даже се смееше.
Впоследствие развих фобия и се чудех какво да нося в себе си за защита. Един приятел ми изнамери някаква джаджа, която прилича на дебела химикалка и вътре се слагат газови патрони. Дълги години я носех в себе си, за щастие не ми се е налагало да я използвам.
Майка ми много се разбира с кучета и даже е галела такива, които не позволяват да ги пипа никой. Но веднъж беше тръгнала за работа и немската овчарка на съседите, която също е галела и я познава от години, беше излязла на улицата и я захапа за дупето.
Така че са непредвидими.

Това много хора го забравят. Колкото и мързеливо, социализирано, благо, кротко и възпитано да е едно куче, то си остава животно и няма как реакциите му да бъдат 100% предвидими. Във всеки един момент то може да реши, че ти по някакъв начин го заплашваш, конкурираш, дразниш и да прояви нетипично за него поведение. Кучето не е човек и (за добро или лошо) никога няма да бъде.

Кучетата си имат простичка психология и който не е кучкар може да ги мисли за просто животни.

Куче изневиделица може да нападне като усети негативна енергия.

Първо, ако кучето е до стопанина си не ходиш да го галиш, защото много ти е харесало - ще те ухапе, т.к. си пази стопанина. Това за домашните.

Уличните или си се чувстват, че са домашни и принадлежат към някой стопанин или са на глутница и обикновено най-малкото е тарторът.

Тези, които се чувстват домашни и охраняват периметърът по-добре далече от тях - те "нападат изневиделица", но само ако си им в периметърът.

Тези, които са на глутница - една луканка приключва проблема.

И още нещо, т.к. аз съм с малко куче и моето не харесва груби игри, а има породи и кучета, които обичат да играят на лов и като на лов хапят каквото видят. Като видя някое по
-голямо или по-бойно куче директно го дърпам моето в мен и другото се отказва от играта.

Това две кучета да си играят на лов и аз със или без куче да съм им в периметърът просто няма как да стане, защото и мен ще ме включат в играта с хапане.

И последно, кучетата лаят, когато видят някой дух, за първи път чувам да хапят, но лаят. И моето лае. Даже е лаело по хора, които малко по-късно са научавали новината. Малко е спууки, че от моето обяснение на поведението на кучето ми научават такива новини хората, но това е в природата им и като го видя поведението го обяснявам. Слава Богу рядко го прави моето златце.

Аз не съм кучкар. Аз съм собственик на куче. И не разчитам на езотерика и негативни енергии. Прочетох поста само дотук. Съжалявам, не мога да те взема насериозно.

Темата е за техники, не за духове. Придържайте се, моля.

Можеш да кажеш каквото си искаш, да ги обичаш до полуда, да претендираш, че ги познаваш, но не можеш да твърдиш, че уличните  кучета са милички и безобидни.
И никой не е длъжен да обича кучета, да им се умилква, за да не го нападнат, нито да ги храни, за да му се отблагодарят с кучешка вярност.
Кучетата нямат място на улицата, ако не са вързани и със стопанина си.
Изпитвам ужас от бездомни кучета. Това само в България съм го виждала. Общо взето, всички нехаят. Оправяй се сам

Елфичка смятам се за кучкарка, ако това е определението ти за човек, харесващ кучета. Доста щуротии си написала из тоя пост...
Откъде да го знам кучето кога ще му хрумне, че имам негативна енергия баш тоя ден/час, когато минавам покрай него?! Едни нападат, други - не, т.е. едните ме мислят за негативна, ама другите не...?
Стопаните какво ги споменаваш, говорим за бездомни кучета.
Уличните се чувстват домашни, заради хора, които ходят да ги хранят, неосъзнавайки, че така не помагат нито на кучето, нито на обществото. Как да знаем къде им е периметъра? Той обикновено е в доста широки граници и пътя ми за вкъщи минава от там.
И откъде да знам, че няма някой дух около мен, който разгневява кучетата? Серозно питам, озадачена съм.
Не са ми такива наблюденията за най-малките да са тартори. Всякакви ги има. А и тази информация с какво може да помогне?

Бездомните кучета са напаст застрашаваща живота и здравето на много хора и то най-уязвимите - деца, жени, възрастни хора, хора с увреждания. Дори и да не се стигне до ухапване, психологическата травма си остава 4ever. Напълно нормално е човек да вземе някакви мерки, за да се предпази. Тва си е сървайвъл и борба за живот в крайна сметка. Моя опит е голям и мога да споделя следното:

- трябва да се запази хладнокръвие и да се прецени опасността - дали е глутница или само куче. Глутниците си имат главатар, това е обикновено жияотното най-отпред и с най-агресивно поведение. То трябва да е целта ни ако се стигне до там.


- не трябва да се тича или да се правят резки движения

- трябва да се направи всичко възможно да не бъдеш заобиколен. Можеш да се допреш до стена, дърво, кола или каквото има там. Ако има възможност да се постави нещо между теб и животното - велосипед или количка например.

- първото нещо, което аз правя е да се наведа уж че взимам камък и хвърлям. Това действа много успешно.

- ако агресията продължи е добра идея да почнат да се издават възможно най-силни звуци
като викове, пляскане итн, ако това не ги изгони може някой са ви чуе и да дойде на помощ.

през това време трябва са сме извадили ако имаме средство за самоотбрана, ако нямаме да се огледаме за камъни или нещо от рода на сопите.

- ако усетим, че кучетата се отдръпват с много спокойна и уверена стъпка да почнем да се отдалечаваме.

вече ако се стигне до директен двубой не знам. За щастие все съм се измъквал.

Ето последното мнение - човекът дава съвети. А не се питаме - 21 век,  Европа, а ние си мислим как да се справим с бездомни кучета??? Особено на фона на това, че не съм видял в друга страна в Европа бездомни кучета....

Аз като една стопроцентова бъзла, която цял живот я е страх от кучета, съм запомнила две важни неща:
1 - Ако кучето върти опашка, значи е щастливо и не мисли да ме ухапе, изяде, заличи от лицето на планетата.
2 - Ако кучето е агресивно и мисля, че ще ме нападне, се навеждам все едно да взема камък (без да го правя реално). Кучетата винаги се плашат от това, именно защото мислят, че ще взема камък да ги замеря и се отдалечават.

Това  за камъка и аз съм го чувала, но винаги съм си мислила какво би станало ако кучето реши да скочи точно като съм се навела.